Решение по дело №6738/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 663
Дата: 30 април 2025 г. (в сила от 30 април 2025 г.)
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20244520106738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. Русе, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520106738 по описа за 2024 година
Предявените в обективно съединение искове са с правно основание
чл.221, ал.1 от KT и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Р. В. И. с ЕГН:********** твърди, че работил при ответника
„СРС Композит“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе по Трудов договор № 17/01.09.2023г., на длъжност "Шлайфист".
Основното му месечно възнаграждение било в размер на 2191.00 лева, като в
договора било предвидено и възнаграждение за придобит стаж при
работодателя в размер на 0.6%. Съгласно трудовия договор, трудовите
възнаграждения се изплащали до 30-то число на следващия месец.
Твърди се в исковата молба, че по инициатива на ищеца, трудовия
договор бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавяне
изплащането на дължими трудови възнаграждения от страна на работодателя,
считано от 01.10.2024г. Във връзка с това е издадена и Заповед
№200000000024/01.10.2024г.
Ищецът твърди, че въпреки надлежно положения от него труд,
ответникът и досега не му е заплатил суми, представляващи дължимо трудово
възнаграждение частично за месец Юни и за целите месеци Юли, Август и
Септември 2024г. Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищеца и суми,
1
дължими във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение и на
основание чл.221, ал.1 от КТ.
Счита, че към датата на депозиране на исковата молба дължими,
незаплатни от ответника, в качеството му на негов бивш работодател, са нетни
суми по основания и за периоди, както следва:
1. Трудови възнаграждения:
Трудово възнаграждение за месец Юни 2024г. в размер на 700 лв.
Трудово възнаграждение за месец Юли 2024г. в размер на 1700 лв.
Трудово възнаграждение за месец Август 2024г. в размер на 1700 лв.
Трудово възнаграждение за месец Септември 2024г. в размер на 1700 лв.
Или нето главница на дължими трудови възнаграждения в размер на
общо 5800,00 лв., както и лихва за забава в размер на общо 114,03 лв., от които
лихва за главници и по периоди, както следва:
По т.1.1., за периода 31.07.- 02.12.2024г. - 24.31 лв.
По т.1.2, за периода 31.08.- 02.12.2024г. - 44.39 лв.
По т.1.3, за периода 31.09.- 02.12.2024г. - 29.75 лв.
По т.1.4, за периода 31.10.- 02.12.2024г. - 15.58 лв.
2. Обезщетение по КТ:
Обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 2191.00 лв., ведно със лихва за
забава за периода 01.12.- 02.12.2024г. в размер на 1.22лв. Или дължима от
ответника сума, към датата на завеждане на настоящата искова молба е в
размер на общо 8106,25 лв., представляваща сбора от цитираните по-горе
главници и лихви за забава.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на работодател не
изпълнявал едно от основните си задължения, закрепено в чл.128 т.2 от КТ, а
именно да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от
него работа. Наред с това, след прекратяване на трудовото правоотношение,
ответникът и до настоящият момент не му е заплатил и дължимите във връзка
с това прекратяване суми, а именно суми, представляващи обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати следните суми:
2
- сумата от 5 914.03 лева, от които 5 800.00 лв., представляващи сбора
на дължимото трудово възнаграждение за месеците Юни, Юли, Август и
Септември 2024г., както и 114.03 лв., представляващи сбора на обезщетението
за забава от датите, на които главниците са станали изискуеми /съответно
31.07., 31.08., 1.10., и 31.10.2024г./ до датата на подаване на исковата молба -
02.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата от 2 191.00лв.. представляваща дължимо обезщетение по
чл.221 от КТ, както и 1.22лв., представляващи обезщетението за забава за
периода
от 01.12.2024г. до датата на подаване на исковата молба - 02.12.2024г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
Претендират се направените от ищеца разноски по делото, включително
и тези за адвокат.
В срока по чл.131 от ГПК дружеството ответник не е депозирало
писмен отговор и не е направено искане делото да се гледа в отсъствието на
негов представител.
В проведеното по делото съдебно заседание от 23.04.2020г., за което
ответника е бил редовно призован, не е изпратил представител.
Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е
изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с
връченото на 20.01.2025г. на дружеството ответник разпореждане по чл.131
от ГПК е указал неблагоприятните последици, свързани с неподаването на
писмен отговор в срок. В съдебно заседание от 23.04.2025г. ищецът е
направил искане срещу ответника да бъде постановено неприсъствено
решение.
Ответникът „СРС Композит“ ООД с ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр.Русе не изпраща представител и не взема становище
по иска.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед представените писмени доказателства съдът намира
3
предявените искове вероятно основателни. От тях се установява, че страните
са се намирали в трудовоправни отношение, видно от приложения трудов
договор N:17/01.09.2023г..
Видно от Заповед №200000000024/01.10.2024г. по инициатива на ищеца,
трудовия договор бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради
забавяне изплащането на дължими трудови възнаграждения от страна на
работодателя, считано от 01.10.2024г.
Налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва да се
произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от
представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е
вероятно основателен. На ответника са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
Ответникът дължи на основание чл.78, ал.6 от ГПК и държавна такса в
размер на 324,20 лева за обективно съединените искове.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца сумата от 860,00
лева разноски по делото от които 800,00 лева за платен адвокатски хонорар и
60 лева разноски по обезпечително производство.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СРС Композит“ ООД с ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр.Русе да заплати на Р. В. И. с ЕГН:********** сумата
от 5 914,03 лева, от които 5 800.00 лв., представляващи сбора на дължимото
трудово възнаграждение за месеците Юни, Юли, Август и Септември 2024г.,
както и 114.03 лв., представляващи сбора на обезщетението за забава от
датите, на които главниците са станали изискуеми /съответно 31.07., 31.08.,
1.10., и 31.10.2024г./ до датата на подаване на исковата молба - 02.12.2024г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „СРС Композит“ ООД с ЕИК:********* със седалище и
4
адрес на управление гр.Русе да заплати на Р. В. И. с ЕГН:********** сумата
от 2 191,00лв. представляваща дължимо обезщетение по чл.221 от КТ, както
и 1.22лв., представляващи обезщетението за забава за периода
от 01.12.2024г. до датата на подаване на исковата молба - 02.12.2024г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „СРС Композит“ ООД с ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр.Русе да заплати на Р. В. И. с ЕГН:********** сумата
от 860,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „СРС Композит“ ООД с ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр.Русе да заплати по сметка на Русенски районен съд
сумата общо от 324,20 лева държавна такса по предявените обективно
съединени искове.
Настоящото неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от
ГПК, не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5