РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20221880200023 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена
от М. И. И. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 21-0353-000405 от 30.12.2021 г., издадено от началника на
РУ Своге в ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 1, т. 2
ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и дванадесет месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, както и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2
ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни съображения, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство.
Административнонаказващият орган не изразява становище по
основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото
съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
свидетели.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
1
съдът прие за установено следното от фактическа страна :
На 22.12.2021 г., около 03,05 часа, разпитаните от съда свидетели -
очевидци : Т. И. и С. Г. (служители на ...), изпълнявали служебните си
задължения в гр. Своге. До бензиностанция „Лукойл” те спрели за проверка
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”. Колата се движела по ул.
„Дунав” с посока на движение от гр. Мездра към гр. София и се управлявала
от водача М. И. И.. При извършване на проверка с техническо средство за
употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер” 7510 (Alcotest), фабр. № АRВА
0064, се установило, че жалбоподателят е употребил алкохол в количество
0,90 ‰ в издишания въздух. Също така водачът не носил и контролния талон
към свидетелството за управление, като му бил издаден и връчен талон за
медицинско изследване с направление Филиала за спешна медицинска в гр.
Своге, чието предписание той не е изпълнил и не е дал кръв. На място бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който
съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на
изискванията на чл. 40 и чл. 41 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя,
жалбоподателя и свидетеля. М. И. се е запознал със съдържанието на акта и е
бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни
възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Издаденото на
30.12.2021 г. наказателно постановление (НП) съдържа всички необходими
елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 04.01.2022 г., а жалбата е
постъпила в РУ - Своге на 17.01.2022 г.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и
наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и
относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите
полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и
кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото.
Редовно съставените актове по Закона за движение по пътищата имат
доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като
по делото не беше доказано друго.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По делото безспорно се установи, че на 22.12.2021 г. водачът М. И. е
управлявал моторно превозно средство (лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф”) с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, с което е
нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и не е носил в себе си контролния талон
към свидетелството за управление на моторно первозно средство –
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по
чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на
административните нарушения от страна на жалбоподателя по ЗДвП,
осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е
2
ангажирана административно наказателната отговорност на И.. Наложените
административни наказания по 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
2 ЗДвП са предвидените за извършените нарушения, съобразно със закона,
като е взето предвид, че те се характеризират с висока степен на опасност за
установения ред на държавно управление и засягат съществено важните
обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се
приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която
да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган.
Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен
ред. Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така, че да не
възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от състава
им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита
на жалбоподателя е гарантирано. Налице е пълно фактическо и правно
единство между АУАН и НП, относно описанието на административните
нарушения и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин
възпроизведени в съдържанието на двата акта. Ето защо се налага извод за
липса на допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
В заключение, в производството пред административния орган не са
допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в
рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и
обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на
нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен
правилно. От гореизложеното съдът счита, че М. И. е осъществил от
обективна и субективна страна нарушенията за които е санкциониран
административно. От субективна страна деянията са извършени виновно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 21-0353-000405 от
30.12.2021 г., издадено от началника на РУ Своге в ОДМВР София, с което на
М. И. И. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, са наложени
административни наказания по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП - глоба в размер на
1000 лева и дванадесет месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, както и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер
на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
3
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4