РЕШЕНИЕ
№ 719
гр. Варна, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно
наказателно дело № 20243110201810 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То по жалба на И. Х. Д. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна ул. „Битоля“ №31, ет.6, ап.15 депозирана чрез
процесуалния представител адв. Д.Д., вписан в ВАК срещу: Електронен фиш / ЕФ/
серия К№ 6192845 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание
чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че
той е незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните
правила. Изтъкват се аргументи, че възз. не е извършил нарушение, тъй като
автомобилът не се намирал в негово владение от месец август 2021г..
В съдебно заседание, въззивникът се явява лично и се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт,
който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и
1
законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К№ 6192845 е съставен от ОД на МВР-Варна, против
въззивника, затова че на 01.07.2022 г. в 20:11 часа, в населено място- гр.Варна, по
бул.“Първи май“ до БАН, в посока към кв.“Галата“ е извършено нарушение за скорост
с лек автомобил ”Опел Астра” с рег.№ РР 1577 АХ установено и заснето с
автоматизирано техническо средство /АТСС/ ARH CAM S1 с № 120сс8е, като при
разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 68 км./ч., като превишаването е 18
км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На горепосочената дата, в часовия интервал от 19:00ч. до 21:00ч. АТСС било
въведено в експлоатация от служител на полицията.
При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, било установено
извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил
установен възз. И. Х. Д.. Било констатирано, че срещу същия вече е издаван ЕФ Серия
К №5202841 от ОД на МВР-Варна за същото нарушение за скорост, влязъл в сила на
13.12.2021г.. Поради това на 27.07.2022г. бил издаден електронния фиш, предмет на
настоящата жалба, с който било прието, че нарушението е извършено „повторно“ и на
въззивника Д. като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 100 лв.
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от ЗДвП. ЕФ бил връчен на въззивника на 28.03.2024г.
На 11.04.2024г. възз. депозирал в ОД на МВР-Варна жалба срещу ЕФ, в която
посочил, че автомобилът, с който е извършено нарушението не е в негово владение от
2021г.
Междувременно на 29.06.2023г. Д. сезирал органите на Прокуратурата /Районна
прокуратура-Варна/ със сигнал, че през лятото на 2021г. е продал автомобила „Опел
Астра” с рег.№ РР 1577 АХ на изплащане на лицето И.П.Т. и от тогава автомобилът не
бил в негово владение. По случая прокурор при ВРП възложил проверка на органите
на МВР-Второ РУ-Варна. В хода на същата били изяснение обстоятелствата посочени
в сигнала на Д.. В рамките на пр.пр.№ 8677/2023г. по описа на РП-Варна, преписка
№365000-37843/2023г. по описа на Второ РУ-Варна било констатирано, чрез снети
сведения от Д. и И.Т., че автомобилът през 2021г. бил „продаден“ от Д. на Т. не по
установения ред- без писмен договор с нотариална заверка на подписите. Било
констатирано още, че през месец септември 2022г. Т. от своя страна „продал“
автомобила на лицето Н.В.Н. от с.Карапелит, който на 10.09.2022г. го представил на
2
годишен технически преглед. На Н. били снети писмени сведения и му бил съставен
протокол за полицейско предупреждение, като му било указано да уреди придобИ.ето
на автомобила по законоустановения ред. При тези данни прокурор при РП-Варна
преценил, че липсват данни за престъпление от общ характер, а се касае за граждански
правоотношения между страните, в които няма основание за намеса на прокуратурата.
Поради това с постановление от 27.10.2023г. отказал образуването на досъдебно
производство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени, а
именно материалите по АНП , писмо от РП – Варна № 8677/2023г. от 10.05.2024г.
ведно със заверени за вярност копия от материалите по пр. преписка № 8677/2023г. по
описа на РП – Варна и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ
819000-26665 от 15.05.2024г. ведно със заверени за вярност копия от: справка за
собственост на л.а. „Опел Астра“ с рег. № РР 15 77 АХ, ЕФ серия К № 5202841,
справка относно връчването и влизането му сила и справка за нарушител/водач на
името на жалб. Д..
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за
управление на административно-наказателната дейност, ЕФ е издаден на 27.07.2022г.
т.е. -по-малко от месец от установяване и заснемане на нарушението. Разпоредбата на
чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се
образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати.
Преследвателната давност за това нарушение не е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от
ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените
административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация
3
на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване,
каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН,
по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на
Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд,
в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане
на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление
№ 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс
/НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към
датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от
НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод,
че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане
на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства
въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на
01.07.22г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 27.07.22г. /видно от
отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 28.03.2024г. Оттук следва, че
административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се
погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на
нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно
отговорността на въззивникът не е погасена по давност.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
4
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда
специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че
възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като
жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и
съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на
орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал.
4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не
фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда
такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на
датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не
е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от
съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не
носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено
лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва
да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване
на нарушението – 01.07.2022г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –
28.03.2024г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН
във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в
населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР –
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.Д..
Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи,
че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно
отговоростта на въззивника. Същият оспорва, че именно той е управлявал автомобила,
5
като не е представил пред компетентните полицейски органи изискуемата по чл.188
декларация, тъй като не е разполагал с данните за лицето придобило автомобила му.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120сс8е, което представлява
преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
6
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 01.07.2022г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката писмо на БИМ относно вписване в регистъра за одобрен
тип средство за измерване. Видно от същите АТСС, с което е установено нарушението
е преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120сс8е, което
представлява, преминала метрологичен контрол, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на БИМ от проверка на мобилна
система за видеоконтрол и писмо относно вписване в регистъра за одобрен тип
средство за измерване ведно, вписано в регистъра на БИМ под № 5126 със срок на
валидност 10г. – до 07.09.27г. видно от отразеното в регистъра на БИМ, общо достъпен
за всички на адрес: https://e-bim.bim.government.bg/. Поради това и съдът намира, че са
спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. В съдебно
заседание, пред съдебния състав св.Д. заяви, че след включването и настройването й
системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от
7
Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи
уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от
обслужващия го полицейският служител-Й.И., е видно, че автоматизирано техническо
средство е използвано на 01.07.2022г. във времеви интервал 19:00ч. д 21:00ч.,
гр.Варна, по бул.“Първи май“ до БАН, в посока към кв.“Галата“. От приложената към
протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената дата и в горепосочения
участък е видно, че се касае за преносимо средство за измерване разположено на пътя
/мобилна камера тип „тринога“/. Съставеният от полицейския орган въвел в
експлоатация АТСС протокол отговаря на всички изисквания на Наредбата и съдържа
изискуемите реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Измерената скорост на движение на автомобила е 71 км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от
68км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-50
км/ч..
Принципно управлението на ППС с превишена скорост в населено място е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за
конкретното превишаване от 11км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.2 от
същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лева (петдесет лева) за превишение на
скоростта от 11 до 20 км./ч. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно. От друга страна в
случая отговорността на възз. е ангажирана на осн.чл.182, ал.4 от ЗДвП, която гласи,
че за нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвпредвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок три месеца. В случая АНО е определил наказание за повторно нарушение на
разпоредбата на чл.182,, ал.1, т.2 от ЗДвП, като привръзката изрично е посочена в ЕФ.
Съгласно параграф 6, т.33. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174,
ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
8
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая по делото са
приложени доказателства, че възз. е санкциониран с един влязъл в сила ЕФ за
нарушение от същия вид в едногодишен срок от датата на настоящото нарушение, а
именно ЕФ Серия К № 5202841, издаден от ОД на МВР-Варна, връчен на възз., платен
от него и влязъл в сила на 28.12.2021г., видно от справката от ОД на МВР-Варна, с
който възз. е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с № 120сс8е било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 68км./ч. при ограничение от 50 км./ч. , в населено място –
гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е
установено превишаване на скоростта с 18 км./ч.
Въпреки горното съдът намира, че по делото не е доказано, че нарушението е
извършено от възз.Д..
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. В конкретния
случай видно от справката от централната база на сектор ПП собственик на МПС-то, с
което е извършено нарушението, е възз.Д.. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая, след получаване на електронния фиш
наказаното лице не подало до административнонаказващия орган възражение, в което
да декларира, че не е извършило нарушението. От друга страна още през м. юни 2023г.
възз. е сигнализирал органите на прокуратурата, а чрез тях и органите на полицията в
гр.Варна, че процесният автомобил не се намира в негово владение от м.юли 2021г.
Административните полицейски органи са били известени и че автомобилът е във
владението на Н.В.Н. от с.Карапелит от м.септември 2022г, а преди това е бил във
владението на лицето И.П.Т. доколкото по случая била извършена пълна проверка от
органите на Второ РУ-Варна.
В случая съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП собственикът на МПС-
въззивникът е понесъл тежестта за установяване на водача на МПС. Същият, обаче, е
посочил на кога е предоставено МПС. АНО е следвало да извърши разследване и да
установи в чие владение се е намирало процесното МПС към 01.07.2022г.. Съдът
намира, че възз. не би могъл да се сдобие правомерно с копие от български личен
9
документ на друг български гражданин, като изиска от него предаването на такова
копие, за да може да изпълни изискването на ЗдвП и да декларира, че друг е
управлявал МПС, като представи копие от неговото СУМПС. Процедурата изиска
предоставяне на копие от СУМПС на управляващия водач, което по смисъла на ЗБЛД
е личен документ, копие от който не следва да се предоставя на трети лица извън
държавните институции, но пък този правен парадокс е преодолим чрез провеждане на
административно разследване от компетентните за това административни полицейски
органи.
Поради това съдът намира, че не е доказано нарушението, за което е издаден
електронният фиш, да е извършено от наказаното лице, тъй като в хода на съдебното
следствие бе безспорно установено посредством изисканите и приобщени по делото
материали по пр.пр.№8677/2023г. по описа на РП-Варна, че към процесната дата МПС
се е намирало във владение и е било ползвано от друго лице, а не от възз. Горното
обосновава извод за неправилност на същия. В този смисъл е практиката на АС-Варна-
Решение на АС-Варна по к.адм. дело № 1024 по описа на съда за 2017г. И много други.
Тъй като не е доказано нарушението, за което е издаден електронният фиш, да е
извършено от наказаното лице, това обосновава извод за незаконосъобразност и
неправилност на същия.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
10
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 6192845 издаден от ОДМВР Варна, с
който на И. Х. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна ул. „Битоля“ №31, ет.6, ап.15
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер
на 100 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11