№ 6746
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
Членове:Йоанна Н. Станева
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100514966 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 17823 от 03.10.2024 г., постановено по гр. д. № 9975/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, 36-и състав, е признато за установено по предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. А. Р. обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумата от 1000 лв. - главница за
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за имот с аб. № 325489, находящ
се в гр. ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 01.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 100 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 17.05.2023 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г. по
ч.гр.д. № 29887/2023 г. по описа на СРС, 36 състав.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. Р. е осъден да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 75,00 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в заповедното производство и сумата в размер на 425,00 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в
която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанцонното решение поради
допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на
изводите. Твърди, че по делото не е установено наличие на облигационна връзка между
ищеца и ответника, както и че не са ангажирани доказателства за присъединяване на
етажната собственост към топлопреносната мрежа. Оспорва изводите на
първоинстанционния съд, че ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на ЗЕ,
както и че не е спазен редът за влизане в сила на общите условия. Намира за неустановено
потреблението на топлинна енергия в претендирания от ищеца размер. Акцентира, че съдът
не е обсъдил възражението на ответника, че уредите за измерване не са били годни, в който
смисъл и вещото лице е посочило, че през периода 2019 г. и 2020 г. „Топлофикация София“
1
ЕАД не е имало сключен договор с фирма за метрологични проверки. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемото
дружество моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Третото лице помагач на страна на ищеца не е подало в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за
въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно
дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно,
купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот
е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради
което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния
ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на
индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. Общите условия на
ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за
продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с
конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 24, том I, рег. № 431, дело № 21 от 2001 г., по силата на
който ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в
гр. ****. Ответникът нито твърди, нито се установява да се е разпоредил с правото на
собственост върху процесния недвижим имот, поради което и за целите на процеса се
установява, че ответникът е носител на вещното право на собственост върху недвижимия
имот и като такъв има качеството на потребител на топлинна енергия.
Неоснователен е релеваираният във въззивната жалба довод за неправилност на
въззивното решение поради липсата на доказателства за обнародване и влизане в сила на
твърдяните от доставчика Общи условия за договорите за продажба на топлинна енергия.
Както е възприето и в решение № 189 от 11.04.2011 г., постановено по т. д. № 39/2010 г. по
2
описа на ВКС, Второ ТО, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ /приложима за
продажба на електрическа енергия при публично известни обши условия/ предпоставка за
влизане в сила на Общите условия е публикуването им най- малко в един централен и един
местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Влизането в сила на общите условия не е обусловено от
писменото им приемане от страна на потребителите.
Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за
продажба на топлинна енергия, но в горното решение на ВКС се приема, че не съществува
пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани Общите
условия, те да бъдат посочени в съдебното решение. Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани във вестник "19 минути" и във
вестник "Монитор" на 11.07.2016 г. и са в сила от 10.08.2016 г. Освен това, съгласно чл. 150,
ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. В срока за отговор на исковата молба по делото не са наведение твърдения,
нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
На следващо място, неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че не
е доказано присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. В тази връзка по
делото са приети договор № 347 от 17.09.2002 г., сключен между етажната собственост и
„Техем Сървисис“ ЕООД и договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Директ“ ООД, от
които се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
По отношение на количеството топлинна енергия пред първоинстанционния съд е
изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), което съдебният
състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението данните,
получени от информационния масив на ищеца, съответстват на данните в съобщенията към
фактурите за процесния имот. Според констатациите на експерта ФДР „Директ“ ЕООД е
извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За
процесния период ФДР е отчитала уредите в имота, като отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки. Според данните на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани
отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители. По отношение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, вещото лице е посочило, че на база
отопляемия обем на процесния обект се разпределя енергия, отдадена от сградна
инсталация, съгласно наредбата за топлоснабдяване, както и че за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в СЕС е
изчислено по формула съгласно приложението към чл. 61, т.6.1.1 от наредбата за
топлоснабдяване. Вещото лице е констатирало, че изчисленията са съгласно методиката за
дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. Съгласно заключението
на експерта общият размер на дължимите суми за процесния период от 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г. съгласно издадените изравнителни сметки от фирма „Директ“ ЕООД възлиза на
1367 лева. Вещото лице е посочило, че през процесния период отчитането на топлинната
енергия и разпределението й в сградата ЕС, където се намира процесният имот, се извършва
съгласно действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване. Вещото лице е заключило, че
сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба. Експертът е посочил, че в ищцовото дружество има
съхранени документи за периодичните проверки на топломера с електронен блок тип
3
Multicall 66 С в абонатната станция съгласно наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на
всеки две години. Разяснило е, че през 2019 г. и 2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД не е
имала сключен договор с фирма за извършване на метрологични проверки за уредите за
търговско измерване в АС (водомери и топломери), а съгласно свидетелство за проверка №
С1-203-1 от 03.03.2021 г., издадено АРТТЕСТ-Б, съответства на одобрения тип.
Следва да се посочи, че макар и да не е била извършвана метрологична проверка през
2019 г. и 2020 г., то това не дава основание да се заключи, че топломерът не е бил годно
средство за търговско измерване, с последваща проверка от 2021 г. е било установено
съответствието му с нормативните изисквания. Ето защо и направеното в тази връзка
оплакване във въззивната жалба е неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че вещото лице е работило
единствено по документи, едностранно изготвени от ищеца. Документите за отчет на
уредите за индивидуално разпределение в имота на ответника, представени на л. 69-70 от
първоинстанционното дело, са подписани от ответника и именно въз основа на показанията
на тези уреди е определено реалното количество потребена топлинна енергия съобразно
нормативно установените правила. Ответникът не твърди, а и не се установява да се е
възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от
третото лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове в установените срокове
чл. 33, ал. 3 от Общите условия - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят възраженията, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 69, ал. 8 от Наредбата за топлоснабдяването. Ето защо и при липсата на мотивирано
оспорване на тези документи и в настоящото производство, съдът намира, че
разпределението е извършено по описания и отразен от експерта начин в съответствие с
нормативната уредба.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото доказателства се установява основанието на предявения иск за главница за потребена
топлинна енергия. Съгласно заключението на приетата СТЕ общият размер на дължимите
суми за процесния период от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза на 1367 лева. При това и с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес и доколкото ищецът претендира сумата
от 1000 лева, искът за главница за топлинна енергия се явява изцяло основателен.
Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС, и
доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, вкл. по отношение на
предявената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в
размер на законната мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия, и
при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да
бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба - оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемото дружество сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски
градски съд.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17823 от 03.10.2024 г., постановено по гр. д. №
9975/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 36-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК С. А. Р., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение за производството пред Софийски градски съд.
4
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
- „Директ“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5