Определение по дело №4895/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 261252
Дата: 10 май 2021 г.
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20205530104895
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                 10.05.2021 г.                        Гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА                     ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 10 май                                                            2021 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело 4895 по описа за 2020 година.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Постъпила е искова молба от Р.П.П., в която твърди, че ответницата Д.И.Ж. и солидарен длъжник заедно с други физически и юридически лица, срещу които имало издаден изпълнителен лист в негова полза по в.т.д. № 249/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. На основание този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20198680400221 от ЧСИ Румяна Манджурова с районна действие Окръжен съд - Стара Загора. Към 24.11.2020 г. задължението на Д.И.Ж. като солидарен съдлъжник по това изпълнително дело, по което бил взискател възлиза на сумата от 110 00.73 лв.

Значително след издаването на изпълнителния лист след образуването на изпълнителното дело на 21.01.2020 г. първият ответник Д.Ж. прехвърлила на сина си - вторият ответник Р.Р. срещу задължение за гледане и издръжка притежаваната от нея по наследство 1/12 идеална част от следните недвижими имоти, като сделката била обективирана в нотариален акт № 19, том I, нот. дело № 17/2020 г., рег.№ 256 на Нотариус Стефка Чавдарова, който нотариален акт бил вписан в Служба по вписванията с вх.номер 374/21.01.2020 г., акт № 159, том I, дело № 184/2020 г., а именно:

1.      Дворно място, празно, незастроено, находящо се в с. Бъдеще, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, представляващо УПИ /парцел/ № XIV-219 в кв. 2 по ПУП - ПР на селото, утвърден със заповед № 334/04.03.1993 г., с площ на УПИ от 1500 кв.м., при граници и съседи: север - улица с осови точки 296 - 29а; запад УПИ XIII -222 и УПИ ХП-222, на юг ПИ 221 - за комплексно административно обслужване и изток - УПИ XV-219, както и заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот.

2.      Дворно място, застроено, находящо се в с. Бъдеще, общ. Стара Загора, урегулирано в УПИ /парцел/ XV-219 в квартал 2 по ПУЛ - ПР на селото, утвърден със заповед № 334/04.03.1993 г., с площ на УПИ от 1545 кв.м., при граници и съседи: север - улица с осови точки 296 - 29а; запад УПИ XIV-219; от юг ПИ 221 И 220 - за комплексно административно обслужване, и изток - улица с осови точки 40а-29б, заедно с всички постройки в дворното място, в т.ч. Жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; Лятна кухня, представляваща по данъчно записване Жилище с площ от 30 кв.м. и Стопанска сграда с площ от 196 кв.м., както и заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот.

Данъчната оценка на прехвърлените имоти била общо 619,38 лв., от които 237 лв. за незастроения УПИ XIV-291 и 382,38 лв. за застроения УПИ XV-219, съгласно посоченото в нотариалния акт.

С така извършеното възмездно прехвърляне на сина си Р.С.Р. ответницата Д.И.Ж. го увредила като неин кредитор, тъй като отчуждила имущество, върху което можел да насочи изпълнението за събиране на вземането си. При сключване на сделката същата безспорно знаела за увреждането, което му причинява чрез извършеното разпоредително действие, защото към 21.01.2020 г. била надлежно уведомена за образуваното срещу нея изпълнително производство. Ответникът Р., с когото Ж. договаряла, като неин низходящ - син също знаел за увреждащото действие на прехвърлянето на идеалната част от описаните имоти, съгласно презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД.

Предвид изложеното и приложените към исковата молба доказателства, на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна по отношение на ищцата сделката от 21.01.2020 г., сключена между ответниците Даниела И.Ж. с ЕГН ********** и Р.С.Р. с ЕГН **********, с нотариален акт № 19, том I, рег. № 256, дело № 17/2020 г. на Нотариус Стефка Чавдарова с район на действие Районен съд - Стара Загора, вписан в Служба по вписвания с № 159, том I, дело № 184/2020 г., вх.рег. № 374/21.01.2020 г., с която са прехвърлени срещу гледане и издръжка следните недвижими имоти:

1. 1/12 идеална част от дворно място, празно, незастроено, находящо се в с. Бъдеще, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, представляващо УПИ /парцел/ № XIV-219 в кв. 2 по ПУЛ - ПР на селото, утвърден със заповед № 334/04.03.1993 г., с площ на УПИ от 1500 кв.м., при граници и съседи: север - улица с осови точки 296 - 29а; запад УПИ XIII -222 и УПИ ХН-222, на юг ПИ 221 - за комплексно административно обслужване и изток - УПИ XV-219, както и заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот и

2. 1/12 идеална част от дворно място, застроено, находящо се в с. Бъдеще, общ. Стара Загора, урегулирано в УПИ /парцел/ XV-219 в квартал 2 по ПУЛ - ПР на селото, утвърден със заповед № 334/04.03.1993 г., с площ на УПИ от 1545 кв.м., при граници и съседи: север - улица с осови точки 296 - 29а; запад УПИ XIV-219; от юг ПИ 221 И 220 - за комплексно административно обслужване, и изток - улица с осови точки 40а-29б, заедно с всички постройки в дворното място, в т.ч. Жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; Лятна кухня, представляваща по данъчно записване Жилище с площ от 30 кв.м. и Стопанска сграда с площ от 196 кв.м., както и заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот.

Молят съда да присъди в полза на ищеца направените разноски по делото.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от Д.И.Ж., в който заявява, че оспорва предявеният иск като неоснователен.

Сочи, че не познава лицето Р.П.П. и никога не го виждала. Действително съгласно решение по т.д. № 249/2019 г.на Апелативен съд - Пловдив с още пет лица - Илчо Тенев Илев, Станислава И. Илева, „Сити груп 1" ЕООД и Станко Р. Желязков били осъдени да заплатят солидарно на Р.П. като цедент след трета поредна цесия, сумата от 83 583,55 лева, която сума Илчо Тенев Илев дължал на „Обединена българска банка" АД като кредитополучател. Задължението на господин Илев било обезпечено с ипотеки, включително и върху имот на „Сити груп 1" ЕООД с едноличен собственик на капитала Бонка Генчева Тенева. Въпреки, че г-н Илев винаги твърдял, че има финансова възможност да погаси задължението си, той умишлено не го направил. Видно и от изпълнителното дело, изпълнителни действия спрямо негови и на семейството му имоти не били предприемани.

Съпругът й Станко Желязков разговял в нейно присъствие с Р.П. по телефона и същият заявил, че тя на него нищо не дължала.

Действително прехвърлила на единственото си дете Р. Желязков имот в с. Бъдеще, каквато била волята на неговия дядо, който още приживе не веднъж  я предупреждавал, че имотът в село Бъдеще е на Р. и никой от наследниците нямали право да оспорват волята му.

За желанието на баща й, синът й бил уведомен и след навършване на пълнолетие му прехвърлила наследствената си част, но никога не споменавала пред него за нейни задължения, тъй като знае, че лично не дължи на никого нищо, още повече пък на Р.П., който счита за подставено лице на Илчо Илев, като последният поради враждата, която имал със съпруга й във връзка с наказателното дело, по което били осъдени двамата, решил чрез други лица, цесии и дела да отнеме имотите им, с които гарантирали за негови задължения. За това, че именно Илев използвайки Р.П. насочил изпълнение умишлено само върху техни имоти говорил и факта, че адвокат на всички фирми и физически лица, които ползвал той е Иван Златков /пример: Договор за цесия от 05.10.2016 г., пълномощно за публична продан/, а договорите за цесия, съобщенията и всичко останало по схемата били изготвяни от Илев - Уведомление до Станко Желязков с приносител Илчо Илев/.

Р. бил единственото й дете, чакано прекалено дълго и счела, че било абсолютно излишно да му споменава за отношенията на баща му с Илев и неговите роднини и за изпълнителните дела, които последният образувал. Той и до сега не бил наясно с нещата.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от Р.С.Р., в който заявява, че оспорва предявеният иск като неоснователен.

Заявява, че Д.И.Ж. е негова майка и действително след навършване на пълнолетие тя му прехвърлила идеалната си част от наследствен от дядо му имот в с. Бъдеще. Още от малък знаел, че този имот дядо му го определил и само той го поддържал и стопанисвал.

Никога нито майка му, нито баща му споменавали, че дължат пари на някого. От навършването си на 17 години живеел отделно от тях и когато се виждали никога не разговаряли пред него за техните проблеми.

 

От обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че предявеният иск е с правно основание чл. 135 от ЗЗД. В това производство ищецът следва да докаже, че е кредитор на ответиците, както и че със сделката, която иска да бъде обявена за недействителна, същият е увреден и в случай, че сделката е възмездна – че приобретателят по тази сделка е знаел за увреждането. Знанието на третото лице (съдоговорител на длъжника) подлежи на доказване, ако увреждането произтича от двустранна възмездна сделка. В случай, че третото лице е роднина (низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника) знанието се предполага до доказване на противното. Ответниците следва да оборят презумпцията за знание или да докажат насрещните си възражения – за липса на дълг и невалидна цесия. Ответниците следва да докажат всички твърдени в  отговора обстоятелства.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Ето защо, съдът 

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

        

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Удостоверение за размера на задължението по изп.д. 20198680400221 на ЧСИ Румяна Манджурова; Нот. акт № 159, д. № 184/2020 г., вх.рег.№ 374/ 2020 г. на Служба по вписванията - Стара Загора; Скици на двата недвижими имота; Удостоверения за данъчни оценки 2 бр.; Договор за цесия от 05.10.2016 г.; Нотариален акт № 126 от 18.06.2010 г.; Изпълнителен лист от 05.07.2019 г.; Уведомление от 22.08.2017 г.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат гласни доказателства.

 

ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Румяна Манджурова да представи копие от изпълнително дело № 20198680400221.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 22.06.2021г. от 10.15 ч., за която дата да се призоват страните, като на ищеца се изпрати копие от отговора на  ответниците.

 

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

         Разпореждането не подлежи на обжалване.

        

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: