Решение по дело №1499/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 25
Дата: 15 януари 2018 г. (в сила от 2 януари 2019 г.)
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20172100501499
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

Номер ІV-115                           15.01.2018 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

             Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На  осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесетата година

В  публично  заседание в следния състав

                                                    Председател: Кирил Градев

                                                          Членове:1.Веселка Узунова

                                                                          2.мл.с.Красимир Сотиров

 

 

Секретар: Ваня Д.                                                                

Прокурор: ______________

Като разгледа докладваното от   съдията  Кирил Градев

Въззивно  гражданско дело № 1499 по описа за 2017  година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

 

      Делото е образувано по повод въззивната жалба на П.Г.Д., Н.Й.Б., Р.Й.Д. и С.Й.Д. – ищци по гр.д.№264/2016 г. по описа на Р. съд – Карнобат против  Решение №86 от 16.06.2017 г. , постановено от КРС по гр.д.№264/16 г. в частта , с която страната е призната за собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот , находящ се в село Грозден – подробно  упоменат в жалбата. Обжалваното решение се оспорва като  незаконосъобразно и неправилно при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Според страната  са налице нарушения още с постановяване на доклада  от първоинстанционния съд относно разпределение доказателствената тежест – не е указано на страната за кои факти не се сочат доказателства по чл.146 от ГПК. Сочат се конкретни факти и обстоятелства по процесния спор относно баба Неделя. Оспорват се показанията на свид. А. като недостоверни по  съображения , подробно изложени в края на въззивната жалба. Първоинстанционният съд според жалбоподателите е постановил неправилно решение  като е приел , че въпреки липсата на  пряко и пълно доказване на релевантните факти и обстоятелства относно спазване на  относимите за съставянето на завещанието разпоредби то е произвело действие. Тройната експертиза дава заключение за вероятност за възможността  положения подпис да е на завещателката Неделя Д., докато единичната експертиза прави категоричния извод , че  подписа на завещанието  не е положен от Неделя Д.. В тази връзка се оспорва извода на  първоинстанционния съд , че следва да се кредитира заключението на тройната експертиза. В процесния случай няма и мотиви на съда според жалбоподателите относно предпочитанието  и кредитирането на тройната експертиза. Излагат се конкретни факти и обстоятелства относно възможностите на  завещателката – баба Неделя да състави  завещанието , както и способността на  отделните свидетели за конкретните възприятия по повод живота на баба Неделя и спорните обстоятелства по  съставянето на  завещанието. Оспорват се конкретни показания на свидетели като се обосновава с констатирани противоречия в същите, както и на други доказателства по делото. Моли се за отмяна на  решението в обжалваната част и постановяване на решение , с което да се уважи изцяло предявената искова претенция. На основание чл.266 ал.3 от ГПК се претендира повторен разпит на  свидетелите Атанас Палазов и Манол Манолов. Жалбата се поддържа пред съда  чрез процесуалния представител на страната.

       В законоустановения срок по делото е  депозиран отговор на въззивната жалба от  ответницата по делото – С.Р.С. като същия се поддържа пред съда лично и чрез  процесуалния представител - адвокат. Жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се , че  всъщност жалбата би следвало да бъде   срещу отхвърлителната част на решението. Изложени са подробни съображения. Подробно се излага фактическата обстановка, поддържат се констатациите и изводите на районния съд. Евентуално при положение , че се приеме , че  КРС не е разпределил правилно доказателствената тежест при извършеното оспорване на  завещателното разпореждане и че тежестта за установяване  факта на саморъчното изписване и подписване пада върху ответницата С. се прави искане за допускане на допълнителен въпрос към тройната експертиза: - подписът и ръкописния текст в завещанието изписани ли са от едно и също лице. Прави се анализ на показанията на свидетелите и се оспорва въпроса , повдигнат относно грамотността на баба Неделя , тъй като този въпрос не е  послужил като основание на иска, което да е  посочено в исковата молба и да е повдигнат спор относно този факт.Не се спори , че  ищците са в правото си за 1/6 от имота и че  извършените нотариални действия надхвърлят действителните права на ответната страна с 1/6 ид.ч. , която се явява собственост на ищците , тъй като  Неделя Д. не би могла да придобие  пълното право върху имота. Моли се за оставянето на жалбата без уважение като се претендира присъждане на разноските. Оспорено е доказателственото искане от страна на въззивниците – за допускане на  повторен разпит на свидетели , тъй като същото е необосновано и липсват предпоставките на чл.266 от ГПК.

     След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, изложените от страните доводи във въззивната жалба и отговора на същата , както и мотивите на първоинстанционния съд , изложени в обжалвания съдебен акт, Бургаският окръжен съд приема за  установено следното:

     Производството по гр.д.№264/16 г. е било образувано по исковата молба на  П.Д. , Н.Б., Р.Д. и С.Д. против С.С., С.Х. и П.Т.. Ищците се легитимират като наследници на Йордан Радев , починал през 2008 г. като същият заедно със С.с. са наследници на  родителите си Ради Рибаров , починал през 1991 г. и Неделя Д. , починала през 2012 г. Същите са оставили в наследство недвижим имот в село Грозден – дворно място с площ от 855 кв.м, представляващо УПИ ІІІ-29 в кв.1 по ЗРП на с.Грозден и двуетажна жилищна сграда , отделно – полумасивна стопанска сграда с обща застроена площ 46 кв.м и масивна постройка – баня с площ 12 кв.м. След смъртта на прекия наследодател – съпруг и баща – Йордан Димитров  неговата 1/6 ид.ч. от имота се наследява от ищците. С исковата си молба ищците са предявили няколко иска -  срещу С.  С. – установителен по чл.124 от ГПК че са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот и за отмяна на издадения през 2012 г. нот. акт №197 за собственост в полза на Ст.С. за имота на основание давностно владение и завещание в която връзка оспорват и завещанието от страна на Неделя Д. като сочат , че не е съставено от завещателката. Против ответниците Св.Х. и П.Т. е заведен иск по чл.108 от ЗС. Претендират да бъдат признати за собственици на ½  част от имота , както и  последните двама ответници да предадат  владението на имота. Приложени са доказателства.

     Ответниците са оспорили основателността на претенциите. Ответникът С.Х. е предявил насрещен иск при условията на евентуалност за  заплащане на сумата от 865 лв. – представляваща  ½  от стойността на вложени в имота  необходими разноски и подобрения като е посочил , че   упражнява и право на задържане на имота по чл.72 ал.3 от ЗС до окончателното изплащане на сумата.

      С постановеното си решение КРС е  приел , че  завещанието е произвело действието си и наследодателката – Неделя Д. е  прехвърлила валидно  собствената си  част от 4/6  ид.ч. от процесния имот  на ответницата  Ст.С.. Предявения от ищците иск е  приет за основателен и доказан за размера до 1/6 ид.ч. – наследена от  Йордан Димитров и  е уважен за тази част. За да постанови решението си в този му вид съдът е приел , че ищците не са  доказали твърденията си относно завещателното разпореждане въпреки указанията на съда и същото  е действително и е породило действието си. Относно  автентичността на  завещанието  са били назначени две експертизи – единична , която е била оспорена от ответницата и тройна. Докато единичната сочи , че завещанието не е подписано от  сочената за негов автор – Неделя Д. , то тройната сочи , че  подписа вероятно е  неин. В процесния случай вещите лица са посочили , че  са представили заключението си в степен на вероятност , тъй като  всеки подпис подлежи на имитация , но не са установили такива признаци за процесното завещание. Районният съд се е позовал на практиката на ВКС като е цитирано Решение №256 от 30.10.2014 г. по гр.д.№3196/2014 г. на І г.о. ,  според което когато експертното заключение е в смисъл , че саморъчното завещание вероятно е написано и подписано от лицето , посочено като негов автор може да се обоснове извод за автентичност на завещанието и спазване на формата по чл.25 ал.1 от ЗН и действителност на завещанието , ако  причините поради които експертите са стигнали до  извода , че е налице само вероятност  по отношение на  авторството на документа касаят особеностите на  конкретния случай. Нот. акт №197/2012 г. , с който С.С. е  призната за собственик на процесния имот на основание давностно владение и  завещание е отменен като неверен за частта над 5/6 ид.ч. от имота. Искането за отмяна на нот. акт №9/2015 г. е оставено без разглеждане като недопустимо и производството в тази част е прекратено, тъй като на отмяна подлежат само констативните актове. Уважени са  съответно и иска по чл.108 от ЗС спрямо втория и третия ответник като е уважена и претенцията за подобрения на  единия от купувачите на процесния имот и му е признато право на задържане до изплащане на съответните суми.

      Жалбата е редовна и допустима. Относно основателността на същата  настоящият съдебен състав съобрази  следното:

      По повод констатираното от съдебния състав противоречие в доказателствения материал – свидетелски показания и експертни заключения с определение от 16.11.2017 г. след първоначално приключване събирането на доказателствата е постановено назначаване на допълнителна съдебно-графологическа   експертиза и  са допуснати допълнително до разпит свидетели относно състоянието на  завещателката Неделя Д.. Вещото лице категорично заключава, че текста и  подписа на  саморъчното завещание са изписани от едно и също лице , но  не са изпълнени от завещателя Неделя Дичева Д.. Докато при  изследваните образци от подписи на Неделя Д. се установява наличие на  нарушение на координацията при запазена устойчивост на  проявление на признаците , то  при изследването на  текста на завещанието и подписа не се установяват признаци  за нарушение на координацията на движенията на лицето , което ги е изпълнило. Вещото лице подробно е анализирало признаците на  почерка на  Неделя Д. и  този , чрез който е изписано завещанието  като е приложени снимков материал с придружени схеми- анализи на отделните букви, участващи в  подписа на  лицето. Пред въззивната инстанция са  разпитани  и  свидетели на страните относно  състоянието на Неделя Д.. Свидетелката Иванова  сочи , че  баба Неделя не е можела да чете и пише , че ръцете и са  треперели , не е можела да говори ясно. След смъртта на сина си е  била прибрана от дъщеря си в Гърция , Атина , където е живяла до смъртта си. Там е  отишла от България нейна племенница – Руска да я гледа , той като е имала нужда от помощ при ежедневното обслужване. От друга страна свидетелката Атанасова , която е  живяла  в Атина , Гърция сочи , че баба Неделя е била в добро общо състояние. Излага фактическата обстановка по съставянето на самото завещание: баба Неделя по собствено желание е направила този акт – имало е готов текст от  дъщеря й  и тя го е преписала, казала е че това е волята й.

       При така събраните доказателства и приети по делото експертни заключения се налага извод , обратен на този на районния съд. Според настоящия съдебен състав е доказано по делото , че саморъчното завещание на Неделя Д. не е  написано от нея и не е подписано от нея. При три приети експертни заключения две от тях  категорично посочват , че завещанието не е подписано от Неделя Д. , а едната – че е вероятно да  е подписано от нея. Липсва категоричен извод на експерти – графолози , че  завещанието е написано и подписано от  сочената в него завещателка – Неделя Д.. Налага се извода , че завещанието не е писано и подписано от  Неделя Д.. В тази връзка – не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетели , които сочат , че визуално са възприели написването на завещанието от Неделя Д. в Атина през м. ноември 2011 г. / напр. – свид.Атанасова/ .Тези показания не следва да бъдат кредитирани и с оглед на останалите събрани по делото доказателства. Независимо от  обстоятелството , че в исковата молба  завещанието не е оспорено във връзка с неграмотността на Неделя Д., то  както нейния брат – разпитан като свидетел пред районния съд – Манол Манолов / Вж.- свид. Показания на л.172 по делото на РС/,  така и свид.Иванова пред въззивната инстанция сочат,  че  Неделя е била неграмотна – не е можела да чете и пише, ръцете  й са треперели. На л.151 по делото на РС се намира документ с автентичен подпис на Неделя Д. и очевидната разлика между него и  положения  на завещанието/ л.17 по делото на РС/ се възприема и от съдебния състав. Така  събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност – както показанията на свидетелите , така и  експертните заключения  водят до извода, че  завещанието не е  написано и подписано от Неделя Д. и същото е недействително и не поражда  действие. При това положение наследяването на  останалото след смъртта на неделя Д.  имущество следва да бъде извършено  като при липса на съставено завещание съобразно  полагащите се на страните дялове. Ищците  получават дяла на своя пряк  починал наследодател Йордан Димитров и  се явяват собственици на ½ ид.ч. от  процесния недвижим имот в с.Грозден. Ето защо   обжалваното решение в отхвърлителната част над  признатите права на ищците за 1/6 ид.ч. до  полагащата им се общо  ½ ид.ч. следва да бъде отменено / т.е. – за частта  от 1/3 или 2/6 ид.ч./ и  вместо  това да се постанови решение , с което  да им се признае правото на собственост върху тази част , както и  да се уважи иска по чл.108 от ЗС против втория и третия ответник за тази част от имота.

      По насрещната претенция на С.Х. следва да  бъдат променени размерите на сумите  съобразно признатото право върху имота в полза на ищците / за ½ ид.ч/ -  за разходите за текущо поддържане на имота – сумата следва да бъде завишена до  размер от 720 лв. , а за подобренията в имота – до 145 лв. като съответно на С.Х. се признае правото на  задържане на имота до  заплащане на присъдените суми в тези размери.

      По искането с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК отмяната като неверен на нот. акт №197 от 2012 г. на нотариус с №570 следва да се постанови за  частта над ½ относно правото на собственост на С.С..

      В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

      Следва да бъде коригиран и размера на присъдените на страните разноски: - с оглед уважаването на въззивната жалба в полза на въззивниците следва да бъдат присъдени направените  от тях разноски. След като първоинстанционния съд е  постановил заплащането на  по 141.67 лв. / в тежест на първата и   съответно на втория и третия ответник – или общо  283.34 лв./ , то  с настоящото решение следва допълнително да се присъдят още по 783.33 лв. Също така поради  уважаването на  насрещната претенция на С.Х. , то  в негова полза следва да му се присъди допълнително сума – разноски съобразно завишаване на размера на  дължимата от  П.Д. и др. сума по чл.72 ал.2 и ал.3 от ЗС.  Допълнителната сума за присъждане съобразно завишената част от претенциите следва да бъде в размер на 80 лв.

 

     Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд

 

 

                                                Р            Е            Ш           И:

 

 

 

   ОТМЕНЯ  Решение №86 от 16.06.2017 г. , постановено от РС – Карнобат по гр.д.№264 по описа на РС – Карнобат за 2016 г.  САМО В ЧАСТТА  с която  е ОТХВЪРЛЕН  иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК , предявен от П.Д., Н.Б., Р.Д. и С.Д. против С.С. , че ищците се явяват собственици   на 2/6 / две шести / ид. части от   недвижим имот , находящ се в с.Грозден , представляващ дворно място от 855 кв.м, образуващо  УПИ №ІІІ-29 в кв.1 по действащия ЗРП на с.Грозден  заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда , съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71 кв.м , състоящ се от три стаи , коридори външно стълбище и  втори етаж със застроена площ 65 кв.м , състоящ се от три стаи и коридор , отделно полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 46 кв.м и масивна постройка – баня със застроена площ от 12 кв.м като вместо отменената част  ПОСТАНОВЯВА:

    ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на  ответницата С.Р.С. от с.Генерал Инзово, с ЕГН-********** , че ищците П.Г.Д.  с ЕГН-********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН-********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН-********** *** и С.Й.Д.  с ЕГН-********** *** се явяват собственици на 2/6 / две шести/ ид.части от недвижим имот , находящ се в с.Грозден , представляващ дворно място от 855 кв.м, образуващо  УПИ №ІІІ-29 в кв.1 по действащия ЗРП на с.Грозден  заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда , съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71 кв.м , състоящ се от три стаи , коридори външно стълбище и  втори етаж със застроена площ 65 кв.м , състоящ се от три стаи и коридор , отделно полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 46 кв.м и масивна постройка – баня със застроена площ от 12 кв.м като ведно с признатото право с Решение №86/16.06.2017 г. на РС – Карнобат по гр.д.№264/16 общия  дял на ищците от този имот възлиза на ½ ид.ч.

     ОТМЕНЯ  Решение №86 от 16.06.2017 г. , постановено от РС – Карнобат по гр.д.№264 по описа на РС – Карнобат за 2016 г.  САМО В ЧАСТТА  с която  е ОТХВЪРЛЕН  иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от П.Д., Н.Б., Р.Д. и С.Д. против С.Ю.Х. *** и П.С.Т. *** , че ищците се явяват собственици   на 2/6 / две шести / ид. части от   недвижим имот , находящ се в с.Грозден , представляващ дворно място от 855 кв.м, образуващо  УПИ №ІІІ-29 в кв.1 по действащия ЗРП на с.Грозден  заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда , съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71 кв.м , състоящ се от три стаи , коридори външно стълбище и  втори етаж със застроена площ 65 кв.м , състоящ се от три стаи и коридор , отделно полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 46 кв.м и масивна постройка – баня със застроена площ от 12 кв.м като вместо отменената част  ПОСТАНОВЯВА:

       ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на  ответниците С.Ю.Х. с ЕГН-********** и П.С.Т. с ЕГН-********** ***, че ищците П.Г.Д.  с ЕГН-********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН-********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН-********** *** и С.Й.Д.  с ЕГН-********** *** се явяват собственици на 2/6 / две шести/ ид.части от недвижим имот , находящ се в с.Грозден , представляващ дворно място от 855 кв.м, образуващо  УПИ №ІІІ-29 в кв.1 по действащия ЗРП на с.Грозден  заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда , съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71 кв.м , състоящ се от три стаи , коридори външно стълбище и  втори етаж със застроена площ 65 кв.м , състоящ се от три стаи и коридор , отделно полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 46 кв.м и масивна постройка – баня със застроена площ от 12 кв.м като ведно с признатото право с Решение №86/16.06.2017 г. на РС – Карнобат по гр.д.№264/16 общия  дял на ищците от този имот възлиза на ½ ид.ч.

     ОТМЕНЯ Решение №86 от 16.06.2017 г. , постановено от РС – Карнобат по гр.д.№264 по описа на РС – Карнобат за 2016 г.  САМО В ЧАСТТА  с която  е ОТХВЪРЛЕН  иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от П.Д., Н.Б., Р.Д. и С.Д.  за осъждането на  ответниците С.Ю.Х. *** и П.С.Т. ***  да им предадат владението върху 2/6 / две шести / ид. части от   недвижим имот , находящ се в с.Грозден , представляващ дворно място от 855 кв.м, образуващо  УПИ №ІІІ-29 в кв.1 по действащия ЗРП на с.Грозден  заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда , съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71 кв.м , състоящ се от три стаи , коридори външно стълбище и  втори етаж със застроена площ 65 кв.м , състоящ се от три стаи и коридор , отделно полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 46 кв.м и масивна постройка – баня със застроена площ от 12 кв.м като вместо отменената част  ПОСТАНОВЯВА:

     ОСЪЖДА  на основание чл.108 от ЗС ответниците С.Ю.Х. с ЕГН-********** и П.С.Т. с ЕГН-********** *** да предадат  на ищците П.Г.Д.  с ЕГН-********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН-********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН-********** *** и С.Й.Д.  с ЕГН-********** ***  владението върху 2/6 /две шести/ ид.ч. от недвижим имот , находящ се в с.Грозден , представляващ дворно място от 855 кв.м, образуващо  УПИ №ІІІ-29 в кв.1 по действащия ЗРП на с.Грозден  заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда , съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71 кв.м , състоящ се от три стаи , коридори външно стълбище и  втори етаж със застроена площ 65 кв.м , състоящ се от три стаи и коридор , отделно полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 46 кв.м и масивна постройка – баня със застроена площ от 12 кв.м като ведно с признатото право с Решение №86/16.06.2017 г. на РС – Карнобат по гр.д.№264/16 общия  дял за предаване  на ищците от този имот възлиза на ½ ид.ч.

      ОТМЕНЯ  Решение №86 от 16.06.2017 г. по гр.д.№264/2016 г. по описа на РС - Карнобат  САМО В ЧАСТТА   , с която  е отхвърлен иска на С.Х.  с правно основание чл.72 ал.3 от ЗС за осъждането на П.Д., Н.Б., Р.Д. и С.Д.   да му заплатят  стойността на извършените подобрения в  процесния имот в с.Грозден за размера над 48.34 лв. до следващия  за заплащане – 145 лв. като вместо отменената част  ПОСТАНОВЯВА:

     ОСЪЖДА  на основание чл.72 ал.3 от ЗС  П.Г.Д.  с ЕГН-********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН-********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН-********** *** и С.Й.Д.  с ЕГН-********** ***   да заплатят на С.Ю.Х. стойността на  извършените подобрения в недвижимия имот в с.Грозден  в  частта над признатия размер с обжалваното решение  от 48.34 лв. до  размера  от 145 / сто четиридесет и пет/ лева като  ПРИЗНАВА  на основание чл.72 ал.3 от ЗС на С.Х. правото да задържи описания  имот до заплащане на  присъдената сума.

     ОТМЕНЯ  Решение №86 от 16.06.2017 г. по гр.д.№264/2016 г. по описа на РС - Карнобат  САМО В ЧАСТТА   , с която  е отхвърлен иска на С.Х.  с правно основание чл.72 ал.2 от ЗС за осъждането на П.Д., Н.Б., Р.Д. и С.Д.   да му заплатят  стойността на необходимите разноски за   процесния имот в с.Грозден за размера над  229.17 лв. до следващия  за заплащане – 720 лв. като вместо отменената част  ПОСТАНОВЯВА:

     ОСЪЖДА  на основание чл.72 ал.2 от ЗС  П.Г.Д.  с ЕГН-********** ***, Н.Й.Б. с ЕГН-********** ***, Р.Й.Д. с ЕГН-********** *** и С.Й.Д.  с ЕГН-********** ***   да заплатят на С.Ю.Х. стойността на  необходимите разноски за  недвижимия имот в с.Грозден в частта над признатия размер с обжалваното решение  от 229.17 лв. до  размера  от 720 / седемстотин и двадесет/ лева като  ПРИЗНАВА  на основание чл.72 ал.2 от ЗС на С.Х. правото да задържи описания  имот до заплащане на  присъдената сума.

      ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК като неверен нотариален акт №197  т.ІІІ , рег.№2123, н.д.№437 от 2012 г. на нотариус с №570 на НК    САМО В ЧАСТТА  , с която С.Р.С. с ЕГН-********** от с.Генерал Инзово е призната за собственик на основание  давностно владение и  завещание на  над ½ /една втора/ идеална част от  недвижим имот, находящ се в с.Грозден , представляващ дворно място от 855 кв.м, образуващо  УПИ №ІІІ-29 в кв.1 по действащия ЗРП на с.Грозден  заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда , съдържаща първи етаж с обща застроена площ от 71 кв.м , състоящ се от три стаи , коридори външно стълбище и  втори етаж със застроена площ 65 кв.м , състоящ се от три стаи и коридор , отделно полумасивна жилищна сграда с обща застроена площ от 46 кв.м и масивна постройка – баня със застроена площ от 12 кв.м.

      ПОТВЪРЖДАВА  Решение №86 от 16.06.2017 г. постановено по гр.д.№264/2016 г.по описа на РС – Карнобат в останалата   част.

      ОСЪЖДА  С.Р.С. да заплати на П.Д., Н.Б., Р.Д. и С.Д.   сумата от 783.33 / седемстотин осемдесет и три лева и 33 ст./ лева – разноски по делото.

      ОСЪЖДА  С.Ю.Х. и  П.С.Т. да заплатят на  П.Д., Н.Б., Р.Д. и С.Д. сумата от 783.33 / седемстотин осемдесет и три лева и 33 ст./ лева – разноски по делото.

      ОСЪЖДА  П.  Г.Д., Н.Й.Б., Р.Й.Д. и С.Й.Д. да заплатят на С.Х. сумата от 80 лв. – разноски по делото.

      Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването му на страните.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                         2.