№ 607
гр. Варна, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500312 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 297840/10.09.2021г. от Д. С. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 43, ет. 2, срещу решение № 262381 от
27.07.2021г., постановено по гр. д. № 20951/2019г. по описа на ВРС, ХLIХ състав, с което:
- е отхвърлен искът, предявен от Д. С. Р., ЕГН ********** срещу Христина Я. Р.,
ЕГН ********** и Т. С. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Железни
врата“ № 43 А, ет. 1, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1989г. до
20.12.2019г., на следния недвижим имот: 5/6 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 04426.503.101 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-18 от 06.03.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ул. „Невен“ № 3, с площ
от 1285 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 14, кв. 7, парцел III, при
съседи: 04426.503.98, 04426.503.102, 04426.503.103, 04426.503.100, 04426.503.484,
04426.503.99; на 5/6 идеални части от сграда с идентификатор 04426.503.101.2, с
предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв. м;
на 5/6 ид. части от втора сграда с идентификатор 04426.503.101.1, с предназначение хангар,
депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м; на 5/6 ид. части от трета сграда с
идентификатор 04426.503.101.3, с предназначение селскостопанска сграда, на един етаж със
застроена площ от 32 кв. м, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК;
1
- е отхвърлен искът, предявен в условията на евентуалност от Д. С. Р., ЕГН
********** срещу Христина Я. Р., ЕГН ********** и Т. С. Р., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 43 А, ет. 1, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на давностно владение,
упражнявано в периода от 2009г. до 20.12.2019г. на следния недвижим имот: 5/6 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 04426.503.101 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-18 от 06.03.2015г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Близнаци, община Аврен, област Варна, с
административен адрес: ул. „Невен“ № 3, с площ от 1285 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер
по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при съседи: 04426.503.98, 04426.503.102,
04426.503.103, 04426.503.100, 04426.503.484, 04426.503.99, като неоснователен и недоказан,
на основание чл. 124, ал.1 ГПК;
- е отхвърлен искът, предявен в условията на евентуалност от Д. С. Р., ЕГН
********** срещу Христина Я. Р., ЕГН ********** и Т. С. Р., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 43 А, ет. 1, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на давностно владение,
упражнявано в периода от 1989г. до 20.12.2019г. на следния недвижим имот: 5/6 ид.части от
сграда с идентификатор: 04426.503.101.2, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна,
едноетажна, със застроена площ от 59 кв. м; на 5/6 ид.части от втора сграда с идентификатор
04426.503.101.1, с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от
39 кв. м; на 5/6 ид. части от трета сграда с идентификатор 04426.503.101.3, с предназначение
селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ от 32 кв. м, находящи се в с.
Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ул. „Невен“ № 3, като
неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като настоява за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
Заявява, че първоначално постановеното по делото решение е обезсилено поради
произнасяне по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане по предявените
искове, като изтъква, че неправилно въззивният състав е постановил разглеждането да бъде
от същия първоинстанционен съдебен състав, а не от друг такъв. Сочи, че жалбоподателят
има правен интерес да установи, че е придобил целия имот само въз основа на упражнявано
от него давностно владение, а не по наследствено правоотношение, каквото преди 2009г. не
е съществувало. Заявява, че предявените искове за собственост са три, в условията на
евентуалност. Първият иск е за установяване на придобиването по давност на целия имот и
сградите в него, а не 5/6 ид.ч. от имота. Застъпва, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че главният иск съдържа искане да се установи наследствената част на въззивника
върху имота от наследството на баща му. Заявява, че такова искане няма и претенцията
касае период, в който все още бащата на въззивника все още е бил жив. Едва след
разглеждането и отхвърлянето на този иск първоинстанционният съд е можел да пристъпи
2
към разглеждането на следващия иск. Оспорва извода на първоинстанционния съд за
недоказаност на явно и спокойно владение от 1989г. до настоящия момент. Намира за
неправилен извода, че владението на жалбоподателя е било прекъсвано и че последният го е
губил. В тази връзка заявява, че жалбоподателят е единственият владелец на имота, не е
допускал ответниците в имота и няма да ги допусне. Сочи, че от анализа на събрания
доказателствен материал се установява, че ответниците не са посещавали имота от 1989г. В
тази връзка счита, че показанията на св. Радева и св. Попов не кореспондират с останалите
писмени и гласни доказателства по делото и същите не следва да бъдат кредитирани.
Поддържа, че окончателно жалбоподателят е завладял процесния имот след 1989г., след
като е взел решение да подари на брат си половината от свой личен имот. Счита, че
жалбоподателят е придобил процесния имот по давност още през 1999г. В условията на
евентуалност настоява да бъде прието, че жалбоподателят, след смъртта на баща си, е
владял и обработвал имота, не е допускал друг в имота, не са заявявани претенции относно
същия, съответно е придобил по давност идеалните части извън наследството от баща си.
Счита, че констативният нотариален акт от 2016г. не е прекъснал давността, същият не е
издаден по инициатива на роднините му и не представлява действие, с което те са отнели
фактическата му власт върху имота, нито действие, с което жалбоподателят е признал
правата им. Преди и след този акт последният е провел процедура по признаване на неговите
собствени права върху целия имот. Излага още, че жалбоподателят е отблъснал владението
на ответниците явно – имотът е бил заключен, обитаван само от него още преди смъртта на
баща му. Заявява, че постоянно е обитавал и подобрявал имота в период от поне 30 години и
твърденията на ответниците, че не са знаели, не са разбирали и не са били съгласни, се
явяват необосновани. Настоява за отмяна на първоинстанционното решение, като главният
иск за установяване на собствеността на жалбоподателя върху целия имот по давностно
владение, упражнявано в периода 1989-2019г. бъде уважен, евентуално – упражнявано в
периода след смъртта на баща му до днес върху 5/6 ид.ч. от имота, евентуално – само върху
постройките. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба са направени следните искания, обосновани с
безпредметността на събирането им пред първоинстанционния съд, доколкото са били
налице основания за отвод на съдията: Да бъдат допуснати следните въпроси по реда на чл.
176 от ГПК към двамата ответници: 1) Вярно ли е, че в полза на Т. Р. е направено дарение от
брат му Д. Р. при условие, че Д. Р. получи като обезщетение права върху процесния имот? 2)
Вярно ли е, че от 1989г. до 2019г. ответниците не са посещавали процесния имот и всички
строителни работи в периода след 1989г. са извършени и заплатени от Д. Р.?, както и да
бъде допуснат до разпит един свидетел, който да установи, че понастоящем Д. Р. държи
процесния имот, държи ключа за него, ползва го и го свои, с оглед на приетото от
първоинстанционния съд, че владението на Д. Р. е изгубено за повече от шест месеца.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите Х. Р. и Тихимир Р. депозират писмен отговор, с
който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и настояват за
потвърждаване на атакувания съдебен акт. Изтъкват, че по делото са събрани достатъчно
3
доказателства, обосноваващи извод за неоснователност на предявените претенции.
Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 266 от ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от тази
забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая,
доказателствените искания на въззивника се явяват несвоевременно направени и
преклудирани, доколкото страната е имала възможност да поиска събирането на същите от
първоинстанционния съд още при първото разглеждане на предявените искове и предвид
липсата на твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния иск при
събиране на доказателствата по делото. По изложените съображения направените от
въззивната страна доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 297840/10.09.2021г. от Д. С.
Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 43, ет. 2, срещу решение №
262381 от 27.07.2021г., постановено по гр. д. № 20951/2019г. по описа на ВРС, ХLIХ състав,
с което:
- е отхвърлен искът, предявен от Д. С. Р., ЕГН ********** срещу Христина Я. Р.,
ЕГН ********** и Т. С. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Железни
врата“ № 43 А, ет. 1, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1989г. до
20.12.2019г., на следния недвижим имот: 5/6 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 04426.503.101 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-18 от 06.03.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ул. „Невен“ № 3, с площ
от 1285 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 14, кв. 7, парцел III, при
съседи: 04426.503.98, 04426.503.102, 04426.503.103, 04426.503.100, 04426.503.484,
04426.503.99; на 5/6 идеални части от сграда с идентификатор 04426.503.101.2, с
предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв. м;
4
на 5/6 ид. части от втора сграда с идентификатор 04426.503.101.1, с предназначение хангар,
депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м; на 5/6 ид. части от трета сграда с
идентификатор 04426.503.101.3, с предназначение селскостопанска сграда, на един етаж със
застроена площ от 32 кв. м, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК;
- е отхвърлен искът, предявен в условията на евентуалност от Д. С. Р., ЕГН
********** срещу Христина Я. Р., ЕГН ********** и Т. С. Р., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 43 А, ет. 1, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на давностно владение,
упражнявано в периода от 2009г. до 20.12.2019г. на следния недвижим имот: 5/6 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 04426.503.101 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-18 от 06.03.2015г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Близнаци, община Аврен, област Варна, с
административен адрес: ул. „Невен“ № 3, с площ от 1285 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер
по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при съседи: 04426.503.98, 04426.503.102,
04426.503.103, 04426.503.100, 04426.503.484, 04426.503.99, като неоснователен и недоказан,
на основание чл. 124, ал.1 ГПК;
- е отхвърлен искът, предявен в условията на евентуалност от Д. С. Р., ЕГН
********** срещу Христина Я. Р., ЕГН ********** и Т. С. Р., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 43 А, ет. 1, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на давностно владение,
упражнявано в периода от 1989г. до 20.12.2019г. на следния недвижим имот: 5/6 ид.части от
сграда с идентификатор: 04426.503.101.2, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна,
едноетажна, със застроена площ от 59 кв. м; на 5/6 ид.части от втора сграда с идентификатор
04426.503.101.1, с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от
39 кв. м; на 5/6 ид. части от трета сграда с идентификатор 04426.503.101.3, с предназначение
селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ от 32 кв. м, находящи се в с.
Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ул. „Невен“ № 3, като
неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствени искания на въззивника.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 312/2023г. на ВОС за 14.03.2023г.
от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им
представители, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6