Присъда по НЧХД №1271/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 26 |
| Дата: | 10 април 2025 г. |
| Съдия: | Красимир Лесенски |
| Дело: | 20245220201271 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 30 септември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на П. Х. П. от с. З.,
обл. Пазарджик, ЕГН: ********** срещу В. Н. Я., роден на ... г. в гр.
Пазарджик, живущ в с. З., ул. „Д.“ № 33, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН: **********, за това, че на ...
г. в ресторант „Т.“ в с. З., обл. Пазарджик публично е казал нещо унизително
за честта и достойнството на П. Х. П. от с. З., обл. Пазарджик, ЕГН:
********** в негово присъствие с думите: „майка ти ще еба аз; до кога ще се
разправям с теб ... ...; боклук такъв; за какъв си се взел, бе нещастник с
нещастника му; виж се какъв си мизерник; пълен боклук си, парцал такъв; ти
ще видиш какво ще стане с теб“, като обидата е нанесена по расистки или
ксенофобски подбуди - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.5, вр. с чл.146,
ал.1 от НК.
Подсъдимият В. Н. Я. не се признава за виновен по така повдигнатото
обвинение. Дава обяснения, че в инкриминираната вечер тъжителят отишъл на
негова бензиностанция в с. З., където заплашвал и душил негов служител – А.
В.. След като разбрал за случилото се и видял, че тъжителят е седнал на маса в
ресторант „Т.“ в с. З., подсъдимият отишъл при него, за да му каже да спре да
тормози служители му, при което самият П. започнал да го псува, като го
нарекъл: „циганин, ...“ и му държал сметка кой му дал пари, за да купи тази
бензиностанция. Подсъдимият тръгнал да си ходи, но тъжителят му
препречвал колата. Тогава Я. се обадил на негови роднини. На място дошли
синът му, вуйчо му и други роднини. Тъжителят заплашил сина му, че ще ги
премахне и тогава синът на подсъдимия му нанесъл удар. По това време в
заведението пристигнала и съпругата на тъжителя. Твърди, че не е обидил по
никакъв начин тъжителя, а само искал да разговаря с него да спре да тормози
служителите му.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от П. Х. П.
против В. Н. Я. за сумата в размер на 25.000 /двадесет и пет хиляди /лв.,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл.148, ал.1,
т.1 и т.5, вр. с чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени стрес, срам, притеснения, неудобства, уронване на престижа пред
обществото, морални и душевни страдания, употреба на успокоителни
лекарства и медикаменти, чувство на несигурност и безпокойство, безсъние,
многократно пресъздаване в съзнанието на случилото се, емоционални болки
и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието
... г. до окончателното и изплащане. Конституиран е тъжителят като
граждански ищец.
Повереникът му пледира за постановяване на присъда, с която
1
подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение.
Излага доводи, че гласните доказателства категорично доказват, че обидни
думи и изрази от страна на подсъдимия е имало, като почти всички свидетели
са запомнили някаква част от изречените обиди, най-вече изричането на
думата „...“, която била обидна в исторически аспект. Обидните изрази били
изречени публично пред хората, които са били на място в ресторанта. Моли за
налагане на справедлИ. наказание на подсъдимия. Моли гражданския иск да
бъде уважен в пълен размер, „тъй като обидата първо е изречена от О. С.,
който трябва да бъде санкциониран малко по-сурово, за да може това пред
обществото да бъде една поука, че не може човек да се взима толкова
насериозно и да си позволява да се държи с хора на по-ниско нИ. по този
начин с тях“. Претендира разноски.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото с
тъжбата обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие не са се устаноВ.
по безспорен и категоричен начин, както фактическата обстановка, изложена в
тъжбата, така и елементите от субективна и от обективна страна на
посоченото като престъпно деяние в тъжбата. Сочи, че всички свидетели-
очевидци, разпитани по делото, са заяВ. за периода, който се визира в тъжбата,
че не е имало каквито и да било съприкосновения на П. с Я. и не са чули и не
са възприели думи и обидни действия от страна на подсъдимия по отношение
на тъжителя. Излагат се подробни доводи в тази насока.
В дадената му последна дума подсъдимият иска да бъде оправдан.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят П. Х. П. и подсъдимият В. Н. Я. са съселяни, живеят в село З.
и се познават от много години. Към 2024 г. и към настоящият момент
подсъдимият е О. С.. В началото на 2024 г. подсъдимият Я. закупил
бензиностанция в село З..
На ... г. надвечер тъжителят П. П. отишъл в бензиностанцията на Я., като
започнал да се разправя със служителя там А. В. и да му държи сметка защо
работи за Я.. Стигнало до там, че П. заплашвал В.. Последният се заключил
вътре в бензиностанцията, а П. си тръгнал, като отишъл в намиращия се
наблизо ресторант „Т.“ около ... часа. Седнал на крайна маса на пейка с гръб
към улицата. На масата срещу него се намирал свидетелят Г. Д. А., който
употребявал алкохол. П. също употребявал алкохол - уиски, което носил със
себе си. Двамата с А. разговаряли.
По същото време подсъдимият В. Я., заедно със свидетеля Г. П. К.,
отишли в бензиностанцията на Я.. Там служителят А. В. им обяснил, че П.
ходил да го заплашва, а предния ден бил заплашвал и другия служител в
бензиностанцията. Я. и К. се качили в автомобила на подсъдимия и смятали да
се отправят към дома на последния, тъй като неговият син имал рожден ден.
Тръгвайки с автомобила, подсъдимият Я. видял, че отсреща в заведението
2
седи тъжителят и решил да спре, за да говори с него да не притеснява
служителите му. Я. спрял автомобила в близост до заведението и слязъл, за да
говори с П.. К. слязъл малко след него. Я. повикал П. настрани да говорят и му
казал да ходи в бензиностанцията му и да не се занимава със служителите му.
П. започнал да обижда Я. на „циганин“ и да го псува. Държал му сметка
откъде има пари да купи бензиностанцията. Я. му отвръщал да остави на мира
служителите му. П. му казвал, че ще ходи, където си иска. Я. му казвал, че там
не трябва да ходи. Двамата се развикали и карали на висок тон, като
привлекли вниманието на собственика на заведението – свидетелят И. С. и на
свидетелката Д. С. – сервитьор в заведението. С. тръгнал към тях, за да ги
усмири, а С. влязла вътре в кухнята и казала на свидетелката В. А. Т.-С. –
съпруга на собственика И. С. - да се обади на съпругата на П. – свидетелката
Т. П.а, за да дойде да го прибере и да не стават разправии, защото тъжителят
бил „пийнал“. В. Т.-С. позвънила на Т. П.а и на свидетелката Х. П.а – дъщеря
на тъжителя. Т. П.а се качила на велосипед и се отправила към заведението. На
свой ред Х. П.а, която се намирала в село К., се отправила към заведението с
автомобила си заедно със свидетелката А. Д..
По същото време тъжителят и подсъдимият продължавали да се
разправят и дори се сбутали. Свидетелят И. С. застанал между тях и хванал В.
Я., като му казал да си ходи, за да не стават разправии и защото „нямало
смисъл“. Я. казал, че няма проблем и ще си тръгва, но тъжителят на свой ред
отново тръгвал към подсъдимия и двамата си крещели пак. П. викал към Я., че
ще го „приключи“ тази вечер, че ще отиде в дома му. Я. се качил в автомобила
си, а П. седнал отново на масата при А.. В автомобила си Я. позвънил на
неговия син. Малко след това на място пристигнали сина му, неговия вуйчо и
други роднини. В този момент пристигнала и съпругата на П.. Я. и П. отново
започнали да се разправят, като се псували взаимно. П. казвал на Я., че е
„фактор“, а Я. го нарекъл „...“. В това време се намесил и сина на Я., който
нанесъл удар на П. по главата. Последният паднал назад на пейката. С това
разправията приключила. Била повикана Бърза помощ и линейката отвела П. в
болницата.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в
наказателното производство доказателства, съдържащи се в обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите Г. Д. А., С. А. Г., А. В. Д., Х. П.а П.а,
Т. Р. П.а, Г. П. К., И. Л. С., Д. С. С. и В. А. Т.-С., приложените писмени
доказателства: СМУ № 120/2024 г., фиш за спешна медицинска помощ,
амбулаторен лист за преглед на пациент с отразена хирургична консултация,
резултат от хаматологични изследвания, рентгенографии с разчет от
специалист по образна диагностика, ЕКГ - 2 бр., информирано решение,
писмо от Бюро съдимост при РС Пазарджик, с приложена справка за съдимост
по отношение на подсъдимия Я., писмо от РУ на МВР Пазарджик с
приложени - характеристична справка и материали по ДП № 944/2024 г., от
РП Пазарджик копия на материали по опис по ДП № 463/2024 г., писмо от ОП
3
Пазарджик, ведно с копие от ДП № ... г. по описа на РУ на МВР Пазарджик и 4
бр. записи, писмо от „Н. Т.“ с информация за поискания запис и писмо от д-р
Д., ведно с амбулаторен лист, както и възпроизведените в съдебно заседание
записи на приобщените веществени доказателства – запис от камера,
монтирана в заведение „Т.“, запис от предаване/репортаж на „Нова Т.“, свален
от интернет и 6 броя записи от тел.112.
Съдът кредитира почти изцяло показанията на свидетелите, касаещи
съставомерните обстоятелства по повдигнатото с тъжбата обвинение в
инкриминирания период. Показанията на свидетелите-очевидци Г. Д. А., Г. П.
К., И. Л. С. и Д. С. С. са логични и взаимно се допълват. Всеки един от тези
свидетели е бил пряк очевидец на случилото се в инкриминирания с тъжбата
период. Показанията им, касаещи именно този инкриминиран период, следва
да бъдат ценени, тъй като описват лично възприети от тях обстоятелства.
Налице са незначителни разминавания между свидетелите, но тези
разминавания не касаят съставомерните обстоятелства по настоящото дело за
обида. Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелката В. А. Т.-С., не
само защото тя реално не е била на мястото в заведението към
инкриминирания с тъжбата период, а е излязла малко след това, но и защото
същите протИ.речат за определени обстоятелства, за които свидетелката
твърди, че е очевидец, на останалите събрани доказателства по делото. Така
например свидетелката С. е категорична, че е влязла вътре в кухнята да каже
на С. да се обади на съпругата на П., което по думи на свидетелките Т. П.а и Х.
П.а, С. е сторила. Свидетелката С. обаче твърди, че според нея някой друг им
се е бил обадил, а тя излязла навън от кухнята да види какво се случва в
ресторанта. Като излязла, Т. П.а и Х. П.а вече били там. Последните две
свидетелки обаче са отишли там, след като именно С. им се е обадила по
телефона (по твърдения и на двете свидетелки). Т. П.а заяви, че е отишла с
велосипед за около 10 минути, а Х. П.а дори е стигнала след нея до
заведението, тъй като е била преди това в село К. заедно със свидетелката А.
Д.. Видно е, че ако С. се е обадила на двете свидетелки, съответно те са имали
време да се придвижат до заведението „Т.“ и едва тогава С. е излязла навън и
те са били на място, то няма как С. да е била на мястото на разправията в
инкриминирания с тъжбата период. А. Д. сочи, че са отишли с Х. П.а в
заведението, когато тъжителят вече е бил с разкървена глава, т.е. след
инкриминирания с тъжбата период. Ето защо съдът приема, че свидетелката
С. също е излязла от кухнята в заведението едва след инкриминирания с
тъжбата период и не е пряк очевидец на разменените реплики между
подсъдимия и тъжителя в инкриминирания с тъжбата период.
Освен нея, не са свидетели-очевидци на инкриминирания с тъжбата
период и разпитаните свидетели по делото С. А. Г., А. В. Д., Х. П.а П.а и Т. Р.
П.а. Както се посочи вече А. Д., Х. П.а и Т. П.а са пристигнали на мястото след
идването на родните на подсъдимия - евентуално Т. П.а едновременно с тях,
но това отново е извън инкриминирания с тъжбата период, а А. Д. и Х. П.а
едва след като тъжителят е бил ударен от сина на подсъдимия и вече е кървял.
4
На последно място С. Г. въобще не е била на мястото на инцидента. Тъй като
не са очевидци на инкриминирания с тъжбата период, всеки един от тези
свидетели възпроизвежда случилото се по заявеното им от тъжителя
впоследствие.
При така установената и възприета фактическа обстановка в
съответствие с доказателствата по делото, съдът достигна до следните правни
изводи:
Още в началото тук следва да се отвори една голяма скоба – съдът е
обвързан от обвинението в тъжбата, което задава рамките на процеса и от
изложените в тъжбата обстоятелства по отношение на твърдяното
престъпление. В подадена тъжба до съда П. П. изрично е посочил следната
фактическа обстановка:
„На ...г. около ... ч. отидох в ресторант „Т.“ в с. З., като в мен носих една
ПВЦ чаша, в която имаше уиски и една ПВЦ бутилка с безалкохолно от 500
мл. Седнах на крайната маса на пейката с гръб към улицата. На масата срещу
мен седеше Г. А., който пиеше алкохол в стъклена чаша и безалкохолно в ПВЦ
шише, а на масата имаше салата и мезе в порцеланови чинии.
В. Н. Я., който е О. С. в гр. Пазарджик, дойде при мен с джип марка
„М.“, който паркира на около 5,6 метра от постройката с навеса към
заведението. Слезна от колата и се приближи към мен и ме извика по име със
заплашителен тон и започна да се държи арогантно и грубо с мен. Псуваше ме
на майка „майка ти ще еба, аз...“ и започна да ме обижда „до кога ще се
разправям с теб ... ... /българин/...“, „боклук такъв...“, „за какъв си се взел, бе
нещастник с нещастника му...“ , „виж се какъв си мизерник...“, „пълен боклук
си, парцал такъв...“, „ти ще видиш какво ще стане с теб...“ Изричайки всички
обиди той се опитваше да ми забрани да се ходя на бензиностанцията в с. З.,
защото била лично негова, бил я закупил на скоро и той щял да казва кой
може да ходи там. Това е свързано с мое ходене малко преди това същия ден
до въпросната бензиностанция, тъй като ходих да се видя с мой приятел Н.,
който работи там, с който с познаваме и сме в добри отношения, за да се
видим и побъбрим. Н. ми каза, че В. е купил бензиностанцията за 200 000
лева, а аз бях учуден откъде той има тези пари, а той работи само като О. С. и
питах откъде са му парите. Явно В. Я. е разбрал за моя коментар. Той
говореше на висок тон, аз гледах да се сдържам и на обидите не отвърнах, но и
аз го напсувах, тогава собственика на заведението дойде и преустанови
заформения разговор на висок тон, с оглед на това да не прерасне кавгата в
бой. Аз седнах на масата, а В. влезе в джипа и започна да говори по телефона,
а аз повече не му обърнах внимание.
Докато си стоях на пейката на заведението, може би след около десет,
петнадесет минути, чух че зад мен спря кола, обърнах се и видях сива кола, от
която слезнаха А. В. Я. /син на В. Н. Я./, В. Н. П. /брат на В. Н. Я./, както и А.
В. А.ов/ вуйчо на В. Н. Я./. И тримата слезнаха от колата много бързо и
5
дойдоха при мен, тогава усетих нанасяне на два удара в главата в областта на
тила, и тръгна да тече кръв, все едно ме поляха с топла вода. Видях, че А. А.ов
ми нанесе двата удара с нож. Ножа изпусна на земята и пак се наведе да го
вземе, после го е прибрал.“
Това е фактическата обстановка, изложена в тъжбата от самия тъжител и
съответно това е рамката, зададена от него, в която се движи процеса. В
тъжбата изрично П. е посочил и изложил твърдения, че още със слизането си
от автомобила подсъдимият Я. е изрекъл инкриминираните в тъжбата обиди и
обидни изрази. Не се сочи, че такива има изречени на по-късен етап вечерта,
когато на място са пристигнали родните на Я. и на тъжителя е нанесен удар в
главата. Или иначе казано - в тъжбата се твърди, че инкриминираният период,
в който подсъдимият е извършил евентуално соченото деяние, е от
първоначалното слизане на Я. от автомобила му при пристигането му в
заведението до качването му обратно, когато е позвънил на роднините си.
Липсват твърдения в тъжбата, че след това Я. е обиждал тъжителя. Както се
посочи по-горе свидетелите-очевидци на случилото се точно в този времеви
периода – от първоначалното слизане на Я. пред заведението до обаждането
на родните му да дойдат - са лицата Г. Д. А., Г. П. К., И. Л. С. и Д. С. С.. Какво
казва всеки от тях за този период в показанията си пред съда:
Свидетелят К. – „Отидохме там, слязохме от колата. П. почна да го
обижда. П. седеше там и почна да го псува, обижда и заканва - циганин,
такива неща. Псувни на майка. И. дърпаше П. да не стане инцидент. П. се
заканваше. В. не е отвърнал на тези думи. Той отиде не да се заяжда, а да му
каже на П. да не се занимава с работниците. П. почна да обижда, още като
тръгнахме към него. Аз бях там и още две момчета. Ние бяхме с колата. В.
нищо обидно не е казал на П. - аз съм бил там. Каза му да не се занимава с
хората, да ги остави на мира“….. „В. не е обидил П., а П. обиждаше В.“…..
„Ние тръгнахме към П. да му каже В. да не се занимава с неговите работници.
Думите на В. са - да не се занимава с хората му. Докато ходих до колата П.
само се заканваше. В. не е обиждал никога П..“..… „Аз 3-4 пъти съм слизал и
качвал в колата, защото съм си мислил, че ще тръгваме. Това въобще ... не е
казано.“
Свидетелят А. – „Извикаха П. настрани и започнаха да се разправят
нещо. Думи не съм чул. Нещо се сбутаха - В. бутна П. и И. отиде и ги
разтърва“….. „Аз не съм чул за какво се разправят. В. не помня дали е
обиждал П., обиждаше го по някакъв начин, но думи не помня.“….. „От
идването на В. с колата до боя беше може би половин част. Думи конкретни не
помня.“
Свидетелят С. – „Двамата си разменяха крясъци, но конкретни думи не
съм чул. И двамата си викаха и си разменяха крясъци.“….. „Почнаха да се
подърпват, да се сбиват, нещо кряскаха и двамата.“….. „Чух крясъци и викове.
В. слезе и го пита нещо П., но не помня какво. Аз бях към магазина и като
тръгнаха да се сближават аз викам - чакай да не стане нещо. Първоначално
6
когато В. слезе, чух, че каза нещо нормално. После чух викове и от двамата и
тогава се отправих към тях. Думи не мога да кажа.“
Свидетелката С.: „После отиде В. при П. и му каза да не ходи, понеже е
собственик на бензиностанция, да не ходи на бензиностанцията и започнаха да
се карат. П. каза, че може да си ходи там, макар че е частна собственост. В.
каза, че там не трябва да ходи. Диалога точно не съм го чула. За обиждане не
знам - те почнаха да викат и да се карат“..… „Не съм чула един друг да се
обиждат, само чух да се карат за бензиностанцията.“
На първо място от показанията на свидетелите-очевидци е видно, че
нито една от конкретно сочените в тъжбата обиди (или обидни изрази) не се
доказва да е изречен от подсъдимия Я.. Свидетелите К., С. и С. твърдят, че
въобще не са чули обиди от страна на Я. спрямо П., като единствено А. сочи,
че е имало обиди „по някакъв начин“, но не помни конкретни такива. При това
положение по отношение на деянието по чл.148, ал. 1, т.1 и т.5, вр. чл.146,
ал.1 от НК въобще не се събраха категорични, ясни и безпротИ.речиви
доказателства, че е извършено от подсъдимия, съответно не е налице
престъпление по този състав на НК. За нито един от посочените свидетели
липсват твърдения и не се събраха данни, че по някакъв начин са
заинтересовани от изхода на делото. Нито един от тях е роднина на
подсъдимия или в някакви други отношения с него. Поради тази причина
съдът няма причина да не кредитира показанията им като обективни.
На следващо място трябва да се отбележи, че част от инкриминираните в
тъжбата изрази, дори и да са изречени от Я. (липсват доказателства да са)
въобще не представляват обида – такива са например: „до кога ще се
разправям с теб“; „за какъв си се взел“; „ти ще видиш какво ще стане с теб“.
Съдът счита, че не следва да излага много подробни доводи защо подобни
изрази въобще не осъществяват състава на престъплението обида.
На следващо място трябва да се отбележи, че в тъжбата се инкриминира
като обиден за тъжителя израза: „майка ти ще еба аз“. Освен, че и за този
израз важи гореизложеното, а именно, че не се събраха категорични, ясни и
безпротИ.речиви доказателства, че е изречен от подсъдимия, то следва да се
отбележи още нещо конкретно за него. Съгласно чл.146, ал.2 от НК: „Ако
обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от
наказание.“ В конкретния разговор, ако приемем изобщо, че този израз е
изречен от Я. и по този начин е напсувал и засегнал П., то в тъжбата самият
тъжител е посочил: „Той говореше на висок тон, аз гледах да се сдържам и на
обидите не отвърнах, но и аз го напсувах“, т.е. самият тъжител сочи в тъжбата
си, че по отношение на псувните е налице института на реторсията. Това се
подкрепя и от показанията на свидетелите по делото - така например К. заяви:
„В. не е обидил П., а П. обиждаше В.“, а другите трима очевидци А., С. и С.
говорят за разменени крясъци.
И на последно място що се касае до инкриминираното с тъжбата „...“: не
се установи подсъдимият да е нарекъл така тъжителя в инкриминирания с
7
тъжбата период. Тук важи също изложеното, че съдът се движи в рамките на
процеса и фактическата обстановка, изложена в тъжбата. Липсват
доказателства, че в този период подсъдимият е нарекъл така тъжителя.
Единствените показания на свидетел по делото, че е чул подсъдимият така да
нарича тъжителя, са на свидетелката В. А. Т.-С.. Това обаче е станало едва
след излизането на свидетелката от кухнята, когато на място вече са дошли
родните както на Я., така и на тъжителя. Тогава Я. и П. отново започнали да се
разправят, като се псували взаимно, П. казвал на Я., че е „фактор“ и едва
тогава Я. го нарекъл „...“. Освен, че това е изречено в момент, който не попада
в инкриминирания период с тъжбата, то съдът ще отбележи конкретно и
няколко други довода защо подобно изявление не би следвало да се счита за
обида в конкретния случай.
Съгласно Речник на българския език „...“ е обръщение на мюсюлманин
към човек, който не е мюсюлманин; или иначе казано неверник в очите на
мюсюлманина. За да се обиди от това, че го наричат не-мюсюлманин,
тъжителят преди всичко следва да претендира, че е мюсюлманин. Липсват
твърдения в тъжбата, че той е мюсюлманин и затова се е почувствал засегнат,
че го наричат не-мюсюлманин (ако например е християнин – твърдението, че
не е мюсюлманин дори би било отговарящо на обективната истина). Вярно е,
че подобно обръщение е използвано назад във времето в Османската империя
(забранено и там в средата на 19 век), като обръщение от мюсюлманите към
изповядващите друга религия, между които и християнското българско
население и с времето е придобило, особено в България, отрицателен смисъл,
но само по себе си това не означава, че изопаченото му възприемане в
народопсихологията следва да е достатъчна основа за осъждането на човек.
Още повече, че ако говорим за историческия смисъл и тежестта, която носи, то
следва да отбележим, че обръщението „...“ би представлявало преди всичко
негативна оценка за личността на дадено лице на база религията му. От това
мнение за него тъжителят може и да се е почувствал огорчен и засегнат, но
само по себе си мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу
някого, не осъществява престъпния състав на обидата, а представлява
упражняване на гарантирано от Конституцията на РБ право. Съгласно чл. 39,
ал. 1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово. Това право, разбира се, не е абсолютно, като в ал. 2
на чл. 39 от Конституцията са посочени границите на неговото упражняване -
то не може да се използва за накърняване на доброто име на другиго. На тази
основа в настоящия случай следва да се направят важни разграничения -
между отрицателното мнение, което по съществото си представлява критично
отношение към някого, и обидата. Обидата е унизяващо отнасяне към някого,
а чрез инкриминирания израз „...“ е изразена преди всичко лична оценка
спрямо тъжителя.
В решението си по делото Хендисайд срещу Великобритания
Европейският съд формулира съществен принцип за разделяне на
допустимите ограничения на правото на свободно изразяване на мнение:
8
„Свободата на изразяване на мнение е едно от основните условия за напредъка
на обществото и развитието на всеки човек... Тя е приложима не само към
„информация“ и „идеи“, приемани благосклонно или считани за безобидни, но
също и към онези, които засягат, шокират или обезпокояват държавата или
част от населението й“. От тази гледна точка настоящият съд съдът намира, че
подсъдимият с инкриминирания израз „...“ преди всичко е изложил своето
негативно мнение за тъжителя, с което е упражнил конституционното си
право по чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България.
Инкриминираният израз „...“ представлява негативна оценка за личността на
тъжителя, от която той се е почувствал засегнат. Част от населението на
страната намира, заради историческата тежест на подобно обръщение, че то го
засяга негативно (очевидно и тъжителят). Това обаче не е достатъчно, за да е
налице престъпление. Всъщност тъжителят инкриминира субективния си
прочит и усещане на изразеното от подсъдимия оценъчно съждение, именно
собственото си възприятие и тълкувание на обръщението му „...“. Както обаче
е посочено в константната съдебна практика на ВКС, начинът на мислене не
може да се криминализира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не
подлежат на доказване (р. № 80/1998 г. - II н. о.).
Именно поради използването на „...“ от подсъдимия, с тъжбата се
твърди, че обидата е нанесена по расистки или ксенофобски подбуди. Подобни
подбуди не могат сами по себе си да се предполагат, а следва също да бъдат
доказани по безспорен и категоричен начин. По делото не се събраха
доказателства и в тази насока.
Въз основа на събраните доказателства и във връзка с гореизложените
съображения съдът прие, че подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло по
повдигнатото му обвинение с тъжбата на основание чл.304 от НПК.
По гражданския иск:
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
тъжителя против подсъдимия с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.5, вр. с чл.146, ал.1 от НК
неимуществени вреди, който иск следва да бъдат оставен без уважение като
неоснователен. По делото не бе безспорно установено, че подсъдимият на ... г.
е извършил престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.5, вр. с чл.146, ал.1 от НК
с оглед гореизложените мотиви, поради което и да е причинил на тъжителя
описаните в тъжбата неимуществени вреди. В тази насока съдът вече изложи
доводи по-горе, които няма смисъл да повтаря.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 от НПК направените по
делото разноски от подсъдимия следва да се възложат на частния тъжител, но
такива не се претендират от подсъдимия и неговия защитник.
9
С оглед размер на предявения, разгледан и отхвърлен като
неоснователен граждански иск, ще следва да се осъди тъжителя П. П. да
заплати държавна такса в размер 1000 (хиляда) лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10