Р Е Ш Е Н И Е
№260037
Гр.Русе, 02.06.2022 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и трети май, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 277 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
П.И.Я. заявява, че през 1998г. е назначен като служител на МВР и към
20.01.2020г., заемал длъжността „младши инспектор – водач на специален
автомобил“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
– гр.Русе при Главна дирекция „ПБЗН“.
В периода 01.01.2017г. - 31.12.2019г. изпълнявал служебните си задължения
по утвърдени протоколи и графици, на смени от 24 часа при сумарно отчитане на
работното време. Твърди, че за този интервал от време е отработил 1750 часа
нощен труд, положен между 22.00 часа и 06.00 часа. Визира разпоредбата на
чл.179, ал.1 ЗМВР, според която на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения, включително за полагане на труд през нощта и на
официални празници. Поддържа, че работодателят не му е изплатил дължимото
възнаграждение за извънреден труд, формирано чрез превръщане на нощните часове
в дневни, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Според посочената норма, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове следвало да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Заявява, че при формиране на извънредния труд,
полаганият нощен труд не е преизчислен по посочения начин, поради което
възнаграждението не е определено коректно.
Поддържа, че в процесния период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсиране на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба
№8121з-36/07.01.2020г. липсвала изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд, аналогична на чл.31, ал.2 от предходната Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., който предвиждал алгоритъм за преобразуване на
часовете положен нощен труд. Предвид непълнотата в специалната уредба, счита,
че следва да намери субсидиарно приложение чл.9, ал.2 от общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно който при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143.
Твърди, че за исковия период е положил нощен труд, както следва:
- през 2017г. положил 546 часа нощен труд, който приравнен към дневен е
равен на 624.08 часа. Ответникът не му заплатил 78.08 часа извънреден труд на
стойност 434.48 лева;
- през 2018г. положил 572 часа нощен труд, който приравнен към дневен е
равен на 653.80 часа. Ответникът не му заплатил 81.80 часа извънреден труд на
стойност 545.15 лева;
- през 2019г. положил 632 часа нощен труд, който приравнен към дневен е
равен на 722.38 часа. Ответникът не му заплатил 90.38 часа извънреден труд на
стойност 669.64 лева.
Твърди, че сумата 1649.27 лева – допълнително трудово възнаграждение за
положен 250.25 часа извънреден труд през нощта не му е заплатен.
Моли съда да постанови решение, с което да Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР – София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А да му заплати
сумите: 1649.27 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.01.2017г. - 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.01.2020г. до окончателното й изплащане и 100 лева –
обезщетение за забава, за периода от падежа на всяко задължение до 19.01.2020г.
вкл.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
доводи, досежно неоснователността на ищцовата претенция.
Не оспорва обстоятелството, че за времето от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.,
както и към настоящия момент, ищецът заема длъжността „младши инспектор – водач
на специален автомобил“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – гр.Русе при Главна дирекция „ПБЗН“.
Навежда доводи, че по отношение на държавните служители – полицейски
органи, какъвто е и П.Я., приложение намират специалните норми на чл.187 и
следващите от ЗМВР, както и подзаконовите нормативни актове по приложение на
ЗМВР, регламентиращи труда и работното време. Пояснява, че в ЗМВР няма
препращаща норма, даваща основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на
КТ и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове. Счита, че
не е налице празнота в правото, която подлежи не запълване, тъй като уредбата
на материята в ЗМВР е изчерпателна.
Излага аргументи, относно неприложимостта на НСОРЗ.
Твърди, че положения от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в
протоколите за положен извънреден труд и протоколите за отчитане на работното
време между 22.00 часа и 06.00 часа, респективно, заплатен своевременно по
правилата на действалите към процесния период наредби.
След преценка на доказателствата по делото,
съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Между страните по делото съществува служебно правоотношение, по силата на
което П.И.Я. заема длъжността „младши инспектор – водач на специален автомобил“
в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.Русе
при Главна дирекция „ПБЗН“.
Не
се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР и
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР. Безспорно е, че
предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано.
Представени са относими към правния спор писмени доказателства: Заповед
№1268/23.10.2014г.; Акт за встъпване в длъжност от 31.10.2014г.; длъжностна
характеристика за заеманата от ищеца длъжност; заповед за определяне размерите
на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, на официални
празници, условията и редът за тяхното изплащане; графици за дежурство;
платежни бележки; протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на
смени; протоколи за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници.
Предвид направените в отговора на исковата молба подробни изчисления, с
които се установява трудовото възнаграждение за часовете положен извънреден
труд след преобразуване на нощен към дневен труд и размера на мораторната лихва
върху неизплатеното допълнително възнаграждение за периода от падежа на всяко
задължение до датата на предявяване на иска, ищецът е оттеглил искането за
възлагане съдебно – икономическа експертиза.
В о.с.з. е допуснато изменение на претенциите, както следва: чрез
намаляване на иска с правно основание чл.178, ал.1 ЗМВР, като същият се счита
предявен за сумата 1647.99 лева и чрез увеличаване на акцесорния иск, като
същият се счита предявен за сумата 200.59 лева.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Установено бе, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника заемайки длъжността „младши инспектор – водач на
специален автомобил“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – гр.Русе при Главна дирекция „ПБЗН“. Не се спори, че предвид
характера на заеманата длъжност, ищецът е полагал труд през нощта (22.00 –
06.00 часа) при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата
на чл.187, ал.3 ЗМВР.
Спорът по делото се свежда до това дали по отношение служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл.187 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивки или следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работна заплата и по
специално, нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по чл.179,
ал.1 от ЗМВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техния
размер – с негова заповед, по регламентацията на ал.2 от същата разпоредба.
Допълнителното възнаграждение на П.Я. е било начислено и изплатено по реда на
чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в която е предвидено, че за
държавните служители в МВР е възможно полагане на труд и през нощта между 22.00
часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. В наредбата липсва изрична разпоредба, съответстваща
на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд.
Изложеното води до извод, че в действащия през процесния период подзаконов
нормативен акт е налице празнота досежно методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни, касаеща служителите в МВР.
В тази връзка, нормата на чл.46, ал.2 ЗНА предвижда, че когато нормативният
акт е непълен, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Предвид факта,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния
закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Законът за държавния
служител (в този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС). Поради това, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, то доколкото няма изрично уредено нещо
друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна
препраща към трудовото законодателство по КТ. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от
ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по
нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съобразно
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
коефициент 1.143. В случая, при липса на специално правило, определящо
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна
празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2
НСОРЗ (в този смисъл решение №311/8.11.2019г. на ВКС по
гр.д. № 1144/2018г.). Държавният служител в МВР не би
трябвало да се поставя в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, регулирани от КТ. Следователно положеният от ищеца нощен труд
следва да бъде приравнен на дневно работно време и на тази основа следва да
бъде определен реално положеният от него труд за периода 01.01.2017г. - 31.12.2019г.
В решението на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по
преюдициално запитване, отправено от РС – Луковит е прието, че чл.8 и чл.12,
буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат приемането на национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на нощния труд. В националното ни законодателство,
до 2020г. (включително и през исковия период) не съществува норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на служителите в системата на МВР.
Предвиденото заплащане на нощния труд – 0.25 лева за всеки отработен част и
ободряващи напитки не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по
смисъла вложен в решението на СЕС. Налице е различно третиране на двете
категории лица – служители в МВР и работещи по трудово правоотношение, по
отношение преобразуването на нощните часове в дневни. Показателно е, че до
м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква
допустима от закона цел, а и не са предвидени адекватни мерки за компенсиране
особената тежест на положения нощен труд.
От изложеното следва, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, който не е бил адекватно заплатен, поради това, че не е бил
преобразуван в дневен с прилагане на коефициент 1.143, чието приложение следва
от нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Извършените в тази насока изчисления на ответника
не са оспорени от ищеца, с оглед което съдът намира, че претенциите като
основателни следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 750 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
Съобразно размера на уважените претенции на ответника следва да се възложи
държавна такса в размер на 115.92 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР – София, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“№171А да заплати на П.И.Я.,
ЕГН ********** сумите: 1647.99 лева
– допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.01.2017г. - 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.01.2020г. до окончателното й изплащане; 200.59 лева – обезщетение за забава, за периода от падежа на всяко
задължение до 19.01.2020г. вкл. и 750
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР – София, ЕИК ********* да
заплати по сметка на РРС 115.92 лева
– държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: