Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА Х.А
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 12061
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 320075/23.01.2018 г., постановено по гр.
д. № 20748/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 79
състав, Й. В. П. - Д. е осъдена да заплати на Д.Т.Д. - Ш., на основание чл.30,
ал.3 ЗС, сумата от 816 лв., представляваща стойността на придобити през периода
03.02.2013 г. - 21.03.2014 г„ граждански плодове под формата на наем от
допуснатия до делба съсобствен недвижим имот, находящ се в с. Б., СО, ул. „*******.
В.Т.Д. е осъден да заплати на Д.Т.Д. - Ш., на основанrе чл.30, ал.3 ЗС сумата от 816 лв„, представляваща
стойност на придобити пред периода 03.02.2013 г. - 21.03.2014 г. граждански
плодове под формата на наем от допуснатия до делба съсобствен имот, посочен по
- горе. Й.В.П. - Д. е осъдена да заплати на Д.Т.Д. - Ш., на основание чл.31,
ал.2 ЗС, сумата от 1 625 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право
на ползване през периода 15.05.2013 г. - 04.02.2016 г. на допуснатия до делба
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******. В.Т.Д. е осъден да заплати на
Д.Т.Д. - Ш., на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата от 1 625 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от право на ползване пред периода 15.05.2013 г. -
04.02.2016 г. на допуснатия до делба апартамент, посочен по горе. Д.Т.Д. - Ш. е осъдена да заплати на Й.В.П.
- Д., на основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата от 52, 50 лв., представляваща част от
разходи за погребение на Т.Х.Д., починал на 03.02.2013 г., като искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 264 лв. Д.Т.Д. - Ш. е осъдена а заплати
на В.Т.Д. „, на основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата от 52, 50 лв., представляваща
припадаща се част от разходи за погребение на Т.Х.Д., починал на 03.02.2013 г.,
като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 264 лв. Д.Т.Д.
- Ш. е осъдена да заплати на Й.В.П. - Д., на основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата
от 814 лв., представляваща припадащи се разходи за ремонт на покрива на
допуснатия до делба имот, находящ се в с. Бусманци, СО, ул. „*******. Д.Т.Д. - Ш.
е осъдена да заплати на Й.В.П. - Д., на основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата от 7,
43 лв., представляваща припадащи се разходи за закриване на банкова сметка, ***л
Т.Х.Д., починал на 03.02.2013 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 14, 88 лв. Д. Т. Д. е осъдена да заплати на В.Т.Д., на
основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата от 7, 42 лв., представляваща припадаща се част
от разходи за закриване на банкова сметка, *** Х. Д., починал на 03.02.2013 г.
, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 13, 88 лв.
Изнесен е на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ,
находящ се в гр. София в жилищна сграда на ул. „*******, изградена съгласно
утвърден архитектурен план на трети и четвърти етаж на четириетажна жилищна
сграда, еднофамилно жилище, свързано с вътрешна стълба, като застроената площ
на всеки етаж е по 39 кв. м. или общо целият апартамент е на площ от 78 кв.м. ,
при съседи: ул. „Синчец“, стълбище, общ коридор, и В. П.П.за трети етаж и ул. „Синчец“,
стълбище и общ коридор, Й.Г. Щ. за четвъртия етаж, заедно с таванско помещение
с площ от 9 кв. м., при съседи: общ коридор, С.С.М., Д. и Р.Д., ул. “Синчец“ и
избено помещение, с площ от 3 кв. м., при съседи: стълбище, клозет, северна и
западна стена на сградата, ведно с 15, 36 ид. ч. от общите части от сградата и
18/100 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата,
представляващо парцел IX-661 в кв.75по
плана на София, м. „Лозенец“, при съседи: от две страни - улица и парцел VIII, XV и XVI от същия квартал, цялото място от 244 кв. м. с
пазарна цена от 133 320 лв.; ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се в с. Бусманци, ул. „*******,
в УПИ VIII-497, кв. 29, съгласно скица - извадка от действащия
ПУП (ЗРП), одобрен със заповед
№ 197/29.04.1991 г. на главния архитект на гр. София, със застроена площ на
обекта 266, 81 кв. м., състоящо се от зала, складова площ, преддверие и два
санитарни възела, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при граници: изток- вход на ул. „Просвета“ и
магазинза селскостопанска техника, запад -тревна площ, север-ул. *******“,
юг-тревна площ, РТВ и телефонна централа, за който имот е издадена схема №
22480/10.04.2013 г., според която имотът представлява самостоятелен обект с
идентификатор 07106.1419.712.1.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/03.04.2012 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имот: с. Бусманци, СО-Район „Искър“, ул. „*******,
ет.1, като самостоятелният обек се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 07106.1419.712, площта на самостоятелния обект е 266, 81 кв. м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 07106.1419.712.1.1,
с пазарна цена 131 620 лв., като получената сума от двата имота след извършване
на публичната продан, се разпредели между съделителите, съобразно квотите им
при допускане на делбата. Й.В.П. - Д. е осъдена да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 7 065, 06 лв. В.Т.Д. е осъден да заплати по сметка
на СРС държавна такса в размер на 1 766, 26 лв. Д.Т.Д. -Ш. е осъдена да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 1 766, 26 лв.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от Й.В.П. - Д. в частта, с която е определен способа за
извършване на делбата, както и в частта, с която в нейна тежест е възложена
сумата от 1 632 лв. – получен наем, вместо дължимите 1 580 лв., формирано въз
основа на месечен наем от 120 лв., дължим за 13 месеца. Твърди, че в
проведеното на 01.02.2018 г. изрично е направила възражение за възлагане на
имотите, поради което не са налице предпоставките за изнасянето им на публична
продан. Моли съда д „а отмени решението относно способа за извършване на
делбата, като й възложи делбените имоти, както и да го отмени в частта, с която
е осъдена да заплати сумата над 1 580 лв. до 1 632 лв. - обезщетение за
лишаване от ползване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от Д.Т.Д. - Ш..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от съделителя Д.Т.Д. - Ш., с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Жалбоподателката твърди, че е направила
възлагателна претенция в проведеното на 01.02.2018 г. открито съдебно
заседание. Същевременно съдебното заседание, в което е даден ход на делото по
същество, е проведено на 02.02.2017 г., а обжалваното решение е постановено на
23.01.2018 г. Твърди, че първото редовно открито съдебно заседание във втората
фаза на съдебната делба е проведено на 04.02.2016 г. жалбоподателката не е
заявила претенция за възлагане на делбените имоти, нито са ангажирани
доказателства за наличие на предпоставките за това. Счита, че размерът на
дължимото обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС е правилно определен. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част, като й присъди сторените по делото
разноски.
Във въззивната жалба, депозирана от адв. С., като
жалбоподател е посочена Й.Д. и др.
С уточнителна молба от 03.07.2018 г. адв. С. е уточнил,
че въззивната жалба е депозирана от него като пълномощник на ответниците Й. В.
и Ф.Д. (каквато страна по делото не участва). Доколкото адв. С. се легитимира
към момента на депозиране на въззината жалба като пълномощник на двамата
ответници - Й.Д. и В.Д., е прието, че жалбата е депозирана от двамата
ответника, като е допусната техническа грешка при посочване личното име на
ответника.
С молба от 31.04.2019 г. адв. С. е заявил, че се
отказва от процесуално представителство на В.Д..
В проведеното на 31.05.3019 г. открито съдебно
заседание адв. С. е уточнил, че в депозираната на 03.07.2018 г. уточнителна
молба не е допусната техническа грешка при посочване името на ответника. Тъй
като повече от година не е имал контакт с ответника В.Д., не е депозирал
въззивната жалба от негово име.
Предвид така направеното уточнение и с оглед
възможността на ответника В.Т.Д. да се присъедини към депозираната от
ответницата Й.В.П. - Д., съгласно нормата на чл.265, ал.1 ГПК, както и му е
връчен препис от писмения отговор на въззивната жалба, в случай, че не упражни
правото си да се присъедини към жалбата на ответницата.
Ответникът В.Т.Д., не се е присъединил към въззивната жалба,
подадена от съответник, нито е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Същият не е изразил становище във връзка с въззивната жалба, подадена от
съответник в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № II-79-166
от 30.06.2015 г., постановено по гр. д. № 20748/2013 г. по описа на СДРС, II ГО, 79 състав, е допуснато да се извърши съдебна
делба между Д.Т.Д. - Ш., Й. В. П. - Д. и В.Т.Д., на следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ,
находящ се в гр. София в жилищна сграда на ул. „*******, изградена съгласно
утвърден архитектурен план на трети и четвърти етаж на четириетажна жилищна
сграда, еднофамилно жилище, свързано с вътрешна стълба, като застроената площ
на всеки етаж е по 39 кв. м. или общо целият апартамент е на площ от 78 кв.м. ,
при съседи: ул. „Синчец“, стълбище, общ коридор, и В. П.П.за трети етаж и ул.
„Синчец“, стълбище и общ коридор, Й.Г. Щ. за четвъртия етаж, заедно с таванско
помещение с площ от 9 кв. м., при съседи: общ коридор, С.С.М., Д. и Р.Д., ул.
“Синчец“ и избено помещение, с площ от 3 кв. м., при съседи: стълбище, клозет,
северна и западна стена на сградата, ведно с 15, 36 ид. ч. от общите части от
сградата и 18/100 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата,
представляващо парцел IX-661 в кв.75по
плана на София, м. „Лозенец“, при съседи: от две страни - улица и парцел VIII, XV и XVI от същия квартал, цялото място от 244 кв. м. и
ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се в с. Бусманци, ул. „*******, в УПИ VIII-497, кв. 29, съгласно скица - извадка от действащия
ПУП (ЗРП), одобрен със
заповед № 197/29.04.1991 г. на главния архитект на гр. София, със застроена
площ на обекта 266, 81 кв. м., състоящо се от зала, складова площ, преддверие и
два санитарни възела, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, при граници: изток- вход на ул.
„Просвета“ и магазин за селскостопанска техника, запад -тревна площ, север-ул.
„Вл. Георгиев“, юг-тревна площ, РТВ и телефонна централа, за който имот е
издадена схема № 22480/10.04.2013 г., според която имотът представлява
самостоятелен обект с идентификатор 07106.1419.712.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/03.04.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имот: с. Бусманци, СО-Район „Искър“,
ул. „*******, ет.1, като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 07106.1419.712, площта на самостоятелния обект
е 266, 81 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
07106.1419.712.1.1, при следните делбени квоти: 1/6 ид. ч. за Д.Т.Д. - Ш., 1/6
ид. ч. за В.Т.Д. и 4/6 ид. ч. за Й.В.П. - Д..
След влизане в сила на съдебното решение по допускане
а съдебната делба, на 04.02.2016 г. е проведено първото редовно открито съдебно
заседание. Съделителката Д.Т.Д. - Ш. е предявила претенция по сметки срещу
останалите съделите: за сумата от 1 680 лв. - припадащата й се част от наем,
получен от ответниците за периода 03.02.2013 г. - 21.03.2014 г. по договор за
наем от 22 .03.2012 г., сключен от общия им наследодател Т.Х.Д. и ответницата Й.В.П.
- Т. за недвижим имот, находящ се в с. Бусманци, СО, ул. „*******, при месечен
наем от 720 лв.; сумата от 3 250 лв. -
обезщетение за лишаване от ползване на апартамент № 3, на ул. „*******, в гр.
София, за периода 15.05.2013 г. - 04.02.2016 г. Отправено е искане за
определяне на привременна мярка във връзка с ползването на делбения имот -
ответниците да й заплащат месечно сумата от 100 лв. до окончателното извършване
на съдебната делба.
Отправена е и претенция от ответниците Й. и В. Д. за
заплащане на сумата от 822, 66 лв. - 1/3 от сторените разходи за погребение и
помен, 1 826, 04 лв. - 1/6 от сторени разходи за ремонт на имота в с. Бусмани, уточнени
по имуществени пера, както и сумата от 29, 77 лв. - 1/3 от разходи за закриване
на банкова сметка.
***траните, включително и от жалбоподателката Й.В.П. -
Д..
От заключението на вещото лице инж. П.Я.се установява,
че апартаментът е реално поделяем на два дяла - две жилища, разположени
съответно на трети и четвърти етаж. Необходимо е да се извърши преустройство на
стаята на трети етаж в кухня и евентуално да се обособи по - голям санитарен
възел. Дяловете, които се образуват са следните: дял първи - жилище на трети
етаж, състоящо се от стая, новообособена кухня, килер, тоалетна, входно антре и
тераса с площ от 39 кв. м., както и дял втори - жилище на четвърти етаж,
състоящо се от стая, съществуваща кухня, баня-тоалетна, входно антре и тераса с
площ от 39 кв. м. Помещението в с. Бусманци е реално неподеляемо, предвид функционалното
разпределение и помещенията и предназначението на обекта. Пазарната стойност на
делбения апартамент е 133 320 лв., а на помещението в с. Бусманци - 131 620 лв.
В открито заседание вещото лице е пояснило, че на първото ниво килерът трябва
да се преустрои в баня. Като се обедини килерът с тоалетната, може да се получи
баня, за което е необходимо одобрение на инвестиционен проект. Трети е четвърти
етаж са надстроени.
Експертното заключение е оспорено от ответниците.
От заключението на вещото лице инж. С.С.по изслушаната
пред СРС допълнителна съдебно - техническа експертиза се установява, че
средната пазарна наемна цена за периода 15.05.2013 г. - 04.02.2016 г. възлиза на 20 979 лв.
Видно от представения препис от телепоща Д.Д. е
уведомила ответниците, че на основание чл.31, ал.2 ЗС претендира заплащане на
обезщетение за ползването, от което е лишена, на собствените имоти, предмет на
делбеното производство. Поканите са връчени на 15.05.3013 г., предвид
представените по делото известия за доставяне.
От показанията на свидетеля Н.Г.Ш.се установява, че
ищцата Д. Ш. е негова бивша съпруга, разведени били от 2011 г. - 2012 г.
Свидетелят познавал добре нейния баща, били в добри отношения с ищцата. Винаги
се виждали навън, тъй като ищцата не била допускана до апартамента. Свидетелят
веднъж е ходил в апартамента му в кв. „Лозенец“, но ищцата не била заедно с
него. Свидетелят не знае защо ищцата не е била допускана до имота. След смъртта
на баща й, ищцата също не била допускана до този апартамент. В периода 2013 г.
- 2014 г. свидетелят не е ходил заедно с ищцата до апартамента в кв. „Лозенец“.
Ищцата споделяла със свидетеля, че не е допускана в този имот. Свидетелят е в
много добри отношения с ищцата, имат обща дъщеря и постоянно били в контакт.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка К. С.К.се
установява, че познава Й.Д. и сина й. Били семейни приятели от 40 години,
живеели в съседство. Често се виждали. В периода 2013 г. - 2014 г. са виждали с
Й. почти през ден. Дъщерята на Т. е виждала веднъж - на помена му. Свидетелката
не е виждала ищцата в апартамента на ул. „Крум Попов“ след помена на баща й. От
Т. знаела, че отношенията му с дъщеря му били обтегнати.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна
проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото
е процесуално допустимо.
Жалбоподателката релевира
доводи за неправилно определяне на способа за извършване на делбата по
отношение на допуснатия до делба апартамент, тъй като своевременно е направил
възлагателна претенция по отношение жилищния имот.
В нормата на чл.349, ал.2 ГПК е регламентирано, че ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Тази норма е
идентична с чл.288, ал.3 ГПК (отм.). Ето защо задължителните разяснения, дадени
с ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, са приложими и в
разглеждания случай (решение № 223/12.10.2012 г. по гр. д. № 235/2012 г. на
ВКС, ГК, ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). С посоченото тълкувателно
решение е разяснено, че основното законово изискване
е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Недвижимият
имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение
да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 ЗУТ и т.30 ДР на ЗУТ (ДВ, бр. 1/2002 г.), както и от същия да не могат да се
обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на
чл.203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът
поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и
условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на
наследодателя. От обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена
всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на
наследяване. За да е изпълнено изискването сънаследникът да е живял в
съсобственото жилище, следва да е налице трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим
имот с цел използването му по предназначение.
За да бъде разгледана обаче
възлагателна претенция, е необходимо същата да е своевременно заявена и
включена в спорния предмет. В нормата на чл.349, ал.4 ГПК е регламентирано, че
искането за възлагане може да се направи най - късно в първото заседание след
влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл.344, ал.1 ГПК.
Жалбоподателката твърди, че
е отправила претенция за възлагане в проведеното на 01.02.2018 г. открито
съдебно заседание. Заседание на тази дата не е проведено по делото. Правно
релевантно е обаче обстоятелството, че първото редовно открито съдебно
заседание след влизане в сила решението по допускане на делбата е проведено на
04.02.2016 г., на което жалбоподателката не е отправила искане за възлагане на
процесния апартамент. Ето защо, като не е възложил допуснатия до делба
апартамент на жалбоподателката, решаващият съд не е допуснал соченото във
въззивната жалба процесуално нарушение.
Жалбоподателката релевира
доводи относно размера на дължимото обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС.
В предмета на делото е
включена претенция по сметки, заявена от ищцата в първото редовно съдебно
заседание след влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба,
съобразно изискване но чл.346 ГПК. Една от тях е за заплащане на припадащата й
се част от събрания наем за периода 03.02.2013 г. – 21.03.2014 г. по договор за
наем от 22.03.2012 г., сключен от общия им наследодател и ответницата Й.Д..
В нормата на чл.30, ал.3 ЗС е регламентирано, че всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта
си. Жалбоподателката не оспорва размера на уговорения наем – 720 лв. месечно, които
са получавани от ответниците, предвид изявлението в представената нотариална
покана. С оглед участието на ищцата в съсобствеността с 1/6, припадащата се
част от наема, на която има право, възлиза на 120 лв. месечно. Исковият период
обхваща 03.02.2013 г. – 21.03.2014 г. (12 м. и 19 дни). Ето защо припадащият се
на ищцата наем за разглеждания период възлиза на 1 513, 53 лв., като всеки
от ответниците дължи по 756, 77 лв. Същевременно жалбоподателката обжалва
решението в частта, с която й е възложена сумата над 1/2 от 1580 лв. – 790 лв.,
до пълния присъден размер от 816 лв.
Тъй като изводите на двете инстанции относно разглежданата
претенция по сметки в обжалваната от ответницата част съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която в тежест на
жалбоподателкта е възложена сумата над 790 лв. до 816 лв., като исковата
претенция с правно основание чл.30, ал.3 ЗС в посочения размер следва да се
отхвърли. Решението в останалата обжалвана част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателката следва да се присъди
сумата от 15, 80 лв., представляваща сторени разноски във въззивното
производство по съразмерност.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 320075/23.01.2018 г., постановено по гр. д.
№ 20748/2013 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 79 състав, В ЧАСТТА, с която Й.В.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати на Д.Т.Д. – Ш., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж. к. „*********, на основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата над 790 (седемстотин и деветдесет) лв.
до пълния присъден размер от 816 (осемстотин и шестнадесет) лв.,
представляваща стойността на придобити през периода 03.02.2013 г. – 21.03.2014
г. граждански плодове под формата на наем от допуснатия до делба недвижим имот,
находящ се в с. Бусманци, СО, ул. „*******, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.Т.Д. – Ш., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж. к. „*********, срещу Й.В.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за
сумата над 790 (седемстотин и
деветдесет) лв. до пълния присъден размер от
816 (осемстотин и шестнадесет) лв.,
представляваща припадаща се част от наем за периода 03.02.2013 г. – 21.03.2014
г. на допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в с. Бусманци, СО, ул. „*******,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. – Ш., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. *********,
да заплати на Й.В.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 15, 80 (петнадесет лева и осемдесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски във
въззивното производство по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 320075/23.01.2018 г., постановено по гр. д.
№ 20748/2013 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 79 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
Решението в частта, с която е изнесен на публична
продан недвижимия имот в с. Бусманци, СО, ул. „Просвета“, както и в частта
относно останалите искания по сметки е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.