Протокол по дело №1045/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 693
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20211510201045
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 693
гр. Дупница, 16.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
Сложи за разглеждане докладваното от Страхил Н. Гошев Наказателно дело
частен характер № 20211510201045 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Частният тъжител и граждански ищец М. К. С., редовно уведомена за
днешното съдебно заседание, се явява лично и с адв. К.Д., с пълномощно по
делото.
Подсъдимият В. Й. *., редовно уведомен за днешното съдебно
заседание, се явява лично и с адв. К., с пълномощно по делото.
Свидетелят М. *. М., нередовно призован, се явява лично.
Свидетелят К. В. Т., нередовно призован, не се явява.
Свидетелката Й. С*. – при режим на довеждане, се явява лично.
Свидетелката М. В. *. – в режим на довеждане, се явява лично.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ И ГР. ИЩЕЦ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните също счита, че не
са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
1
Снема самоличност на явилите се свидетели:
М. *. М.52 г., българин, български гражданин, женен, със средно
образование, неосъждан, без дела и родство със страните по делото – не
възразявам срещу нередовното си призоваване.
Й. С*. 65 г., българка, български гражданин, със средно образование,
омъжена, неосъждана – съпруга на подсъдимия.
М. В. *. 31 г., българка, български гражданин, с висше образование,
неомъжена, неосъждана – дъщеря на подсъдимия.
Съдът предупреждава поотделно свидетелите за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Същите, поотделно, обещаха да кажат
истината, след което бяха изведено от залата.
СТРАНИТЕ (поотделно): На този етап нямаме други искания. Да се
разпитат свидетелите.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите:
В залата е въведена свидетелката Й.И..
СЪДЪТ, на основание чл. 119 НПК разяснява на свидетелката Й.И.
възможността й да откаже да свидетелства, тъй като подсъдимият е неин
съпруг:
Свидетелката Й.И.: Разбирам разясненото ми право и завявам
категорично, че желая да свидетелствам.
СЪДЪТ с оглед изявлението на свидетелката съдът пристъпва към
нейния разпит.
Свидетелката Й. С*.: Знам за какъв случай съм призована тук като
свидетел. Става въпрос за случая в с. Червен брег, мисля че беше през 2019
година, месец ноември. Майка ми е много възрастна вече и ние почти сме
винаги в с. Червен брег, тъй като пада и няма кой да я вдигне. Бяхме аз,
дъщеря ми и мъжът ми В.И.. Беше сутринта, някъде около 9 ч., не мога да
кажа точен час, майка ми както обикновено ходи навън, за да си пусне
кокошките и * (сочи частната тъжителка) идваше отгоре с една кофа пълна
с орехи. Тя е наша съседка. Спря се на пътя и започна да събира в кофата
орехи от нашия орех. Майка ми и направи забележка защо го прави. Много
пъти съм казвала на *, дори майка ми да й каже нещо, да не й обръща никакво
внимание, защото е възрастна и не чува, но * започна да я обижда. Аз бях на
2
двора, но като чух, че се карат и й направих забележка да не се разправя с
майка ми и се махнах оттам. Отидох горе на терасата при дъщеря ми, която се
беше събудила и излязла на терасата. Върнах се долу по-късно, когато вече *
беше паднала. Съпругът ми през това време си беше в стаята. Докато аз съм
се качвала нагоре към терасата той е излязъл навън. Предполагам, че е чул
викането и крещенето на * и затова е излязъл. От терасата го видях да стои
пред външната врата, която е портата към двора. Той стоеше там и направи
забележка на * да не се разправя с възрастната ми майка. В този момент * се
подхлъзна и падна, тъй като времето беше влажно и тревата беше хлъзгава.
Когато * падна съпругът ми беше на 10-ина метра от нея. Когато я видя, че
пада той тръгна към нея, за да й помогне, тъй като беше изплашен за нея. Той
се наведе към нея и в това време по улицата дойде и камион. Камионът се
управляваше от явяващият се днес свидетел, който е пред залата. Когато *
видя камиона започна да вика към него „помощ, помощ “ и с крака си удари
съпруга ми по лицето. Тя беше все още на земята по гръб и вдигна крака си и
го удари по лицето. Съпругът ми беше до нея откъм крака й като искаше да я
вдигне. Тя в първия момент си подаде ръката да го хване и след това, като
видя камиона, започна да вика и го удари силно по лицето и от лицето му
потече кръв. По нея нямаше никакви видими травми - само капчици кръв от
мъжа ми след като го ритна. Когато тя го изрита той не реагира, а само се
махна от нея – не й е отвръщал с никакви удари или ритници, дори си тръгна
към къщата. В това време човекът с багерчето беше близо до тях и започна да
вика: „спрете, бе хора, какво правите!?“. Свидетелят с багерчето беше близо
до тях, но не мога да си спомня дали е избутал съпруга ми, за да помогне той
на * да стане от земята, но тя сама си стана от земята – никой не й е помагал.
