№ 486
гр. Варна, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20253100900276 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. С.
Г. от гр.Варна против ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
бъде осъден ответникът ЗД БУЛ ИНС АД да заплати на Н. С. Г. сумата от
200000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на баща
му С. В. Г., в резултат на настъпило ПТП на 22.05.20г., причинено от В. В. К.,
при управление на МПС – л.а.Ауди с рег.№****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.08.20г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба твърди, че на 22.05.20г. в гр.Варна, водачът В. В.
К., при управление на МПС – л.а.Ауди с рег.№****, под въздействието на
наркотични вещества - канабис, причинил ПТП с л.а.Опел Корса с рег.№****,
управляван от С. В. Г.. Вследствие на причиненото ПТП на пострадалия С.Г.
била причинена тежка комбинирана травма –гърди, корем, таз, тежка контузия
на белите дробове, разкъсване на черен дроб, жлъчен мехур, слезка,
кръвоизливна анемия, довела до неговата смърт. Излага, че за настъпилото
ПТП е образувано НОХД №364/22г. на ВОС, в което В. К. бил признат за
виновен за гореописаното деяние. Излага, че към момента на ПТП
автомобилът, управляван от виновния водач, е имал действащ договор за
застраховка ГО с отв.дружество. Твърди, че ищецът е син на пострадалия, като
в резултат на загубата му претърпял силни болки и страдания, силен
емоционален стрес и негативни психични изживявания. Твърди, че връзката
му с неговия баща била много силна и загубата била изключително тежка.
Ищецът не можел да спи и да се храни продължителен период от време,
сънувал кошмари във връзка с инцидента. Излага, че е предявил
1
застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените
вреди, но нямал отговор от застрахователя.
В срока за отговор ответникът ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Не оспорва факта на валидно застр.правоотношение, както и
отправянето на застр.претенция на 24.08.20г. Оспорва за ищеца да са се
проявили неимущ.вреди, които да подлежат на обезщетяване, като оспорва
интензитета и продължителността им. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който нарушил чл.50, ал.1 и
чл.25, ал.2 от ЗДвП, тъй като навлязъл на платното за движение без да се
съобрази с разстоянията до приближаващите се ППС и тяхната скорост; не
спрял на знак Б и при преминаване през кръстовището не пропуснал ППС,
които се движели по пътя с предимство; при извършване на маневра, свързана
с навлизане в съседна пътна лента, не пропуснал ППС, които се движели по
нея. Твърди още, че пострадалото лице е било без поставен обезопасителен
колан, с което нарушило чл.137а ЗДвП. Счита претендирания размер на
обезщетението за прекомерно завишен. Оспорва и претенцията за лихва за
забава, като прави възражение за погасяването й по давност за времето до
30.04.22г.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
В. В. К. оспорва предявения иск. Твърди изключително съпричиняване от
страна на пострадалия поради неспазване на ЗДвП, тъй като не се съобразил
със знака Стоп и отнел предимство, както и липсата на валидно свидетелство
за управление на МПС. Счита, че пострадалият е страдал от глухота и
нарушено зрение, което е попречило да управлява нормално МПС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложените по делото преписи от присъда №28/20.05-
24г. по НОХД №364/2022г. на ОС-Варна, изменена с решение №143/11.12.24г.
по ВНДОХ №297/24г. на ВАпС, потвърдено с решение №187/23.04.25г. по н.д.
№230/25г. на ВКС, 32/06.06.24г., В. В. К. е признат за виновен в това, че на
22.05.20г. в гр.Варна, на главен път 1-9 гр.Варна–КК Зл.пясъци, до резиденция
Евксиноград, при управление на МПС – л.а. Ауди А3 с рег.№ ****, нарушил
правилата за движение – чл.21, ал.2 ЗДвП и чл.47, ал.3 от ППЗДвП като
превишил сигнализираната с пътен знак В26 скорост 60 км/ч и по
непредпазливост причинил смъртта на С. В. Г., като деянието е извършено
след употреба на наркотични вещества – канабис/марихуана, поради което и
на осн. чл.343, ал.3, б.б вр. ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн.
чл.66, ал.1 от НК.
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а.
Ауди А3 с рег.№ ****, управляван от В. В. К., е бил застрахован за риска
„Гражданска отговорност” в ЗД БУЛ ИНС АД, към датата на ПТП.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници от
29.05.20г. на община Варна, се установява, че Н. С. Г. се явява законен
наследник на В. В. К., поч. на 24.05.20г.
2
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.Р.Г. и Т.С., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Според заключението по допуснатата комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза, кредитирано от съда, като причини
за настъпване на ПТП се сочат действия както на водача на л.а.Опел, който от
паркинг е навлязъл на път с предимство, преминавайки през цялата му
широчина, за да достигне най-лява лента, без да пропусне всички движещи се
по този път с предимство автомобили, така и водача на л.а. Ауди, който се е
движил с превишена скорост и е реагирал със закъснение на опасната
ситуация. Вещите лица дават заключение, че в момента на удара пострадалият
е бил с правилно поставен предпазен колан, като се пояснява, че в механизма
на произшествието при странично направление на травмиращите сили
значително са ограничени предпазните възможности на колана. Сочат още, че
установената деформация към вътрешността на купето предполага механично
въздействие чрез притискане, което едновременно с поставен предпазен колан
създава условия за получаване на допълнителни увреждания на вътрешни
органи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за л.а. Ауди А3 с
рег.№****, между ЗД БУЛ ИНС АД и собственика на автомобила, което
обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда
№28/20.05-24г. по НОХД №364/2022г. на ОС-Варна В. В. К. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.б вр. ал.1, б.в вр.
чл.342, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила
3
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с
влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството,
противоправността и вината за извършеното от делинквента престъпление на
22.05.20г., при което са причинени посочените в последната увреждания, са
безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно
сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗД БУЛ ИНС АД,
съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца
вреди от деликта.
Ищецът Н. С. Г. се явява син на починалото при ПТП лице, поради
което и той попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление
№4/1961г. на Пленума на ВС/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен
в чл.52 от ЗЗД, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което
същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца, характера и
действителното съдържание на отношенията между пострадалия и неговия
наследник, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че между починалия и неговия син са съществували отношения на
привързаност и взаимна подкрепа. Видно от показанията на св.Г. пострадалият
и ищеца не са живеели заедно, но са били близки и са поддържали постоянни
отношения. Макар и ищецът да живее извън страната, свидетелката сочи, че
същият ежегодно се връщал при родителите си, като на негови разноски
пострадалият и неговата съпруга ходили на почивки и го посещавали в
чужбина, където прекарвали около месец – месец и половина. Установява се,
че семейството трудно преживява смъртта на пострадалия, който бил много
енергичен и работещ. Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства, в
това число изградената между пострадалия и ищеца връзка, болките и
страданията, които ищецът е изживял от смъртта на баща си, както и
определените максимални лимити на застрахователно обезщетение по
договора за застраховка гражданска отговорност, действащи към датата на
увреждането, съдът намира, че сумата от 110000лв в случая е справедлива за
репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието
на съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалия, като
твърди, че последният е нарушил задълженията си по чл.50, ал.1 и чл.25, ал.2
от ЗДвП, тъй като навлязъл на платното за движение без да се съобрази с
разстоянията до приближаващите се ППС и тяхната скорост; не спрял на знак
Б и при преминаване през кръстовището не пропуснал ППС, които се движели
по пътя с предимство; при извършване на маневра, свързана с навлизане в
4
съседна пътна лента, не пропуснал ППС, които се движели по нея. В
идентичен смисъл е и възражението за съпричиняване, релевирано от третото
лице- помагач в първото по делото с.з.
Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по реда
на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II
т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.,
Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може
да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД предполага доказвани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване.
От заключението по комплексната съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза се установява, че водачът на л.а.Опел Корса,
излизайки от паркинга на резиденция Евксиноград, е навлязъл на пътя с
предимство, преминавайки през цялата му широчина, за да достигне най-лява
лента, като по този начин е отнел предимството за движение на л.а. Ауди,
който се движил със скорост, значително по-висока от регламентираната.
Експертизата установява още, че водачът на л.а. Ауди, който се движил с
превишена скорост, се намирал на 90,8м преди мястото на удара и е предприел
със закъснение аварийно спиране и спасителна маневра с изменение на
траекторията си на движение.
При тази фактическа установеност на движението на
управлявания от пострадалия л.а.Опел Корса, следва да се приеме, че с
поведението си пострадалият също е допринесъл за настъпване на ПТП, като
при предприетата маневра не се съобразил с нормите на чл.50, ал.1 и чл.25,
ал.2 от ЗДвП, поради което и възражението за съпричиняване в този смисъл е
основателно.
Що се касае до възражението за съпричиняване, заявено от
ответника и основано на нарушение на чл.137а ЗДвП, тъй като пострадалото
лице било без поставен обезопасителен колан, съдът намира същото за
неоснователно. От КСАТМЕ и обясненията на вещите лица в с.з. е видно, че в
момента на удара пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан,
като се пояснява, че общо уврежданията се свързват с действието на
механичните сили и грубите въздействия от деформациите, а не с
използването или не на предпазния колан. Следователно в конкр.случай може
да се изведе извода, че предпазният колан не би имал ефективно приложение с
оглед механизма на настъпването на ПТП, за да се избегне вредоносния
резултат. Доказателства, които да оборват така направения извод, не са
събрани по делото.
За неоснователно се преценява и възражението на третото лице
помагач за принос на пострадалия поради липса на валидно свидетелство за
управление на МПС и наличието на глухота и нарушено зрение, които са му
попречили да управлява нормално МПС. От приложеното удостоверение за
здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС не се установява негодност на
5
пострадалия за водач на МПС. Установеният от св.С. факт, че пострадалият е
носил слухов апарат и ползвал очила, не е достатъчен да обоснове извод, че
пострадалият не е можел да шофира и да съобразява поведението си на пътя с
пътната обстановка.
Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложение на
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняване
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на
увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението на
пострадалия не е тъждествено с това на водача на л.а. Ауди, който е
управлявал МПС с превишена скорост за пътния участък, което е и основната
причина за настъпване на произшествието и вредоносния резултат, и то след
употреба на наркотични вещества - канабис/марихуана. Отчитайки
изложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в
размер на 30%.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия и след приспадане от размера на
определеното обезщетение на сума, съответна на степента на
съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимущ.вреди е в размер
на сумата от 77000 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен
и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над
сумата 77000лв. до пълния предявен размер от 200000 лв., като
неоснователна.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429,
ал.3 КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на
чл.429 КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, точка 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
случая ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на 24.08.20г.,
поради което и съдът счита, че върху присъденото обезщетение се дължи
законна лихва от 24.08.20г. до окончателното плащане. От ответната страна е
въведено правопогасяващото възражение за давност, което следва да бъде
разгледано. Вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу
застрахователя по гражданската отговорност на деликвента, се погасява с
кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл.111, б.в ЗЗД. По делото
няма данни, нито са наведени твърдения да е налице спиране или прекъсване
на давността. С оглед на така установеното съдът намира, че вземането за
законна лихва върху обезщетението за периода от 24.08.20г. до 29.04.2022г.
вкл. е погасено по давност, поради което и в тази му част искът следва да бъде
отхвърлен, като законната лихва следва да бъде присъдена за периода от
30.04.22г. до окончателното изплащане на главницата.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е
6
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА.
В представения по делото договор за правна помощ, сключен с адв.С.С.,
изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката.
За да определи дължимото по реда на чл.38 от ЗАдв.
адв.възнаграждение съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по
дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги.
С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което
съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът
не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в
Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да
определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата
съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото.
Съдът съобразява, че в конкретния случай делото е с обичайна за
съответния вид дела фактическа и правна сложност на спора, като отчита и
обема на осъществената на ищеца защита, в т.ч. и че проц.представител се е
явявал в проведените о.с.з. С оглед на гореизложеното настоящият състав
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено
в размер, близък до минималните такива съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г.,
а именно в размер на 12000лв. Или съобразно с уважената част от иска,
дължимото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв. за осъществено
процесуално представителство на ищеца възлиза на 4620лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното
искане, на ответника се дължат разноски по делото. В тази връзка от ищеца е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение на
ответника. От приложените доказателства е видно, че макар и в представения
договор за правна защита възнаграждението да е договорено в размер на
7
15240лв с ДДС, платимо по банков път, от представеното преводно нареждане
е видно, че реално заплатеното адв.възнаграждение възлиза на 14478лв. Като
съобразява изложеното по-горе тълкуване на СЕС с Решение от 25.01.24г.,
отчитайки фактическа и правна сложност на спора и обема на осъществената
защита, съдът намира, че заплатеното реално адв.възнаграждение от 14478лв с
ДДС не се явява завишено. Предвид това и съразмерно с отхвърлената част от
иска на ответника се следват разноски в размер на сумата от 9703,84лв,
включваща адв.възнаграждение, д.т. и депозит за експертиза.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса в размер на 3080лв, определена
съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК върху уважения иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер № 87, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес ****, СУМАТА от 77000лв.
/седемдесет и седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие смъртта на баща му С. В. Г., в резултат на настъпило ПТП на
22.05.20г., причинено от В. В. К., при управление на МПС – л.а.Ауди с рег.
№****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.22г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди за горницата над 77000лв до пълния му размер от 200000лв. като
неоснователен, както и иска за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от 24.08.20г. до 29.04.2022г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер № 87, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 3080лв. /три
хиляди и осемдесет лева/, представляваща дължимата по делото държавна
такса върху уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер № 87, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.С. Б. С., с адрес ****, СУМАТА от 4620лв /четири хиляди
шестстотин и двадесет лева/, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер № 87, СУМАТА от 9703,84лв /
девет хиляди седемстотин и три лева и 84ст./, представляваща направени по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В. В. К., ЕГН
**********, с адрес ****, в качеството му на трето лице помагач на страната
8
на ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, на основание чл.220 във вр.
с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9