Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, …………….г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети декември , две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 8983 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 82 състав под № 912 от
04.01.2020г. , постановено по гр.дело № 1470/ 2018г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение под №
20273077 от 10.12.2020г., с което по отношение на „Чез Електро
България“ АД /с ново фирмено
наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД/ е признато за установено на основание
чл.124,ал.1 от ГПК, че И.Ц.А. с ЕГН **********
не дължи на „Чез Електро България“ АД /с
ново фирмено наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД/ сумата от 3 277,93лв. , представляваща стойност на ел.енергия
за периода 09.08.2017г.- 06.11.2017г. за електроснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к.Красна поляна, ул.“Рижки проход“ , бл.*****с клиентски номер
310221532768 , начислена от ответника по
фактура № **********/ 09.11.2017г. въз
основа на корекция по констативен протокол № 1018733 от 06.11.2017г. Решението се обжалва и в частта за разноските,
които ответникът е осъден да заплати на ищцата съобразно изхода на спора по
делото.
Въззивникът, „Чез Електро България“ АД /с ново фирмено наименование „Електрохолд
продажби“ ЕАД/ поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Поддържа неправилност на изводите на първата инстанция, с
които е прието, че направената проверка
на електромера за имота на ищцата е извършена без правно основание, тъй като
към датата на проверката и съставянето
на КП № 1018733/ 06.11.2017г. нормата на чл.47 от ПИКЕЕ е била отменена.
Като последица от това въззивникът
поддържа, че от първата инстанция е
изведен и неправилният извод , че не е
бил налице ред за извършване на проверката, като е прието , че редът установен
от ПИКЕЕ не е могъл да бъде заместен от
Общите условия на оператора на мрежата. Възразява, че процесната проверка е
извършена по реда на чл.22 и чл.58 от Общите условия /ОУ/, като това е изрично
уточнено с отговора на исковата молба. Въззивникът-ответник счита, че
незаконосъобразно с обжалваното решение е прието, че разпоредбите на чл.48 до
чл.51 от ПИКЕЕ са отменени и неприложими, тъй като те са били действащи през процесния период от време. Позовава се
на практика на ВКС / решение №
124/18.06.2019г. по гр.д.№ 2991/ 2018г. на 3-то ГО на ВКС/, с която е
прието, че дори и да е била налице непълнота в разпоредбите на ПИКЕЕ, то тази
непълнота следва да бъде попълнена чрез
прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и общия принцип за недопустимост на
неоснователното обогатяване. Въззивникът-ответник поддържа, че отмяната на
разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ не се отразява на правото му да извърши
процесната корекция на сметка, тъй като това му право произтича от нормите на
чл.98а,ал.2 от ЗЕ, чл.83, ал.1,т.6 от ЗЕ и неотменените разпоредби на чл.48 –
чл.51 от ПИКЕЕ. Моли настоящата инстанция да съобрази факта, че в конкретния
случай при извършената проверка на електромера , отчитащ ел.енергия, доставяна
до имота на ищцата , е установена промяна в схемата на свързване , поради което
приложима е нормата на чл.48 , ал.2 от ПИКЕЕ. Поддържа, че е налице ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция, установен с чл.17 и чл.18,
както и чл.49,ал.2 от ОУ, с които е изпълнено изискването на чл.98,ал.2,т.6 от
ЗЕ за предвиден в ОУ ред за уведомяване на клиента /потребител на ел.енергия. С
изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззивникът-ответник мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения
отрицателен установителен иск. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна И.Ц.А., представлявана във
въззивното производство от назначен процесуален представител по чл.94 от ГПК-
адв.Д.П. – не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. С подадения извън законоустановения
срок отговор, който има характер на писмено становище по съществото на спора,
жалбата на ответника е оспорена като неоснователна и е заявено искане за
потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и правилно. С
писменото становище се поддържа неприложимост на Намира, че посочената от
въззивника-ответник разпоредба на чл.183 от ЗЗД, с възражението, че в случая не се касае за цена на реално
доставена стока /ел.енергия/, а разпоредбата на чл.48,ал.1,б.“Б“ от ПИКЕЕ
има по скоро характер на неустоечна,
доколкото регламентира последиците от констатирано нарушение, а не предоставена
услуга. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.143,т.5 от ЗЗП. Що се
отнася до позоваването на ответника на принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване, въззиваемата страна счита, че в случая не е доказано обедняването
на ответника, тъй като това обедняване може да бъде установено само по реалното количество потребена
ел.енергия. Намира за правилен извода на
първата инстанция, че отговорността й може да бъде ангажирана по реда установен
с Общите условия само в хипотезата на доказано виновно неправомерно действие от
нейна страна като потребител, тъй като правната възможност за установяване на
обективна отговорност с Общи условия е изключена с практиката на ВКС /решение
по т.д.№ 5/2013г. на 1-во ТО на ВКС/.
