Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 22.07.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 17.06.2019 год.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното
от съдия Бишуров АНД № 734 по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Г.Ч. ***, ЕГН
********** против НП № 18-1006-004516 от 25.01.2019 год. на началник група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.58,
т.3 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказетелства и излага съображения за отмяна на НП.
Ответникът
по жалбата - АНО, не се явява лично и не изпраща представител. Не взема
становище по съществото на спора.
Районният
съд провери основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за
това, че на 16.09.2018 год., в 15.48 часа, на АМ „Тракия”, км 92, в посока за гр.София,
управлявал личния си л.a. „***” с рег. №
***, в лентата за принудително спиране на АМ, без да е била налице повреда на
ППС или наличие на здравословен проблем у водача или пътниците в превозното
средство.
Това било нарушение на чл.58, т.3 от
ЗДП, което било констатирано от служител на ОД на МВР-Пазарджик – А.Т., след
като в дирекцията по електронен път бил подаден сигнал от гражданин, който бил
очевидец на нарушението. Сигналът бил изпратен чрез елекронна поща от
електронен адрес *******@**********.**
на електронен адрес на Сектор „ПП” – *************@***.**.
Подател на сигнала било лицето П. Н.К., което на прикачен файл към сигнала изпратило и написани от него
писмени сведения относно това кога, как и при какви обстоятелства възприел
нарушението, като посочил адрес и мобилен телефон за връзка с него. Изпратил
също и снимков материал на движещия се в аварийната лента лек автомобил.
След получаването на сигнала в ОД на
МВР-Пазарджик била образувана полицейска преписка, която била възложена за работа
на св. А.Т.. Той установил самоличността на собственика на процесното МПС –
жалбоподателят Ч., след което го призовал в дирекцията в гр.Пазарджик. Пред св.Т.
жалбоподателят не отрекъл, че на посочените в сигнала дата, час и място действително
е управлявал процесното МПС в аварийната лента на магистралата. Заявил обаче,
че в този момент извършвал таксиметров превоз на пътници с автомобила си, като
един от тях имал здравословен проблем, което наложило шофиране в аварийната
лента. В този смисъл Ч. написал и саморъчни обяснения пред св.Т.. Последният
заявил пред жалбоподателят, че следва да представи доказателства за наличието
действително на здравословен проблем у един от пътуващите в автомобила му
пътници на процесната дата, а Ч. поел ангажимент да стори това. Не след дълго Ч.
посетил за втори път ОД на МВР-Пазарджик, като този път се срещнал лично и с
началника на Сектор „ПП”, на която среща присъствал и св.Т.. Тогава отново Ч.
написал обяснения и посочил, че поради здравословен проблем на един от
пътниците се наложило шофиране в аварийната лента. Показал и пътен лист с
фискален бон за извършения превоз на пътници с таксиметровия автомобил до
гр.София на инкриминираната дата. Отново обещал да положи усилия да издири
лицата, които возил на датата на твърдяното нарушение.
Очевидно поради това, че не успял да
установи имената на лицата, който возил до гр.София, жалбоподателят Ч. не
представил данни за самоличността им, както бил обещал. Това мотивирало св.Т.
на 01.11.2018 година да състави акт за установяване на административно
нарушение по смисъла на чл.58, т.3 от ЗДП, извършено от страна на Ч.. Актът бил
съставен в отсъствие на последния без същият да бил канен преди това да се яви
за съставянето му. След съставянето на АУАН същият бил изпратен от св.Т. по делегация
в ОД на МВР-Пловдив за връчването му на лице, като бил предявен и връчен на Ч.
на 08.12.2018 година. След връщане на акта св.Т. окомплектовал преписката с
всички събрани по нея доказателства и я изпратил на АНО.
Въз основа на съставения акт било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 04.03.2019
год., а жалбата против НП била подадена чрез АНО по куриер на неустановена
дата, т.к. в куриерската разписка /лист 8 от преписката/ очевидно по вина на
куриера не била изписана дата на приемане на пратката. Жалбата била входирана в
ОД на МВР-Пазарджик на 12.03.2019 година. При това положение и при липса на
обективни данни за датата на изпращане на въззивната жалба, които не могат да
бъдат вменени във вина на жалбоподателя, съдът намира, че е в него интерес да
приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да
инициира съдебен контрол за
законосъобразност. Индиция, че жалбата е подадена в 7-дневния срок за обжалване
на НП, който е изтичал ан 11.03.2019г. е
това, че тя е била входирана при АНО на 12.03.2019г., като вероятно е
била подадена в куриерската служа в гр.Пловдив предния ден.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя - св.А.Т. и тези на свидетелите А.П. и П.Д..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са
непротиворечиви.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
Съображенията са следните:
Не е спорно по делото, доколкото по
същество не се оспорва и с подадената въззивна жалба, че на посочените в НП
дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за
принудително спиране. От събраните по делото доказателства и основно от
неопроверганите от никое друго доказателство по делото показания на св.Д., се
изясни несъмнено, че жалбоподателят е имал обективна причина за движение по
тази лента, доколкото са били налице обстоятелствата по чл.58, т.3 от ЗДП,
даващи право за движение по нея, респ. дерогиращи забраната, въведена с
посочената правна норма.
Св.Д. бе категоричен, че на
инкриминираната дата пътувал също за гр.София, като на бензиностанция, отстояща
на около 30-40 км преди гр.София, видял жалбоподателя, който познавал отпреди.
Той бил с таксиметровия си автомобил и превозвал пътници до гр.София. Св.Д.
възприел и това, че единият от пътниците било момиче, което очевидно не било
добре здравословно, т.к. се опитвало да повърне, а друг от пътниците– момче, я
обгрижвал. При разговор на Д. с Ч. последният му обяснил, че на момичето му
било прилошало по пътя.
Само това е достатъчно да се отмени НП,
т.к. стана несъмнено ясно, че жалбоподателят е имал правомерно поведение, респ.
обективна причина да се движи в аварийната лента - здравословен проблем у
пътник в превозното средство.
Отделно от това обаче са налице и други
основания за отмяна на обжалваното НП, т.к. съдът констатира, че в хода на АНП
са били допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, драстично накърняващи
правото на защита до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване.
На първо място следва да се отбележи, че
според настоящия съдебен състав, при започването на
административнонаказателното производство е било допуснато СПН, което е
достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така, защото АУАН
е съставен в драстично нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма
императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави
присъствието на свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението или
на неговото установяване. Изключение от
това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е
разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи
безспорно, че актосъставителят – св.Т. и неговите колеги, вписани като
свидетели в акта – А.П. и Г. Б., не са били свидетели на извършване на нарушението,
нито на неговото установяване. Установи се категорично от показанията на св.Т.,
както и от приетите като писмени доказателства по делото – сигнал/сведения за
пътно нарушение, изпратено по електронен път по
гореописания начин, че единственият пряк свидетел– очевидец на
нарушението е било лицето, което е подало сигнала. Същото се е идентифицирало с
трите си имена, като е посочило също адрес и телефон за връзка с него. При това
положение актосъставителят Т. е имал задължението да състави акта и да впише
като свидетел в него не неговите колеги, а свидетелитя-очевидец П. Н.К.. Вместо
това обаче той е вписал като свидетели в акта своите колеги без да са били
налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Нещо повече, дори не е посочил в какво
качество ги вписва като свидетели, т.е. дали на извършване или на установяване
на нарушението, или пък в качеството на „двама други свидетели” по смисъла на
чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Изискването за спазване на императивната
норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за
гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв
начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона
случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на
административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства – в
случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче
актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в
разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до
отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт. Още повече, че в НП не са
били посочени, нито дори загатнати, доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението, т.е. в него липсва задължителен реквизит по чл.57 ал.1,
т.5, предл. последно от ЗАНН, с което още повече е накърнено правото на защита.
Не следва да се забравя и това, че по делото
бяха събрани достатъчно доказателства /показанията на актосъставителя/, че по
преписката са били събрани множество други доказателства – обяснения на
нарушителя, възражение против АУАН, докладни записки, които обаче в последствие
вероятно са изгубени и не са приложени към изпратената в съда
административнонаказателна преписка /виж официално уведомително писмо на
началник СПП лист 44 от делото/. Това за пореден път драстично накърнява
правото на защита.
Следващото процесуално нарушение се
изразява в това, че според показанията на актосътавителя стана категорично
ясно, че АУАН е бил съставен на 01.11.2018г. в отсъствие на нарушителя Ч., но
без той да е бил канена изрично да се яви пред компетентния орган за съставяне на акт за нарушение. Това
пък следва от отразеното в акта, а именно, че е бил предявен и връчен срещу
подпис на нарушителя на 08.12.2018г., а св.Т. поясни, че бил изпратен за
връчване по делегация в ОД на МВР-Пловдив. Това е поредното драстично СПН, т.к.
са били нарушени императивните правила на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Основният
принцип визиран в ал.1 предвижда, че актът се съставя в присъствието на
нарушителя. Изключение от това правило се намира в хипотезата на ал.2, където е
предвидена възможност АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя само, когато
не може да бъде намерен или след надлежна
покана не се яви за съставянето на акта. Това изключение обаче в
конкретния казус не е било налице.
Обстоятелството, че в крайна сметка
АУАН е бил връчен на нарушителя и той се е запознал с неговото съдържание не
санира по никакъв начин допуснатото процесуално нарушение. Както е известно
административнонаказателния процес е строго формален и неговото начало се
поставя със съставянето на акта за установяване на конкретното нарушение. От съществена важност е
актът и НП да са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за чието
спазване съдът следи служебно. АНО, след като констатира
изтичането на сроковете, следва със своя акт да прекрати
административнонаказателното производство. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере
данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е
длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, щом той е известен. В поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление
на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно, за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг
повод. Само при наличието на такава покана, ако нарушителят не се яви в
определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Да се
допусне безрезервно отклонение от тези императивни правила ще създаде
предпоставки за административен произвол, т.к. ще бъде възможно
актосъставителят, който е установил нарушението и нарушителя да съставя АУАН в
отсъствие, с единствената цел да не изтече срока по чл.34 от ЗАНН /три месеца
от откриване на нарушителя и една или две години-само за някои нарушения, от
извършване на нарушението/, едва след което да предприема действия за
предявяване на акта.
Всичко това е достатъчно за отмяна на
атакуваното НП.
Пазарджишкият районен съд в настоящият
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 18-1006-004516 от 25.01.2019 год. на началник група в Сектор „ПП” при ОД
на МВР-Пазарджик, с което на С.Г.Ч. ***,
ЕГН **********, на основание чл.178ж
ал.1, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДП е наложена глоба в размер
на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: