Р Е Ш Е Н И Е
№………/ 09 .02.2015г., гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-20 състав, в публично заседание, проведено на тринадесети юни през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Г.С.,
като разгледа докладваното от съдия Гергинска т.д.№ 5878
по описа З.2012 година, З.да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от „Б.Б.З.Р.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.К.“ №**, представлявано от И.З.К. и В.В.Г. - изпълнителни директори, срещу ответниците:
-„А.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Л.“ №**, ет*, ап.*, представлявано от управителя Н.
А. И.;
- „Е.Д.”
ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.“ №**, ет* ап.*, представлявано от управителя А.
А.Д.;
- „В.И.”
ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.“ №**, ет*, ап*, представлявано от управителя А.
А.Д.;
- П.М.А., ЕГН **********,***.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с дружеството „А.Т.“ ЕООД, ответник на
09.09.2004г. договор З.предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка в евро
№280/09.09.2004г., с който му е предоставила овърдрафт в размер на
50 000евро. Твърди, че към договора
са сключени Анекси от №1 до №10, с които е увеличен размера на предоставения
овърдрафт, променяни са сроковете З.усвоянаве и издължаване на кредита,
предвидено е сключването на договори З.поръчителство със солидарните длъжници,
предвидена е промяна в лихвения процент, уговорено е учредяването на особени
залози, издаването на записина заповед и представне на други документи.
Твърди че на 08.12.2006г. между
ищеца и „Е.Д.” ООД е сключен договор З.поръчителство
към договор З.овърдрафт
№280/09.09.2004г., с който „Е.Д.” ООД
се е съгласил да отговаря солидарно пред кредитора по реда на чл.122 и сл. от ЗЗД с „А.Т.“ ЕООД за неговото задължение произтичащо от Договор З.овърдрафт
№280/09.09.2004г. Твърди, че към договора З.поръчителство са сключени Анекси от
№1 до №4, с които се е задължил да отговаря солидарно с „А.Т.“
ЕООД пред кредитора за изпълнение на неговото задължение произтичащо от Договор
за овърдрафт №280/09.09.2004г. и Анекси от №1 до №10 към него.
Твърди че на 08.12.2006г. между
ищеца и „В.И.” ЕООД е сключен договор
за поръчителство към договор за
овърдрафт №280/09.09.2004г., с който „В.И.”
ЕООД се е съгласил да отговаря солидарно пред кредитора по реда на чл.122 и сл.
от ЗЗД с „А.Т.“ ЕООД за неговото задължение произтичащо от Договор за
овърдрафт №280/09.09.2004г. Твърди, че към договора за поръчителство са
сключени Анекси от №1 до №4, с които се е задължил да отговаря солидарно с „А.Т.“
ЕООД пред кредитора за изпълнение на неговото задължение произтичащо от Договор
за овърдрафт №280/09.09.2004г. и Анекси от №1 до №10 към него.
Твърди че на 30.09.2010г. между
ищеца и П.М.А. е сключен договор за
поръчителство към договор за
овърдрафт №280/09.09.2004г., с който П.М.А.
се е съгласил да отговаря солидарно пред кредитора по реда на чл.122 и сл. от ЗЗД с „А.Т.“ ЕООД за неговото задължение произтичащо от Договор за
овърдрафт №280/09.09.2004г. и Анекси от №1 до №10 към него.
Твърди, че с Анекс
№10/30.09.2010г., кранит срок за издължаване на общия размер на кредита е
09.10.2011г. при намаляване на лимита, както следва : към 09.08.2011г.-
усвоената сума, надзхвърляща 150 000 евро; към 09.09.2011г. –усвоената
сума надхвърляща 75 000евро; към 09.10.2011г. – дълг 0,00 евро. Твърди, че
между страните са договорени лихвите върху отпуснатия кредит, неустойките,
наказателна надбавка, предсрочната изискуемост на кредита и наказателния лихвен
процент. Твърди , че поради неизпълнение на предвидените в договора за
овърдрафт и анески към него ангажименти , ищецът е изпратил нотариална покана
на първия ответник, връчена му по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 08.11.2011г. На
24.10.2011г. на поръчителите- „Е.Д.”
ООД, „В.И.” ЕООД и П.М.А. са връчени нотариални покани,
получени от П.М.А., лично и в
качеството му на управител на дружествата. Твърди, че т.к. просрочените суми не
са заплатени от длъжниците в предоставеният им срок, ищецът е обявил кредита за
предсрочно изискуем и кредитополучателят следвало да издължи доброволно на
ищеца сумата в размер на 253 917,45 евро.
Твърди,
че на 24.02.2012г. е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК срещу ответниците в
СРС, което е уважено като на 05.03.2012г. по ч.гр.д. №10060/2012г. по описа на
СРС, 78 с-в е издадена в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист
, с кото итвитниците са осъдени да му заплатят солидарно следните суми: 248 870,15 евро – главница
по Договор за овърдрафт
№280/09.09.2004г. , ведно със законната лихва от 24.02.2012г. до изплащане на
вземането; 11 951,42 евро – лихви за периода от 31.08.2011г. до
24.02.2012г. вкл.; 7 145,68 евро – лихви за периода от 09.08.2011г. до
24.02.2012г. вкл.; 2 164,80 евро – лихви за периода от 01.04.2011г. до
07.06.2011г. вкл.; 111,07 евро – неустойка за периода от 31.08.2011г. до
24.02.2012г. вкл.; 10 486,31лв. разноски по делото. Срещу издадените по
делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са подадени възражения от ответниците.
Въз основа на изложеното, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, ответниците
по настоящия процес дължат солидарно на „Б.Б.ЗА Р.“ АД следните суми : 248 870,15 евро – главница по Договор за овърдрафт №280/09.09.2004г.
и Анекси от №1 до №10 към него; 11 951,42 евро – лихви съгласно чл.16,
ал.1 от договора за кредит за периода от 31.08.2011г. до 24.02.2012г. вкл.;
7 145,68 евро – лихви съгласно чл.12 от договора за кредит за периода от
09.08.2011г. до 24.02.2012г. вкл.; 111,07 евро – неустока за зава в плащането на
лихвите, съгласно чл.16, ал.4 от договора за кредит и Анекс №8/08.08.2008г., за
периода от 31.08.2011г. до 24.02.2012г. вкл.; 10 486,31лв. разноски за
държавни такси. Претендират се разноските в производството.
С исковата молба ищецът представя
писмени доказателства под опис. Моли съда да допусне извършването на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи изрично посочени в молбата.
Прави искане за прилагане на ч.гр.д.
№10060/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 с-в.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК
ответниците „Е.Д.” ООД, „В.И.” ЕООД и П.М.А.
подават отговор на исковата молба. В отговора се твърди, че претенциите
на ищеца са неоснователни и недоказани.
По
отношение ответникът „А.Т.“ ЕООД са наведени твърдения, за лишаване на П. А. от
собственот върху дяловете и контрол върху дружеството, поради което твърдят че
представляват непреодолима сила по смисъла на чл.306 от ТЗ и чл.81 от ЗЗД
предвид наведениет твърдения за посегателство върху дружесгтвото и делата му,
подобно на природно бедствие – не може да се предвиди или предотврати и е извън
контрола на страните по договора. Поради което твърдят че неизпълнението на
процесния договор за банков кредит е извън отговорността на ответника „А.Т.“ ЕООД.
При наличието на непреодолима сила, всички ответници не носят отговорност за
неизпълнението на задълженията по процесния договор. Твърди, че исковете срещу
всички поръчители следва да бъдат отхвърлени, т.к. те са приели да гарантират
дълга на ответника „А.Т.“ ЕООД – еднолично дружество, собственост на П.А. и
управлявано и представлявано от него, обстоятелство, вписано в чл.1 на всеки
един от договорите за поръчителство. Претендира се прекратяване на договорите
за поръчителство от съда на основание чл.307 от ТЗ и исковете срещу тях да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Твърдят,
че на самостоятелно основание исковете следва да бъдат отхвърлени , твърдейки
наличие на хипотезата на чл.83 от ЗЗД.
Твърдят,
че при изпълнение на анекс № 07/11.03.2011г.към договор за банков кредит в лева
№382/09.05.2006г. ищецът е увредил ответникът
„А.Т.“ ЕООД с 1 972 528,20лв., като служители на ищеца са
задържали оригиналите на заложни записи и на стоковите записи, в противоречие
на чл.578, ал.3 от ТЗ невписване на заложното правона банката в регистъра на
склада-влогоприемател, с цел противопостанвяне на цзалога на склада,
залогодателя и и на трети лица, липсата на какъвто и да било опит да се съберат
1 972 528,20лв. чрез реализация по предвидените от закона начини,
държаните от ищеца ценни книги, като по този начин се намали дълга на „А.Т.“
ЕООД и поръчителите му по договор за банков кредит в лева №382/09.05.2006г.
