РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Бургас, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева С.
Радослава Н. Маждракова
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора И. Н. К.
като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно
наказателно дело № 20232100601464 по описа за 2023 година
Въззивното производство е по реда на чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето и е
образувано по жалба от адв. З. К. от АК – Бургас, защитник на М. С. С.,ЕГН **********,
срещу решение № 1009/18.10.2023 г., постановено по ЧНД № 4174/2023 г. по описа на
Районен съд - Бургас.
С посоченото първоинстанционно решение е постановено задължително настаняване
и лечение на М. С. С. в Център за психично здраве“Проф.д-р Ив.Темков“ЕООД -
Бургас,като е определена стационарна форма на лечението за срок от 1 /един/ месец.С
решението е приета липса на способност у С. за изразяване на информирано съгласие за
лечението, като на основание чл. 162, ал. 3, вр. ал. 2 от Закона за здравето е назначено
длъжностно лице, определено от кмета на Община -Бургас, което да изразява вместо М. С.
С. информирано съгласие за лечението й. Допуснато е предварително изпълнение на
решението.
С жалбата се твърди, че спрямо М. С. С., първоинстанционният съд е валидирал
незаконосъобразните действия на прокуратурата и лечебното заведение,като е постановил
принудително лечение за същата.Неправилно съдът бил преценил,че освидетелстваната е
опасна за себе си и околните и че може да извърши общественоопасно деяние.Съдът
следвало да уважи желанието на С. да полага грижи за детето си. Неправилно било
кредитирано и заключението на съдебно-психиатричната експертиза,изготвено в последния
момент,за нуждите на съдебното производство.Прави се искане за отмяна на решението на
първоинстанционния съд и да се постанови ново,с което да се определи провеждане на
лечението на С. в домашни условия. В съдебно заседание адв.К. поддържа въззивната жалба
по съображенията, изложени в нея, с направеното искане.
Лицето, чието настаняване се иска се явява лично в съдебно заседание пред
1
настоящата инстанция и изразява несъгласие с постановеното му задължително настаняване
за лечение в ЦПЗ-Бургас. Счита,че е повлияна от лечението и не следва то да продължава.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна.
Счита, че в случая са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 155 от Закона за
здравето, а именно наличие на психично заболяване и наличие на опасност в поведението на
лицето спрямо околните, поради което пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен
акт.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението, независимо от
основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.
313 и чл. 314 от НПК, вр. с чл. 165, ал. 1 от Закона за здравето, намери жалбата за
процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 7-дневен срок от
надлежно легитимирана страна, а разгледана по същество - за неоснователна.
При анализа на доказателствата по делото, въззивният съд прие за установена
следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в решението на
първоинстанционния съд:
Освидетелстваната М. С. С. е на ***г. Пуши тютюневи цигари, не споделя за
алкохолна консумация. С данни за употреба на психоактивни вещества /ПАВ/. Отрича
фамилна обремененост. Със завършено средно образование. Несемейна, към момента
неработеща, има син на 7 години.Не съобщава за наличие на придружаващи или прекарани
в миналото соматични заболявания и алергии. Болната не се води на отчет към лечебното
заведение, няма предишни хоспитализации и не е провеждала лечение с диагноза F19.5:
Психически и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или
употреба на други, психоактивни вещества.Психотично разстройство. Проблематиката у
пациентката датира още от юношеските й години,когото е започнала да взема наркотици. По
нейни думи за последно е приемала метамфетамини до два пъти седмично преди
хоспитализирането. По думи на майката на освидетелстваната, същата не е употребявала
ПАВ единствено по време на бременността й през 2016-17г. През 2022г. започнала да
говори странни неща, станала конфликтна, буйствала, периодично се карала с майка си и
със съседите, като ситуациите неколкократно са ескалирали до физическа саморазправа.
Мислела, че някой й подслушвал телефона,че й липсват вещи, изкъртила копчетата на
фурната, защото мислела, че там има камера. Разбила пощенската кутия на съседите,
нахлула в дома им,за да види какво се вижда от там в терасата й. Забранявала на детето си да
играе видеоигри, защото героите я наблюдавали през телевизора. Заплашвала, че ще се
хвърли от терасата. Няколко пъти е гонена от работното си място заради неадекватно
поведение. Настоящ повод за хоспитализация- постъпва за лечение за първи път в условията
на ЦПЗ- ОЛСПС на 06.10.2023г. доведена с екип на ЦПЗ-Бургас по повод Постановление №
15726 / 2023г. на РП- Бургас за СПЕ. В деня преди хоспитализация е била задържана за
притежание на наркотици.
От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
същата е била психомоторно видимо напрегната, контактна, охотно информативна,
ориентирана. Некритична към нуждата от лечение. Мисловния процес протичал в нормален
темп, правилно подреден, с налудности от параноидния кръг свързани с отношение,
преследване и увреда. В заключението е посочена диагноза - психически и поведенчески
разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други, психоактивни
вещества. Психотично разстройство. В заключение се посочва, че пациентът представлява
опасност за себе си и за околните и не е в състояние да дава информирано съгласие за
лечението си. Предложено е настаняване на задължително лечение в ЦПЗ -Бургас за срок от
един месец,при стационарна форма.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав приема за
правилен и обоснован извода на РС-Бургас за необходимост от задължително лечение на М.
С., при стационарна форма в ЦПЗ-Бургас. С оглед наличното заболяване, свързано с честа
употреба на наркотични вещества, създаващо потенциална опасност за нейното и на
околните живот и здраве, С. може да извърши общественоопасно деяние. Оценката на
2
състоянието на С., предвид заключението на вещото лице,дава основание на въззивният съд
да приеме, че в случая стационарната форма ще е най-подходяща и ефективна за лечението
й. Същата не осъзнава необходимостта от провеждане на лечение, некритична е към
заболяването си, и ако е на свободен режим няма да приема лекарствата,като има реална
опасност да приема и наркотични вещества.Въззивният съд споделя и съображенията на
първата инстанция относно това, че подходящият срок за стационарно лечение е един месец,
каквото е становището и на вещото лице .
Неоснователно е искането на защитника на освидетелстваната,същата да провежда
лечение при амбулаторна форма или в домашни условия,поради изразената некритичност от
нейна страна към заболяването й и към неговото лечение, тъй като само в стационарни
условия може да се наблюдава постоянно същата и да се контролира необходимата за
лечението й терапия.От данните по делото се установява,че С. съжителства със св. Ч.,като
майка й живее в съседен апартамент и се грижи за детето й.Близките й явно не могат да
упражняват достатъчен контрол върху нея както за наркотичните вещества,които
употребява,така и да се лекува ,за да води пълноценен живот и полага адекватни родителски
грижи за детето си.
Правилно също така първоинстанционния съд е приел, че М. С. не е способна да
дава информирано съгласие за своето лечение,имайки предвид и заключението на
изготвената съдебно-психиатрична експертиза.В този смисъл и в съответствие със закона,
районният съд е счел, че лицето, което да дава информирано съгласие за лечението на
освидетелствания, следва да се определи от Кмета на Община -Бургас. С оглед на
изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1009/18.10.2023г.,постановено по ЧНД № 4174/2023 г. по
описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3