Определение по дело №1522/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на М.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес:***, офис № 2, срещу отказ на кмета на Район Одесос, инкорпориран в писмо изх. № СИГ23001862ОД-006ОД/21.06.2023г., да постанови премахване на незаконно строителство, извършено от Нася Георгиева М., с адрес: гр.Варна, .

Жалбоподателят сочи, че собственият му имот на горепосочения адрес, и този на М., се явявали съседни по външни стени. На терасата на своя имот М. била изградила три повдигнати бетонни лехи, които напълнила с почва, и в които засаждала растения. Едната от повдигнатите бетонни лехи била закрепена за стената, която била съседна на външната стена на неговия апартамент, като директно за четвърта стена на лехата се ползвала съответната част от външната стена на сградата. При поливането на лехите във външните стени на двете съседни сгради се изливали обилни количества вода, която рушала стените и отивала към основите на сградите.

Във връзка с горното, И. депозирал жалба до кмета на Район Одесос срещу извършеното незаконно строителство. Било проведено административно производство, в хода на което били съставени констативни протоколи, като според жалбоподателя било установено безспорно, че влагата в основите на сградата е от незаконно изградените бетонни лехи. Поради това възприел с изненада констатациите в изпратеното му писмо изх. № СИГ23001862ОД-006ОД/21.06.2023г., което, според смисъла му, той възприел като материализиращо отказ да бъде уважена молбата му за премахване на незаконно изградените бетонни лехи.

Ответната страна, в придружителното писмо по преписката, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Процесното писмо, обективиращо според жалбоподателя отказ, е във връзка с депозирана жалба вх. № ДК-25-25-00-868/06.03.2023г. от М.Д.И. ***, препратена по компетентност до кмета на Район Одесос, Община Варна. С нея е отправено искане за извършване на проверка и преустановяване на действията на Нася М., свързани с поливане на изградените от нея три бетонни лехи, и в частност тази, закрепена за съседната на апартамента на И. външна стена, поради проникване на влага в стените и основата на сградата.

Били извършени проверки на място, резултатите от които били обективирани в съставени и приложени по преписката констативни протоколи, а за резултатите И. бил уведомяван с писма от 11.05.2023г. и от 21.06.2023г. /последното предмет на оспорване/. С оспореното писмо изх. № СИГ23001862ОД-006ОД/21.06.2023г., кметът на Район Одесос уведомил И. за резултатите от извършената проверка, и евентуалните причини за констатираната от него влага. Въпросното писмо, жалбоподателят възприел като материализиращо отказ на кмета на Район Одесос да бъде уважена молбата му за премахване на незаконно изградените бетонни лехи.

Настоящият състав на съда намира, че оспорването е недопустимо, по следните съображения:

Правомощията на администрацията и процедурата по недопускане и отстраняване на незаконното строителство са регламентирани в глава ХХІ от ЗУТ. Последният закон е специален, поради което в казуса са приложими неговите разпоредби, а само за неуредените въпроси се прилага субсидиарно АПК. За да е налице годен за оспорване изричен или мълчалив отказ на административен орган, следва административният орган да има нормативно предвидено задължение да се произнесе по направено искане. Във връзка с установяването и издаването на заповеди за премахване на незаконно строителство или незаконно постановени обекти, кметът на общината не е обвързан от подадения от жалбоподателя сигнал, макар и именуван „жалба“, тъй като действа служебно в условията на оперативна самостоятелност, като при констатиране на условията за това издава съответните заповеди, които според чл. 214, т. 3 от ЗУТ представляват индивидуални административни актове.

В ЗУТ няма правна разпоредба, която да задължава кмета да се произнася по искане на физически или юридически лица за спиране, забрана достъпа или премахване на незаконен строеж. Отказът представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, само когато отрича претендирани от заявителя благоприятни последици, както и в изрично посочените от закона случаи. В случая от една страна се претендира неблагоприятна последица за трето лице, а от друга – специалната разпоредба на чл. 214, т.3 от ЗУТ изключва отказите по чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ за издаване заповеди за премахване на незаконни строежи от категорията на индивидуалните административни актове по този закон.

В случая отказ по депозираната жалба /сигнал/ до кмета на Район „Одесос“ не е налице, тъй като няма правна норма, която да го задължава да издаде заповед за премахване на незаконен строеж по искането на граждани и/или юридически лица. Оправомощените по ЗУТ органи действат служебно, а исканията на други лица могат да послужат само като сигнали за проверка. Компетентните за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи органи нямат задължение да се произнасят по молби на други лица, поради което и отказът за издаването им не представлява индивидуален административен акт, т.е. годен обект за обжалване.

С оглед на изложеното жалбата е процесуална недопустима поради липса на годен акт за съдебен контрол - чл. 159, т. 1 от АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено.

Воден от гореизложеното, и на основание чл. 159, т.1 от АПК, Административен съд – Варна, IX състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес:***, офис № 2, срещу отказ на кмета на Район Одесос, инкорпориран в писмо изх. № СИГ23001862ОД-006ОД/21.06.2023г..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1522/2023г. по описа на Административен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок от получаване на съобщението до страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: