№ 3322
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110170160 по описа за 2023 година
Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх. номер 368836 от 21. 12. 2023 г. на
Г. Б. К. срещу *******. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
*******.
С отговора на исковата молба ответникът твърди злоупотреба с правото на разноски
от страна на ищеца, тъй като той образувал множество еднотипни дела срещу същия
ответник, макар и във връзка с различни договори. Иска от съда да съедини делата по реда
на чл. 213 ГПК. Във връзка с това искане съдът приема следното. Настоящият съдебен
състав вече е съединил по реда на чл. 213 ГПК някои от въпросните дела към друго негово.
Останало е едно различно дело между същите страни, което към настоящия момент е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание от друг съдебен състав. При това
положение , макар и действително да са налице три висящи дела между същите страни в
съда, ново присъединяване на дело по реда на чл. 213 ГПК към настоящото излишно би
затруднило хода на производствата. Съдът разполага и с други средства за противодействие
на злоупотребата с право на разноски, ако такава действително е налице.
Приложените към исковата молба документи са свързани с предмета на доказване и
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Във връзка с приемането на
приложените към постъпилия отговор на исковата молба документи като писмени
доказателства по делото съдът трябва да даде съответна възможност на ищеца, едва след
което да се произнесе. За изясняването на делото от фактическа страна на настоящия
съдебен състав ще бъдат необходими и специални знания от областта на счетоводството,
поради което трябва да бъде служебно допусната и съответна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********70160 по описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, за 2023 г., за разглеждане в открито съдебно заседание
1
на 19. 02. 2025 г. от 10, 30 часà, за която дата и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъединяване на други
граждански дела към настоящото на основание чл. 213 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по във връзка с евентуалното приемане на приложените към
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, във връзка с
което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази съответно становище най-късно
до края на първото открито съдебно заседание.
НАЗНАЧАВА служебно съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по следната
задача:
„Какъв е действителният годишен процент на разходите по договор за потребителски
кредит № *** от 14. 11. 2022 г.? Отговорете в два варианта: първи, ако в разходите по
кредита не е включена неустойката по чл. 11, ал. 1 от договор, и втори, ако тази
неустойка е включена в разходите по кредита“.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П. А. Д.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчването на
преписа от настоящото определение по платежна сметка на Софийския районен съд.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че на 14. 11. 2022 г. сключил с ответника договор за потребителски
кредит № ***, по силата на който му била предоставена парична сума в размер на 2 700
лева, а ищецът поел задълженията да върне така предоставената парична сума и да заплати
възнаградителна лихва в размер на * % върху главницата на 37 ежеседмични вноски в
различен размер (3 вноски по 21 лева и 3 стотинки и 34 вноски по 90 лева и 70 стотинки).
Общата сума, която ищецът трябвало да заплати на ответника, възлизала на 3 146 лева и 89
стотинки. Наред с това страните уговорили и задължение на ищеца да заплати неустойка, в
случай че не изпълни задължението си да предостави на ответника определено обезпечение.
При това положение според текста на договора за потребителски кредит годишният процент
на разходите възлизал на * %. Ищецът твърди, че така сключеният договор за потребителски
кредит е нищожен. Излага доводи, че годишният процент на разходите е необосновано
висок и противоречи на добрите нрави. Освен това годишният процент на разходите бил
посочен в договора само като абсолютна величина без да са посочени и взетите предвид при
изчисляването му допускания, което водело до неяснота относно съдържанието на договора
и нарушаване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка
отговоря на критериите за разход по кредита, но въпреки това не е била отчетена като такъв.
Според ищеца при отчитането и на неустойката като разход по кредита годишният процент
на разходите щял да надхвърли допустимия размер от * % в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Обосновава, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Излага
2
евентуални доводи и за частична недействителност на отделни уговорки от договора за
потребителски кредит: уговорката за неустойка по чл. 11, ал. 1, уговорката за прехвърлянето
на риска при промяна на официалния курс лев-евро по чл. 12, ал. 1, както и уговорения
годишен процент на разходите по чл. 3, ал. 1, т. 5 и уговорената възнаградителна лихва по
чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора. Иска от съда да прогласи нищожността на договор за
потребителски кредит № *** от 14. 11. 2022 г., а евентуално да прогласи за нищожни
уговорките на чл. 3, ал. 1, т. 5 и т. 7, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от същия договор. Претендира
разноски, включително за адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ.
Ответникът оспорва предявените искове. Излага доводи, че ищецът е предявил пред
съда пет идентични искови молби, въз основа на които са били образувани пет отделни
граждански дела между същите страни. Прави извод, че ищецът е злоупотребил с право,
като цели да увреди ответника със заплащането на разноски в прекомерен размер. Твърди, че
между страните са били сключване множество договори с идентични уговорки, с които
ищецът всеки път се е съгласявал. Твърди, че неустоечната клауза не била част от
съществените параметри на договора за потребителски кредит, поради което евентуалната й
нищожност не следвала да влече цялостната нищожност на договора. Заявява, че при
изчисляването на годишния процент на разходите са били спазени всички нормативни
изисквания, като в самия договор за потребителски кредит, а също така и в стандартния
европейски формуляр ясно е бил посочен размерът на годишния процент на разходите, както
е бил посочен и начинът, по който той се формира. Освен това годишният процент на
разходите * % не надхвърлял петкратния размер на законовата лихва съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК, който петкратен размер на законовата лихва възлизал на * % към датата на
сключването на договора. Признава, че уговорената неустойка не е била включена като
разход по кредита при изчисляването на годишния процент на разходите, но излага
подробни доводи, че тя и не следва да бъде причислявана към разходите по кредита. Отрича
уговорената възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави, като излага и доводи,
че тя е включена в годишния процент на разходите, а той не превишавал максималния
допустим размер от * %. Излага и доводи за действителност на уговорената неустойка.
Твърди, че уговорките на договора за потребителски кредит са равноправни, в това число и
чл. 12, ал. 1 от договора. Иска от съда да отхвърли предявените иксове като неоснователни.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предявени са установителни искове с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване което и да е от основанията, обуславящи нищожността на договора за
потребителски кредит № *** от 14. 11. 2022 г., съответно уговорките на чл. 3, ал. 1, т. 5 и т.
7, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от същия договор.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е уговорките на договора за потребителски кредит № *** от 14. 11.
2022 г. са били сключени в резултат на индивидулано уговоряне, във връзка с което не
сочи доказателства.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи, за
което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на състезателност да
ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на противоречие със закона,
противоречие с добрите нрави или/и неравноправност на клаузи от договорите.
3
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да
изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те
няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването на
спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца. УКАЗВА
на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо или да се
явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален представител,
който да представи съответно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха
могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат
връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 –
4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Електронни преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4