От третото лице- помагач на ответника – „Ч.Р.Б.“ АД /с
ново фирмено наименование „Е.м. З.“ ЕАД/
- не е подаден писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и
доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от И.Ц.А. с ЕГН ********** срещу „Чез Електро
България“ АД /с ново фирмено
наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД/, с предмет- признаване за установено,
че ищцата не дължи на „Чез Електро
България“ АД /с ново фирмено наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД/ сумата от
3 277,93лв. , представляваща стойност на
ел.енергия за периода 09.08.2017г.- 06.11.2017г. за електроснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.Красна поляна, ул.“Рижки проход“ , бл.*****с
клиентски номер 310221532768 , начислена
от ответника по фактура № **********/ 09.11.2017г. въз основа на корекция по констативен протокол
/КП/ № 1018733 от 06.11.2017г.
С обжалваното решение исковата претенция е уважена
като основателна.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК и при дължима проверка за спазването на
императивните правни норми.
Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния
съд, с които е мотивирана
основателността на предявения отрицателен установителен иск, като намира същите
за неправилни. Настоящият съдебен състав приема, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и като такъв- следва да бъде отхвърлен.
Между страните по делото няма спор, че са обвързани от
валидно облигационно правоотношение с предмет- доставката на ел.енергия за
процесния имот, възникнало от сключен между тях договор по чл.98“а“ от ЗЕ. Няма спор, че за собствения на ищеца процесен
недвижим имот е доставяна ел.енергия от страна на ответника. Правният спор е
относно дължимостта на процесната сума, която е начислена от ответника като
корекция въз основа на констативен протокол /КП/ № 1018733 от 06.11.2017г. по реда на чл.48 от ПИКЕЕ /отм., но приложим
към релевантния момент на съставяне на КП/.
Настоящият съдебен състав приема за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, с който е прието,
че макар към момента на съставяне на процесния КП разпоредбата на чл.48 от
ПИКЕЕ /отм./ да е била действаща, то предвид постановената отмяна на нормата на
чл.47 от ПИКЕЕ , към която чл.48 от ПИКЕЕ препраща , /която отмяна на чл.47 от
ПИКЕЕ е постановена с влязлото в сила решение на ВАС , 5чл. състав под № 1500
от 06.02.2017г., по адм.д.№ 2385/2016г./ не съществува нормативна регламентация
за ред, по който да бъде установена неправомерна намеса в електромера, респ.-
да бъде установено неизмерено и/или неточно измерено количество ел.енергия. С
обжалваното решение е прието, че отменената норма на чл.47 от ПИКЕЕ не може да
бъде заместена от Общите условия, доколкото законовата разпоредба на
чл.83,ал.2,изр.2 от ЗЕ не допуска такова заместване, а след отмяната на чл.47
от ПИКЕЕ от 2013г. към момента на съставяне на процесния КП не е изпълнено
законовото задължение за приемане на ново валидно правило, заместващо
отмененото.
С нормата на чл.83,а.1,т.6 и чл.83,ал.2 от ЗЕ ДКВР / с ново наименование КЕВР/ е делегирано правомощието за приемане на
подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на количеството ел.енергия,
включително и установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия . В изпълнение
на законовата делегация на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от ЗЕ , от ДКВР с протокол № 147/ 14.10.2013г., обн.
В ДВ, бр.98/12.11.2013г. са приети ПИКЕЕ. , които са в сила от 16.11.2013г. и
са отменени изцяло с влязло в сила на 23.11.2018г. решение на ВАС, 5 чл.състав
под № 13691 от 08.11.2018г. по адм.дело
№ 4785/ 2018г. , но част от тях са приложими към исковия период, съгласно
нормата на чл.195, ал.1 от АПК, тъй като с постановеното предходно решение на
ВАС , 5чл.състав под № 1500 от 06.02.2017г., по адм.д.№ 2385/2016г. са отменени
всички разпоредби на ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на нормите от чл.48 до чл.51
от ПИКЕЕ от 2013г. С нормата на чл.195,ал.1 от АПК изрично е постановено, че
отмяната има действие считано от датата на обнародване на окончателното решение
на ВАС само за в бъдеще и не засяга
правоотношенията, регламентирани от подзаконовия нормативен акт в периода, през
който той е бил действащ и е приложим. Ето защо, към момента на съставяне на
процесния КП от 06.11.2018г.
разпоредбата на чл.48 от ПИКЕЕ от 2013г. е била действаща и част от
приложимата в случая нормативна уредба, тъй като е отменена в последващ момент - с решението под № 13691 от 08.11.2018г. по адм.дело № 4785/ 2018г. на
ВАС, 5 чл.състав. Действително, в конкретния случай КП № 1018733 от 06.11.2018г.
е съставен по реда на чл.47, ал.2 и ал.3
от ПИКЕЕ /отм./, след извършена проверка по реда, регламентиран от чл.41-чл.44 от ПИККЕ /отм./. Разпоредбата на
чл.47 от ПИКЕЕ е отменена към момента на съставяне на процесния КП /06.11.2018г./
с влязло в сила решение на ВАС, 5чл. състав под № 1500 от 06.02.2017г., по
адм.д.№ 2385/2016г., обн. В ДВ, бр.15/ 14.02.2017г./ . Считано от датата на
обнародване в ДВ отменените норми /правила/ на ПИКЕЕ от 2013г. нямат
приложение, като остават като приложими неотменените разпоредби на чл.48 –чл.51
от ПИКЕЕ от 2013г. до момента, в който влиза в сила отмяната им през 2018г.
Посочената отмяна води до празнина в правото свързана с липсата на специалните
правила, предвидени от чл.83 от ЗЕ , които да регламентират правоотношенията
между доставчика на ел.енергия и потребителите /клиентите на ел.енергия в
хипотезите, при които от доставчика е установено неотчетено или неточно
отчетено количество доставена ел.енергия по различни причини, включително и в
резултат на неправомерно въздействие върху уреда за отчитане /електромера/ и в
частност- липсва специална нормативна уредба за реда, по който да бъде установено
това неотчитане или неправилно отчитане на ел.енергия, която е реално доставена
на клиента. Тази празнина на закона, обаче, не освобождава клиента от
задължението да заплати реално доставеното му количество ел.енергия, което не е
било отчетено или е отчетено неправилно по различни причини, включително и като
последица от установена неправомерна намеса върху уреда за отчитане
/електромера/, както в конкретния случай. Посочената нормативна празнина следва
да бъде попълнена с приложение на общите правила за продажбата, установени със
ЗЗД – чл.183 от ЗЗД. Поради това
неоснователно се явява поддържаното във въззивното производство възражение от
ищцата, че претендираната сума от ответника представлява по своята правна
същност неустойка по чл.92 от ЗЗД. В
този смисъл са и разрешенията на константната съдебна практика по идентични
казуси като настоящия – постановеното по реда на чл.290 от ГПК – Решение №
60223/ 18.08.2022г. по гр.дело № 598/2021г.
на 4-то ГО на ВКС, Решение № 124 от 18.06.2019г. по гр.д.№ 2991/2018г.
на 3-то ГО на ВКС е др.. В рамките на съдебния исков процес всяка от страните
по правоотношението разполага с правната възможност да заяви и докаже фактите,
на които основава правата , респ.- възраженията си. Така доставчикът следва да
установи доставеното количество ел.енергия, а клиентът има правната възможност
да заяви и докаже фактите, които
изключват твърдяната доставка. При
настоящия казус от представените от ищеца доказателства- КП № 1018733 от 06.11.2017г.
и разпитаният по делото свидетел от Б.Т.Т.се установява, че при извършената
проверка на електромера за процесния имот е установено, че пломбата на щита на таблото е нарушена,
липсва пломбата и капачката на клемния блок на електромера. Установено е
наличието на поставен допълнителен проводник /шунт/ между входящите и
изходящи фазови клеми на клемния блок на
електромера. Установено е при извършеното замерване с еталонен уред, че
отчитаната от електромера консумирана ел.енергия е с грешка от 89,96% - минус. Установено
е, че еталонният уред, с който е
определен процентът на неизмерената реално доставена ел.енергия марка EMSYST /Емсист/ № 0507225, е надлежно сертифициран и
калибриран по БДС видно от представеното по делото свидетелство за калибриране № Е-347 – 3 от
30.03.3016г. От представения по делото констативен протокол се установява, че е
налице промяна в схемата на свързване на провереният електромер, както и че след
проверката е премахнат допълнителния проводник- шунт. Видно от съдържанието на
КП проверката на процесния електромер е извършена от служители на „Ч.р.Б.“ АД
/с ново фирмено наименование „Е.м.з.“ ЕАД/:
от техник ел.системи / контрол НТЗ - Б.Т.Т.и техник ел.системи /
координатор НТЗ- Р.И.В.. От КП се установява също така факта, че проверката е извършена без участието на ищцата-
потребител /клиент на ел.енергия, поради отсъствието й от адреса, но в
присъствието на свидетелите Л.Н.П. и С.К.П.и двамата от Федерацията на
потребителите както и присъствието на
служител от 03 РПУ на СДВР- Л.К.Г., подписали протокола. Констатациите от
проверката на място, отразени в КП, включително и обстоятелството, че ищцата е
била търсена на адреса, но не е намерена, поради отсъствие са потвърдени с
показания на свидетеля Б.Т..
Въз основа на констатациите от КП и
установеното с лицензирания и калибриран еталонен уред процент неотчитане на
доставената ел.енергия е извършена корекция в съответствие с приложимата и
действаща към релевантния момент нормата на чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ /отм./.
Следва да се посочи, че в конкретния случай наличието или липсата на
реализирано противоправно въздействие върху СТЕ
от страна на ищеца-потребител или трето лице противоправността има правно значение само за ангажиране на
наказателната отговорност на установения автор на деянието, /в случай , че
авторът се установи/, но е ирелевантна за ангажиране на гражданската
отговорност на ищеца-потребител за заплащане на претендираната от нея сума,
представляваща цена на ел.енергия, тъй като дължимостта на последната е
обусловена единствено от получената доставка на ел.енергия, което не е била
измерена в доставения обем в резултат на въздействието върху уреда за
измерване, поради което размерът на дължимата цена се определя по нормативно
установената формула, приложима в случая съгласно неотменената към релевантния
момент формула на чл.48 от ПИКЕЕ от 2013г. От приетото по делото заключение на
СТЕ се установява, че при установения процент неотчитана реално доставена
ел.енергия за процесния имот, цената на същата възлиза на исковата сума за
нормативно установения период от време, посочен в приложимата в случая
разпоредба на чл.48,ал.1 от ПИКЕЕ от 2013г. Приложимата разпоредба на чл.48 от
ПИКЕЕ от 2013г. към настоящия казус не установяват нормативно изискване за доказване на
конкретно виновно поведение от страна на ищеца-потребител, което да е причинило
промяната в схемата на свързване на уреда за търговско измерване. Поради това
съдът намира за неоснователно заявеното
от ищцата възражение за недоказано по
делото виновно поведение от нейна страна, в резултат на което да е осъществено
въздействието върху измервателния уред, предвид факта, че той е изнесен извън
границите на жилището и се намира на стълб до сградата на височина от 6 метра,
доколкото от измерванията направени със
сертифициран и калибриран еталонен уред, /данните, от който които имат характер
на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК/ безспорно е
установено, че електромерът за процесния имот не измерва доставената реално ел.енергия
изцяло. В този смисъл са разрешенията
на съдебната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав –
постановените по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 115/20.05.2015г. по гр.дело
№ 4907/2014г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 164/02.03.2016г. по гр.дело №
2446/2014г. и решение № 118/ 18.09.2017г. по т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на
ВКС, с които е прието, че до влизане в
сила на ПИКЕЕ /т.е.- до 16.11.2013г./ не съществува
нормативно основание за ответника – като доставчик на ел.енергия, едностранно
да коригира сметките на потребителите при наличието само на обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на ел.енергия, без да е доказан
периодът на неточното/неотчетено измерено количество ел.енергия и без доказано
виновно поведение на потребителя, резултат, от което да е неточно измерената
или неизмерена ел.енергия, поради което за периода преди 16.11.2013г. е в сила постановената задължителна практика на
ВКС, касаеща едностранните корекции на сметките за ел.енергия от страна на
ответника. С цитираните по-горе решения е прието, че с влизане в сила на
изменението на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от ЗЕ и приетите в изпълнение на това изменение
ПИКЕЕ /отм./ е създадена нова правна уредба, която регламентира нормативен ред
за измерване на количеството ел.енергия и в случаите на неточно отчитане или
неотчитане на доставена ел.енергия, без да е доказано виновно поведение от
страна на потребителя, довело като
резултат до неточното измерена или неотчетена ел.енергия, /такова не се изисква
от нормата на чл.48 от ПИКЕЕ- отм./, като корекцията на задълженията на
потребителя във връзка с това е ограничена за период до 90 дни, назад, от
датата на установяване на повредата или неточността на електромера /чл.49,ал.2
от ПИКЕЕ- отм./. Прието, че в договорните отношения между страните по
принцип важи правилото на чл.81 от ЗЗД
/за виновния характер на договорната отговорност/, освен в случаите, когато
приложението му е нормативно изключено и
е предвидена обективна /безвиновна/ отговорност, каквато е тази, регламентирана
с нормата на чл.48 от ПИКЕЕ /отм./. В
последната хипотеза правно значение има единствено безспорно доказания по
делото факт, че СТЕ не е измервало доставяната до имота ел.енергия в пълен
размер, като ирелевантен е фактът дали неизправността на СТЕ е резултат от
обективна причина или от субективно въздействие на конкретно лице. Що се отнася
до периода на корекцията- при липса на доказателства за предходно извършена
проверка на уреда за търговско измерване /както при дадения казус/, периодът на
корекцията е ограничен до 90 дни назад, /приложимата норма на чл.48,ал.1 от
ПИКЕЕ от 2013г./, именно с цел да бъде ограничена възможността за неоснователно
обогатяване и на двете страни по правоотношението, предвид вероятността
неизмерената или неточно измерената ел.енергия да е както за период от 2 дни,
така и в пъти повече от 90 дни.
Въведеният период , за който е допустима корекцията, цели да гарантира
именно равнопоставеност на страните и разпределението на риска между тях от
неизмерената или неточно измерената ел.енергия, като гаранция за недопустимост
на неоснователното обогатяване на някоя от тях.
На последно
място, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първата инстанция,
с който е прието, че в конкретния случай
е доказано изпълнението от
ответника на нормативното задължение, възложено му с разпоредбата на чл.98,“а“,ал.2,т.6
от ЗЕ- за приемане на Общи условия, в които да е установен редът за уведомяване
на потребителя за извършената корекция.
В приложимите към исковия период ОУ, /представени по делото/ е
предвидено изрично връчване на констативния протокол за корекцията на
потребителя с клаузите на чл.17 и чл.18 от
тях. Нормата на чл.98“а“,ал.2,т.6 от ЗЕ безспорно цели да гарантира
защитата на потребителя, но тя в конкретния случай реално е обезпечена от
ответника, тъй като ищцата е надлежно уведомена за корекцията по реда,
установен с горепосочените клаузи на ОУ с представеното по делото писмо с изх.№ NTZ82396/07.11.2017г. /л.39 от делото
на СРС/,, получено от ищцата на 13.11.2017г. /обратна разписка на л.40 от
делото на СРС/ и предложение за корекция на сметка от 10.11.2017г. / л.41 от
делото на СРС/, връчено на ищцата с писмо с обратна разписка на 14.11.2017г. /л.42
от делото на СРС/. Нещо повече, дори и при липсата на уведомяване, за ищцта
съществува гарантираната правна възможност да заяви и докаже своите оспорвания
на констатациите в КП в рамките на исковия процес, като липсата на надлежно
уведомяване има правно значение само при разрешаването на въпроса за наличието
или липса на забава на потребителя за изпълнение на задължението за заплащане
на сумата по корекцията. Настоящият съдебен състав споделя дадените в този
смисъл разрешения на съдебната практика на ВКС – постановените по реда на
чл.290 от ГПК- Решение № 118 от 18.09.2017г. по т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на ВКС и Решение № 124 от
18.06.2019г. по гр.дело № 2991/2018г. на ІІІ ГО на ВКС.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него- постановено
друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен, тъй
като с оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че е доказана дължимостта на
исковата сума от страна на ищцата-потребител на ел.енергия за процесния период
от време.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3, вр. с
ал.8 от ГПК, ищцата дължи на ответника направените от последния разноски пред
първата инстанция в размер на 100лв.-юрисконсултско възнаграждение и
250,00лв.- депозит за вещо лице или общо
разноски в размер на 350,00лв. , както и за въззивното производство в общ
размер на 115,55лв., , включващи
държ.такса по жалбата от 65,55лв. и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на СРС, 82 състав под № 912
от 04.01.2020г. , постановено по гр.дело № 1470/ 2018г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение под №
20273077 от 10.12.2020г. , ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от И.Ц.А. с ЕГН ********** отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК срещу „Чез Електро България“ АД /с ново фирмено
наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД/, с предмет- признаване за установено,
че ищцата не дължи на ответника от
3 277,93лв. /три хиляди двеста
седемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща стойност
на ел.енергия за периода 09.08.2017г.- 06.11.2017г. за електроснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.Красна поляна, ул.“Рижки проход“ , бл.*****с
клиентски номер 310221532768 , начислена
от ответника по фактура № **********/ 09.11.2017г. въз основа на корекция по констативен протокол
№ 1018733 от 06.11.2017г.
ОСЪЖДА И.Ц.А. да заплати на „„Електрохолд продажби“ ЕАД / с предишно фирмено
наименование “ Чез Електро България“ АД/ – сумата от 350,00лв. – разноски по делото за първата инстанция и сумата от 115,55лв.
– разноски за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.3, вр. с ал.8 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на третото лице-помагач на ответника „Ч.Р.Б.“ АД /с
ново фирмено наименование „Е.м. З.“ ЕАД/
.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.