Р Е Ш Е Н И Е  

№ 81

 

Гр. Разград, 02 ноември 2020 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:          ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                       МАРИН МАРИНОВ

 

 при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА  дело № 90 по описа за 2020г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Ди Ес Ойл“ ООД, гр.Русе  против Решение №697/26.11.2019г., постановено по АНД №697/2019г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №441123-F475322/07.06.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006 г. за  регистриране  и отчитане   чрез   фискални  устройства   на   продажбите в   търговските   обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18) във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.

В жалбата се сочи, че постановеното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Излагат се и доводи, че процесното деяние съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 Ответникът по касационната жалба не изпраща процесуален представител и не ангажира съда със становище по нея.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и недоказана, като сочи, че не са налице сочените в нея касационни основания и предлага на съда да потвърди решението на районния съд.

 

Разградският административен съд, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, извърши служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна и недоказана по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат, че на 26.02.2019г. данъчни служители са извършили проверка в търговски обект – бензиностанция - газстанция, находяща се в гр.Разград, ул.“Перистър“ №6, стопанисвана от „Ди Ес Ойл“ ООД, гр.Русе  При нея е установено, че в обекта има монтирано фискално устройство (ФУ), което притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. При съпоставка на данните от разпечатания дневен финансов отчет от ФУ и реално установената касова наличност била е отчетена разлика от 21, 66 лв. по-малко в касата. Описаните факти и обстоятелства са отразени в съставения по реда и при условията на чл.50 от ДОПК  Протокол за извършена проверка №0304640/ 26.02.2019г. Въз основа на тях контролните органи са приели, че е извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18,  тъй като не е изпълнено задължението  всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" и са съставили срещу дружеството АУАН №F475322/06.03.2019г., който е надлежно предявен и подписан без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП е наложил имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.185, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДДС. С решението си Разградски районен съд е потвърдил същото като законосъобразно. Изложените от него мотиви се споделят напълно и от настоящата инстанция

Оспорените актове са постановени от оправомощени органи, съгласно приложената заповед №ЗЦУ-ОПР -17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с процесуалните правила и норми. В тях се съдържа фактическо описание на нарушението, което е ясно и конкретно, както и доказателствата, които го потвърждават. От съдържанието им наказаното лице е могло да разбере какво административно нарушение му е вменено и да ангажира своята защита в пълен обем. Правилно са посочени и приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че с противоправното си бездействие касационният жалбоподател от обективна страна е осъществил вмененото административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата административна отговорност с процесното НП. Твърденията на касационния жалбоподател, че посочената в АУАН и НП сума е некоректно изчислена се явяват неоснователни и недоказани. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че за съставомерността на деянието е без значение размерът на сумата, която не е отразена във ФУ по предвидения от закона начин. Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва възможност то да бъде заменено с по-леко по вид или намалено по размер.

Съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на касационния жалбоподател, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и наложената санкция е прекомерна по размер и явно несправедлива.

Легално определение за "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, според която това е такова деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В казуса не са ангажирани доказателства, които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи.  Извършеното нарушение е формално по своя характер, като  липсата на вредни последици за държавата и на нанесени щети за фиска, са елемент от правната квалификация и обуславят приложението на чл.185, ал.1 от ЗДДС, който предвижда по-леко наказание за тези деяния в сравнение с общата санкционна разпоредба на чл.185, ал.2, предл.1 от ЗДДС .

Тъй като настоящата инстанция не стигна до фактически и правни изводи различни от тези на районния съд, то обжалваното решение като валидно, обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

          Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №697/26.11.2019г., постановено по АНД №697/2019г. по описа на Разградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

         ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                             2./п/