О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№11
град Велико Търново, 09.01.2023 г.
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди двадесет и
трта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 777/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбоподателката
К.Г.Д. ***, е обжалвала твърдян от нея мълчалив отказ а директора на
Професионална гимназия по моден дизайн – Велико Търново, формиран във връзка с
подадена жалба №437/11.11.2022 година до този орган, както по искане
№524/211.2022 година. Иска се отмяната на този мълчалив отказ и задължаването
на ответника да се произнесе с административен акт по жалбата/искането.
Жалбата
е недопустима като безпредметна.
Очевидно
жалбоподателката, в качеството си на преподавател в ПГМД –В€Търново, е била
недоволна от оценката за резултатите от трудовата и дейност за учебната 2021/22
година, за които резултати липсват данни по преписката, представена от
ответника. Затова същата е подала възражение против тях до председателя на
назначената от ответника комисия. Същата е подала жалба от 11.11.2022 година до
директора на гимназията, като твърди, че е подала писмено възражение срещу тази
първоначална оценка. От ответника е поискано да се отмени решението на
комисията, да се признае за основателно възражението на жалбоподателката и да
се постави оценка от 85 точки, като се определи справедливо допълнително
трудово възнаграждение. Впоследствие жалбоподателката депозира искане до
директора на ПГМД – велико Търново, като моли да се запознае с
административната преписка, образувана във връзка с жалбата и.
Междувременно,
комисията по чл. 27, ал.2 от Наредба №4 за нормирането и заплащането на труда
към ПГПД – Велико Търново издава решение по подаденото вързажение, като от
представената карта за оценка на резултатите от труда на педагогическия
специалист се установява, че комисия в тричленен състав към гимназията, е
оценила жалбоподателката със 70, 55 точки от сто възможни, т.е. коригирала е
първоначалната оценка.
По
подадената на 11.11.2022 година жалба ответникът издава писмо №153 от
30.11.2022 година, като в него е посочено, че оценката на жалбоподателката е
увеличена с 6 точки, като от друга страна е посочено, че според Етичната
комисия няма предпоставки за нарушаване на Етичния кодекс от страна на
Училищната комисия за оценка на резултатите от труда.
Считайки,
че на жалбата и от 11.11.2022 година не отговорено чрез издаването на акт с
претендирано съдържание и чрез определяне на справедливо трудово
възнаграждение, жалбоподателката сезира съда.
В
разпоредбите от Раздел V на НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда е уредена процедурата за определяне на допълнителното
трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на персонала в
институциите /предучилищни и училищни/. Таз процедура няма административен
характер и провеждането и не води до издаване на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК. В резултат на провеждането и се стига до
определянето на допълнително трудово възнаграждение, а не до издаването на
индивидуален административен акт – аргумент от чл.29 от Наредбата.
Заповедта по чл.29, ал.2 от Наредбата не е
индивидуален административен акт, а е акт на представителя на
работодателя, който касае параметрите на
съдържанието на индивидуално трудово правоотношение, и по – конкретно
параметрите на трудовото възнаграждение на персонала в институциите по чл.1 от
Наредбата – вж. чл.3, ал.1 от нея. Този елемент на трудовото правоотношение за
тази категория лица е регламентиран чрез държавен образователен стандарт
/чл.22, ал.2, т.18 от ЗПУО/, като спазването на процедурата по определянето на
основното и допълнителното възнаграждения е функция на стандарта, приет чрез
посочената Наредба.
Процедурата по определянето на допълнителното
трудово възнаграждение, както се отбеляза, няма за цел издаването на
индивидуален административен акт с адресат – член на персонала на съответната
институция по чл.1 от Наредбата, а цели адекватно определяне на размера на
допълнителното трудово възнаграждение като функция от постигане на конкретно ниво
на изпълнение на определени критерии.
За да бъде издаден административен акт по чл.21 от АПК не е достатъчно да се поиска издаване на такъв акт с претендирано от
молителя съдържание, както е в случая. Необходимо е издаването на такъв акт да
е предвидено в закона – чл.4, ал.2, чл.21, ал.1 и чл.59, ал.2, т.4, предложение
второ от АПК.
В Наредбата няма установени правила и не е
предвидено издаването на индивидуален административен акт, засягащ права и
законни интереси на субекта на процедурата по оценяване на постигнатите
резултати от труда извън целта, която се преследва с провеждането и –
определянето на допълнително трудово възнаграждение. Респективно, няма как да
се претендира за наличие на мълчалив отказ за издаване на административен акт. Ако
служителят, като част от персонала по чл.1 от Наредбата твърди, че неправилно е
определен размера на допълнителното му трудово възнаграждение, е налице трудов
спор, който се решава по друг процесуален ред – чл. 357, ал.1 и чл.360 от КТ.
Съображенията на съда досежно т.н. становище на
ответника по жалбата на жалбоподателката, с която се иска издаването на
административен акт са идентични. Това становище не представлява индивидуален
административен акт по чл.21 от АПК и извън процедурата по определянето на
допълнителното трудово възнаграждение на жалбоподателката като елемент от
трудовото и правоотношение, не засяга защитими по административно-процесуален
ред нейни права и законни интереси.
В идентичен смисъл е например определение №5424 от
10.04.2019 година на ВАС по АД №3510/2019 година.
Следва
жалбата да се остави без разглеждане, като делото се прекрати.
Водим от горното Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Г.Д. *** твърдян от нея мълчалив
отказ на директора на Професионална гимназия по моден дизайн – Велико Търново
по жалба №437/11.11.2022 година и искане №524/25.11.2022 година и прекратява
производството по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: