Решение по НАХД №589/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3377
Дата: 10 септември 2025 г.
Съдия: Илиана Бойкова Рашкова Цековска
Дело: 20251110200589
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3377
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20251110200589 по описа за 2025
година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. М. Б., ЕГН **********, чрез адвокат Л. И.
И., срещу Наказателно постановление (НП) № НП 66/29.11.2024 г., издадено
от И. Д. Д. – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 116к, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на т. 1.2. от т. 1 на Раздел
II на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, утвърден с Наредба
№ 1 от 28.01.2021 г. вр. чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Посочва се, че е налице противоречие между
мотивите и диспозитива на издаденото наказателно постановление, тъй като в
мотивната част на обжалвания акт са изложени твърдения, касаещи извършена
операция на пациент, казващ се П.Ц.В.-М. а съгласно диспозитива на
наказателното постановление на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в качеството му на лекуващ лекар на Л. А. Н. В тази връзка
се твърди както това, че жалбоподателят никога не е бил лекуващ лекар на Л.
А. Н. така и това, че Л. А. Н.никога не е била пациент на жалбоподателя.
Претендира се, че при издаването на наказателното постановление е
допуснато нарушение на чл. 57 от ЗАНН, тъй като
административнонаказващият орган не е посочил надлежно компетентния
1
орган, пред който то подлежи на обжалване. В жалбата са изложени доводи, че
жалбоподателят не е бил лекуващ лекар нито на П.Ц.В.-М. нито на Л. А. Н.
Поддържа се, че жалбоподателят не допуснал твърдените нарушения на
медицинския стандарт „Ортопедия и травматология“, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Твърди се, че комисията, извършила
проверката, е била оправомощена да извърши проверка на болничното
заведение, а не на отделните лекари, поради което с издаването на процесните
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно
постановление проверяващата комисията е излязла извън предмета на
възложената проверка, поради което наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Излага се, че Д. С. Н. и Х. Ц. П.
не са разполагали с компетентност да извършат проверка относно спазването
на медицинските стандарти, тъй като не са част от съществуващия в дирекция
„Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ специален отдел
- „Контрол по спазване на медицинските стандарти“. Посочва се, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
и поради това, че относно процесния случай се води разследване по
прокурорска преписка по описа на Софийска градска прокуратура. Поддържа
се, че при издаването на АУАН и НП е допуснато процесуално нарушение,
изразило се в непосочването на ЕГН или дата на раждане на актосъставителя и
на лицето, издало НП. Твърди се, че в наказателното постановление липсва
ясно и конкретно описание на нарушението. Навежда се, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради непълнота при излагането на
фактическата обстановка, като в жалбата са посочени подробни съображения в
тази насока. С оглед изложените аргументи се иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят С. М. Б., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител – адвокат Л. И. от САК,
която моли жалбата да бъде уважена, а атакуваното наказателно
постановление отменено, поради допуснати множество нарушения и поради
липсата на извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Адвокат И.
поддържа, че е допуснато разминаване между обстоятелствената част и
диспозитива на атакувания акт. Процесуалният представител на
жалбоподателя излага твърдения, че в наказателното постановление не е
посочен органът, пред който то подлежи на обжалване. Твърди, че в процесния
случай жалбоподателят не е имал качеството „лекуващ лекар“. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е
извършил нарушението. Излага, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като в процесния случай е било възложено
извършването на проверка на болничното заведение, а впоследствие е бил
наказан отделен лекар. Поддържа, че наказателното постановление следа да
бъде отменено и поради образуваната прокурорска преписка. Претендира
разноски. По делото от жалбоподателя С. М. Б., чрез адвокат Л. И., е
депозирана и писмена защита, в която се преповтарят изложените в жалбата
доводи.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.
2
София, се представлява от юрисконсулт М. Й., която моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Юрисконсулт Й. определя
твърденията, касаещи допуснати нарушения в наказателното постановление,
като неоснователни. В тази връзка посочва, че допуснатите нарушения не са
съществени и по никакъв начин не ограничават правото на защита на
жалбоподателя. Юрисконсулт Й. поддържа, че жалбоподателят като оператор
е бил длъжен да следи и да анализира клинико-лабораторните показатели на
пациента. По отношение на искането за отмяна на наказателното
постановление, поради образувана прокурорска преписка, отправено от
жалбоподателя и неговия процесуален представител, юрисконсулт Й. излага,
че наказателното производство се намира на досъдебната фаза и не е
образувано срещу жалбоподателя. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за
прекомерност на поисканите от процесуалния представител на жалбоподателя
разноски.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 04.02.2024 г. П.Ц.В.-М. след получена травма в областта на дясна
раменна става потърсила медицинска помощ в „Аджибадем Сити Клиник
Университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД. На
същата дата, в 18:39 часа, след като била прегледана в Спешно отделение,
П.Ц.В.-М. била приета по спешност в „Отделение по Ортопедия и
Травматология“ с Диагноза: „***************“. Приемащ лекар бил
жалбоподателят д-р С. М. Б.. П.Ц.В.-М. била настанена в стая № 805, която
била разпределена на лекуващите лекари д-р К. Д., д-р И. Д., д-р С. С. и д-р И.
Д. Създадена била История на заболяването (ИЗ) №4598/2024 г. В анамнезата
било записано „Причина за хоспитализация и настоящи оплаквания: Паднала
преди по-малко от час, от собствен ръст. От тогава силна болка в дясно рамо.
Минали и придружаващи заболявания – ************. На ***. АХ. Приемани
медикаменти – Коринфар, Доксивазин, Конкор.“. Съставен бил диагностичен-
лечебен план, включващ: извършване на изследвания – кръвна картина,
хемостаза и биохимия; консултация с кардиолог и анестезиолог,
скарифиацинни проби за лидокаин и цефазолин; ЕКГ; рентгенография фас и
V проекция на дясна раменна става; консултация с нефролог.
На 04.02.2024 г. на П.Ц.В.-М. били направени клинико-лабораторни
изследвания, от които били установени данни за **************** При
направена рентгенография на дясна раменна става фас и V проекция било
установено следното: „****************" След извършена рентгенография
на гръден кош било установено следното: „******************.“.
Впоследствие били проведени консултации с кардиолог, анестезиолог и
нефролог. Предвид това, че при извършените консултации и изследвания не
били установени контраиндикации за анестезия и оперативно лечение, след
клинично обсъждане за възможните терапевтични подходи и възможните
3
хирургични техники, било взето решение за оперативно лечение. П.Ц.В.-М. и
нейните близки били запознати за характера на заболяването, неговата бъдеща
еволюция и възможните методи на лечение, както и възможните усложнения,
което било удостоверено с приложена към История на заболяването №
4598/2024 г. Декларация за информирано съгласие на пациента за
оперативни/терапевтични процедури и болнично лечение – Отделение по
ортопедия и травматология – Клинична пътека № 220.1, която декларация
била подписана от П.Ц.В.-М..
На 05.02.2024 г. на П.Ц.В.-М. с мобилна рентгенова уредба била
направена рентенография на торакс, със заключение: „***********“ и
„Осъществена ***. Пациентката се подготвя за оперативно лечение за другия
ден – 06.02.2024 г. Следваща *** – планирана за 07.02.2024г.“. На 05.02.2024 г.
на П.Ц.В.-М. не били извършени контролни клинико-лабораторни
изследвания за проследяване на бъбречната функция и ниво на калий в кръвта.
На 06.02.2024 г. на П.Ц.В.-М. била извършена оперативна интервенция:
„********“ от жалбоподателя д-р С. М. Б. и д-р Б. П. К.. В хода на операцията
бил установен ******, който впоследствие бил отстранен, а след това била
извършена временна репозиция и фиксация на фрагментите. Тъй като по
време на извършената оперативна интервенция били установени промени в
********, постоперационно П.Ц.В.-М. била преведена в КАИЛ (централна
реанимация), където по спешност била проведена високорискова ***. Въпреки
предприетите постоперативни действия, П.Ц.В.-М. била с **********.
На 07.02.2024 г., въпреки проведена ***, П.Ц.В.-М. се намирала в
критично общо състояние, ***. При извършени контролни изследвания на
П.Ц.В.-М. били установени високи стойности на *************.
При извършено на 08.02.2024 г. компютъртомографско изследване на
гръдния кош и корема на П.Ц.В.-М. било установено ************.
На 10.02.2024 г. П.Ц.В.-М. била в крайно тежко общо състояние, като в
15:47 часа, въпреки реанимационните мероприятия и КПР в пълен обем, тя
починала. За настъпилата смърт на П.Ц.В.-М. от д-р Б. П. К. било издадено
съобщение за смърт № 51, в което като причина за смъртта било посочено
„***********“.
По повод жалба от Т. Ц. В. до Софийска градска прокуратура била
образувана прокурорска преписка № 6689/2024 г. В жалбата Т. Ц. В. изложил
твърдения за престъпление по чл. 123 от НК, извършено спрямо неговата
сестра – П.Ц.В.-М. починала на 10.02.2024 г. в УМБАЛ „Токуда“. С
Постановление от 12.02.2024 г., издадено от прокурор при СГП, с оглед
събирането на достатъчно данни за образуването на досъдебно производство,
на основание чл. 199 от НПК и 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт, на
СДВР и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ било възложено
извършването на съвместна предварителна проверка.
Т. Ц. В. изпратил жалба, вх. № 96-00-129/12.02.2024 г., и до
Изпълнителна агенция „Медицински Надзор“. С жалбата Т.В. отправил искане
както да бъдат предприети необходимите действия по установяване причините
за смъртта на П.Ц.В.-М. така и да бъде извършена преценка дали е налице
4
основание за ангажиране на отговорността на лица от медицинския персонал
на болничното заведение, които са причинили или са допринесли за смъртта
на П.Ц.В.-М..
Във връзка с проверката, възложена от прокурор при СГП, и подадената
от Т. Ц. В. жалба, вх. № 96-00-129/12.02.2024 г., със Заповед РД-13-
367/16.04.2024 г. на Заместник-изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ било разпоредено извършването на извънредна
проверка на „Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, ЕИК *********, за периода от
17.04.2024 г. до 25.04.2024 г., включително, от комисия в състав свидетелката
Д. С. Н., държавен инспектор в отдел „Контрол за спазване права на пациент“,
дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ и Х. Ц.
П., държавен инспектор в отдел „Контрол на структурата и управлението на
лечебни заведения“, дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на
пациентите“. Констатациите от извършената проверка били обективирани в
Констативен протокол за извършена проверка № КП-452/31.5.24 г., който бил
подписан от свидетелката Д. Н. и Х. П. и на 05.06.2024 г. бил връчен на
представител на УМБАЛ „Токуда“ ЕАД.
Свидетелката Д. Н. приела, че като преди операцията не е назначил
извършването на клинико-лаборатораторни изследвания на П.Ц.В.-М. за
проследяване на нивото на калий в кръвта, както и показателите на
бъбречната функция, жалбоподателят д-р С. М. Б. е нарушил т. 1.2. от т. 1 на
Раздел II на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, утвърден с
Наредба № 1 от 28.01.2021 г. вр. чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
До жалбоподателят била изпратена Покана изх. № 07-111/17.07.2024 г., с която
той бил поканен да се яви на 23.07.2024 г. в Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, находяща се на ****, за съставяне на АУАН. Поканата
била изпратена за връчване по месторабота на жалбоподателя.
На 23.07.2024 г. в присъствието както на жалбоподателя д-р С. М. Б.,
така и на един свидетел – Х. Ц. П., участвала при установяването на
нарушението, свидетелката М. С. Н. съставила АУАН № А-135/23.07.2024 г., с
който повдигнала срещу жалбоподателя д-р С. М. Б.
административнонаказателно обвинение за нарушение на т. 1.2. от т. 1 на
Раздел II на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, утвърден с
Наредба № 1 от 28.01.2021 г. вр. чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения,
извършено на 05.02.2024 г., установено на 25.04.2024 г. – последният ден от
извършваната проверка, възложена със Заповед № РД-13-367/16.04.2024 г. В
АУАН актосъставителят посочил, че жалбоподателят е имал качеството
„лекуващ лекар на Л. А. Н.. На същата дата АУАН бил връчен на
жалбоподателя, като последният не изложил писмени възражения срещу акта.
В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН също не постъпили възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН на 13.12.2021 г. И. Д. Д. -Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, издала
обжалваното Наказателно постановление № НП 66/29.11.2024 г., с което, на
основание чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, наложила на
жалбоподателя д-р С. М. Б. административно наказание „глоба“ в размер на
5
300 (триста) лева за нарушение на т. 1.2. от т. 1 на Раздел II на медицински
стандарт „Ортопедия и травматология“, утвърден с Наредба № 1 от 28.01.2021
г. вр. чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения, извършено в качеството му
на лекуващ лекар на Л. А. Н.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни – показанията на свидетелката М. С. Н.(актосъставител), депозирани в
хода на съдебно заседание, както и писмените доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПКжалба с вх. № 96-00-129/12.02.2024 г.; съобщение за
смърт № 51; Постановление от 12.02.2024 г. на прокурор при СГП; Заповед №
РД-13-367/16.04.2024 г.; Заповед № РД-01-65/17.06.2024 г.; Приложение №1
към Заповед № РД-01-65/17.06.2024 г.; Констативен протокол за извършена
проверка № КП-452/31.5.2024 г.; Разписка за връчване на протокол 05.06.2024
г.; болничен лист за настаняване от 04.02.2024 г.; резултати от изследвания,
извършени на 04.02.2024 г.; резултати от изследвания, извършени на
06.02.2024 г.; История на заболяването – Декурзуси; покана изх. № 07-
111/17.07.2024 г.; справка относно какво е движението и на какъв етап се
намира прокурорска преписка № 6689/2024г. по описа на СГП; справка от
„Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за
активно лечение Токуда“ ЕАД; Правилник за устройството, дейността,
управлението и вътрешния ред на Клиника по Ортопедия и травматология
при Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за
активно лечение Токуда“ ЕАД; Приложение организация КОТ 2023-2.
При изграждането на изводите си за релевантната фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав ползва показанията на свидетелката
М. С. Н. (актосъставител), която съобщава за обстоятелства, непосредствено
възприети от нея при извършената проверка, възложена със Заповед № РД-13-
367/16.04.2024 г. От съобщеното от свидетелката се установяват
обстоятелствата по извършената проверка и направените от свидетелката Н. в
хода на нейното провеждане фактически констатации. Констатираната липса
на съхранен спомен у свидетелката Н. по отношение на това дали нефролог,
предоперативно, е разрешил извършването на операцията и дали при
извършената проверка е било установено увеличение на нивото на калий в
кръвта на П.Ц.В.-М. от нейното приемане до нейната операция, съдът отдава
на естеството на работните задължения на свидетелката, които са свързани с
извършването на множество аналогични проверки.
Писмените доказателства по делото, приобщени по надлежния
процесуален ред, кореспондират с останалите доказателствени материали,
изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, включително и служат за
проверка и допълване на свидетелските показания, поради което съдът ги
ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай.
При така установените фактически обстоятелства, съдебният
състав на първостепенния съд намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с обжалваното
6
наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, при
следните съображения:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
дружеството-жалбоподател е повдигнато административнонаказателно
обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
който е съставен от компетентен орган. Според разпоредбата на чл. 117 от
Закона за лечебните заведения нарушенията по чл. 115 - 116к от Закона за
лечебните заведения се установяват с актове, съставени от длъжностни лица,
определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“. В процесния случай АУАН № А-135/23.07.2024 г. е
издаден от свидетелката М. С. Н., която се явява компетентно лице, тъй като
от Заповед № РД-01-65/17.06.2024 г. и Приложение №1 към Заповед № РД-01-
65/17.06.2024 г. е видно, че тя е била оправомощена от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да извършва
проверки на физически и юридически лица, които осъществяват медицински
дейности по смисъла на чл. 2 от закона за лечебните заведения на територията
на Република България и да съставя актове за установяване на
административни нарушения на Закона за здравето, Закона за лечебните
заведения, Закона за трансплантация на органи,тъкани и клетки, Закона за
лекарствените продукти и хуманната медицина и Закона за здравното
осигуряване, включително и на всички подзаконови нормативни актове,
издадени по прилагане на горепосочените закони.
На база така съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, което също
се явява съставено от компетентен орган. Съгласно нормата на чл. 117 от
Закона за лечебните заведения въз основа на съставените актове за
установяване на административни нарушения по чл. 115 - 116к от Закона за
лечебните заведения се издават наказателни постановления от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. В процесния
случай обжалваното наказателно постановление е било издадено от И. Д. Д. –
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
На следващо място, съдът намира, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34,
ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление е издадено в
рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В настоящия случай
административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение в предвидения от ЗАНН
3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от
извършване на твърдяното нарушение. Същевременно атакуваното
7
наказателно постановление е издадено в изискуемия 6–месечен срок от
съставянето на АУАН. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира за спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.
34 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен
при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, като това е станало с
участието жалбоподателя д-р С. М. Б., на когото е бил връчен препис от акта, с
оглед, на което не е нарушено изискването за участие на нарушителя при
започване на производството по административно наказване. При съставянето
на акта е участвал и свидетел, възприел като очевидец установяването на
нарушението, предмет на настоящото производство.
Настоящият съдебен състав установи, че актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
издадени в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, тъй като твърдяното нарушение, в чието извършване е обвинен
жалбоподателят д-р С. М. Б., е описано в горепосочените актове неясно.
Въпреки че от АУАН № А-135/23.07.2024 г. е видно, че актосъставителят е
изложил фактическа обстановка, кореспондираща на тази отразена в
Констативен протокол за извършена проверка № КП-452/31.5.2024 г., в акта за
установяване на административно нарушение е посочено, че д-р С. М. Б. е
имал качеството на лекуващ лекар на Л. А. Н. като последната се явява лице,
несвързано по какъвто и да е начин с медицинските грижи, оказани от
жалбоподателя спрямо пациентката П.Ц.В.-М.. Административнонаказващият
орган, от друга страна, въпреки че в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление също е възпроизвел фактическа обстановка,
аналогична на изложената в Констативен протокол за извършена проверка №
КП-452/31.5.2024 г., в диспозитива на атакувания акт е посочил, че налага
административно наказание „глоба“ за нарушение, извършено от д-р С. М. Б. в
качеството му на „лекуващ лекар на Л. А. Н.. От събрания в хода на съдебното
производство доказателствен материал, настоящият съдебен състав не
установи каквато и да е връзка между лицето Л. А. Н.и д-р С. М. Б., като
същевременно нито актосъставителят, нито административнонаказващият
орган са изложили твърдение за нарушение на медицински стандарт
„Ортопедия и травматология“, утвърден с Наредба № 1 от 28.01.2021 г.,
допуснато от жалбоподателя при оказването на медицинска помощ на лице,
носещо имена Л. А. Н. Предвид горепосоченото съдът приема, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление е допусната неяснота относно
това дали жалбоподателят е извършил твърдяното административно
нарушение при оказването на медицински грижи на П.Ц.В.-М. или при
оказването на медицинска помощ на Л. А. Н. Констатираните пороци в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
създава неяснота в обвинителната теза и поставя наказаното лице в положение
на несигурност по отношение на това срещу какви факти следва да
организира своята защита. Създадената неяснота по отношение на това
съществено обстоятелство, представлява съществено процесуално
8
нарушение, което с оглед на своята значимост се явява непреодолимо. С оглед
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, като с оглед значимостта
на установените пороци в АУАН и НП обсъждането на останалите възражения,
изложени в депозираната жалба, и доводите, релевирани от страните в хода на
съдебното производство, се явява безпредметно.
По отношение на разноските:
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е отправил
искане за присъждането им, но не е не е представил доказателства за тяхното
уговаряне и извършване. Както в жалбата, така и в депозираната впоследствие
писмена защита, са изложени твърдения относно заплатен от жалбоподателя
адвокатски хонорар в размер на 400 лв., който той дължал да плати съгласно
сключен договор. Въпреки това в хода на съдебното производство не е бил
представен нито договорът, съгласно който жалбоподателят дължал
заплащането на адвокатски хонорар в размер на 400 лв., нито доказателство за
извършеното плащане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № НП 66/29.11.2024 г.,
издадено от И. Д. Д. – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр. София, с което на С. М. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за
нарушение на т. 1.2. от т. 1 на Раздел II на медицински стандарт „Ортопедия и
травматология“, утвърден с Наредба № 1 от 28.01.2021 г. вр. чл. 6 ал. 1 от
Закона за лечебните заведения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на глава
XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

9