№ 23212
гр. С., 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110103213 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 18305/20.01.2025 г.,
18316/20.01.2025 г. и 18313/20.01.2025 г., като исковете са изменени чрез
увеличаване на размера им с протоколно определение от 18.06.2025 г. (на лист
130 от делото) на Р.Д.К. срещу „Ф.“ ЕООД, с която са предявени претенции за
осъждане на ответника да заплати на ищцата съответно:
1. 100 лева – платени без основание въз основа на Договор за
потребителски кредит № ************* г.;
2. 120 лева – платени без основание въз основа на Договор за
потребителски кредит № ************** г., и
3. 100 лева – платени без основание въз основа на Договор за
потребителски кредит № ***************** г. –
вземания за платеното от А.Н.И А.Н.И – длъжница на ответника по
трите договора, въз основа на недействителните договори, като вземанията на
последната били прехвърлени на ищцата с договори за прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.10.2024 г., както и законната лихва върху всяка от трите
суми от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2025 г., до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че нейна праводателка – кредитополучателката по трите
описани договора А.Н.И сключила с ответника описаните договори за кредит,
по които получила съответно 500 лева, 600 лева и 500 лева, със задължение да
ги върне в срок от 6 месеца от сключване на договора, като заплати
възнаградителна лихва. В договорите бил посочен годишен процент на
разходите (ГПР) съответно 46,13 %, 0 % и 46,15 %. В чл. 11 от договора обаче
имало изискване в 7-дневен срок от сключването му ищцата да предостави
1
обезпечение чрез осигуряване на застраховка в полза на кредитополучателката
или поръчител, които има постоянни трудови доходи в посочен размер и
отговаря на други изисквания, като ако това не бъде направено
кредитополучателката дължала неустойка съответно 505,02 лева по първия и
третия договор, и 606 лева – по втория. Излага доводи, че тъй като тази
неустойка на практика е условие за сключване на договора, същата следва да
се приеме за разход по кредита, от който да се изчислява ГПР, но това не е
направено, поради което посоченият в договорите ГПР е грешен, и
следователно договорите са нищожни поради липса на реквизит. Поддържа, че
кредитополучателката изплатила всичките си задължения по договорите, вкл.
и неустойките. След това на 03.10.2024 г. последната прехвърлила с договор
вземанията си на ищцата, която сега претендира вземанията като частични по
делото. Претендира и разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Ф.“ ЕООД,
с който предявеният иск се оспорва, като се твърди злоупотреба с право,
защото имало десетки дела във връзка с други договори на същата
кредитополучателка, както и се поддържа, че исковете са неоснователни.
Поддържа се, че договорите са недействителни, неустойките били свободно
договорени при знание на кредитополучателите, като обезпечавали правно
защитими интереси на дружеството от обезпечаване на вземанията му. ГПР не
следвало да се изчислява от разходи за неизпълнение на договора, поради
което бил правилно посочен и договорите били недействителни. Освен това
кредитополучателката вместо да упражни правото си на отказ няколко дена
след сключване на договорите за кредит била върнала съответно 600 лева, 720
лева и 600 лева, като въобще не възразила при плащането срещу
действителността на договорите, което също било белег на злоупотреба. Иска
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В съдебното заседание ответникът чрез представител поддържа
доводите от отговора на исковата молба, като възразява срещу размера на
адвокатско възнаграждение на ищцата. Претендира разноски. С писмена
молба ищцата поддържа съответно изменените искове и претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото от 31.05.2025 г. (на лист 83 от
делото) съдът е отделил за безспорно, че между ответника и А.Н.И са
сключени описаните в първия абзац три договора за потребителски кредит,
като:
– по Договор за потребителски кредит № ************* г. ищцата е
получила 500 лева и е посочен ГПР 46,13 %;
– по Договор за потребителски кредит № ************** г. ищцата е
получила 600 лева и е посочен ГПР 0 %, и
– по Договор за потребителски кредит № ***************** г. ищцата е
получила 500 лева и е посочен ГПР 46,15 %, като
2
в чл. 11 от договорите за кредит е предвидено задължение в 7-дневен
срок от сключване на договора ищцата да обезпечи кредитите с поръчител,
който отговаря на условия за доходи и стабилна трудова заетост, или със
застраховка в полза на ответника, а ако не изпълни това дължи неустойка в
размер на 505,02 лева по първия и третия договор, и 606 лева – по втория; че
длъжницата по договорите е заплатила на ответника:
– по Договор за потребителски кредит № ************* г. – 600 лева;
– по Договор за потребителски кредит № ************** г. – 720 лева,
и
– по Договор за потребителски кредит № ***************** г. – 600
лева.
От представения по делото и неоспорен текст на договорите (на лист 5 и
44 от делото и лист 7 от гражданско дело № 3214/2025 г. на Софийския
районен съд, 49. състав), се установява, че срокът за връщане на кредитите и
лихвите са:
– по Договор за потребителски кредит № ************* г. – до
28.05.2023 г., като лихвеният разход е 94,98 лева, и неустойка по чл. 11 –
505,02 лева;
– по Договор за потребителски кредит № ************** г. – до
09.07.2023 г., като лихвен разход няма, и неустойка по чл. 11 – 606 лева, и
– по Договор за потребителски кредит № ***************** г. – до
03.07.2023 г. , като лихвеният разход е 94,98 лева, и неустойка по чл. 11 –
505,02 лева.
Съгласно представени на лист 13 и 127 от делото и лист 15 от
гражданско дело № 3215/2025 г. на Софийския районен съд, 46. състав,
потвърждения първоначалната длъжница по договорите А.Н.И е прехвърлила
на ищцата по делото вземанията си за връщане на неоснователно платеното по
посочените по-горе три договора, като съгласно т. 5 от представените на лист
126 от делото и на лист 14 от гражданско дело № 3215/2025 г. на Софийския
районен съд, 46. състав, договори за цесия ищцата е упълномощена да съобщи
на ответника за извършената цесия от името на първоначалната
кредитополучателка.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени от съда по реда на чл. 213 ГПК
искове за възстановяване на частен правоприемник на платилата на платени
без основание суми поради нищожност на договори за потребителски кредит,
равни на лихви и неустойки по тях, с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във
връзка с чл. 26, ал. 1 , предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПКр.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че на ищцата са прехвърлени
с договори, за които първоначалната кредитополучателка е уведомила
ответника, вземания, които следват от доказано от ищцата плащане в повече
3
от главницата по сключени от праводателката договори за кредит с
ответника, както и ако се установи, че посоченият в тези договори годишен
процент на разходите не отговаря на действителния такъв според формулата в
приложението към ЗПКр.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз (СЕС) – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело
C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
4
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В случая условие за изтегляне на кредита при първоначално заложените
параметри в него (без т.нар. „неустойка“) е да се предостави обезпечение, като
ако такова не се представи, разходите ефективно ще нараснат с предвидената в
чл. 6 от договора „неустойка“ от 1080 лева. Т.е. в договора за кредит има две
търговски оферти („търговски условия“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр) –
обезпечен кредит с разходи от 236 лева лихва, и необезпечен кредит с разходи
от 1316 лева. Осигуряването на обезпечение не е форма на договорно
неизпълнение, а от икономическа гледна точка – избор на друг вид търговска
оферта, на друг вид договор. При това се оказва без значение какви са
интересите на ответника от осигуряване на обезпечение – законът не му
забранява да изисква такова, но изисква от него честно да обяви на
потребителя действителният ГПР, с който последният се съгласява. Тъй като
според действащото европейско законодателство ГПР е въздигнат в основен
критерий за избор на потребителя, който позволява на последния да сравнява
кредитните продукти на пазара, съгласно указанията на Съда на Европейският
съюз по Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България,
неправилното посочване на този процент може да се санкционира с
нищожност на кредита при връщане само на главницата.
По Договор за потребителски кредит № ************* г., който е със
срок за връщане 6 месеца, ако целият кредит се връщаше на една вноска при
посочения ГПР от 46,13 % върху чистата отпусната сума от 500 лева за цялата
година максимално е възможно да се натрупа разход от 230,65 лева. Тъй като
договорът е сключен за 6 месеца, абсолютно максималният размер на
разходите за срока му, ако се връщаше всичко наведнъж, може да е не повече
от половината от последната сума, или 115,33 лева. Начислените разходи с
неустойка обаче са 600 лева, т.е. посоченият ГПР е очевидно неправилен.
По Договор за потребителски кредит № ************** г., който е със
срок за връщане 6 месеца, ако целият кредит се връщаше на една вноска при
посочения ГПР от 0 % върху чистата отпусната сума от 600 лева за цялата
година максимално е възможно да се върнат 600 лева. В договора обаче е
уговорена неустойка в размер на още 606 лева, т.е. посоченият ГПР е
очевидно неправилен.
По Договор за потребителски кредит № ***************** г., който е
със срок за връщане 6 месеца, ако целият кредит се връщаше на една вноска
при посочения ГПР от 46,15 % върху чистата отпусната сума от 500 лева за
цялата година максимално е възможно да се натрупа разход от 230,75 лева.
Тъй като договорът е сключен за 6 месеца, абсолютно максималният размер на
разходите за срока му, ако се връщаше всичко наведнъж, може да е не повече
от половината от последната сума, или 115,38 лева. Начислените разходи с
неустойка обаче са 600 лева, т.е. посоченият ГПР е очевидно неправилен.
5
Следователно и трите договора са нищожни и съгласно чл. 23 ЗПКр
платеното в повече от полученото от първоначалната кредитополучателка
подлежи на връщане от ответника.
По делото се установи, че последната е прехвърлила правата си, които,
поради „автоматичния“ ефект на нищожността възникват още от датата на
плащане по аргумент от чл. 69, ал. 1 ЗЗД, са възникнали още на датите на
плащанията, които не са спорни. По делото кредитополучателката по
договорите като първоначален титуляр на вземанията е упълномощила ищцата
да уведоми за извършената цесия, което е станало с исковите молби и съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид уведомяването в хода на процеса, като
приема, че са налице договори (съгласие) за прехвърляне на вземанията, което
към края на съдебното дирене е породило действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следователно исковете следва да се уважат в пълния предявен размер, според
установените плащания.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Доказаните разноски са в размер на 100 лева – държавни такси, и 1440
лева – адвокатско възнаграждение по договори на лист 12 от делото; лист 18
от гражданско дело № 3215/2025 г. на Софийския районен съд, 46. състав, и на
лист 6 от гражданско дело № 3214/2025 г. на Софийския районен съд, 49.
състав, които съдържат и разписка за плащане, но което съдът по възражение
на ответника поради ниската фактическа и правна сложност на делата и това,
че се образуват три дела с почти еднакви искови молби (като се изключат
числата и сумите), намалява по чл. 78, ал. 5 ГПК до по 240 лева за дело с ДДС,
или до 720 лева, или общо следва да се присъдят на ищцата 820 лева.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на
съда още 50 лева държавна такса, като съдът не е преценил правилно, че са
изпълнени указанията му към ищцата по делото за плащане на такава – с
разпореждане от 25.02.2025 г. е задължил ищцата да доплати 100 лева, а с
платежно нареждане на лист 36 от делото са доплатени само 50 лева, т.е.
остават неплатени още 50 лева, които следва да се присъдят в полза на съда с
решението.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 , предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, „Ф.“ ООД, с ЕИК:
********, и адрес на управление: С., бул. „Г.Д“ № *********, да плати на Р. Д.
К., с ЕГН: **********, и адрес: С., кв. „Л.“, ул. „В.“ № *********, сумите от:
100 лева (сто лева) – платени без основание въз основа на нищожен
Договор за потребителски кредит № ************* г.;
120 лева (сто и двадесет лева) – платени без основание въз основа на
6
нищожен Договор за потребителски кредит № ************** г., и
100 лева (сто лева) – платени без основание въз основа на нищожен
Договор за потребителски кредит № ***************** г.,
и трите договора сключени между дружеството и А.Н.И, като
вземанията на последната били прехвърлени на ищцата с договори за
прехвърляне на вземания (цесия) от 03.10.2024 г., ведно със законната лихва
върху всяка от трите суми за периода от 20.01.2025 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф.“ ООД, с ЕИК: ********,
и адрес на управление: С., бул. „Г.Д“ № *********, да плати на Р. Д. К., с
ЕГН: **********, и адрес: С., кв. „Л.“, ул. „В.“ № *********, сумата от 720
лева (седемстотин и двадесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Ф.“ ООД, с ЕИК: ********, и
адрес на управление: С., бул. „Г.Д“ № *********, да плати по бюджетна
сметка на Софийския районен съд сумата от 50 лева (петдесет лева) -
недоплатена държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7