Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 312
гр.Севлиево 26.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на двадесет и шести ноември
през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. №1134 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 48/18 г.
по описа на РС – Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 26 от 11.01.2018
г. по чл. 410 ГПК, с която ответницата е осъдена да му заплати посочените суми.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след
указание на съда в законния месечен срок на уведомлението ищецът предявява
установителен иск за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със
законните последици. Твърди, че отношенията между страните са възникнали в
резултат на договор за далекосъобщителни услуги, по които ответницата е
останала задължена със сумите по заявлението. Претендира и разноските по делото.
Ответницата не е представила писмен отговор в законния месечен срок от
уведомлението.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Ответницата не е представила писмен отговор в законния месечен срок от
уведомлението. Не се явява и в о.с.з.
С мотивирано протоколно определение от 26.11.2018 г. е уважено искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК.
Неприсъственото решение се основава на
наличието на предпоставките за постановяването му – формални или
процесуални, по чл. 238, ал. 1 ГПК, и изискване по същество – по чл. 239, ал. 1 ГПК.
Съдът приема предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вероятно основателен
с оглед фактическите твърдения на ищеца и представените към исковата молба
писмени доказателства. Тези твърдения оправдават заявения с исковата молба
петитум. Ответницата не е оспорила в законния срок представените писмени доказателства, установяващи вземането.
На осн.чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Съгласно чл. 416 ГПК, след влизане в сила на решението, издадената заповед
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея следва да се издаде на ищеца
изпълнителният лист, като се има предвид влязлото в сила определение № 882 от 10.09.2018
г. – л. 52, с което е обезсилена заповедта за изпълнение в частта за
мораторната лихва 50,19 лв., поради отказ от иска по чл. 422 ГПК в тази част и
прекратяване на производството.
Ищецът претендира и
разноските по настоящото дело по приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК –
л.72. Касае се за д.т. в размер на 75 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 180 лв., които са документирани като извършени от ищеца и с оглед изхода на
делото и частичното прекратяване, ответницата ще бъде осъдена да
заплати разноски в размер на 227 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.В. *** ЕГН **********,
че “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД/ ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на
управление район Илинден ул.Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д.и М.М., е установило съществуване на вземането си
по заповед за изпълнение № 26 от 11.01.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 48/18
г. по описа на РС – Севлиево /извън обезсилената част на заповедта за
мораторната лихва/, на осн.чл. 422, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№ 48/18 г. на РС – Севлиево.
След влизане в сила на решението да се издаде изпълнителен лист по заповед
за изпълнение № 26 от 11.01.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 48/18 г. по
описа на РС – Севлиево, на осн.чл. 416 ГПК.
ОСЪЖДА Д.В.В. *** ЕГН ********** да заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД
/с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ ЕИК ********* със седалище гр. София и
адрес на управление район Илинден ул.Кукуш № 1, представлявано от А.В.Д.и М.М. направените
по делото съобразно уважената част на иска разноски
в размер на 227 лв. / двеста двадесет и седем/, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
Неприсъственото решение не
подлежи на въззивно обжалване.
На осн.чл. 240, ал. 1 ГПК препис от решението да се връчи
на ответницата, която в едномесечен срок от връчването може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможността да участва в
делото или да предяви иск по чл. 240, ал. 2 в сроковете по чл. 240, ал. 3 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: