№ 1983
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно
гражданско дело № 20221100500522 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20198640 от 14.10.2021 г., постановено по гр. д. № 45864 по описа
за 2020 г. на СРС, 138 състав, е признато за установено по предявените от „Чез Електро
България“ АД /с актуално търговско наименование „Електрохолд Продажби“ АД/
срещу Г. Б. Г.. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 285,41 лв., представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия
за периода от 11.8.2019 г. до 13.3.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София,
"****, маг. 1, ведно със законна лихва от 18.05.2020 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 5,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
03.10.2019 г. до 29.04.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 17836/2020 г. на СРС, 138 състав.
Подадена е въззивна жалба от Г. Б. Г.., ответник по делото, с която се излагат
оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, с което съдът е
уважил предявените срещу него искове. Поддържа се, че неправилно съдът приел, че е
налице договорно правоотношение между страните по делото, доколкото ищецът,
чиято е била тежестта за това, не установил това обстоятелство в производството.
Развива съображения, че неправилно съдът е уважил претенцията за лихва за забава,
тъй като ищецът не е установил публикуването на сумите по процесните фактури на
1
сайта на дружеството или изпадането на ответника в забава за заплащане на главното
вземане по друг начин. В обобщение на изложените с жалбата доводи от въззивния
съд се иска да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените срещу
ответника искове.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца „Електрохолд Продажби“ АД,
с който въззиваемият излага подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на постановеното първоинстанционно решение. Обръща внимание, че в
хода на производството качеството на ответника на потребител на електрическа
енергия е установено чрез приетите като писмени доказателства заявление за склюване
на договор, подадено от ответника, договор за продажба, споразумение към договора
за продажба и пълномощно, които не са били оспорени от ответника. По отношение на
доводите, съдържащи се в жалбата, относно изпадането в забава за заплащане на
сумите по процесните фактури, се позовава на клаузи от приложимите към договора
общи условия. Заявеното искане е за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените в жалбата оплаквания и доводите на насрещната страна,
приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено, като по заявените с
жалбата доводи въззивният съд приема следното:
Спорни в производството пред въззивния съд продължават да са
обстоятелствата дали през процесния период страните са били обвързани от договор за
продажба на електрическа енергия за стопански нужди, както и дали ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на сумите по процесните фактури.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм.); и § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ
/в сила от 17.07.2012 г. / потребител на енергия или природен газ за стопански нужди,
респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Според § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. / "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
2
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Според § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.); "потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
Общите условия на крайния снабдител, представени по делото, приети на
основание чл. 98, ал. 1 ЗЕ и публикувани съобразно законовите изисквания също
съдържат дефинитивни разпоредби въз връзка с понятията потребител за битови нужди
и стопански нужди. Съгласно клаузата, разписана в чл. 4, ал. 2 от представените по
делото ОУ, "потребители на електрическа енергия за битови нужди" са физически лица
– собственици и ползватели на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, които ползват електрическа енергия за домакинството си, а съгласно клаузата
на чл. 4, ал. 4 потребител за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа.
От съвместния анализ на цитираните разпоредби следва, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, за разликата от потребителите на енергия за
битови нужди, при които договорът за продажба на електрическа енергия е
неформален.
В конкретния случай не е спорно обстоятелството, че ищецът притежава
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, с оглед което е доставчик на
електрическа енергия на територията, на която се намира процесният недвижим имот,
както и че се явява краен снабдител с електрическа енергия по см. на чл. 98а ЗЕ и
страна /продавач/ по договорите за продажба на елетрическа енергия.
От представените по делото писмени доказателста /заявление за сключване на
договор/споразумение за продажба на електрическа енергия за небитови нужди №
**********/03.10.2013 г., договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и
обществена дейност с № 210030340062 от 03.10.2013 г. и споразумение №
**********/03.10.2013 г. към договор за продажба на ел.енергия за стопанска и
обществена дейност, пълномощно от 13.04.2011 г./ се установява съществуването на
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на
електрическа енергия за посочения в исковата молба имот магазин № 1. Не се твърди
от страна на ответника, че към процесният период договорът за продажба е бил
прекратен, като това не се установява и от представените по делото доказателства.
Не е формиран спор между страните, че имотът, за който ищецът претендира
заплащане на електрическа енергия, е присъединен към електроснабдителната мрежа
3
на ищеца, на чиято лицензионна територия обектът е разположен.
Ето защо и неоснователно с въззивната жалба се поддържа, че ищщецът е
следвало да установи в производството, че ответникът притежава право на собственост
или право на ползване върху процесния магазин № 1 с оглед твърденията за наличие
на договорно правоотношение между страните. В предмета на доказване е включен
правнорелевантният факт относно сключването на договор за продажба на
електроенергия за небитови нужди, с оглед което и ирелевантно за правилното
разрешаване на спора е обстоятелството дали ответникът е титуляр на правото на
собственост или на вещно право на ползване върху недвижимия имот през исковия
период.
Съдът, като съобрази релевираните с жалбата оплаквания по правилността на
съдебното решение, приема, че другият спорен между страните въпрос е относно
предпоставките за изпадането на ответника в забава за заплащането на задълженията
по процесните фактури.
Както се посочи и по-горе, договорът за продажба на електрическа енергия
между страните е сключен при публично известни общи условия, като купувачът е
обвързан от същите без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно чл. 13, ал.
1 от ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези общи условия.
Съгласно чл. 19, ал. 1 потребителят заплаща на продавача стойността на
електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение, а ал. 3 предвижда, че дължимите от потребителя
суми се съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до
потребителя на адреса на обекта, с изключение на случаите, когато периодът на
отчитане е по-дълъг от един месец. Договорено е още /ал. 7/, че с обявяването на
сроковете по реда на ал. 3 потребителят се счита за надлежно уведомен,че дължи
плащане за използваната електрическа енергия, като неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок /ал. 8/.
Ето защо и съдът приема, че падежът на задължението е уговорен между страните в
общите условия, приложими към договора, с оглед което и не е необходимо
извършването на други допълнителни действия от страна на продавача освен
изпращането на съобщение до купувача за размера на дължимите суми на адреса на
електроснабдения имот. В случая тези обстоятелства са установени по делото, с оглед
което и съдът приема, че с посочването на падежа на задължението във всяка една от
процесните фактури, изпратени до ответника на адреса на имота, продавачът е
изпълнил задълженията си по договора, а купувачът е изпаднал в забава, считано от
датата, следваща падежа за заплащане на сумата по всяка една от фактурите. По
4
размера на тази претенция в хода на първоинстанционното производство е изслушано
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, с оглед което и правилно искът е
уважен за целия претендиран от ищеца размер.
При липсата на други доводи, ангажирани с жалбата, и при съвпадение на
изводите на двете съдебни инстанции по основателността на предявените искове,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия, който е
заявил претенция за присъждане на такива, но до приключване на устните състезания
пред въззивния съд не е представи доказателства за извършване на разноски за
настоящата инстанция. Ето защо и разноски с решението не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20198640 от 14.10.2021 г., постановено по
гр. д. № 45864 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение,
138 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5