Определение по дело №1013/2017 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                    

№ ………………… /  29.01.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1013 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 402 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 817/10.01.2020 г. от „Сириус-49“ ЕООД, действащо чрез процесуален представител адв. Цветан Диловски, с която съдът е сезиран с искане за отмяна на допуснатото с Определение № 2449/04.08.2017г. обезпечение поради заплащане в цялост на обезпеченото задължение. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 402, ал. 1 от ГПК „Енерго-Про Продажби“ АД е признало факта на погасяване на вземането си и е възразило срещу искането на молителя за присъждане на разноски.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

С Определение №2449/04.08.2017 г. е допуснато обезпечение на предявените искове от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258, кула –Г, чрез ю.к.И., срещу „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, ресторант Сириус, за приемане за установено, че „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* дължи заплащане на сумата от 54 393,71лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия за период от 28.11.2013г. до 25.02.2014г., за която е издадена фактура №**********/27.02.2014г., за обект с абонатен №1575056, с адрес гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, кораб и клиентски №**********, както и на сумата от 15 600,24лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.03.2014г. до 13.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.03.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №21589/18.05.2017г. по ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав, на основание чл.422 от ГПК, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху собствените на „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, ресторант Сириус, 63,2048% ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ V-1052,1586 в кв.5 на 8-ми микрорайон на гр.Варна, ул.”Драгоман” №12 и ул.”Шейново” №9, с площ от 498 кв.м. по документи и 522 кв.м по скица, с идентификатор 10135.1507.198, при граници: ул.”Драгоман”, УПИ І -1058, ул.”Шейново, УПИ 9606, до размера на предявените искове 69993,95лв., на основание чл.389 от ГПК.

Предявените от ищеца установителни искове са изцяло уважени с влязло в сила Решение № 894/20.12.2017 г. по делото. Между страните не е налице спор за заплащане на съдебно установеното задължение на молителя, като фактът на погасяване на дълга в цялост се установява и от приложените към молбата писмени доказателства. По посочените съображения съдът намира, че обезпечителната нужда по отношение на ищеца, по чието искане е наложено обезпечението е отпаднала, съответно същото следва да бъде отменено на основание чл. 402 от ГПК.

            Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. От тълкуването на посочените разпоредби се налага извод, че след постановяване на решението по делото от съда не се възстановяват извършените от страните разноски за производствата, обусловени от изхода на спора, каквото е обезпечителното. Ето защо искане за всички направени разходи от страните в рамките на обезпечителното производство, може да бъде релевирано най-късно в последното заседание по делото. Това е така и поради обстоятелството, че разходите по защитата на правата на страните в процеса се преценяват предвид извършените действия в съответната инстанция, но не следва да се толерира начисляването им за всяко отделно процесуално действие.

            Нещо повече, ответникът, изпълнението на чието задължение е обезпечено е станал причина за завеждане на делото и за допускане на обезпечението, с оглед което по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, не му се дължат съдебно-деловодни разноски.

По гореизложените съображени, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ допуснато с Определение №2449/04.08.2017 г. обезпечение на предявените искове от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258, кула –Г, чрез ю.к.И., срещу „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, ресторант Сириус, за приемане за установено, че „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* дължи заплащане на сумата от 54 393,71лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия за период от 28.11.2013г. до 25.02.2014г., за която е издадена фактура №**********/27.02.2014г., за обект с абонатен №1575056, с адрес гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, кораб и клиентски №**********, както и на сумата от 15 600,24лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.03.2014г. до 13.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.03.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №21589/18.05.2017г. по ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав, на основание чл.422 от ГПК, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху собствените на „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, ресторант Сириус, 63,2048% ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ V-1052,1586 в кв.5 на 8-ми микрорайон на гр.Варна, ул.”Драгоман” №12 и ул.”Шейново” №9, с площ от 498 кв.м. по документи и 522 кв.м по скица, с идентификатор 10135.1507.198, при граници: ул.”Драгоман”, УПИ І -1058, ул.”Шейново, УПИ 9606, до размера на предявените искове 69993,95лв и ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на него обезпечителна заповед.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Сириус 49“ ЕООД за присъждане на разноски в производството по чл. 402 от ГПК.

Определението, в частта, с която е отменено обезпечението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :