Решение по дело №303/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Производството е образувано по касационна жалба от Т. П. Б. против Решение № 168/10.05.2024 г., постановено по АНД № 20242230200213/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което се потвърждава като законосъобразно Наказателно постановление № 23-0804-006300/29.12.2023 г. на Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на Т. П. Б., с [ЕГН], на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че съдът не е съобразил важни обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото. Били разпитани само полицейските служители, а лицето, което било с него не било допуснато до разпит. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата. Твърди, че невинен и Правилникът за движение по пътищата му разрешава на автобусната спирка, която е 30 м., да спира за кратко време и да потегля. Счита, че не е извършила нарушение, тъй като е имало достатъчно място, където да се паркира, а той е бил на първия, на втория метър на спирката. Заявява, че не е нарушил Правилника за движение по пътищата, тъй като имал право да спира 5 м. преди спирката и 5 м. след нея. Моли за отмяна на наказанието защото бил невинен.

Ответникът по касация – Началник на сектор в ОД на МВР гр. Сливен, РУ Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му, в което заявява, че оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

За да постанови свой съдебен акт въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 07.12.2023г. полицейски служители, свидетелите К. О. и М. Г. изпълнявали служебните си задължения по контрол на правилата за движение по пътищата в гр. Сливен. Около 22,35 часа те видели, че на бул. „Стефан Стамболов“, срещу магазин „Егея“ на спирката има спрели няколко леки автомобили. Извършили проверка на тези автомобили. Един от тях бил „Волво С 60“ с рег. № [рег. номер]. При проверката полицейските служители установили, че водач на този автомобил е жалбоподателят Т. П. Б., а собственик било търговското дружество „Амиго Финанс“ ЕООД, клон [област]. Проверяващите обяснили на водача на лекия автомобил, че не може да престоява на спирката на обществения транспорт. Свидетелката К. О. обяснила на останалите спрели на мястото водачи, както и на жалбоподателя Б., че за тези нарушения ще им бъдат съставени фишове с глоба. Жалбоподателят Б. категорично отказал да му бъде съставен фиш с глоба, тъй като не бил съгласен с това, че е нарушил ЗДвП. Той заявил на служителите на реда, че е спрял на прекъсната линия на спирката.

За извършеното нарушение на Б. бил съставен АУАН серия АД бл.№ 649028/07.12.2023 г. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, който отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен от подписа на полицейския служител П. С..

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие В. Й. Г., н. с. в ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен издал обжалваното наказателно постановление като на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.

За да потвърди процесното НП като законосъобразно, районният съд е приел, че в процеса на издаване на обжалваното наказателно постановление не се констатират пропуски, които да се определят като процесуални нарушения. Не са били допуснати такива, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя, поради което го е потвърдил като законосъобразно. Според районния съд извършеното нарушение било правилно квалифицирано като такова по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и правилно е била наложена съответстващата санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, която предвижда конкретно определена глоба от 50 лева за водач, който неправилно паркира в зоната на спирка за обществен превоз на пътници.

Решението на Районен съд – Сливен е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на районния съд не се споделят от настоящата инстанция.

В случая касационният жалбоподател е наказан за нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, според която паркирането е забранено на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, като относимата санкционна разпоредбата е чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 50 лева за водач, който неправилно паркира в зоната на спирка за обществен превоз на пътници.

Настоящият касационен състав намира, че от установената по делото фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод, че Т. П. Б. е осъществил нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което е санкциониран. Показанията на разпитаните във въззивното производство актосъставител и полицейски служител – очевидец на извършеното нарушение са двусмислени. Свидетелката К. О., която е и актосъставител, веднъж твърди, че Б. е престоявал на място където няма право нито да паркира, нито да престоява, а после, че колата му е била паркирана точно на спирката. Свидетелят на нарушението М. Г. твърди, че жалбоподателят – Б. бил спрял на спирката.

В съставения АУАН серия АД бл.№ 649028/07.12.2023 г. е посочено, че на 07.12.2023 г. около 22:35 часа в гр. Сливен, бул. „Ст. Стамболов“ срещу магазин „Егея“ Т. П. Б. неправилно престоява на спирка на общински превоз с лек автомобил Волво С60 с рег.№ [рег. номер]. В издаденото НП също е посочено, че Б. като водач на процесния автомобил неправилно престоява на спирка на обществения превоз. Въпреки това и в АУАН и в НП извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, според който паркирането е забранено на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Това несъответствие между установената в АУАН и посочена в НП фактическа обстановка и правната квалификация на извършеното нарушение е довела но съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице.

Допуснатото съществено процесуално нарушение изцяло опорочава административно-наказателното производство и същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е потвърдил НП, Районен съд – Сливен е постановил неправилен съдебен акт, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се отмени процесното НП.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 168/10.05.2024 г., постановено по АНД № 20242230200213/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-006300/29.12.2023 г. на Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на Т. П. Б., с [ЕГН], на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

 

Решението е окончателно.