№ 270
гр. К., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510102893 по описа за 2023 година
Ищецът „В.” ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Т. Д.
твърди, че е открита партида в ЕООД “В.” с № *** за гр.М., общ. М., ***,
обл.С. на името на М. Р. С..С ползването на съответните услуги между
експлоатационното дружество и потребителя възникнали договорни
отношения, по силата на които, ЕООД “ВиК” се задължава да доставя
питейна вода до имота на абоната, а той се задължал да заплаща стойността й
след извършен отчет от инкасатор на използваните количества. При
закъснения в плащанията се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Твърди, че по горепосочената партида са установили неизплатени в
срок задължения към дружеството, което представлява в размер на 698.96
лева, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги за периода
05.03.2022 г. до 28.08.2023 г., за което са издали 4 бр. фактури, както и лихви
за забавено плащане в размер на 39.41 лева, за периода от 23.06.2022 г. до
17.10.2023 г. За този период било извършвано ежемесечно отчитане и
начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находящ се в
гр.М., общ.М., обл.С..
Сочи, че отчитането на количествата доставена и отведена вода било
обективирано чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и
ставало през текущия месец, като платежния документ- фактура за тях се
издавал до края на текущия месец. Срокът за заплащане на дължимата сума
по бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение
регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара
1
редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за
количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били
издадени 4 бр. фактури, сумите, по които не били заплатени. Същите
съдържали отчетени и начислени количества ползвани ВиК услуги, отчетен
период, както и цена, както следва:
1. Фактура № *** г. същата е относно 5 куб.м. вода за период от
05.03.2022 г. до 20.05.2022 г. на стойност 12.05 лева с ДДС и лихва
1.88 лв. за период от 23.06.2022 г. до 17.10.2023 г.;
2. Фактура № *** г. същата е относно 70 куб.м. вода за период от
20.05.2022 г. до 18.07.2022 г. на стойност 187.84 лева с ДДС и лихва
25.88 лв. за период от 28.08.2022г. до 17.10.2023 г.;
3. Фактура № *** г. същата е относно 51 куб.м. вода за период от
18.07.2022 г. до 20.04.2023 г. на стойност 175.90 лева с ДДС и лихва
9.20 лв. за период от 28.05.2023г. до 17.10.2023 г.;
4. Фактура № *** г. същата е относно 89 куб.м. вода за период от
20.04.2023 г. до 28.08.2023 г. на стойност 323.17 лева с ДДС и лихва
2.45 лв. за период от 28.09.2023г. до 17.10.2023 г.;
За задълженията по гореописаните фактури срещу М. Р. С. от страна на
ищцовото дружество ЕООД „В.” - гр. С. било подадено заявление по реда на
чл. 410 от ГПК и във връзка с него била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1492/ 06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 2566/ 2023 г. по описа
на Районен съд - К., с която на длъжника било разпоредено да заплати на
ЕООД „В.” - гр. С., както следва: 698.96 лева за главница; 39.41 лева-лихва за
забава за периода от 23.06.2022 г. до 17.10.2023г. законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.11.2023 г. до
окончателното заплащане на вземането 25 лева държавна такса, 2,50 лева за
банков превод и 400 лева за адвокатско възнаграждение.Издадената заповед
била връчена на длъжника, който е възразил срещу същата.
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по
отношение на ответника М. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр.М., обл. С.,
***, че дължи на ЕООД “В.” - гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - гр. С., ***, представлявано от управителя инж. Р.И.М. сумата от
698.96 лева, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в
периода 05.03.2022 г. до 28.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 03.11.2023 г. до окончателното заплащане на сумата,
както и лихви за забавено плащане в размер на 39.41 лева, за период от
23.06.2022 г. до 17.10.2023г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Моли съда да му бъдат присъдени направените по ч.гр.д. 2566/ 2023 г.
по описа на Районен съд - К., разноски в размер на 427.50 лева, включващи
заплатените държавна такса, банков превод и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
М. Р. С.. В съдебно заседание ответницата се явява лично, заявява, че
признава иска и твърди, че е заплатила сумата от 700 лева, за което
2
представя касова бележка.
В съдебно заседание на 22.04.2024г. ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е
прекратил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение
съобразно признанието.
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която е
депозирала основно и допълнително заключения, които не са оспорени от
страните, които съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвени. От допълнителното заключение се установява, че ответникът М. Р.
С. има незаплатени в срок задължения към дружеството в размер на 698.96
лева главница и 39.41 лихва за забавено плащане произтичащи от доставка на
питейна вода за посочения период от 23.05.2022г. до 28.08.2023г, за което има
издадени 4 броя фактури. Обща стойност на задължението главница и лихва е
738.37 лева. Посочено е още, че ответникът има и неиздължен адвокатски
хонорар в размер на 125 лева
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение
при признание на иска по чл. 237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави и е признато право, с което
ответникът може да се разпорежда. С оглед на това въз основа на
признанието на иска следва да бъде постановено решение, с което
предявеният иск по чл. 415, ал.1 от ГПК да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането на
ищеца за сумата 698.96 лева за главница, представляваща стойност на
доставена питейна и отведена канална вода по партида № *** за имот
находящ се в град М., *** за периода 05.03.2022 г. до 28.08.2023., с 39.41 лева
лихва за периода от 23.06.2022 г. до 17.10.2023 г. и законна лихва върху
главницата от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1492/06.11.2023 г. постановено по ч.гр.д.№ 2566/2023 г. по описа на Районен
съд – К..
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в
настоящото производство - в размер на 657.90 лева, представляващи
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения на вещо лице.
От допълнителното заключение на съдебно – счетоводнаат експертиза се
установява, че разноските по ч.гр.дело №2566/2003г. по описа на Районен съд
– К. са погасени, чрез плащане.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
3
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Р. С., ЕГН
**********, с адрес: град М., *** съществуването на вземането на „В.” ЕООД
- С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ***,
представлявано от управителя Р.И.М. за сумите: 698.96 лева за главница,
представляваща задължение за консумирана и незаплатена питейна и
отведена канална вода по партида № *** за периода от 05.03.2022 г. до
28.08.2023 г. за имот находящ се в град М., ***, 39.41 лева лихва за забава от
23.06.2022 г. до 17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, за изпълнението за
което парично задължение е издадена в полза на „В.” ЕООД - С., заповед №
1492/06.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по частно гражданско дело 2566/2023 г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА М. Р. С., ЕГН **********, с адрес: град М., ***да заплати на
„В.” ЕООД - С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ***,
сумата от 657.90 лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4