поради което правят възражение за прихващане между цялата претендирана от ищеца
по настоящите искове сума – 268 078,31 евро и равностойната им част от
претърпените от ответниците вреди от описаното поведение на банката-ищец.
Стоността на претендираните вреди, са уточнени по конкретно посочени складови
записи, фактури за покупка на маслодайния слънчоглед, протоколи за предаване на
слънчогледа на влогоприемателя и складови записи.
Ответникът, П.М.А.
оспорва истинността на договора за поръчителство от 30.09.2010г., като твърди
че такъв не е сключван.
Претендират
се разноски. Представят се писмени доказателства и се правт доказателствени
искания.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК,
ищецът подава допълнителна искова молба, с която поддържа изцяло предявените
искове. Оспорва изцяло твърденията на ответниците „Е.Д.” ООД, „В.И.” ЕООД и П.М.А., като излага подробни съображения.
Предсавя писмени доказателства.
С допълнителна молба, ищецът, предвид обстоятелството че в
законоустановенит срок от страна на „А.Т.“ ЕООД не е подадено възражение срещу
издадената по ч.гр.д.
№10060/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 с-в. Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, завява че по отношение на него, същата е влазла в сила,
поради и което е налице процесуална пречка за завеждане на иска. С определение
в закрито заседание съдът е прекратил производството по делото срещу „А.Т.“ ЕООД.
В срока по чл.
373, ал. 1 ГПК ответниците „Е.Д.” ООД,
„В.И.” ЕООД и П.М.А. подават отговор на допълнителната
искова молба в коятоподдържа подаденият вече отговор, като твърди че
възраженията на ищеца в депозираната допълнителна искова молба са
неоснователни. Развива подробни съображения в подкрепа на вече изразеното си
становище и направени възражения.
С нарочна молба, ответниците „Е.Д.” ООД, „В.И.” ЕООД и П.М.А.
са поискали привличането на „А.Т.“ ЕООД
като трето лице – помагач на ответниците, на основание чл.219 от ГПК. С
определение от 19.07.2013г., съдът е привлякъл „А.Т.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ответниците.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е сключил с дружеството „А.Т.“ ЕООД, на 09.09.2004г.
договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка в евро
№280/09.09.2004г. с който му е предоставила овърдрафт в разме на
50 000евро. Към договора са
сключени Анекси от №1 до №10, с които е увеличен размера на предоставения
овърдрафт променяни са сроковете за усвоянаве и издължаване на кредита,
предвидено е сключването на договори за поръчителство със солидарните длъжници,
предвидена е промяна в лихвения процент, уговорено е учредяването на особени
залози, издаването на записина заповед и представне на други документи.
На 08.12.2006г. между ищеца и „Е.Д.” ООД е сключен договор за поръчителство
към договор за овърдрафт
№280/09.09.2004г., с който „Е.Д.” ООД
се е съгласил да отговаря солидарно пред кредитора по реда на чл.122 и сл. от ЗЗД с „А.Т.“ ЕООД за неговото задължение произтичащо от Договор за
овърдрафт №280/09.09.2004г. Към договора за поръчителство са сключени Анекси от
№1 до №4, с които се е задължил да отговаря солидарно с „А.Т.“
ЕООД пред кредитора за изпълнение на неговото задължение произтичащо от Договор
за овърдрафт №280/09.09.2004г. и Анекси от №1 до №10 към него.
На 08.12.2006г. между ищеца и „В.И.” ЕООД е сключен договор за
поръчителство към договор за
овърдрафт №280/09.09.2004г., с който „В.И.”
ЕООД се е съгласил да отговаря солидарно пред кредитора по реда на чл.122 и сл.
от ЗЗД с „А.Т.“ ЕООД за неговото задължение произтичащо от Договор за
овърдрафт №280/09.09.2004г. Към договора за поръчителство са сключени Анекси от
№1 до №4, с които се е задължил да отговаря солидарно с „А.Т.“
ЕООД пред кредитора за изпълнение на неговото задължение произтичащо от Договор
за овърдрафт №280/09.09.2004г. и Анекси от №1 до №10 към него.
На 30.09.2010г. между ищеца и П.М.А. е сключен договор за поръчителство към
договор за овърдрафт
№280/09.09.2004г., с който П.М.А. се е
съгласил да отговаря солидарно пред кредитора по реда на чл.122 и сл. от ЗЗД с „А.Т.“
ЕООД за неговото задължение произтичащо от Договор за овърдрафт
№280/09.09.2004г. и Анекси от №1 до №10 към него.
Твърди че с Анекс
№10/30.09.2010г., кранит срок за издължаване на общия размер на кредита е
09.10.2011г.
Видно от заключението на
изготвената и приета по делото графологична експертиза подписът положен в договор за поръчителство от 30.09.2010г.
към договор за овърдрафт №280/09.09.2004г. е
положен от П.М.А..
Според
заключението на приета и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза,
отпуснатият кредит-овърдрафт от „Б.Б.ЗА Р.“ АД на „А.Т.“ ЕООД по сключеният между тях договор
№280/09.09.2004г. е усвояван съгласно постигнатите договорености и
характеристики на този пит кредити, през периода от 09.09.2004г. до
29.10.2009г. Последното издължаване на главницата по кредита е на 09.08.2011г.,
като сумата, събрана от банката е в размер на 4,29 евро. Към датата на подаване
на заявлението на издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
на 24.02.2012г., задълженията по договор №280/09.09.2004г. възлизат на : 248 870,15 евро – главница
по Договор за овърдрафт
№280/09.09.2004г. и Анекси от №1 до №10 към него; 11 951,42 евро – лихви
съгласно чл.16, ал.1 от договора за кредит за периода от 31.08.2011г. до
24.02.2012г. вкл.; 7 145,68 евро – лихви съгласно чл.12 от договора за
кредит за периода от 09.08.2011г. до 24.02.2012г. вкл.; 111,07 евро – неустойка
за забава в плащането на лихвите, съгласно чл.16, ал.4 от договора за кредит и
Анекс №8/08.08.2008г., за периода от 31.08.2011г. до 24.02.2012г. вкл.
Според заключението на вещото
лице издадените от „А.Т.“ ЕООД, данъчни фактури
№407/30.05.2011г. и №406/31.08.2011г. са анулирани чрез кредитни известия.
Същите са включени в дневника за продажбите за м. септември 2011г., подаден и
приет от НАП на 10.10.2011г. плащанията по двете фактури е следвало да се
извършат по банковата сметка на „А.Т.“ ЕООД, открита и водена в „Б.Б.ЗА Р.“ АД,
но при извършената проверка е установено че липсват постъпили суми с основание
плащане по фактури №407/30.05.2011г. и №406/31.08.2011г.
Поради
непогасяване на кредита на 24.02.2012 г. „Б.Б.ЗА Р.“ АД е подал
в СРС заявление по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 10060/2012
г. по описа на СРС. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.03.2012 г. и изпълнителен лист от
същата дата, съгласно които „А.Т.“ ЕООД, „Е.Д.” ООД, „В.И.” ЕООД и П.М.А. са
осъдени солидарно да заплати на „Б.Б.ЗА
Р.“ АД сумата 248 870,15 евро – главница по Договор
за овърдрафт №280/09.09.2004г. и Анекси от №1 до №10 към него; 11 951,42
евро – лихви съгласно чл.16, ал.1 от договора за кредит за периода от
31.08.2011г. до 24.02.2012г. вкл.; 7 145,68 евро – лихви съгласно чл.12 от
договора за кредит за периода от 09.08.2011г. до 24.02.2012г. вкл.; 111,07 евро
– неустока за зава в плащането на лихвите, съгласно чл.16, ал.4 от договора за
кредит и Анекс №8/08.08.2008г., за периода от 31.08.2011г. до 24.02.2012г.
вкл.; 10 486,31лв. разноски за държавни такси.
Въз
основа на издаденият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20128430400075
по описа на Елена Петкова - частен съдебен изпълнител.
След
връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжниците по посоченото
изпълнително дело, е постъпило в срок писмено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 415,
ал. 1 ГПК от „Е.Д.” ООД, „В.И.” ЕООД и П.М.А.. С
оглед на това съдът е указал на кредитора, „Б.Б.ЗА Р.“ АД, че
следва да предяви установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. Кредиторът, „Б.Б.ЗА Р.“ АД е уведомен за
подаденото възражение на 03.08.2012г., и на 21.08.2012г. са предявени исковете
по реда на чл.422 от ГПК по настоящото производство.
Предвид така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е за установяване на вземане има
правното си основание в чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК. Искът предполага подадено от
кредитор заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
длъжник, уважаване на подаденото завление от съда с издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнетилене лист; възражение подадено от длъжника в
законоустановеният срок срещу издадената заповед за изпълнение; уведомяване на
кредитора за подаденото възражение и възможността му в едномесечен срок да
предяви вземането.
Предмет на иска е установяване
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена
оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира
вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно
и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между
страните с характера на договор за кредит овърдрафт, усвояването на кредита от
страна на ответника и факта на настъпилата изискуемост на вземането на банката,
както и размера на претендираното вземане по отделни пера.
От събраните доказателства бе
установено че между страните е налице валидно облигационно отношение по силата
на сключените между тях договори за поръчителство. В тази връзка, неоснователно
е възражението на ответника П.М.А., относно липсата на негов подпис в сключеният
договор за поръчителство, сключен на 30.09.2010г. към договор за овърдрафт
№280/09.09.2004г., с който П.М.А. се е
съгласил да отговаря солидарно пред кредитора по реда на чл.122 и сл. от ЗЗД с „А.Т.“
ЕООД за неговото задължение произтичащо от Договор за овърдрафт
№280/09.09.2004г. и Анекси от №1 до №10 към него. Видно от изготвената и приета
без възражения съдебно-графологична експертиза подписът положен в договор за поръчителство от 30.09.2010г.
към договор за овърдрафт №280/09.09.2004г. е
положен от П.М.А..
Относно,
направеното от страна ответниците искане да бъдат освободени от отговорност за
заплащане дължимите по процесния договор за овърдрафт суми поради наличието на
непреодолима сила, с твърдението че П.М.А. е лишен върху дяловете и контрол
върху „А.Т.”ЕООД, по незаконен начин, поради което твърдят наличието на
хипотезата на чл.306, ал.1 от ТЗ и чл.81 от ЗЗД, съдът намира същото за
неоснователно. Понятието обективна невъзможност по смисъла на чл.81 от ЗЗД се
свързва с непреодолима сила – т.е. на такова събитие, което е изключително по
своя характер, не може да бъде предвидено, непредотвратимо е ссъс достъпни
средства и прави невъзможно изпълнението по договора. Единствените
доказателства в подкрепа на твърденията на отв. П.А., че е бил лишен от
управлението на „А.Т.“ ЕООД, не по негово желание са представените
актове на СРС и СГС по реда на чл.536 от ГПК. Следва да се отбележи че това не
са единствените средства за защита при наличието на твърдените от него факти,
но доказателства за предприемането на съответните действия от него извън
цитираните не са представени.
Твърденията
на ищците, че са сключили договорите за поръчителство само и единствено поради
факта че „А.Т.“ ЕООД е бил управляван от П.М.А., останаха недоказани.
Такива клаузи между страните не са договаряни.
Относно
възражението на ответниците за прекратяване на договорите за поръчителство
сключени от тях с ищеца на основание чл.307 от ТЗ е недопустимо и не следва да
се разглежда, предвид обстоятелството че правото да се иска изменение или
прекратяване на договора по реда на чл.307 от ТЗ, може да се упражни само по
исков ред, а не чрез възражение във висящо производство за реализиране на
договорна отговорност от неизпълнение на същия договор.
Неоснователно
и недоказано е и направеното от ответниците П.М.А. и „Е.Д.” ООД възражение за
прихващане на претендираните от ищеца суми в настоящото производство с част от
стойността на нанесените им от ищеца вреди в размер на 595 465,08лв. ,
произтичащи от лишаването на „А.Т.“ ЕООД от възможността да получи
стойността на издадените ценни книги – складови записи и вложен маслодаен
слънчоглед и да намали дълга си по договор за банков кредит №382/09.05.2006г.
Според правната теория и
константната съдебна практика, възражението за прихващане е средство за защита
на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който
той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по
него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното
право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на защита на
ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на
висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника обусловен от
твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и
погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга
страна, като процесуално действие възражението за прихващане е насочено към
съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска. В
настоящият случай предвид направените твърдения, ответниците твърдят че са претърпели
вреда в горепосоченият размер. По силата на сключеният между ищеца и П.М.А. договор №382 /09.05.2006г.,
ищецът е предоставил , а ответникът получил банков кредит в размер до 1 000
000лв. С Анекс №7 от 11.03.2011г. към него, се добавя алинеи към чл.7, според
които е учреден залог на в полза на ищеца върху налични и бъдещи количества
зърно, като обезпечение на отпуснатия банков кредит. Видно от представените и
приети доказателства, П.М.А. в
качеството си на представляваш на „А.Т.“ ЕООД на 01.03.2011г. се е
разпоредил с въпросното зърно като е сключил договор за покупко-продажба №23 с
„Иш Ейджънси”ЕООД, като видно от изготвената и приета ССчЕ по сметката по която
е следвало да бъде извършено плащането няма извършено такова, въпреки
издадените и декларирани пред НАП фактури.
Относно
възражението за наличието на хипотезата на чл.83 от ЗЗД, съдът намира следното:
разпоредбата на чл.83 от ЗЗД изисква неизпълнението да се дължи на
обстоятелства за които кредиторът е отговорен, като в този случай, съдът може
да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. За да се
позове на наличието на тази хипотеза ответниците се позовават на
обстоятелството, че ищецът в качеството си на кредитор не се е възползвал от
обзепечението – „залог” на зърно по договор за кредит договор №382 /09.05.2006г. Изцяло във властта на кредитора към кое от
дадените му обезпечения да се насочи при неизпълнение от страна на длъжника.
Фактът че не се е насочил към точно определено обезпечение, а видно от
представения договор за банков кредит №382 /09.05.2006г. по него като
обезпечения са учредени и ипотеки, не би могло да се квалифицира като
обстоятелство, за което кредиторът отговоря. Още повече, че към 08.09.2011г.,,
видно от ТР, П.А. е заличен като едноличен собственик на капитала и като
управител на „А.Т.“ ЕООД.
Предвид всичко изложено по-горе,
съдът намира че предявеният от ищеца иск за установяване на вземане имащ
правното си основание в чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК е
основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
Във
връзка с направените претенции и представяне списък на разноските от ищцовото
дружество съдът намира следното. Предвид изхода на делото, разноските направени
от ищеца в размер на 27 045,78лв./ двадесет
и седем хиляди и четиридесет и пет лева и 78 ст. / лева, в това число за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, следва
да се възложат на ответната страна. Предвид обстоятелството, че настоящото
производство е по реда на чл.422 от ГПК, при уважаването му се задейства
изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Воден от горното, съдът
,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.Д.” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от управителя А.
А.Д., „В.И.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.“ №**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя А.
А.Д., П.М.А., ЕГН **********,***., че дължат
солидарно на „Б.Б.ЗА Р.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.К.“ №**, представлявано от И.З.К. и В.В.Г. - изпълнителни
директори, следните суми : 248 870,15 евро – главница по Договор за овърдрафт №280/09.09.2004г.
и Анекси от №1 до №10 към него; 11 951,42 евро – лихви съгласно чл.16,
ал.1 от договора за кредит за периода от 31.08.2011г. до 24.02.2012г. вкл.;
7 145,68 евро – лихви съгласно чл.12 от договора за кредит за периода от
09.08.2011г. до 24.02.2012г. вкл.; 111,07 евро – неустойка за забава в
плащането на лихвите, съгласно чл.16, ал.4 от договора за кредит и Анекс
№8/08.08.2008г., за периода от 31.08.2011г. до 24.02.2012г. вкл.;
10 486,31лв. разноски за държавни такси.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „Е.Д.” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.“ №**, ет.*, ап.5, представлявано от управителя А. А.Д., „В.И.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от управителя А.
А.Д. и П.М.А., ЕГН **********,***., да
заплатят на „Б.Б.ЗА Р.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.К.“ №**, представлявано от И.З.К. и В.В.Г. - изпълнителни директори сумата от 27
045,78лв., представляваща направените разноски по производството.
Настоящото съдебно решение е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответниците „А.Т.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.“ №**,
ет.*, ап.*, представлявано от управителя Н. А. И.;
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му.
СЪДИЯ: