№ 106
гр. Бургас, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120204380 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Не К. с ЕГН: **********, чрез
адв. П. Д. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 24-3292-000149/12.07.2024г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, 04 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Д. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, тъй като видно от разписката, НП е връчено на
жалбоподателя на 10.10.2024 г., а жалбата е депозирана на 21.10.2024 г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Съпругата на жалбоподателя- Г. К., била собственик на лек автомобил „Джип Гранд
Чероки“ с рег. № *. Гаранционният фонд изпратил уведомление до Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР-Бургас, че за МПС липсват данни за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, като на 19.04.2023 г. регистрацията на
автомобила била служебно прекратена, за което собственикът не бил уведомен.
На 15.01.2024 г., около 12.00 часа, жалбоподателят управлявал горепосочения
автомобил, като докато се движел по път I-9, до КПП „Пода“, бил спрян за проверка от
полицейски патрул, като св. В. С. направил справка за автомобила, при което се установило,
1
че същият е с прекратена регистрация.
За констатираното на място служителят С. съставил АУАН № 0587453,
квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен
на нарушителя, който го подписал.
За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП-
Бургас, ведно с обобщена докладна записка по случая. С постановление от 10.06.2024г.
наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по
чл. 345 от НК.
Въз основа на отказа на БРП, на 12.07.2024г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по
случая и решил, че с поведението си К. осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1
ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В обжалваното постановление било записано, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по чл. 132, ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетелите,
които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло. Фактическата
обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН също е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът обаче намира, че същото не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като
вмененото във вина на жалбоподателят нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, в наказателното постановление следва да
бъда описано както извършеното нарушение с всички негови признаци, така и нарушената
правна разпоредба. Иначе казано, за да се гарантира правото на защита на наказаното лице,
следва да има фактическо описание на нарушението, а също така и съответстващото му
според АНО правно описание.
2
В конкретния случая, в НП е записано единствено, че е установено, че лекият
автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази
разпоредба обаче, пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по
поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Видно е, че
сочената за нарушена разпоредба не съдържа хипотеза на прекратяване на регистрация на
МПС, а такива хипотези се съдържат в следващите алинеи на чл. 143. По-конкретно,
служебно прекратяване на регистрация се предвижда в ал. 10- поради липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и ал. 15- изтичане
на двумесечен срок от придобиване на МПС. В обжалваното НП обаче липсва дори и
словесно описание, на която и да е от двете хипотези, поради което волята на АНО остава
изцяло неясна. За самия жалбоподател също не може да стане ясно какви факти му се
вменяват във вина, респ. коя законова разпоредба е нарушена. При липса на описание на
признаците на нарушението и при липса на законова разпоредба, която да вменява
задължение и за самия съд не става ясен предметът на доказване. Безспорно допуснатата
празнота в постановлението ограничава правото на защита на жалбоподателят и се явява
съществено процесуално нарушение, което влече след себе си отмяна на акта на формално
основание.
Дори и да се приеме, че липсва процесуално нарушение, като се изтълкува, че се има
предвид, че регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП- поради липса на застраховка „гражданска отговорност“, доколкото в тази насока са
материалите по делото, то постановлението се явява и материално незаконосъобразно.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал лек
автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10
от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от К. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, считано от 19.04.2023 г., но за това действие не е
уведомен собственика на автомобила. По делото липсват каквито и да е данни за
уведомяване от страна на ОДМВР или Гаранционния фонд за това обстоятелство, като няма
доказателства приложеното уведомление да е било връчено. Следователно при извършеното
служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си
по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и получи
регистрационните табели. Още повече, липсват данни жалбоподателят, който не фигурира
3
като собственик на процесното МПС да е уведомяван за прекратяването на регистрацията.
Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
По делото не се установява и по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил
или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.
В горепосочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по
тълкувателно дело № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, където е посочено: „Съществува законово
задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми
собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е
възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция",
при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В
случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено
на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже
по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се
има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.
Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи
от състава на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага.“.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 42), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. По делото е направено
възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. В случая обаче претендираното възнаграждение съответства на фактическата и
правна сложност на делото, поради което и следва да се присъди изцяло. Доколкото се
прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите
при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото
производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-3292-000149/12.07.2024г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР-Бургас, 04 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на М. Не К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на М. Не К. с ЕГН: **********, съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5