№ 59
гр. Кърджали, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20235140200092 по описа за 2023 година
Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от П. Д. С., с
която се иска отмяна на Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-
11/11.01.2023 г., издадена от Е. М. Ю.- КО при РУ гр. Кърджали. В жалба се
излагат твърдения за незаконосъобразност и нецелесъобразност на
атакуваната Заповед.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
На 11.01.2023г. е издадена Заповед за задържане на лице с рег. №
1947зз-11/11.01.2023 г., от Е. М. Ю.- КО при РУ гр. Кърджали, с която е
заповядано да бъде задържано за срок до 24 часа лицето П. Д. С. от гр.
Кърджали, на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, във връзка със ЗМ № 49/
11.01.2023 по описа на РУ-Кърджали, за извършено престъпление по чл. 144
ал.1 от НК. В заповедта са посочени и фактическите, и правните основания за
издаването й, като същата е издадена от компетентен орган. На 11.01.2023г.
са изготвени две Докладни записки от полицаи в група „ООР” на сектор „ОП”
при РУ-К-ли- Е. М. Ю. и от полицай в група „ООР” на сектор „ОП” при РУ-
К-ли, от които е видно, че полицаите са били изпратени от ОДЧ на адрес в гр.
Кърджали, ул. „Г.К.”, в около 12:30 часа, във връзка с подаден сигнал за лице,
1
което отправя обидни думи и закани спрямо други лица. Било установено
лицето П. Д. С., което било във видимо нетрезво съС.ие и не можело да
обясни причината за своите действия. На лицето било съставен АУАН по чл.3
ал.1 т.7 от НПООР на общ. Кърджали, както и предупредителен протокол.
Около 15:00ч. началник сектор „ОП” уведомил полицаите, че същото
лице продължавало да отправя заплахи спрямо същите лица- строителни
работници, от които били взети писмени обяснения, а П. С. бил
освидетелстван в ЦСМП и задържан за срок от 24 часа.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, която
има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53
от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР
компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, съгласно чл.74 ал.1
от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена
на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2
на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице- имена, гражданство, ЕГН, ЛК и адресна регистрация,
датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР.
Връчена му е Декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР, която С. отказал да
подпише. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е
посочено, че лицето се задържа във връзка със ЗМ № 49/11.01.2023г., за
извършено престъпление по чл. 144 ал.1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване
на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено
престъпление по чл.144 ал.1 от НК. Това е така, тъй като нормата на чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи,
2
определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни
норми от закона. По правната си същност задържането по реда на ЗМВР
представлява принудителна административна мярка- административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които
може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. За прилагането на мярката е необходимо
данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са
установени преди извършване на задържането, което в случая е налице със
съобщението към служител на РУ-Кърджали, както и от снетите обяснения на
лицата, спрямо които са отправени заканите. За това задържането, като
принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган
при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
На следващо място, задържането за срок от 24 часа по чл.72 от
ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Тази мярка, в зависимост от конкретния случай,
3
би могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг
начин – за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква
легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание,
репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В случая от
доказателствата по делото се установява каква е била конкретната цел за
издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, а именно
превантивна- да се предотврати възможността лицето, което има вероятност
да е извършило престъпление, да се завърне на мястото и да извърши
престъпление. В случая полицаите са отишли на адреса два пъти- в 12:30ч. и в
15:00ч., на след първото посещение, въпреки съставения АУАН и Протокол за
предупреждение, С. не е преустановил противоправното си поведение, поради
което е било оправдано и при наличието на материалноправните
предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, да се приложи процесната
принудителна административна мярка.
От всичко изложеното до тук настоящият съдебен състав приема, че
атакуваната Заповед е наложена съгласно изискванията на закона и в
съответствие с целта му, при доказана необходимостта от задържането на
лицето, поради което следва да бъде потвърдена като законосъобразна.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от П. Д. С. от гр. Кърджали, против
Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-11/11.01.2023 г., издадена от Е.
М. Ю.- КО при РУ гр. Кърджали.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Кърджали в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4