О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Русе, 20.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание, на
двадесети юни, през две хиляди и единадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлиян Стаменов
К.К.
Л.С.
с участието на секретаря Т.Ф.
и прокурор Валентина Личева, след като разгледа докладваното от съдията н.о.х.д.
№ 333/2011 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по чл. 256 ал. 3 от НПК.
Подсъдимият по настоящото дело Т.Н.А. е поискал изменяване на мярката му за неотклонение „задържане под
стража” в по-лека такава. Счита, че така взетата мярка не съответствува
на целите на закона. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразността
и необосноваността на мярката, свеждащи се до доказателствения континуум по делото – свидетелката отричала да е автор на
процесното деяние при очна ставка, самопризнанията на втория обвиняем не били
достатъчни, не можело да се направи обосновано предположение за виновността му,
многократно му било отказвано заменяване на мярката,
не е признал при разпит да е извършил престъплението /последният аргумент е
заявен в съдебно заседание/.
В съдебно заседание молбата се поддържа от подсъдимия и
защитника му.
Прокурорът счита, че молбата не е основателна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите
на страните, съдът прие, че
МОЛБАТА
НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.
Молителят е привлечен като обвиняем, вече конституиран като
подсъдим в настоящото съдебно производство по обвинение в престъпление по чл.
199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 пр. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК.
Съгласно императивната разпоредба по чл. 256 ал. 3 от НПК в
настоящото производство съдът разглежда и обсъжда налице ли са или не основания
за изменение или отмяна на мярката за неотклонение без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за
извършено престъпление. Следователно всички доводи по процесната
молба, касаещи именно виновността или не на подсъдимия, са неотносими и не
могат да бъдат обсъждани понастоящем, а
предмет на изследване и основание за
произнасяне тук е втората група от обстоятелства по чл. 63 ал. 1 от НПК пр. посл. от НПК, а именно наличието или не на реална опасност
подсъдимия да се укрие или извърши друго престъпление.
Съдът констатира, че по делото липсват каквито и да било
доказателства за промяна на първоначално установените обстоятелства в тези
насоки, обосновали първоначалното вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
За вмененото на подсъдимия престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода. Тъй като се касае за престъпление
извършено в условията на опасен рецидив и подсъдимият е многократно осъждан за
тежки умишлени престъпления, налице са хипотезите по чл. 63 ал. 2 т. 1 и 2 от НПК, при които опасността той да се укрие или извърши друго престъпление се
предполага. Доказателствата по делото не опровергават, а подкрепят напълно тази
презумция. Подсъдимият не е семеен, не работи, без местоживеене
в мястото на извършване на престъплението, следователно за него липсват такива
или други социални ангажименти от естество да го мотивират да се въздържа от
извършване на други престъпления или да се укрие. От друга страна вероятността
за нелеко наказание лишаване от свобода, както и вече отменяното условно
предсрочно освобождаване поради консумиране на ново престъпление в изпитателния
срок също напълно подкрепят тази презумция. По делото
липсват каквито и да било данни за промяна на тези обстоятелства. Декларираното
в съдебно заседание желание на подсъдимия да посочи местоживеене само по себе
не обосновава по-различни изводи.
При тези предпоставки към настоящия момент липсва основание
и било незаконосъобразно изменяването на мярката за
неотклонение на подсъдимия.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение на подсъдимия Т.Н.А.,
ЕГН **********, сега в ОЗ „Арести”-Русе „задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва или протестира в 7 дн. срок от
днес пред Апелативния съд в гр. Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.