Р Е Ш Е Н И Е
№
1313 04.10.2018
г. град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, V-ти наказателен състав
На
двадесет и първи септември през 2018 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар:
Райна Жекова
като
разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 3321 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по чл.59-63
от ЗАНН и е oбразувано по жалба на „Д. И А.“ ЕООД,
с ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. Б., представлявано
от П. Х. И., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 337872-F379988/18.05.2018г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас към ЦУ на НАП, с
което на дружеството на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложенa
„имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4
от ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Излагат се
подробни аргументи в тази насока. Сочи се и че неправилно е била
определена санкционната разпоредба, както и наложената санкция. Сочат се и нови
писмени доказателства.
В провелото се пред
настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно
уведомен, изпраща представител – адв. В. –АК-Бургас, която поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено.
За административнонаказващия
орган, редовно призован, в съдебно заседания се явява ЮК П., която оспорва
жалбата. Счита атакуваното НП за законосъобразно и моли за неговото
потвърждаване. Моли съда ако приеме доводите на жалбоподателя, че от
административно нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи, тогава
да намали наложеното наказание, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2018 г., в 12,30 часа била извършена
проверка в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ПР на ЗДДС – център за гуми,
находящ се в гр. Б., ул.“И.“
№ ..., стопанисван от „Д. И А.“ ЕООД,
с ЕИК ..., седалище в гр. Б. Проверката била извършена
от свидетеля-актосъставител В.Т.,
работещ като инспектор по приходите в ЦУ на НАП, който заедно със своя
колега А.М., също инспектор в ЦУ на НАП, преди да
се легитимират, извършили контролна покупка, за която не бил издаден фискален бон. Установено било
след легитимация, че промяната в касовата наличност не се отчитала с книгата за
дневните финансови отчети или с монтираното и работещо в обекта фискално
устройство. Представителите на органа по приходите отчели касова наличност в
размер на 0,00 лева и фактическа наличност в обекта от 100,00 лева. Разликата в
между фактическата и касова наличност била със 100,00 лева повече от тази,
която била регистрирана във фискалното устройство. Последното било техническо
изправно, притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно изведени”.
Установилата се разлика била 100,00 лева „в плюс“. Сумата от фактическата
наличност била изброена от П. Х. И. –управител на
дружеството (лист 17 от делото), като описът на паричните средства бил отразен
в протокол № 0268910/29.03.2018г (лист 8-11 от делото). За проверката и
констатациите й проверяващите съставили констативен протокол на основание чл.110, ал.4, вр.
чл.50, ал.1 от ДОПК ПИП cep.
АА № 0268910/29.03.2018г., приложен по делото. Свидетелят Т. счел, че с
поведението си „Д. И АЛ.“
ЕООД, с ЕИК
..., седалище в
гр. Б., е извършило нарушение по смисъла на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18. В протокола изискали лицето да
се яви на датата, посочена като дата на издаване на акта. На посочената дата се
явил управителят П. Х. И. и в негово присъствие бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АN № F379988 от 10.04.2018 г. Последният
бил запознат със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения.
От гореописаната фактология по несъмнен начини се
установява, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си, извън
случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата
в момента на извършването й с точност до минута). Като доказателство за
резултатите от проверката е съставен на основание чл.110,
ал.4, вр. чл.50,
ал.1 от ДОПК ПИП cep. АА № 0268910/29.03.2018г. АУАН е съставен на дружеството за нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118,
ал. 4 от ЗДДС, вр.
Като е взел предвид акта и събраните в
преписката писмени доказателства административнонаказващият
орган е издал атакуваното наказателно постановление № 337872-F379988 на 18.05.2018г. (лист
5 и 6 от делото). В него при идентичност на фактическата обстановка и правна
квалификация и на основание чл.185, ал.2 е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Представеното от жалбоподателя писмено
доказателства представляващи страница от касовата книга на дружеството с дата
от проверката и копие от дневния отчет не компроментират
останалите писмени доказателства и са ирелевантни.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по
същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е
описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и
съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на
финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се
явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Материалноправната норма от тази наредба, посочена като
нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по-горе нарушение
е чл.33,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън
продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
Констатираната с акта фактическа обстановка,
макар и да се оспорва,
кореспондира по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, в това число протокола за извършена проверка, опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет
от процесната дата, пълен отчет на фискалната памет и
показанията на свидетелите Т. и М., чиито показания, съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви.
Неотразяването на всяка
промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. Деянието правилно е квалифицирано като
нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Сумата от 141,50
лева представлява разлика в повече от направените записи в разчетната касова
наличност на фискалното устройство. Тази сума е била част от касовата наличност
за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като „служебно
въведени”. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл.185 ал.2
изречение второ от ЗДДС.
Преценката за маловажност на деянието
подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че
нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата
маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни
нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но
това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за
преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до
неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него
не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и
отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно
незначителна.
Жалбата се явява основателна само по
отношение на приложената санкционна разпоредба и отмереното наказание.
Действително, съгласно чл.185, ал.2,
изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл.118 ЗДДС или
на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал.1
на същия член, за физическите лица, които не са
търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а
на юридическите лица и едноличните търговци - или имуществена санкция в размер
от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а
именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до
500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. В настоящия случай, в акта и в наказателното
постановление не се твърди установеното административно нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, да е
довело до неотразяване на приходи, отсъстват доказателства за укриване на
приходи и данъци. Предвид императивния характер на правилото по чл.185, ал.2 изречение второ от ЗДДС, ООД е следвало да бъде
наказано с имуществена санкция в размер, съобразен с границите по чл.185, ал.1 от ЗДДС – от 500 до 2000 лева, което не е
било сторено от административнонаказващият орган.
Така е допуснато неправилно приложение на материалния закон при избора на
надлежната санкционна разпоредба. Установената материална незаконосъобразност
не е основание за цялостна отмяна на наказателното постановление, а само за
неговото изменение, защото приложимата за деянието разпоредба по ал.1 на чл.185 е значително по-благоприятна за нарушителя, в
сравнение с приложената с постановлението, т.е. не се влошава положението на
жалбоподателя, и не се нарушава забраната за reformatio in pejus (в този
см. Решение по КНАХ дело № 589 по описа за 2017 год. по описа на БАС, Решение №
2103 /07.12.2017 г. по адм. дело
№ 2293/2017 година на БАС).
По делото липсват данни и доказателства за
други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради
което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Казаните обстоятелства, преценени в контекста на
разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН,
обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по
отношение на приложената санкционна разпоредба, като я преквалифицира на чл.185, ал.2,
изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС,
и намали размера на наложената санкция от 3000 лева до установения в ал.1 на чл.185 от ЗДДС минимален размер от 500 лева.
Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на
извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд,
V наказателен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 337872-F379988/18.05.2018 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас към ЦУ на НАП, с което на „Д. И А.“ ЕООД, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. Б., представлявано от П. Х. И., с ЕГН **********, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на дружеството е наложенa „имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.185, ал.2, изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 3000 /три хиляди/ лева на 500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р. Ж.