№ 5143
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110125319 по описа за 2024 година
Ищецът "С. Н" ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Оборище, .............., представлявано от управителя Н. И. К., твърди, че между него и
ответника „Е... Е.... Р.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
..........., представлявано от управителя Филип Илиев, съществували правоотношения по
извършване на СМР, по силата на които извършил договорените СМР, описани по вид,
количество и стойност в Протокол № 1/11.07.2023 г., подписан и от двете страни, за което
издал фактура №.../11.07.2023 г. на стойност 9 311.16 лв. платима на 11.7.23 г. Въпреки
приемането на работата и обещанията за плащане, ответникът не платил дължимото
възнаграждение. Поради забавата в плащането и считано от падежа, т.е. от 12.07.2023 г. до
30.04.2024 г. ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 1018.61 лева. Ищецът
моли да се осъди ответникът да му плати сумите за главница и лихва, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете
по основание и размер. Твърди, че управителят на ответното дружество не бил строителен
инженер, съответно не притежавал необходимата квалификация да подписва и оценява
протоколите за извършените дейности, както и че не разполагал с познания дали
извършеното отговаряло на стандартните изисквания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
изпълнение на договорното задължение на ответника да заплати възнаграждение за
1
извършена от ищеца работа и на обезщетение за забавата.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което същият се счита
сключен с постигане на съгласие между страните относно съществените му елементи –
предмет и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Поради
това и доказването на възникването на облигационна връзка с източник такъв договор
поначало може да се извърши с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Безспорно е по делото, че въз основа на договор за извършване на СМР - ремонт и
преус.ство на офис 2.3 в сграда Вертиго Тауър с адрес гр. София, ............, между страните се
е породило валидно облигационно отношение, по което ответникът възложил на ищеца
извършването на строителни дейности в посочения обект. В тази насока са и приетите по
делото протокол 1/11.07.2023 г. за установяване завършването и заплащане на СМР, с
описание на видовете работи и стойността им /7759.30 лв. без ДДС/, и издадената от
изпълнителя фактура №.../11.07.2023 г. на стойност 7759.30 лв. без ДДС и 9311.16 лв. с ДДС,
за плащането им, подписани от представители на двете страни.
С оглед естеството на посочените права и задължения /за изпълнение на възложена на
ищеца работа съгласно поръчката на ответника и заплащането й от последния/, сключеният
между страните договор по своята правна същност разкрива белезите на договор за
изработка, чийто съществени уговорки – страни, предмет и цена, са обективирани в
горепосочените документи. Като доколкото правоотношението е възникнало между
търговци, следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. от чл. 286, ал.1
ТЗ.
По така възникналото материално правоотношение основните задължения за ищеца като
изпълнител са да извърши точно в качествено, количествено и времево отношение
възложената работа и да я предаде на възложителя, а за възложителя са да приеме
изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват изпълнение от ищеца на
част от възложената работа, описана в двустранно подписания протокол за приемането й, в
който са посочени вид, количество и стойност на извършените СМР. Според заключението
на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, няма окончателно завършен проект. Описаните в протокола дейности като
изпълнени, са реално извършени, като при изпълнението им няма нарушения. Стойността на
изпълнените видове СМР възлиза на 7759.30 лв. без ДДС. Неизпълнените дейности в
протокола са отбелязани с нула. Според гласните доказателства събрани чрез разпит на
свидетеля Апостолов, неизпълнението на част от работите е поради неизпълнение на
дейности от друга фирма.
Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждение за
приетата работа. Законът задължава поръчващия да приеме изработеното - чл. 264, ал. 1 ЗЗД,
т. е. то не е само негово право, но и негово задължение. Приемането като правно действие
представлява фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на
поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното
2
се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита
работата за извършена съобразно договора. Затова законът предписва на поръчващия да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение - чл.
264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за
одобрена, съгласно предвидената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция.
Приетите по делото писмени доказателства – протокол и фактура, подписани от
представителите и на двете страни, установяват, че ответникът е приел извършената работа
без възражения. Ето защо следва да се приеме, че е налице изрично приемане на отразените
в протокола като изпълнени дейности на стойност 7759.30 лв. без ДДС или 9311.16 лв. с
ДДС.
Доколкото изискуемостта на престацията за плащане е обусловена от изпълнение на
възложеното и приемането му от възложителя, следва че за ищеца е възникнало правото да
получи възнаграждение за изпълнената работа. Искът следва да се уважи в цялост, ведно със
законната лихва от датата на предявяването му.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
По делото се установи, че в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на
главницата, което не е изпълнено и което обуславя възникването на задължението за
заплащане на обезщетение за забава. Съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ между търговци лихви се
дължат, освен ако е уговорено друго. Доколкото не се установиха други уговорки,
претенцията за заплащане на лихва върху главницата до подаване на исковата молба се явява
доказана по основание. С получаване на фактурата /11.07.2023 г./, е настъпила
изискуемостта на обективираното в нея вземане. Считано от следващия ден ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, което възлиза на
1018.61 лв. Искът подлежи изцяло на уважаване.
По разноските:
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
сторените разноски – за държавна такса 415 лв., депозити 550 лв. и адвокатско
възнаграждение 1500 лв. /което надвишава със 170 лв. минималния размер, но предвид
предприетата защита няма основания за намаляването му/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е... Е.... Р.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
..........., ДА ЗАПЛАТИ на "С. Н" ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Оборище, .............., на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
сумата 9311.16 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени СМР - ремонт и
преус.ство на офис 2.3 в сграда Вертиго Тауър с адрес гр. София, ............, по фактура
№.../11.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.04.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата 1018.61 лв. обезщетение за забава за
периода от 12.07.2023 г. до 30.04.2024 г., и на основание 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2465.00 лв.
3
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4