Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
28.11.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и осми
октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: АНГЕЛИНА
ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 907 по
описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК, чл.108 ЗС и
чл.31, ал.2 ЗС, предявени от Г.Г.Г., ЕГН: ********** и И.Г.Г., ЕГН: **********,
двамата чрез адв. Е.П. против Г.Г.Г., ЕГН: ********** и Х.М.Г., ЕГН: **********,***.
Ищците твърдят, че те и
ответникът Г.Г.Г. били наследници по закон на М. И. Г., починала на 11.07.1998
г. в гр. К.. Ищецът Г.Г.Г. бил неин съпруг, а ищецът И.Г.Г. и ответникът Г.Г.Г.
– нейни синове. Ответницата Х.М.Г. била съпруга на Г.Г.Г., с когото сключили
граждански брак на 24.11.1999 г.
Твърдят, че с влязло в сила
решение по гр. дело № 599/2005 г. на К. р. с. между страните по настоящото
дело, като наследници на М. И. Г., била прекратена съсобствеността върху
двуетажна жилищна сграда, построена в общинско дворно място с площ от 589 кв.
м., съставляващо имот с пл. № 3042 в кв.98, за което по тогава действащия план
на града бил отреден парцел IX , както и върху друг наследствен недвижим имот в
с. В., К. община. Твърдят, че в предмета на това дело не били включени три
сгради, построени в същото дворно място през 1993 г. от първия от ищците и общата наследодателка в режим на СИО през
1993 г. Въз основа на издадените Разрешение за строеж № 77/25.08.1993 г. и
Протокол за определяне на строителна линия и ниво № 87/27.081993 г. на Община К.били
изградени описаните в същите магазин-кафе, разположен южно от жилищната сграда,
предмет на гр. дело № 599/2005 г., както и цех за закуски, разположен с
северния ъгъл на гореописаното дворно място. Въз основа на Разрешение за строеж
№ 106/15.11.1993 г. до цеха за закуски била изградена пристройка. Преди години
било променено предназначението на магазина - кафе в лятна кухня, жилищна
сграда. По сега действащите КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на ИД на АГКК тези три сгради представлявали: сграда с идентификатор
36498.502.982.2 със застроена площ от 35 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул.
„И. В.“ №***** като сградата е разположена в поземлен имот 36498.502.982, брой
етажи - един, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; стар идентификатор
- няма; номер по предходен план - няма; сграда с идентификатор 36498.502.982.3
със застроена площ от 30 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №****
като сградата е разположена в поземлен имот 36498.502.982, брой етажи - един,
предназначение - друг вид обществена сграда; стар идентификатор - няма; номер
по предходен план - няма; сграда с идентификатор 36498.502.982.4 със застроена
площ от 28 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №***, като сградата е
разположена в поземлен имот 36498.502.982, брой етажи - един, предназначение -
селскостопанска сграда; стар идентификатор - няма; номер по предходен план –
няма. Твърдят, че до пролетта на 2012 г. първият от ищците живял в сградата с
идентификатор 36498.502.982.2. Тогава му била беше връчена нотариална покана от
ответника с рег.№ 2933, том 1, акт 97 от 26.04.2012 г. на нотариус Т. Р. с рег.
№ 517 на НК и район на действие - района на К. р. с.. В тази нотариална покана
бил записал, че съсобствеността помежду им по отношение на гореописаните сгради
се разпределяла, както следва: 4/6 идеални части за Г.Г.Г. и по 1/6 идеална
част за И.Г.Г. и Г.Г.Г.. През пролетта на 2015 г. ищците установили, че
ответникът е сменил ключалките и заключил гореописаните сгради. Поради тази
причина вторият от ищците изпратил на
ответника нотариална покана рег. № 9317, том 2, акт 121 от 18.09.2015 г., също
на нотариус Т. Р.. Не последвал никакъв отговор от ответника. В края на 2016 г.
ищците установили, че с нотариален акт № 120, том III, рег. № 5737, дело №
482/2015 г. на нотариус С. Р. с рег. № 099 на НК и с район на действие - района
на К. р. с., акт № 147 , том 11, дело № 2016/2015 г. на Служба по вписванията
при К. р. с., ответникът бил признат въз основа на извършената обстоятелствена
проверка за едноличен собственик на трите гореописани сгради.
Ищците изцяло оспорват този нотариален
акт, като твърдят, че ответникът не е придобил по давност процесиите имоти.
Считат, че продължават да бъдат съсобственици с ответника върху тези сгради при
гореописаните квоти. Изложеното пораждало за тях правния интерес от завеждане
на настоящото дело.
Ищците молят съда да постанови
решение, с което:
- на основание чл.537 ал.2 от ГПК
да отмени изцяло нотариален акт № 120, том III, рег. № 5737, дело № 482/2015 г.
на нотариус С. Р. с рег. № 099 на НК и с район на действие района на К. р. с.,
акт № 147, том 11, дело № 2016/2015 г. на Служба по вписванията при К. р. с., с
който ответникът Г.Г.Г. е признат въз
основа на обстоятелствена проверка за едноличен собственик на следните сгради: сграда с идентификатор 36498.502.982.2
със застроена площ от 35 кв. м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №****,
като сградата е разположена в поземлен имот 36498.502.982, брой етажи - един,
предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; стар идентификатор - няма; номер
по предходен план - няма; сграда с
идентификатор 36498.502.982.3 със застроена площ от 30 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №***, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - друг вид обществена сграда;
стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; сграда с идентификатор 36498.502.982.4 със застроена площ от 28 кв.
м., адрес на сградата: гр. К., ул. „И. В“ №*** като сградата е разположена в
поземлен имот 36498.502.982, брой етажи - един, предназначение -
селскостопанска сграда; стар идентификатор - няма; номер по предходен план –
няма;
- на основание чл.108 от Закона
за собствеността да осъди ответниците да предадат на ищците владението на трите
гореописани сгради, както следва: 4/6 идеални части за Г.Г.Г. и 1/6 идеална
част за И.Г.Г.;
- на основание чл.31, ал.2 от
Закона за собствеността да осъди ответника Г.Г.Г. да заплати на ищеца И.Г.Г.
обезщетение – наем на процесиите сгради, за периода от 18.09.2015 г. до датата
на подаване на исковата молба,
съобразно нотариална покана рег.
№ 9317 том 2, акт 121 от 18.09.2015 г. на нотариус Т. Р., както следва: за сграда с идентификатор 36498.502.982.2
със застроена площ от 35 кв. м. –20 лв. месечно за принадлежащата на И.Г.Г. 1/3
идеална част; за сграда с идентификатор
36498.502.982.3 със застроена площ от 30 кв. м. – 18 лв. месечно за
принадлежащата на И.Г.Г. 1/3 идеална част; за
сграда с идентификатор 36498.502.982.4 със застроена площ от 28 кв. м. –
12лв. месечно за принадлежащата на И.Г.Г. 1/3 идеална част, или общо сумата от
1632 лв. за горепосочения период, ведно със законната лихва за забава върху
тази сума, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното ѝ плащане.
Претендират се и разноските по
делото.
С писмена молба приета в съдебно
заседание от 28.10.2019 г. ищецът И.Г.Г. е поискал по реда на чл.214 ГПК и
съдът е допуснал изменение на иска чл.31, ал.2 от ЗС, който следва да се счита
преявен както следва: да бъде осъден ответникът Г.Г.Г. да му заплати
обезщетение – наем за ползването на на процесиите сгради, за периода от
18.09.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 11.06.2018 г.,
съобразно нотариална покана рег. № 9317,
том 2, акт 121 от 18.09.2015 г. на нотариус Т. Р., както следва: за сграда с идентификатор 36498.502.982.2
със застроена площ от 35 кв. м. –29.17 лв. месечно за принадлежащата на И.Г.Г.
1/6 идеална част; за сграда с
идентификатор 36498.502.982.3 със застроена площ от 30 кв. м. – 25 лв.
месечно за принадлежащата на И.Г.Г. 1/6 идеална част; за сграда с идентификатор 36498.502.982.4 със застроена площ от 28
кв. м. – 23.33 лв. месечно за принадлежащата на И.Г.Г. 1/6 идеална част, или
общо сумата от 2547 лева за горепосочения период от 32 месеца и 23 дни.
Ответниците, представлявани от
адв. С.П. оспорват исковете. Твърдят, че предявеният иск за собственост на
процесиите три сгради - сграда с идентификатор 36498.502.982.2 със застроена
площ от 35 кв. м - жилищна сграда, сграда с идентификатор 36498.502.982.3 със
застроена площ от 30 кв. м - друг вид обществена сграда, и сграда с
идентификатор 36498.502.982.4 със застроена площ от 28 кв. м - селскостопанска
сграда, бил недопустим по следните съображения:
С Решение № 44/30.05.2006 г.,
постановено по гр. дело № 599/2005 г. по описа на К. р. с., образувано между
същите страни, по предявен иск за делба, включващ и процесиите сгради, съдът
отхвърлил иска по отношение на магазин за закуски, построен в югозападната част
на ПИ IX 3042 в кв. 98 по плана на гр. К., и на цех за закуски, построен в
северозападната страна на същия имот. Мотивите за това били изложени на стр.
3-та от съдебното решение – касае се за сгради, построени в общинско място, за
които не е учредена по надлежния ред суперфиция, поради което и на основание
чл. 92 от ЗС, като приращение, същите са собственост на собственика на дворното
място. Издадените строителни книжа, приложени и към исковата молба, а именно:
разрешение за строеж № 77/25.08.1993 г. на ОбС – К. /за магазин, кафе/,
протокол № 87/27.08.1993 г. за определяне на строителна линия и ниво за магазин
за закуски и разрешение за строеж № 106/15.11.1993 г. на ОбС – К. за цех за
закуски, не променяли горните изводи, както и съдът бил приел с цитираното
по-горе съдебно решение. Отделно от горното, сградата, определена за цех за
закуски, включвала и пристройката към нея, която по КККР била заснета като
сграда с идентификатор 36498.502.982.4, която е със застроена площ от 28 кв. м
- селскостопанска сграда. Това се установявало от строителните книжа, с които
разполагали ищците, и по-специално скица № 692/02.10.1992 г. на ОбС – К. с виза за проучване и
проектиране за магазин и цех за закуски, по защрихования начин на застрояване,
издадена на 20.07.1993 г. от главния архитект.
С оглед горното и на основание
чл. 299, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 298, ал. 1 от ГПК, ответникът моли съда да
постанови определение, с което да прекрати производството по делото като
образувано по недопустим иск.
Доколкото искът по чл. 108 от ЗС
бил недопустим, такъв се явявал и акцесорният иск по чл. 537, ал. 2 от ЗС, а
искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС – неоснователен, поради което моли съда да го
отхвърлите на това основание – ищците не са собственици на процесиите сгради.
Дори да се приеме, че предявените
искове са допустими, ответниците считат същите за изцяло неоснователни по
следните съображения:
Не оспорват следните
обстоятелства: че страните са наследници по закон на общия наследодател – М. И.
Г., починала на 11.07.1998 г.; че с влязло в сила решение по гр. дело №
599/2005 г. на КРС е извършена делба на двуетажната жилищна сграда, построена в
общинско място с площ от 589 кв. м, съставляващо имот с пл. № 3042, за което е
отреден парцел IX в кв. 98 по плана на гр. К.; че за процесиите сграда са
издадени цитираните строителни разрешения и протокол за определяне на
строителна линия и ниво; че същите са заснети в КККР на гр. К. като: сграда с
идентификатор 36498.502.982.2 със застроена площ от 35 кв. м - жилищна сграда,
сграда с идентификатор 36498.502.982.3 със застроена площ от 30 кв. м - друг
вид обществена сграда, и сграда с идентификатор 36498.502.982.4 със застроена
площ от 28 кв. м - селскостопанска сграда; че за тях има издаден нот. акт №
120, том III , per. № 5737, нот. дело № 482/2015 г. на нотариус С. Р. - с peг.
№ 099 на НК, с район на действие - PC – К..
Оспорват следните обстоятелства,
отразени в исковата молба: че процесиите три сгради не са били включени в
предмета на делба по гр. дело № 599/2005 г. по описа на КРС; че е извършена промяна
в предназначението на магазина-кафе в лятна кухня, жилищна сграда; че трите
сгради са съсобствени между ответника и ищците.
Оспорва претенцията на втория
ищец И.Г.Г. по чл. 31, ал. 2 от ЗС – за заплащане на наем на процесиите сгради
за периода от 18.09.2015 г. до датата на подаване на настоящата искова молба,
като счита същата за неоснователна поради липса на съсобственост върху
процесиите имоти.
Ответникът твърди, че не е
спорно, че дворното място в което са
построени процесиите сгради, е частна общинска собственост. За процесиите
сгради не било отстъпвано право на строеж по надлежния ред – с писмен договор
по чл. 18 от ЗЗД, сключен въз основа на заповед на председателя на ИК на ОНС –
К. - съгл. чл. 15 във връзка с чл. 13 от ЗС /отм. ДВ бр. 33/1996 г. /. Твърди,
че сграда с идентификатор 36498.502.982.3 със застроена площ от 30 кв. м - друг
вид обществена сграда, представлява пристройка към първия жилищен етаж на
двуетажната жилищна сграда в имота, който бил негова собственост по силата на
Решение № 1233/17.07.2008 г., постановено по в. гр. № 164/2008 г. по описа на П.
о. с., X гр. състав. Същата била изградена върху част от стара тераса към
първия етаж на жилищната сграда, служеща за под, като за северна стена служела
част от южната стена на последната, където се намирала и вратата, която свързва
пристройката с жилището му. По този начин пристройката представлявала част от
първия етаж и същата като принадлежност към главната вещ и на основание чл. 98
от ЗС вила негова собственост.
С оглед горното, поради липса на
съсобственост върху процесиите сгради, ответниците молят съда да отхвърли
предявения иск за собственост, както и иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК - за
отмяна на нот. акт № 120, том III, peг. № 5737, нот. дело № 482/2015 г. на
нотариус С.Р. - с per. № 099 на НК, с район на действие – PC – К.. Относно
последния – искането на ищците било недопустимо и поради факта, че никой не
може да предявява искове за защита на чужди права /в случая на Община К. като
собственик на дворното място/, без да е упълномощен за това, още по-малко това
да се извършва от свое име. Моли съда да отхвърли като неоснователен и иска по
чл. 31, ал. 2 от ЗС – за заплащане на обезщетение за неползване на сградите,
равняващо се на месечен наем за посочения период.
В случай, че съдът приеме, че
ответниците и ищците са съсобственици на процесиите сгради, моли да се приеме,
че по силата на давностно владение, осъществено от ответника в продължение на
повече от 10 години, той е станал собственик на същите, за което е издаден нот.
акт № 120, том III, peг. № 5737, нот. дело № 482/2015 г. на нотариус С.Р. - с
peг. № 099 на НК, с район на действие - PC – К.. Претендира и разноските по
делото.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира иска по чл.108, ал.1 ЗС за недопустим, като съображенията за това
са следните:
От изисканото и приложено по
настоящото дело гр. д. №599/2005 г. по описа на РС К. е видно, че то е било
водено по иск на Г.Г.Г. против И.Г.Г. и Г.Г.Г. за делба на съсобствени
недвижими имоти, които са предмет и на настоящото дело – двуетажна жилищна
сграда, построена в общинско дворно място с площ от 589 кв. м., съставляващо
имот с пл. № 3042 в кв.98, за което по тогава действащия план на града бил
отреден парцел IX, магазин-кафе (магазин за закуски), разположен в същия имот,
южно от жилищната сграда (сега с идентификатор 36498.502.982.3) и цех за
закуски, разположен с северния ъгъл на гореописаното дворно място(сега с идентификатор 36498.502.982.2). С влязло в сила Решение №
44/30.05.2006 г., съдът е отхвърлил иска по отношение на магазина за закуски и
на цеха за закуски, като е приел, че се касае за сгради, построени в общинско
място, за които не е учредена по надлежния ред суперфиция, поради което и на
основание чл. 92 от ЗС, като приращение, същите са собственост на собственика
на дворното място. Издадените строителни книжа, представени по настоящото дело,
а именно: разрешение за строеж № 77/25.08.1993 г. на ОбС – К. /за магазин,
кафе/, протокол № 87/27.08.1993 г. за определяне на строителна линия и ниво за
магазин за закуски и разрешение за строеж № 106/15.11.1993 г. на ОбС – К. за
цех за закуски, не променят установената по гр. д. №599/2005 г. фактическа
обстановка. Сградата с идентификатор 36498.502.982.2 (цех за закуски) включва и
пристройката към нея, която по КККР е заснета като сграда с идентификатор
36498.502.982.4, със застроена площ от 28 кв. м. и предназначение –
селскостопанска сграда. Това е видно от представените по делото строителни
книжа и по-конкретно – скица № 692/02.10.1992
г. на ОбС – К. с виза за проучване и проектиране за магазин и цех за
закуски, издадена на 20.07.1993 г.
Следователно, понастоящем, с
влязъл в законна сила съдебен акт, правото на собственост на ищците по
отношение на процесните имоти е отречено.
Силата на присъдено нещо е
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за повторен процес между същите
страни относно същия спор. Чл.299 ГПК въвежда забрана за пререшаване на спор,
разрешен с влязло в сила решение. Не са налице нови основания, възникнали след
постановяване на посоченото по-горе влязло в сила съдебно решение, с което е
установена собствеността върху процесните недвижими имоти. Ето защо съдът
намира, че е налице идентичност, както по отношение на предмета на спора и
правното основание на претенциите на страните – правото на собственост върху спорните
недвижими имоти, така и по отношение на страните.
По изложените съображения, К.р. с.
намира, че са налице основанията по чл 299, ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл. 298,
ал.1 от ГПК и следва да прекрати производството по иска по чл.108, ал.1 ЗС като
недопустимо поради забраната спор, разрешен с влязло в законна сила решение да
бъде пререшаван.
Доколкото е недопустим искът по
чл.108, ал.1 ЗС, то недопустим е и акцесорният иск по чл.537 ал.2 от ГПК – за
отмяна на нотариален акт № 120, том III, рег. № 5737, дело № 482/2015 г. на
нотариус С. Р. с рег. № 099 на НК и с район на действие района на К. р. с., акт
№ 147, том 11, дело № 2016/2015 г. на Служба по вписванията при К. р.с., с
който ответникът Г.Г.Г. е признат въз
основа на обстоятелствена проверка за едноличен собственик на процесните сгради
сгради, а искът по чл.31, ал.2 ЗС – за заплащане на обезщетение - наем от
ответника Г.Г.Г. на ищеца И.Г.Г. за едноличното им ползване, следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора ищците
следва да заплатят на осн. чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК сторените от ответниците
разноски за заплатен адвокатски хонорар – 770.00 лева на Г.Г.Г. и 700.00 лева
на Х.М.Г..
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО
производството по гр. дело №907/2018 г. по описа на РС К. досежно иска с правно
основание чл.108, ал.1 от Закона за собствеността за признаване на установено, че ищците Г.Г.Г., ЕГН: **********
и И.Г.Г., ЕГН: ********** са собственици съответно на 4/6 ид. ч. и 1/6 ид. ч.
от следните сгради: сграда с
идентификатор 36498.502.982.2 със застроена площ от 35 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №***, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна;
стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; сграда с
идентификатор 36498.502.982.3 със застроена площ от 30 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №***, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - друг вид обществена сграда;
стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; сграда с
идентификатор 36498.502.982.4 със застроена площ от 28 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №***, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - селскостопанска сграда; стар
идентификатор - няма; номер по предходен план – няма и ОСЪЖДАНЕ на ответниците Г.Г.Г., ЕГН: **********
и Х.М.Г., ЕГН: **********,*** да им предадат владението върху собствените им
идеални части.
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО
производството по гр. дело №907/2018 г. по описа на РС К. досежно иска с правно
основание чл.537, ал.2 ГПК, предявен от Г.Г.Г., ЕГН: ********** и И.Г.Г., ЕГН: ********** за отмяна на нотариален акт № 120, том III,
рег. № 5737, дело № 482/2015 г. на нотариус С. Р. с рег. № 099 на НК и с район
на действие района на К. р. с., акт № 147, том 11, дело № 2016/2015 г. на
Служба по вписванията при К. р. с., с който
ответникът Г.Г.Г., ЕГН: ********** е признат въз основа на
обстоятелствена проверка за едноличен собственик на следните сгради: сграда с
идентификатор 36498.502.982.2 със застроена площ от 35 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №***, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна;
стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; сграда с
идентификатор 36498.502.982.3 със застроена площ от 30 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №***, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - друг вид обществена сграда;
стар идентификатор - няма; номер по предходен план - няма; сграда с
идентификатор 36498.502.982.4 със застроена площ от 28 кв. м., адрес на
сградата: гр. К., ул. „И. В.“ №***, като сградата е разположена в поземлен имот
36498.502.982, брой етажи - един, предназначение - селскостопанска сграда; стар
идентификатор - няма; номер по предходен план – няма.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за осъждане на ответника Г.Г.Г.,
ЕГН: ********** да заплати на ищеца И.Г.Г., ЕГН: ********** обезщетение – наем
на процесиите сгради, за периода от 18.09.2015 г. до датата на подаване на
исковата молба, съобразно нотариална покана рег. № 9317, том 2, акт 121
от 18.09.2015 г. на нотариус Т.Р., както следва: за сграда с идентификатор
36498.502.982.2 със застроена площ от 35 кв. м. –29.17 лв. месечно за принадлежащата
на И.Г.Г. 1/6 идеална част; за сграда с идентификатор 36498.502.982.3 със
застроена площ от 30 кв. м. – 25 лв. месечно за принадлежащата на И.Г.Г. 1/6
идеална част; за сграда с идентификатор 36498.502.982.4 със застроена площ от
28 кв. м. – 23.33 лв. месечно за принадлежащата на И.Г.Г. 1/6 идеална част, или
общо сумата от 2547 лева за горепосочения период от 32 месеца и 23 дни. .
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН: ********** и И.Г.Г.,
ЕГН: ********** да заплатят на Г.Г.Г., ЕГН: ********** сумата от 770.00 лв.
(седемстотин и седемдесет лева) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН: ********** и И.Г.Г.,
ЕГН: ********** да заплатят на Х.М.Г., ЕГН: ********** сумата от 700.00 лв.
(седемстотин лева) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната
му част подлежи на обжалва от страните в едноседмичен срок от получаване на
съобщението пред ОС – П., а в отхвърлителната – в двуседмичен срок пред пред ОС
– П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.