Това беше цялото съприкосновение между тях – опитът на съпруга ми да я
вдигне и ритника от нейна страна по лицето му.
* ритна съпруга ми в лицето, някъде в областта на носа ( свидетелката
сочи носа и устата си). Ние с дъщеря ми слязохме от терасата, когато
видяхме, че съпругът ми има кръв. Разменихме си реплики с * – казах й, че не
е права, но тя продължаваше да кълне, да вика срещу нас и да ни обижда.
След този случай * беше предупредена в полицията да не се занимава с
нас и да не се разправя с нас, защото дойдоха на следващия ден кмета и
полицай там на място. С * имаме имотни проблеми отдавна - от доста години.
3
Ставаше въпрос за една стена, която аз си бях построила на 60 см. височина
от земята, но навлизахме някъде около 50 см. в нейния парцел. Тя искаше да я
събори, но аз казах, че няма да участвам в изграждането на друга стена след
това и оттам ни започнаха проблемите. На два пъти сме подписвали
споразумения с нея, че няма да си пречим взаимно.
Това, което стана между * и съпруга ми, го виждах лично от терасата.
Много добре се вижда самото място от терасата, като разстоянието от
терасата до мястото, където беше паднала * е на не повече 4-5 метра, но не е
много разстоянието. Майка ми беше при кокошките също на някакво близко
разстояние. Оградата между пътя и парцела е мрежа.
От получения ритник съпругът ми имаше по лицето си кръв и синини.
Ритниците бяха 2-3, които му бяха нанесени от * - бяха един след друг.
В момента на ударите шофьора на камиона не беше още при тях. В
момента на ударите, според мен, шофьора нямаше пряка видимост предвид
разположението му. Камионът беше разположен странично на случващото се.
Освен шофьора на камиона друго лице не съм виждала този ден да идва на
това място. През целия ден в имота на госпожата (сочи частната
тъжителка) беше само този господин с багерчето. Той си свали багерчето и
започна да си работи, но какво е работил не ме интересува. Не съм виждала
друг човек да идва да я взима с автомобил и да я кара някъде. Тя през целия
ден си ходеше из парцела докато той работеше с багерчето и след това си
остана в парцела.
Дъщеря ми е разговаряла с частната тъжителка колкото и аз, с оглед
състоянието на мъжа ми. Не познавам лице с имена К.Т.. Много малко хора
познавам в с. Червен брег.
Адв. Д.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Адв. К.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът освобождава свидетелката, като оставя същата в залата.
В залата е въведен свидетеля М..
Свидетелят М. *. М.: Знам за какъв инцидент съм призован тук като
свидетел. С * се запознах малко преди въпросния инцидент. С подсъдимия и
съпругата му не се познавам – те са от селото, но не се познаваме.
Инцидентът мисля, че беше м. октомври миналата година. Случаят
4
беше в моето село – с. Червен брег. В селото има улици, но тази улица не я
знам как се казва. Съпругата ми живее на същата улица на около 200-300
метра по-нагоре. Събитието беше сутринта, беше дъждовно времето, ръмеше
лек дъжд. С * се бяхме уговорили, тъй като имаше едни камъни, тъй като
имам багерче и самосвал трябваше да ги натоваря и да ги махна от нейния
имот. Отидох с камиончето и багерчето, което беше натоварено в него.
Докато пристигах видях, че * беше на пътя. На самия път имаше орех. Тя
имаше с нея кофа и събираше орехи от този орех. Като слязох от камиона тя
се караше с две жени, които стояха на тераса на къща намираща се в близост.
Мисля, че жените бяха присъстващата в залата (сочи свид. Й.И.) и момичето,
което чака пред залата за разпит. Преди това не ги познавах, предположих, че
живеят на този адрес. Мъж не видях в първия момент да има наоколо. Когато
слязох от камиона отидох при * и я попитах ще работим ли днес, попитах я
заради времето , което беше дъждовно и тя каза „да“ и аз започнах да
разтоварвам багерчето от платформата. В това време аз не съм видял никой,
защото бях с гръб към мястото, където беше *. Почнах да разтоварвам и
когато вече бях на средата на рампата с багера чух, че * ме извика по име –
само името ми извика, без други думи и викове. Аз се обърнах, погледнах към
нея и видях, че тя беше паднала на земята и имаше един мъж над нея
надвесен. Свалих багерчето на земята и отидох при тях. Тя все още лежеше на
земята. За мъжа не мога да си спомня дали когато отидох при тях все още
беше надвесен над нея или просто стоеше настрани. Това е мъжът, който
беше там (сочи подсъдимия). Говореха двамата помежду си – не беше
приятелски разговора. Нямаше никакви викове за помощ от страна на *, само
по име ме извика докато свалях багерчето, това беше.
Когато видях, че * е паднала предположих, че между тях двамата е
имало някакво спречкване. Видях, че по лицето на * имаше кръв около носа.
Казах им „стари хора сте, не бива такива неща да правите“. Не мога да се
сетя по господина да съм забелязал да има кръв или други видими поражения.
Кръвта по * предположих, че е от нея. Имаше рана върху лицето на *,
предположих, че е от очилата, които тя носеше. Когато беше на земята върху
лицето й нямаше очила, в последствие ги намерихме на земята тези очила,
мисля, че си бяха здрави, не знам, но бяха паднали.
Аз лично не съм видял подсъдимия да има физическо стълкновение с *.
Той отстъпи настрани. Казах му, че е срамота и с ръката леко го отстраних. Не
5
си спомням дали съм помогнал на * да стане или сама се е изправила. Тя беше
права след това. Орехите се бяха изсипали, събраха се орехите в кофата и
очилата се намериха на земята. Мисля, че малко след това дойдоха при нас и
жените, които бяха преди това на балкона. * ме накара да я снимам с телефона
й по лицето - не знам дали си пази снимката. Искаше да се заснемат
нараняванията й по лицето. Тя беше афектирана. Аз не съм искал обяснение
от нея какво се е случило и дали нещо се е случило между нея и подсъдимия.
Не мога да си спомня точно разговора ми с * след като се изправи от земята.
Не ми е казала в никакъв случай, че сама се е подхлъзнала и паднала в
канавката. Не й е прилошало, явно беше афектирана и аз предположих, че е
имало някакво стълкновение между нея и господина (сочи подсъдимия).
Говореха нещо, но не мога да си спомня разговора и точните им реплики.
Работихме в този ден в имота. Мисля, че другият свидетел, който не се
явява днес – *, който дойде в последствие на място и помогна да отиде в
бърза помощ. Не повече от час време имаше от падането на * до идването на
*. Не знам дали * я е откарал до бърза помощ, но мисля, че отидоха до там с
нейната кола, защото той няма лична кола. Върнаха се по-късно в имота
двамата – аз съм работил и не знам колко време беше минало, когато се
върнаха. Видял съм я и след връщането й с * от бърза помощ. Нямам спомен
да съм забелязал някакви медицински интервенции по лицето й – може да е
имала някаква лепенка, но не си спомням със сигурност. Каза, че са били до
бърза помощ и да си извади медицинско. С * не съм говорил друго освен това
къде са били и какво са правили.
Знам, че между страните имало пререкания за имот, но не знам точно
какви. Когато ме извика по име * се обърнах. Господина беше леко наведен
към нея, а тя беше паднала странично и по гръб, не беше разположена
категорично по корем и по очи на земята. Не съм забелязал господина да се
опитва да я хване и да я вдигне от земята. Когато отидох при тях мисля, че
господина вече беше изправен. Не съм го избутвал, той сам се отстрани.
Мисля, че мястото където беше паднала * беше вада, малко по-ниско беше -
около една педя, но не беше дълбоко. Когато я снимах видях кръв и рана в
областта на носа. Не си спомням да е имала наранявания и по устата.
Мисля, че * е имала предварително уговорка с * да дойде на това място,
никой не му се е обаждал по телефона поне пред мен. Аз продължих да
6
работя в имота, където работих около 2-3 часа общо. Свърших си работата и
си тръгнах. * беше в имота, но дали е работил след мен не знам, не мога да
кажа. Би трябвало, когато се е върнала с него, кръвта и по лицето да е била
махната. Когато се видяхме с * за първи път този ден тя нямаше никакви
наранявания по лицето. В имота на * съм работил само в този ден.
Мисля, че познавам Роза Д., която почина. Не знам дали Роза Д. е
нощувала при *.
Съдът предявява на свидетеля снимка № 1, приложена на л. 32 от ДП
в кориците на сл. д. № 96/2020 г.
След, предявяването, свидетелят М.М., заяви: Това е снимка с
нараняванията по лицето на *, които съм видял в този ден. Това е снимка
направена на * явно след връщането й от бърза помощ, понеже на тази
снимка, на която аз я снимах, имаше кръв по лицето й, а тук е почистена, но
нараняванията са абсолютно същите, вкл. това на носа, което предполагам, че
е от очилата. Мястото, където беше паднала по гръб * е чисто, трева – няма
наоколо храсти, в съседство има мрежа, но е на метър и нещо от мястото. Не
мога да си спомня дали около въпросната вада е имало изсъхнали растения.
Адв. Д.: Нямам други въпроси към свидетеля. Да бъде освободен, както
и по-рано разпитаната свидетелка. Нямаме искания за съпоставяне.
Адв. К.: Нямам други въпроси към свидетеля. Да бъде освободен, както
и по-рано разпитаната свидетелка. Нямаме искания за съпоставяне.
Свидетелите Й.И. и М.М. бяха освободени от залата със съгласие на
страните – същите напускат залата.
В залата е въведена свидетелката М.И..
СЪДЪТ, на основание чл. 119 НПК разяснява на свидетелката И.
възможността й да откаже да свидетелства, тъй като подсъдимият е неин
баща:
Свидетелката М.И.: Разбирам разясненото ми право и завявам
категорично, че желая да свидетелствам.
С оглед изявлението на свидетелката, съдът пристъпва към нейния
разпит.
Свидетелят М. В. *.: Знам за какъв случай съм призована тук като
свидетел. Случаят беше миналата година, ноември месец, около девет часа
7
сутринта в с. Червен брег, общ. Дупница. Аз бях в къщата, която е
собственост на моята майка, там живее моята баба. С нас бяха моят баща и
моята майка. Аз спях преди да се случи цялата ситуация. Събудиха ме
виковете на М.С.. Когато станах и погледнах какво става, видях, че моята
баба е в двора на нашия имот, а от другата страна на мрежата стоеше М.С. и
отправяше клетви към нея със заплахи, че ако влезе в имота ще я унищожи и
думи: „ще видиш какво ще ти се случи“. Причината беше, че * постоянно се
заяжда. Когато види някой от нас постоянно търси някакъв мотив и конфликт
и това беше поредния такъв. Аз няколко пъти съм отправяла молби към нея
да престане и, ако може да не се занимава с баба ми, защото е много
възрастна и не я засягат нещата, за които предявява претенции.
Аз бях на терасата, след това при мен излезе и моята майка. В това
време баща ми излезе и стоеше в двора ни зад мрежата. Като видя какво става
няколко пъти помоли всички да се приберат – основно думите му бяха
насочени към баба ми и *. В това време входната врата към двора ни беше
отворена, той излезе през нея отпред пред входната врата. * беше на около 10-
12 метра от него. Тя продължаваше да вика и да крещи, да обижда, кълнеше
майка ми и баба ми. В това време може би в яростта си, не знам какво
направи, но сама се подхлъзна и падна по-скоро настрани. Доколкото си
спомням тя имаше в ръцете си кофа. В този момент баща ми тръгна към нея и
каза, че няма смисъл да се разправят, по-добре да се прибират. Той имаше
намерение да я вдигне от земята. Стигна до нея, тръгна да я хваща за ръката,
за да й помогне да се изправи, при което * в яростта си го удари, мисля че
беше с ритник по лицето. Замахна няколко пъти да го удари по лицето, но
мисля, че го уцели само веднъж. През това време на място пристигна друг
човек с камионче, в което отзад имаше натоварено багерче. Слезна от
камиона и започна да оправя техниката, с която разполагаше. Докато човекът
си оправяше багерчето, не си спомням дали * беше още на земята или се беше
изправила – мисля, че беше още на земята. Всичко това се случи в период
около една минута. По време на разтоварването човекът свали степенките, по
които трябва да свали багерчето и в това време * започна да крещи думите
помощ, помощ, моля те помогни ми “. Нямам спомен да е извикала някой по
име.
Когато * удари баща ми с ритник той се отдръпна настрани на малко
8
разстояние. * започна към него словесни нападки. В това време аз вече слязох
при тях на улицата. Когато слязох на улицата човека с багерчето беше
застанал от страни на тях и между тях. Те стояха откъм двете му ръце, * се
беше изправила, там беше и моята майка – Й.И.. Не видях да има нови
падания на земята. Нещото, което видях беше, че баща ми беше с разкървавен
нос с рана отгоре на носа, имаше кръв по него и същата тази кръв по мое
мнение беше и по лицето на *. По нея нямаше рани, имаше само напръскана
кръв от баща ми, при което тя си беше изцапала едната ръка с кръвта. Когато
я видя започна да размазва кръвта по лицето си, започна да си бърка в носа и
да казва, че тази кръв е от нея, но реално от носът й не потече изобщо кръв.
След това последваха заплахи. Не видях тя да има очила. Не съм забелязала и
преди да падне на земята да има очила. По принцип съм я виждала да носи
очила. След това родителите ми си влязоха навътре в двора, а през това време
аз бях няколко стъпки назад и останах, защото тя продължи със словесните
нападки. Обърна се към мен и за пореден път ми каза, че знае къде работя и,
че ако си мисля, че ще повлияя по някакъв начин, тъй като съм държавен
служител в Министерство на икономиката, много се лъжа. Казах й, че това
няма нищо общо със ситуацията и тя започна да заплашва, че ще пуска жалби
и ще видим какво ще ни се случи .
Не съм видяла друг мъж да идва на място освен човека с багерчето,
дори и по-късно. * и мъжът си влязоха в нейния имот и започнаха да работят.
През целия ден тя си беше там, не съм видял да идва линейка или тя да ходи
някъде и да се връща след това.
Предполагам, че кръвта, която видях по лицето на *, най-вероятно е
пръснала при удара по лицето на баща ми, като тя нямаше абсолютно никакви
наранявания по лицето. Това го видях, когато слязох на улицата. *, когато я
видях, вече беше станала. Видях момента, когато тя изрита баща ми. Баща ми
я беше хванал за ръката и се опитваше да я вдигне.
Адв. Д.: Нямам други въпроси към свидетелката. Да бъде освободена.
Адв. К.: Нямам други въпроси към свидетелката. Да бъде освободена.
Свидетелката беше освободена със съгласие на страните – същата
напуска залата.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания на
този етап. Държим да се призове и разпита свидетелят К.Т., който не се яви
9
днес.
СЪДЪТ, с оглед становищата на страните, счита че е наложителен
разпитът на неявилия се свидетел К.Т., който следва да бъде повторно
призован с изрични указания, че явяването му е задължително и, че при
неявяване без основателна причина, което доведе до отлагане на делото, ще
му бъде наложена глоба в размер на до 1000 лв. по реда на чл. 271, ал. 11 от
НПК, както и ще бъде доведен принудително от ОЗ „Охрана“ гр. Кюстендил.
Наред с това, следва да се изискат и представят в 5-дневен срок,
подробни писмени справки от ФСМП - гр. Дупница, от директора, вкл. от
журнала на МБАЛ „Св. Иван Рилски - 2003“ (Лефтеровата болница), както и
от архива на д-р Б. Д. – хирург, относно това: посещавало ли е лицето * * С., с
ЕГН **********, някое от лечебните заведения, респ. хирургичен кабинет, на
дати: 03.11.2020 г. или 04.11.2020 г., какви документи са съставени и какви
отбелязвания са направени във връзка с това, като се предостави на СЪДА и
препис от същите. При неизпълнение в посочения срок на така дадените
задължителни указания, на отговорните длъжностни лица ще бъде наложена
глоба по реда на ЗСВ.
С оглед необходимостта от попълване на делото с посочените гласни и
писмени доказателства, съдът счита, че същото не е изяснено от фактическа
страна и следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 11.01.2022 г. от 09,30 ч ., за която
дата и час:
Страните уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ повторно свидетелят К.Т., съобразно горните
указания.
ДА СЕ ИЗИСКАТ горепосочените писмени справки и доказателства от
посочените учреждения и лица.
Заседанието по делото приключи в 11,25 ч.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
10
Секретар: _______________________
11