Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
Гр.Пловдив, 10.02.2014 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в
закрито заседание в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
ч.гр.д.№3543 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по глава 41 от ГПК.
Постъпила е жалба
вх.№16509/30.09.2013 г. от адв.Г.Й. като пълномощник на „Н и Н Интернешънъл
Транспорт и спедиция”ЕООД, -гр.Пловдив, ЕИК:********* и Н.С.Н. – длъжници, срещу действията на ЧСИ
Ст.Горчев, рег.№825, район на действие ПОС по изп.д. №00811/2012 г. – против
разпределение №1,2,3 и 4 от 24.09.2013 г. на постъпилите по ИД суми от
продажбата на длъжниковото имущество.
Моли да се отмени обжалваното
действие, ЧСИ да изготви ново разпределение.
Ответниците по жалбата –
„Райфайзенбанк /България/”ЕАД-гр.София, ЕИК ********* – взискател – взема
становище, че жалбата е основателна. Взискателят „Брайт-2000”ООД-гр.Пловдив,
ЕИК:********* чрез адв.Х.Р. – взема становище, че жалбата е основателна.
Останалите страни – не вземат
становище.
Съдия-изпълнителят дава
обяснения по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че
жалбата е допустима, но по същество - неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Предявенят
иск е с пр.осн. чл.460 от ГПК.
Жалбата е подадена в 3-дневния срок за
обжалване на разпределението по чл.462, ал.2 ГПК /видно от приложения пощ.плик
– л.1938 от ИД/, поради което жалбата е допустима, а разгледана по същество е
основателна:
Изпълнителното
производство, в което е извършено обжалваното сега разпределение №1,2,3 4, е
образувано на 20.8.2012 г. въз основа на
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист от взискател
въззиваемата страна „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД за изпълнение на парично задължение на
въззивника- длъжник и на други
негови солидарни длъжници – „ТЕРА
Вижън”ООД, „Тера груп”ООД и Я.И. Х. с ЕГН:**********.
Обжалва се разпределение №1,2,3 и 4 от
24.09.2013 г. на постъпилите по ИД суми от продажбата на длъжниковото
имущество, както следва: По разпределение №1/24.09.2013 г. – на сумата
160117,41 лв., постъпила по запор на банковите сметки на длъжника „Н и Н
Интернешънъл транспорт и спедиция”ЕООДq са разпределени суми по чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД – „Вземания за разноки по обезпечаването и принудителното изпълнение=
В
обжалваното постановление за
разпределение №1 в мотивната част на
първа страница са посочени размерите на вземанията на взискателя „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД
-2657035,10 лв. и на ТД”СДО” на НАП
гр.Пловдив – 221528,64 лв. ,като същите вземания са посочени в таблица за всеки взискател отделно по изпълнителния
лист и отделно по изп. дело,като отделно са посочени направените разноски от
взискателя-Банка от начислените такси/разноски с ДДС и таксата т.26 с ДДС.
В диспозитива
на постановлението за разпределение са посочени вземанията,за които е призната
привилегия в тяхната поредност съгласно чл. 136 от ЗЗД както следва:
На първо
място в раздел 1 от разпределението са
приети като привилегировани по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД следните вземания:
вземане в общ размер 104 159.37 лв.
,което цялото е посочено за погасяване,
в полза на взискателя „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД; вземане на ЧСИ по изп.дело, представляващо начислени такси
,общо в размер на 4 786.80 лв.,от което
е посочено за погасяване сумата
от 3873.60 лв. и вземане на ЧСИ по изп. дело, представляващо пропорционална
такса по т.26 общо в размер на 74815,62 лв., от което е посочено за
погасяване сума в размер на 4584.46 лв.
Не са признати за привилегировани по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД вземания на НАП и такива не са посочени за погасяване. В
Приложение №1 към разпределение №1 са посочени сумите, които се включват в
сумата за погасяване 104159,37 лв. , 3873,60 лв. и сумата 4584,46 лв., но не е
ясно посочено срещу всяка сума какво представлява.
В
Разпределение №2 е разпределена сумата 10035,11 лв., постъпила по запор на
банкови сметки на длъжниците „Н и Н Интернешънъл Транспорт и спедиция”ЕООД,
-гр.Пловдив и Я.И. Х., която сума е разпределена по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД „вземанията за разноски по обезпечаването и
принудитeлното изпълнение, както следва: в полза на взискателя „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД от сумата 42342,94 лв.- направени разноски от взискателя с ДДС
– сумата 9273,01 лв., в полза на Райфайзенбанк България ЕАД от 60 лв. разноски
– 60 лв.; ТД на НАП – 0 лв., Турботракс България 84 лв.- 84 лв.вземане на
ЧСИ по изп.дело, представляващо
начислени такси и разноски, общо в размер на 22822,40 лв., от което е посочено за погасяване сумата от 618,10 лв. и вземане на ЧСИ по
изп. дело, представляващо пропорционална такса по т.26 общо в размер на
82683,97 лв., от което е посочено за погасяване
0 лв. В Приложение №2 към разпределение №2 са посочени суми, които обаче
не съответствуват на общата сума на разпределението и не може да се види по
какъв начин са включени в сумата за погасяване от 10035,11 лв. , а именно -
сумите 9273,01 лв., 60 лв.q 84 лв. и 618,10 лв.; също така не е ясно посочено
срещу всяка сума какво представлява.
В Разпределение
№3 е разпределена сумата 43519,17 лв., постъпила от публичната продан
/28.12.2012 г.-28.01.2013 г. на недвижим имот- сграда в гр.Пловдив с
ид.№56784.523.275.1.99 на длъжника „Тера Груп”, която сума е разпределена по
чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД „вземанията за
разноски по обезпечаването и принудитeлното изпълнение, както следва: в полза
на взискателя „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД от сумата 33069,93 лв.- не е ясно
какво включва сумата – сумата 33069,93 лв., в полза на Райфайзенбанк България
ЕАД 0 лв.; ТД на НАП – 0 лв., Мастер – стийл профайлс АД – от 84 лв.- се
погасяват 84 лв.; вземане на ЧСИ по
изп.дело, представляващо начислени такси, вкл. по предяв. На разпределение с
вкл.ДДС - от общо в размер на 2204,30., за погасяване - сумата от 941,90 лв. и вземане на ЧСИ по
изп. дело, представляващо пропорционална такса по т.26 от общо в размер на
150199,73 лв., от което е посочено за погасяване 8,66 лв.;
по чл.136, ал.1,т.2 от ЗЗД „вземания на държавата за данъци върху имота
или МПС”-от вземането на община Пловдив чрез дир МД и ТБО от 139,55 лв.- за
погасяване – 72,18 лв.; по чл.136, ал.1,т.3 ЗЗД –„Вземания, обезпечени със
залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти – в полза
на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД от сумата 2482244,69 лв., за погасяване –
9342,50 лв.
В Приложение
№3 към разпределение №3 са посочени суми, които обаче не съответствуват на
общата сума на разпределението и от тях
не може да се види по какъв начин са включени в сумата за погасяване;
също така не е ясно посочено срещу всяка сума какво представлява.
В
Разпределение №4 е разпределена сумата 760 лв., постъпила от публичната продан
/14.12.2012 г.-14.01.2013 г. на недвижим имот 1/4 ид.ч. от ПИ в с.Бенковски на
длъжника Н.С.Н., която сума е разпределена по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД „вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както следва: в полза на ЧСИ - вземане на ЧСИ по изп.дело, представляващо начислени такси,
вкл. по предяв. на разпределение с вкл.ДДС - от общо в размер на 1262,40 лв.,
за погасяване - сумата от 84 лв. и
вземане на ЧСИ по изп. дело, представляващо пропорционална такса по т.26 от
общо в размер на 74793,46 лв., за погасяване -61,28 лв. лв.; по чл.136,ал.1 т.6
от ЗЗД – вземания на държавата, освен тия за глоби -в полза на ТД на НАП от
вземането 6522,43 лв. , за погасяване –
614,72 лв.
Оплакванията
в жалбата срещу разпределение №1 са, че 1./ В един и същи ден са предявени
разпределения №1 и №2, а останалите №3 и №4 – по-късно, поради което счита, че
са нередовно предявени; 2./Изготвянето на 4 бр. разпределения на постъпили суми
по 1 ИД опорочавало предявяването, т.к. се нарушава предвидения в чл.136/1/ ЗЗД
ред за удоволетворяване на кредиторите – с разпределение №1 ЧСИ е разпределил
суми както по ред 1, така и по ред 6 на
чл.136/1/ ЗЗД; с разпределение №2 са разпределени суми отново по
чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД.
3./В
разпределение №1 ЧСИ приема, че по чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД има 4-ри вземания за
разноски по обезпечаването на прин.изпълнение, от които в полза на взискателя
„Юробанк България”АД -104159,37 лв., погасени изцяло, в полза на НАП – 0 лв., а
вземанията на ЧСИ по чл.136,ал.1,т.3- частично без да става ясно на какво
законово основание вземания от един и същи ред се удоволетворяват едни изцяло,
а други частично.
4./ В
разпределение №1 при посочване на сумата за погасяване – 4584,46 лв. не е
уточнено каква част от нея е таксата по т.26 за първоначалния взискател и каква
част е такса а по т.26 за присъединилия се взискател и не може да се провери
дали правилно са извършени изчисленията на рапределението на тази сума. Същото
е и в разпределение №2, в което за всеки отделен взискател изрично е посочена
каква е дължимата такса на ЧСИ по т.26 от Тарифата; счита, че сумата от
21496,20 лв. по разпределение №2 за взискателя „Юробанк България”АД е грешна; в
разпределение №1 за същия възискател под същото перо е посочена сумата от
65844,24 лв., от която не е ясно каква част се погасява, тъй като в същото
рапределение №1 е посочено общо за двамата взискатели, че се погасява 4584,46
лв.; дори да се приеме, че 4584,46 лв. погасяват само таксата по т.26 за
взискателя „Юробанк България”АД, то 65844,24 лв.- 4584,46 лв. не дава сумата
21496,20 лв., посочена за погасяване; счита, че липсата на точно разпределение
и посочване на това каква част от приетата за погасяване сума по т.1.4 от
разпределение №1 по реда на чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД води до невъзможност да се
изчисли правилно ли е изчислена тази сума за всеки от взискателите и до
невъзможност занапред по ИД да се изчисли размерът на тази такса по вземането
на взискателя „Юробанк България”АД и държавата.
5/ в
разпределение №1 и №2 ЧСИ приема че съществуват различен брой взискатели по ИД,
от което следва, че извършеното в разпределенията удостоверяване на този факт е
невярно.
6/ в разпределение
№2 в таблицата на стр.2 на р.5 невярно са отбелязани вземанията на всеки от
взискателите за адв./юриск. възнаграждение/възнаграждение по ИЛ: вземането
на „Юробанк България”АД за адв.възнг. по
ИЛ е удоволетворено изцяло с разпределение №1, т.к. е включено в сумата по
т.1.1., разпр. По чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД; по ИД липсват данни за заплащането на
адв.хонорари включването им към дълга на ЧСИ и уведомяване на длъжника за това
/напр. „Юробанк България”АД да е заплатило адв.в. 1882671,18 лв., НАП – 212557,26
лв., Райфайзенбанк – 1643187,49 лв. и т.н.,поради което извършените сметки по
разпределение на тази база са погрешни.
7/ в
разпределение №2 в таблицата на стр.2 на р.9 в графа „разноски от вз. с ДДС
срещу вз. „Юробанк България”АД е посочена сумата 42342,94 лв., а в
разпределение №1 за същ.графа е посочена сумата 3394,20 лв., напълно погасена.
Неясно е как в двете разпределения са посочени различни суми; аналогично е и в
графа „такси и разноски с ДДС”.
8/ в
разпределение №2 в таблицата на стр.2 на р.11 в графа „такса т.26 с ДДС срещу
вз. „Юробанк България”АД е посочена сумата 21496,20 лв., а в разпределение №1
за същ.графа е посочена сумата 65844,24 лв., част. погасена, но не е ясно какво точно, т.к. предвидената за погасяване
сума включва таксата по вземането на вз. „Юробанк България”АД и вз.държавата.
Таксата 21496,20 лв. е погрешна и е включена в сбора от 82683,97 лв., посочен
като вземане за разноски по чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД в разпр.№2.
9/ в
разпределение №2 7-те вземания по чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД не са удоволетворени
съразмерно.
В становището
на вз.”Райфайзенбанк” по жалбата са изложени съображенията, че в разпределение
№1 и №2 ЧСИ не е посочил всички вземания на взискателите, редът на привилегиите
им по чл.136 ЗЗД и каква част от вземанията им се удоволетворяват. В
разпределение №1 неправилно ЧСИ е определил сумата 104159,37 лв. в полза на
„Юробанк България”АД на осн. чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД, т.к. съгл. тази рапоредба
правото на предпочително удоволетворение не се отнася изобщо за всички
направени от кредитора разноски по ИД, а само за тези разноски, които са
направени по обезпечаването и принудителното изпълнение за конкретния имот или
вземане.
В становището
на вз.”Брайт-2000”ООД по жалбата са изложени съображенията, че е
незаконосъобразно постъпилите по едно ИД суми да се разпределят в отделни
разпределения /4 бр./, т.к. по този начин не може да се установи спазването на
ГПК и ЗЗД относно разпределяне на сумите между кредиторите с право на
предпочитателно удовлетворение и кредиторите без привилегии, колко е целият
размер на събраните суми, каква част и кои от задълженията на присъединените
взискатели се погасява.
Съдът следва
да установи със сила на присъдено нещо съществуването на привилегията, нейния
ред и размера на сумата, която се полага при съразмерно удовлетворяване на
кредиторите.
В случая,обаче, пред въззивния съд
жалбопадателите поддържат, че постановленията
за разпределение са немотивирани и неясни и не дават възможност за
проверка на тяхната правилност.
Съдът приема, че оплакването е основателно -
действително че в диспозитива на обжалваните постановления е посочен общ размер
на привилегировано по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД вземане на взискателя-Банка за
разноски в по обезпечаването и
принудително изпълнение – 104 159.37 лв., без да има разбивка по пера и основания на
отделните вземания, които същото включва.Същият недостатък се констатира и за начислените такси и разноски
с ДДС в размер на 4786.80 лв., за които е признато привилегировано вземане на
ЧСИ № 825 .Посочената такса т.26 е посочена
на първа страница от разпределението в размер на 61 914.28 лв., а на втора
страница е прието за привилегировано вземане на ЧСИ на същото основание в общ
размер 70 885.66лв., от която за
погасяване 4 584.46 лв. и не е ясно на какво се дължи разликата между двете
суми, на едно и също основание. Обжалваните разпределения действително са немотивирани и неясни до степен, че от изложеното в тях не може да
се контролира тяхната правилност, което
налага отмяната им и връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново
разпределение. От приложените по делото приложения №1,2,3 4 към разпределения
№1,2,3 и 4 не може да се проследи общите суми, които се погасяват, от къде са
формирани и как се погасяват вземанията по съразмерност.
ПОС
намира, че съгласно разпоредбата на чл.136,т.1 от ЗЗД с право на предпочтително
удоволетворяване на вземанията за разноски, се порзуват тези взискатели, които:
1.са направили разноски по
принудителното изпълнение; 2.изпълнението да е във връзка с продажбата на същия
имот, чиято стойност се разпределя и 3. направените разноски да ползуват и
останалите взискатели. ЧСИ не е посочил
в разпределенията кои разноски на взискателите се ползват с привилегията на
чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД и кои –не, поради това, че не са направени във връзка с продажбата
на конкретните имоти.
Признатото за
привилегировано по чл. 136 ал.1 т. 1 от ЗЗД вземане за разноски
в общ размер 104 159.37 лв. на взискателя „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД според ЧСИ включва: суми за ДТ – 44 984.09 лв. и адв.
възнаграждение 27 530.45 лв., посочени в изп.лист, както и още платени от
взискателя такси и разноски в размер на 3394.20 лв. в изпълнението и разноски
на взискателя в изп. производство
в размер на 28.250.63 лв.
Правилно е
тези вземания, които са разноски,
извършени от взискателя - ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД във връзка със
снабдяване с изпълнителния лист за образуване на изпълнението, да се
приемат за привилегировани по чл. 136
ал.1 т.1 от ЗЗД, тъй като те са в пряка връзка
с принудителното изпълнение, довело
до постъпването на сумите,
предмет на разпределението.
Досежно вземането на ЧСИ в размер на 4786.80 лв., от които са определени за внасяне 3873.60 лв. Според ЧСИ те са начислени разноски по принуд. изпълнение и
такси по ТТРЗЧСИ по движение на изп. дело. След като взискателят е заплатил надлежно дължимата такса за
образуване, налагане на обезпечения, опис, разноски за вещо лице, ЧСИ начислява за всяко действие такса съгласно ТТРЗЧСИ.
Не са изложени, обаче, точно кои са тези разноски и на кои точно основания,
поради което съдът не може да определи дали същите са правилно начислени.
Приложения №1,2,3 и 4 към разпределения №1,2,3 и 4 са неясни и не дават отговор
на тези въпроси. При новото разпределение ЧСИ следва да посочи по
пера,основания и размери всяка една от начислените такси и разноски по ТТРЗЧСИ,
които са за сметка на длъжника и да
състави сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, както и къде по изпълнителното дело се
съдържат данни за тях.
Досежно
признатото за привилегировано вземане на ЧСИ в общ размер 70 885.66 лв.,
от които са определени за внасяне 4584.46 лв. с основание пропорционална такса
по чл. 26 от ТТРЗЧСИ не е изложено в обжалваното постановление върху какъв
размер и на каква база точно са изчислени
тези пропорционални такси, защо и
на какво основание е определена само част от тях за внасяне и на какво се дължи
разликата в сумите в мотивната и диспозитивната част на постановлението. При
новото разпределение ЧСИ следва да обоснове подробно това свое с вземане и да
състави сметка по чл. 79 от ЗЧСИ и за него. ЧСИ не е представил по ИД сметка по
чл.79 от ЗЧСИ, от които да е видно дължимите на ЧСИ суми за такси и разноски ,
в т.ч. и по т.26 от ТТРЗЧСИ.
ПОС намира,
че съставянето на 4 бр. разпределения на постъпилите по ИД суми в този им вид
не може да се проследи дали правилно е приложен чл.136,ал.1, т.1,2,3 от ЗЗД
както и другите свързани с разпределението по чл.462 ГПК разпоредби,
затруднявайки и страните, и съдът.
По отношение
на оплакването в жалбата, че в разпределение №2 в таблицата на стр.2 на р.5
невярно са отбелязани вземанията на всеки от взискателите за адв./юриск.
възнаграждение/възнаграждение по ИЛ: вземането на „Юробанк България”АД за адв.възнг. по ИЛ е
удоволетворено изцяло с разпределение №1, т.к. е включено в сумата по т.1.1.,
разпр. По чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД; по ИД липсват данни за заплащането на
адв.хонорари включването им към дълга на ЧСИ и уведомяване на длъжника за това
/напр. „Юробанк България”АД да е заплатило адв.в. 1882671,18 лв., НАП –
212557,26 лв., Райфайзенбанк – 1643187,49 лв. , съдът намира, че оплакването е
основателно, което се признава и от ЧСИ: В мотивите по чл.436 ГПК ЧСИ е
посочил, че „в разпределение №2 не е предвидено за разпределение нито един
хонорар – адвокатски или юрисконсулски, както и че посочените в таблицата с
описание на взискателите и размера на вземанията адвокатски и юрисконсулски
хонорари представлявали единствено и само техническа грешка”.
ПОС намира,
че само на това основание следва да се отменят обжалваните разпределения, т.к.
адвокатските хонорари са неправилно посочени и не са предвидени за погасяване
като разноски по 136,ал.1 с вярните им размери.
Ето защо
въззивният съд намира,че обжалваното постановление е немотивирано и неясно и като такова е неправилно и следва да
бъде отменено изцяло и делото да се върне на ЧСИ за извършване на ново
разпределение на постъпилите суми при съобразяване на указанията в настоящото.
Съгл. чл.463/2/ настоящето
решение подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на чл.274 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло разпределение №1,2,3 4 от 24.09.2013
г. извършени по изп.д.№ 811/2012 г. по
описа на ЧСИ Ст.Горчев и ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ
да извърши ново разпределение на постъпилите суми, като се съобрази с дадените
задължителни указания в настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване
в 1-седмичен срок от съобщението пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: