Р
Е Ш Е Н И Е
№
477/21.7.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Петров
2. Христина Юрукова
При секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора
Станка Д. разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 70, по описа на съда за 2020 г. За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано
е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция гр. Пазарджик, чрез
валидно упълномощен процесуален представител – юрк. В., против Решение № 759 от
20.12.2019 г., постановено по АНД № 1988/2019 г., по описа на Районен съд
Пазарджик. В жалбата касаторът заявява, че първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Счита, че при правилно установена фактическа обстановка,
въззивният съд е достигнал до неправилни изводи относно допуснатото съществено
процесуално нарушение, което е обосновало отмяната на обжалваното НП. Моли съда
да отмени съдебния акт и да постанови решение, с което да потвърди наказателното
постановление като законосъобразно.
Ответникът
по касация – д-р С.В.-Д., чрез адвокат Т., оспорва касационната жалба и я
намира за неоснователна, като обосновава правилност и законосъобразност на
съдебното решение. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за неоснователност на
жалбата, а обжалваният съдебен – валиден, допустим и постановен в съответствие
с материалния закон и процесуалните правила.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която
решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане. По
същество, касационната жалба е неоснователна.
С
обжалваното Решение № 759 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 1988/2019 г.,
по описа на Районен съд Пазарджик е
отменено наказателно постановление № 00060, с изх. № 27/11.09.2019г. на директора
на Регионална здравна инспекция Пазарджик, с което, на основание чл. 229, ал. 1
от Закона за здравето на д-р С.Д.В. е наложено административно наказание "глоба",
в размер на 500/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2 от Наредба
№ 15/12.05.2015г. за имунизациите в Република България и чл. 58, ал. 1 и ал. 2
от Закона за здравето.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт и въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства, от фактическа страна Районен съд –
Пазарджик е приел за установено, че на 30.07.2019г. била извършена тематична
проверка от инспектори в дирекция „НЗБ” при РЗИ - Пазарджик, в обект „АПМП-ИП
д-р С.Д.В.”, в хода на която било
констатирано, че доктор В. в качеството си на общопрактикуващ лекар
/ОПЛ/ не била спазила чл.2, ал.2 от Наредба № 15/12.05.2005 г. за имунизациите
в Република България, а именно „Задължителните планови имунизации и
реимунизации да се извършват съгласно Имунизационния календар на Република
България (Приложение № 1)“. На пациента, посочен в АУАН и НП, са били поставени
шесткомпонентна и пневмококова ваксина, вместо на втория месец /мес. септември
2016г./, на тридесетия ден, след раждането. Втори и трети прием са били
поставени не на третия /мес. октомври 2016г./ и четвъртия месец /мес. ноември
2016г./, а на осмия и единадесетия месец (14.03.2017 и 13.06.2017 г.).
Ваксината морбили, паротит и рубеола, която се поставяла на тринадесет месеца
/мес. август 2017г./ е била поставена на
двадесет и втория месец, със закъснение, което не съответствало на
Имунизационния календар на Република България. АНО е счел, че при детето не са
били спазени схемите за приложение на ваксините и препоръките на производителя,
което представлява сериозен риск за здравето на същото, поради което е счел, че
деянието съставлява нарушение на чл.2 ал.2 от Наредба № 15 от 12.05.2005г. за
имунизациите в Р България, във вр. с чл.58 ал.1 и ал.2 от ЗЗ.
При
правилно установена фактическа обстановка, РС Пазарджик е стигнал до изводи, че
в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на НП. Районният
съд е преценил, че АНП е започнало в нарушение на давностния срок по чл.34 ал.1
от ЗАНН, който е три месеца от откриване на нарушението и нарушителя, когато
последният е бил известен, но не повече от една година от извършване на
нарушението. Налице е втората хипотеза, при което АУАН е следвало да бъде
съставен против нарушителя най-късно една година от извършване на последното
нарушение, т.е. до месец август 2018 година, когато е изтекъл едногодишният
срок от извършване на нарушението. Неспазването на предвидените в закона
срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя,
мотивирало съда да отмени НП.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2
от АПК, настоящият състав счита, че оспореният съдебен акт е валиден и
допустим, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба. Районният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е
направил правилни и обосновани правни изводи, които се споделят в пълна степен
от настоящия съдебен състав.
Правилен
и обоснован е изводът на въззивния съд, че в случая е налице нарушение на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е бил съставен в едногодишния срок, считано
от датата на извършване на нарушението, като тази норма регламентира, че
"не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението". По
делото се установява, че ваксината за морбили, паротит и рубеола е следвало да
се постави на 13 месеца от раждането на пациента/11.08.2016г./. Тоест до
11.09.2017г., от която дата следва да тече 1-годишният срок. До 11.09.2018г. е
бил едногодишният срок за съставяне на АУАН, считано от датата на извършване на
нарушението. С Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г., прието
съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, е постановено, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и по подобие с наказателното право, с изтичането на тези
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, се погасява възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение. Давността е материалноправен
институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране
на отговорността. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. ЗАНН определя два начални момента – откриване на
нарушителя, което означава установяване и индивидуализиране на физическото,
респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на
административно нарушение, и втори такъв момент – извършване на нарушението.
Граматическото тълкуване на нормата на чл. 34, ал. 1, изречение второ,
предложение второ от ЗАНН, с оглед употребения от законодателя израз "...
или ако е изтекла... ", сочи, че двата давностни срока текат паралелно и
независимо един от друг, което недвусмислено води на извода, че неспазването на
който и да е от тях съставлява нарушение на изискването на закона.
Изводите
на районния съд са правилни, обосновани и съобразени с материалния закон. Правилен
е изводът, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено,
поради допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство - нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
поради несъставянето на АУАН в едногодишния давностен срок, считано от
извършване на нарушението.
На
основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че възраженията
на касационния жалбоподател са неоснователни. Обжалваното решение на Районен
съд Пазарджик, като валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована
преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, без
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде
оставено в сила.
С оглед
изхода на делото на д-р С.В. – Д. следва
да бъдат присъдени на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски по
производството, които се установяват в размер на 450 лева за адвокатска защита.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административният
съд, Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 759 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 1988/2019 г., по
описа на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр. Пазарджик да
заплати на С.Д.В. - Джевилекова, с ЕГН ********** разноски по
производството в размер на 450(четиристотин и петдесет) лева за адвокатска
защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/