РЕШЕНИЕ
№ 1151
гр. Велико Търново, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100147 по описа за 2021 година
Положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл. 124,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС и иск по чл. 537,ал.2 от ГПК
Ищецът ДР. ИВ. ДР. , чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК твърди, че
живее повече от тридесет години във ФРГ , но в гр.**** ул."В.Левски" № 1 се
намира родната му къща, собственост на покойните му дядо и баба - Драган
**** Ганчев, починал през 1995 г. и Елена Христова Ганчева, починала през
1984 г. Сочи , че след смъртта на родителите си е наследил описания в
исковата молба недвижим имот . Твърди, че в Община Полски Тръмбеш
партидата на имота била записана на името на баща му. Заявява, че до
смъртта си дядо му е живял в имота, където са живяли и родителите на ищеца
до преместването си при него в Германия в края на 80-те години. Изтъква, че
след смъртта на майка му, баща му си ходел всяка година в къщата за около
месец и се грижел за нея, той също си идвал в България. След като баща му
починал не е посещавал имота, но грижите за него предоставил на ****, с
която живеел на семейни начала. Изтъква, че ***** пътувала всяка година до
България, плащала данъците и получавала рентата от земеделски земи. Сочи,
1
че през 2014 г. предоставили ключ и дали разрешение на съседите им **** и
**** да ползват гаража, както и мястото. Твърди, че след смъртта на **** не
успели да се свържат с жена му, за да си вземат ключа. Навежда, че по повод
желанието си да построи нова къща в имота разбрал, че ответницата, която не
познава си е извадила констативен акт за собственост по давностно владение
върху неговия имот. Оспорва да са налице основанията за придобиване на
имота по давност по реда на чл. 79, ал.1 от ЗС. Моли съда да приеме за
установено по отношение на ответницата, че той е собственик по наследство
на процесния имот и да отмени изготвения КНА № 125/19.09.2019 г. на
нотариус Д.Тютюнджиева, като нищожен. Претендира разноски.В съдебно
заседание се явява лично и с пълномощника си адв.Д..Поддържа исковите
претенции.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответницата М. ИВ. Г. , чрез
пълномощник адв.Ф. от ВТАК оспорва исковете, като неоснователни. Сочи,
че е придобила собствеността върху процесния имот въз основа на
непрекъснато десетгодишно владение. Твърди, че е извършвала дребни
ремонти и че не познава и не е виждала лицето ****. Изтъква, че въпросното
лице не е плащало данъци за имота, тъй като тя е платила същите за период от
10 години преди издаването на констативния нотариален акт. Моли съда да
отхвърли претенциите. Претендира разноски. В съдебно заседание се
представлява от преупълномощения адв.Г. от ВТАК, който поддържа
изложеното в отговора становище и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №
152, том първи, дело 308/69 г. от 7.04.1969 година на Великотърновски
районен съдия, Драган **** Ганчев и Елена Христова Ганчева от гр.Полски
Тръмбеш са признати за съсобственици по давност на следните недвижими
имоти, находящи се в гр.Полски Тръмбеш , а именно: Дворно място цялото от
1780 кв.м., съставляващо по отменения регулационен план парцел VII в кв. 4
в гр.П.Тръмбеш, със застроена в него къща, при граници: от двете страни
улици, Ст.Томов, Н. Белберов, П.Тодоров и Г. Попов, а по сега действащия
регулационен план на града са отредени два самостоятелни парцела-дворно
2
място от 850 кв.м. съставляващо парцел IX-618 за дворище планоснимачен
номер 618 в кв. 35 по плана на гр.П.Тръмбеш, с построената в него къща при
граници: от двете страни улица, Г.Попов, и дворно място от 930 кв.м.,
съставляващо парцел X-617 в кв. 35 по плана на гр.П.Тръмбеш, при граници:
улица, парцел IX-618 в кв. 35, Н.Белберов , П.Тодоров и Ст.Томов заедно със
застроената в него стопанска сграда. Видно от приложените удостоверения
за наследници, Елена Христова Ганчева е починала на 23.05.1984 г., Драган
**** Ганчев е починал на 9.06.1995 г. , като след тяхната смърт законен
наследник е Иван Д. ****, наследен след смъртта си на 18.03.2001 г. от сина
си ДР. ИВ. ДР.. В приложения разписен лист към проекта за дворищните
регулации като собственици на имота, описан в НА № 152, т.1 дело 308/69 г.
са вписани Драган **** Ганчев и Елена Ганчева. Приета е данъчна
декларация за притежавани недвижими имоти вх.№ 60201461/31.05.1998 г.
подадена в Община Полски Тръмбеш от Иван Д. **** относно притежавания
от него недвижим имот в гр.**** ул.“Васил Левски“ № 1 и приходна
квитанция за платен данък на имота от 22.09.2009 г. От приложеното копие
от нотариално дело № 479/2019 г. на нотариус Д.Тютюнджиева рег.№ 582 в
регистъра на НК се установява, че е подадена молба –декларация от М. ИВ.
Г. , в която се твърди, че притежава недвижим имот в гр.П.Тръмбеш, за който
няма нотариален акт и моли след извършване на обстоятелствена проверка да
я признае за собственик по давностно владение и да издаде нотариален акт. В
молбата имота е описан като ПИ с идентификатор 57354.300.618 по КККР на
гр.П.Тръмбеш с площ от 1839 кв.м., заедно с построените в него сгради с
идентификатор 57354.300.618.1 с площ от 121 кв.м. с предназначение -къща,
сграда с идентификатор 57354.300.618.2 с площ от 42 кв.м. и сграда с
идентификатор 57354.300.618.3 с площ от 38 кв.м. Имотът не е актуван като
общински, а в разписния лист е записан на Драган Ив.Ганчев и Елена
Хр.Ганчева –НА № 152, т.1 .№ 308/1969 г. С нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение
№ 125, том 4, рег.№ 7018 дело № 497 от 19.09.2019 г., нотариус
Д.Тютюнджиева е признала М. ИВ. Г. за собственик по давностно владение
на недвижим имот, находящ се в гр.Полски Тръмбеш , именно : ПИ с
идентификатор 57354.300.618 по КККР на гр.П.Тръмбеш с адрес на
поземления имот гр.П.Тръмбеш, ул.“В.Левски4 № 1 с площ от 1839 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
3
ползване : ниско застрояване /до 10м./ номер по предходен план 711, кв.0, при
съседи: 57354.300.611; 57354.300.612; 57354.300.613; 57354.300.2563;
57354.300.615; 57354.300.2566;57354.300.619 , заедно с построената в този
имот сграда с идентификатор 57354.300.618.1 с адрес на поземления имот
гр.**** , сградата разположена в имот с идентификатор 57354.300.618 със ЗП
от 121 кв.м., брой надземни етажи -1, брой подземни етажи-няма данни, брой
самостоятелни обекти в сградата-няма данни, с предназначение-друг вид
сграда за обитаване ; сграда с идентификатор 57354.300.618.2 с площ от 42
кв.м. , брой надземни етажи 1, брой подземни етажи-няма данни, брой
самостоятелни обекти в сградата-няма данни, с предназначение-хангар, депо,
гараж, и сграда с идентификатор 57354.300.618.3 с площ от 38 кв.м., брой
надземни етажи-1, брой подземни етажи-няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата-няма данни, с предназначение:селскостопанска сграда.
Приложена е пр. преписка № 2009/20 г. на ВТРП , образувана по повод сигнал
от ищеца до Община П.Тръмбеш, приключила с постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство от 6.01.2021 г. По делото са събрани и
гласни доказателства. Св. П. заяви, че познава страните и е съседка на имота
на ищеца, като живуща в гр.П.Тръмбеш, ул.“В.Левски“ № 4. Твърди, че
процесния имот е бил обитаван първо от дядото и бабата на ищеца-
Драгомир и Елена, после от родителите на ищеца Иван и Милка. Ищецът
също живял в имота, но отдавна. Познава ***, която идвала да наглежда
имота и да плаща данъците. Твърди, че не я е виждала от 7-8 години, но по
нейна молба тя и съпругът , който починал през 2013 година се грижели за
имота. Бил им даден ключ и те ползвали гаража и двора, докато гледали
животни. Къщата не била обитаема. Въпреки, че нямала връзка със ***
последните години, считала, че уговорката им важи и ползвала гаража.
Заявява, че никога не е виждала ответницата или нейни близки , които да и
поискат ключа за гаража. Сочи, че ключът за портата, която била омотана със
синджир, още е в нея. Относно лицата, свидетелствали пред нотариуса в
производството по обстоятелствена проверка изтъква, че те са в роднински
отношения с ответницата и че никой от тях не е съсед на техните / нейния и
на ищеца/ имоти, тъй като живеят надалеч, в горния край на града. Към
момента имотът бил западнал още повече, тъй като дръвчетата били
изсъхнали, оградата е обрасла, част от нея била разрушена. В имота няма нито
ток, нито вода, в гаража също няма ток. Св. **** излага, че от 30 години
4
познава семейството на ищеца, с който живеят в една къща в Германия, но не
на семейни начала. Тъй като ищецът живеел от около 40 години в Германия,
родителите му също живеели там , но по политически причини им били
наложени забрани да се връщат в България, едва когато тези забрани паднали
започнали да се прибират в имота в гр.П.Тръмбеш. Сочи, че ищецът и баща
му живеели по няколко месеца в България. Тъй като тя си идвала всяка
година по молба на ищеца наглеждала и неговия имот, плащала данъци и
дала ключ за гаража на **** и ****, за да го ползват. Сочи, че не е ходила в
имота от две години , като преди да почине **** сложили синджир с катинар
на външната порта и този синджир не бил махнат и досега. През 2018 г.
видяла, че част от оградата е паднала , имало счупени прозорци и не личало
някой да е влизал в имота, или да е правил нещо по него. Заявява, че
контактувала с ****, преди да закрият домашния си телефон, оставила си и
телефон в Общината, но никой не я уведомил , че има претенции към имота.
Според нея ищецът искал да си направи допълнителни ремонти в имота, като
дори заявил, че като се пенсионира, ще живее там. Св. **** живее в
гр.П.Тръмбеш и познава само ответницата. Бил виждал доста пъти *** – брат
на свекървата на ***, както и Тодор да чистят покрай плета. Преди седем-
осем години били изчистили целия имот. После той отново обрасъл . Допреди
две-три години ги виждал да чистят оградата покрай главния път и да сменят
врати . Сочи, че не се сеща да е виждал *** в имота , като от нея знаел, че
съседите им правели някакви проблеми и че не можели да изгонят някаква
жена от гаража. Лично от *** чул, че **** и **** си държат ремаркето в
гаража .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК всеки има право да предяви
иск за да възстанови правото си, ако то е нарушено , или да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по
този ред, като в случая ищецът го доказва с целените от него правни
последици- да установи правото си на собственост по силата на
наследственото правоприемство върху имот, за който ответницата се е
5
снабдила с титул за собственост по силата на обстоятелствена проверка за
изтекла в нейна полза придобивна давност. Ищецът отрича правото на
ответницата като заявява, че след смъртта на баща си, придобил имота от
своите родители- негови баба и дядо , той като единствен законен наследник е
собственик на процесния имот, върху който няма данни ответницата да е
упражнявала явно, непрекъснато и несмущавано владение за период от десет
години. При тези изложени фактически твърдения от ищеца относно правото
му на собственост по силата на наследствено правоприемство, както и
противопоставените възражения от ответницата за придобиването на имота
по давностно владение, тя следваше да установи пълно и главно всички
предпоставки, легитимиращи я като изключителен собственик на соченото
основание. Събраният по делото доказателствен материал безспорно
установява, че процесния имот, находящ се в гр.Полски Тръмбеш е придобит
в собственост от Драган и Елена Ганчеви по силата на нотариален акт № 152,
том 1, д.№ 308 от 7.04.1969 г. на Великотърновски районен съдия, като след
смъртта, първоначално на Елена Ганчева през 1984 г. , впоследствие на
Драган Ганчев през 1995 г. , имотът е наследен на основание чл. 5,ал.1 от ЗН
от единствения им син- Иван Д. ****. Отново по силата на наследственото
правоприемство, след смъртта на Иван Д. **** през 2001 година, процесният
имот е станал собственост на неговия законен наследник-синът му ДР. ИВ.
ДР.. Ответницата, легитимираща се като собственик на процесния имот
след снабдяването си с констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение, следваше да установи
пълно и главно всички предпоставки от фактическия състав на чл. 79,ал.1 от
ЗС, според който правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. / не се
твърди добросъвестно владение, при което се прилага петгодишна давност по
чл.79,ал.2 т ЗС/. Освен изтичане на определения от закона срок, е необходимо
да се установи фактическия състав на владението по чл. 68,ал.1 от ЗС, който
включва обективен и субективен елемент - упражняване на фактическа власт
и намерение вещта да се държи като своя. Владението следва да бъде
непрекъснато, явно и спокойно. Необходимо е да се упражнява
непосредствена фактическа власт върху вещта, да се осъществява физическо
присъствие в имота, да се извършват явни действия по стопанисването му. В
закона -чл.69 от ЗС се установява оборимата презумпция , че владелецът
6
държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. В
случай на отричане на владението, отричащата страна носи доказателствената
тежест за нейното оборване. За да се признае право на собственост на
основание изтекла придобивна давност, доказването следва да е пълно и
главно, а липсата на категорични доказателства, за която и да е от
изискваните материално правни предпоставки би довела до отхвърляне на
претенцията. Релевантните към спора доказателства установяват, че
ответницата е инициирала производство пред нотариус Д.Тютюнджиева рег.
№ 582 в НК с район на действие ВТРС с подаването на молба-декларация от
9.09.2019 година, в която е посочила, че притежава недвижим имот без да има
нотариален акт, поради което моли след извършване на обстоятелствена
проверка да я признае за собственик по давностно владение и да издаде
нотариален акт за собственост. В производството пред нотариуса са
разпитани като свидетели посочените от молителката лица- **** ****, ***
*** и ****. Според съставения протокол от 19.09.2019 г. на същата дата пред
нотариуса лицата, след като им била напомнена наказателната отговорност са
се подписали под изявленията , че от десет години само молителя владее
имота, стопанисва го и се грижи за него , никой не е оспорил собствеността
му и те не знаят друг като собственик на имота. На същата дата с
постановление нотариусът е признал ответницата за собственик на
недвижимия имот в гр.**** на основание давностно владение по чл. 79,ал.1
от ЗС и е изготвил нотариален акт № 125, том 4, рег.№ 7018, дело 497 от
19.09.2019 г. От приложените към прокурорска преписка № 2009/ 2020 г. на
ВТРП документи и постановлението за отказ от образуване на досъдебно
производство се констатира, че в дадените обяснения ответницата е заявила,
че първоначално нейният баща се е грижил за имота, а впоследствие след
смъртта му тя поела грижите.Не познавала наследниците на имота и тъй като
никой не предявявал претенции за същия през 2019 г. решила да се снабди с
нотариален акт, като заплатила данъците за имота наведнъж преди
придобиването му. Свидетелката в нотариалното производство **** е
обяснила, че живее в града от 60 години, не знае имота да има собственици,
същия бил необитаем и за него се грижели брат *** **** и снаха М.Г.,
през период повече от 10 години. *** **** обяснява, че откакто се помнел за
имота се грижела племеницата му М.Г. , с помощта на *** и на **** /починал
на 23.09.2019 г./. Анализът на документите от нотариалното дело и дадените
7
обяснения в хода на прокурорската проверка сочи по категоричен начин, че
пред нотариуса не е изяснена в пълнота фактическата обстановка,
обосноваваща направения извод за осъществено от молителката в
нотариалното производство непрекъснато, явно и необезпокоявано владение
върху имота за период от 10 години , респективно за осъществен фактическия
състав на чл. 79,ал.1 от ЗС относно изтекла в нейна полза придобивна
давност. Прави впечатление, че показанията на свидетелите в нотариалното
производство Тошо ****, *** **** и **** са бланкетни, като един от тях
говори, че имота е собственост на молителите / има само един молител/ , а
другите двама знаели само молителя като собственик на имота.Тримата
твърдят , че за имота се грижи единствено молителя / молителите/ , владее го
повече от десет години, но никой от тях не е обяснил в какво точно се
изразяват положените грижи и как е демонстрирано владението. Освен това
никой от свидетелите не споменава за бащата на ответницата, който според
нейните обяснения се грижел дълго за имота преди почине, след което тя
поела тези грижи. Плащането на данъци, изтъкнато като един от елементите
на проявеното стопанисване е осъществено от ответницата през м. април 2021
година , като тогава са погасени наведнъж данъчните задължения за период
от 2014 г. до 2021 г. Исканата информация относно плащане на данъци за
периода 2009 г.- 2014 г. не бе предоставено от ответницата, като по изявления
на пълномощника в Община П.Тръмбеш не разполагали с данни за този
период. Паралелно с горното събраните по делото гласни доказателства
категорично опровергават тезата на ответницата относно осъществено от нея
непрекъснато, явно, необезпокоявано владение върху имота за период повече
от 10 години. В показанията си св.**** заявява, че тримата роднини на ***-
свекървата *** брата на свекърва - *** и зет Тошо, който починал се
„..въртели, чистели около оградата и отвън и отвътре, един път изчистили
целия имот /преди седем-осем години/“. Той обясни, че най-често е срещал
***, по-малко *** а за ответницата не се сети да я е виждал, но знаел от нея,
че тя имала проблеми със съседите **** и ****, които си държали ремаркето
в гаража и имали спор относно това кой какъв е. Пак неговите показания
установяват, че от *** разбрал, че не могат да изгонят жената /****/ от
гаража. Св. П. обясни, че имотът, съседен на нейния е бил на дядото и
бабата на ищеца, които тя познавала, както познавала и баща му и майка му и
самия ищец, живущ от дълги години в Германия. Тя и съпругът държали
8
свои вещи в гаража, като ключа за него и до днес стои в нея, след като
ищецът им дал разрешение. Контактували със св.*****, близка на ищеца,
която един път в годината си идвала, наглеждала имота, плащала данъците.
Св.***** също потвърди, че ежегодно с изключение на последните две
години е идвала да наглежда имота, тя е дала със съгласието на ищеца ключ
за гаража на съседите **** и ****, които са го ползвали за свои нужди.
Съпоставяйки показанията и на тримата свидетели се налага извода, че
ищецът не е спрял да се интересува от имота си, въпреки, че от дълги години
живее в друга държава и давайки разрешение на съседите, чрез близката си
св.***** да ползват част от имота, както и възлагайки и да го наглежда
ежегодно при посещенията си в България и да плаща дължимите данъци, е
демонстрирал собственическите си права. В случая лошото състояние на
имота , за което свидетелстват всички доказва, че ответницата не го е владяла
като свой за период от десет години и не е осъществявала фактическа власт
върху него, чрез физическо присъствие в имота и чрез явни действия по
неговото стопанисване. В имота се установи, че няма ток, няма вода, част от
оградата липсва, дворът е обрасъл. Ответницата не доказа нито обективните,
нито субективните признаци на владението, годно да я направи собственик. В
този ред на мисли, св.**** посочи, че в имота е виждал повече близки на
ответницата, не и самата нея, а дори да е имало някакъв опит за завладяване,
същият е бил отблъскван от съседите, които са упражнявали фактическа власт
върху част от имота с позволение на собственика. Ако се счете, че подавайки
молба пред нотариуса ответницата е демонстрирала явно намерението си за
своене на имота само за себе си, то не е изтекъл предвидения от закона
десетгодишен период, тъй като процедурата е инициирана едва през есента
на 2019 година. По горните съображения при проведено пълно и главно
доказване от ищеца относно правото му на собственост върху имота на
основание наследствено правоприемство и неосъществено пълно и главно
доказване от ответницата на фактическия състав на чл. 79,ал.1 от ЗС иска се
явява основателен и доказан и следва да се уважи, като се приеме за
установено, че ищецът е собственик на имота, описан в НА № 152, т. 1 д.№
308/1969 г.
По иска с правно основание чл. 537,ал.2 от ГПК за отмяната на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 125 , т.4,
9
рег.№ 7018, д. № 497/19.09.2019 г. на нотариус Д.Тютюнджиева :
С констативния нотариален акт се установява правото на собственост
върху недвижим имот в едно охранително производство, което отпочва по
молба на молителя и протича само с негово участие. Ако възникне спор за
правото на собственост на лицето, посочено като негов титуляр в
констативния нотариален акт, оспорването следва да се проведе по исков
ред. С постановяване на съдебното решение , което със сила на пресъдено
нещо признава правата на трети лица по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се
отмени на основание чл.537,ал.2 от ГПК, като последица от постановеното
съдебно решение, признаващо правата на третото лице. След като съдът
приема за установено, че ищецът е изключителен собственик на процесния
имот, описан в НА № 152, том 1, дело № 30881969 г. , който имот е предмет
на нотариален акт № 125 , т.4, рег.№ 7018, д. № 497/19.09.2019 г. на нотариус
Д.Тютюнджиева, описан подробно в него със съответните идентификатори на
поземления имот и сградите в него съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-8-32/8.06.2010 г. на изп.
директор на АГКК, то този констативен нотариален акт, с който
ответницата е призната за изключителен собственик следва да се отмени
изцяло. Относно искането на ответницата в условията на евентуалност
изразено в писмените бележки на процесуалния и представител да не се
отменя КНА в частта относно гаража, тъй като същият не бил описан в НА №
152, т.1, д.308/1969 г. , дори да се приеме, че е процесуално допустимо /
каквото не е, тъй като не е своевременно заявено/, то е и неоснователно, тъй
като приращенията следват главната вещ- чл. 92 от ЗС. В случая,
собственикът на земята е собственик и на построения върху нея гараж,
доколкото друго не беше установено.
С оглед изхода на делото ответницата дължи на ищеца направените по
делото разноски, за което е приложен списък по чл. 80 от ГПК. Дължи се
сумата от 341,40 лева за заплатена държавна такса, сумата от 23,55 лева такса
за вписване, сумата от 15 лева за съдебни удостоверения, сумата от 20 лева
депозит за свидетел и сумата от 8 лева такси за удостоверения за наследници.
За сумата от 80 лева –такса за издаване на скици няма приложен платежен
документ и същата не следва да се присъжда. Относно възражението за
10
прекомерност на адвокатското възражение , съдът счита същото за
неоснователно. При минимално дължимо възнаграждение определено по
правилото на чл. 7,ал.6, вр. с ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1042 лева, като взе
предвид, че делото разкрива фактическа и правна сложност и че са предявени
два обективно съединени иска, за всеки от който се дължи възнаграждение
съобразно чл.2,ал.5 от Наредбата, платеното адвокатско възнаграждение от
1500 лева не е прекомерно според настоящия състав на съда. В заключение
на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата следва да плати на ищеца
сумата от 1907,95 лева направени по делото разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124,ал.1
от ГПК , че ДР. ИВ. ДР. с ЕГН ********** е собственик по наследство на
недвижим имот, описан в НА № 152,т.1,дело № 308/1969 г.на
Великотърновски районен съдия, находящ се в гр.**** именно: Дворно място,
цялото от 1780 кв.м. съставляващо по отменения регулационен план парцел
VII в кв. четвърти в гр.П.Тръмбеш, със застроена в него къща, при граници:
от двете страни улици, Ст.Томов, Н. Белберов, П.Тодоров и Г. Попов, а по
сега действащия регулационен план на града са отредени два самостоятелни
парцела-дворно място от 850 кв.м. съставляващо парцел IX-618 за дворище
планоснимачен номер 618 в кв. 35 по плана на гр.П.Тръмбеш, с построената в
него къща при граници: от двете страни улица, Г.Попов, и дворно място от
930 кв.м. съставляващо парцел X-617 в кв. 35 по плана на гр.П.Тръмбеш, при
граници: улица, парцел 9-618 в кв. 35, Н.Белберов , П.Тодоров и Ст.Томов
заедно със застроената в него стопанска сграда.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 от ГПК Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение
№ 125, том 4, рег.№ 7018 дело № 497 от 19.09.2019 г. , с който нотариус
11
Д.Тютюнджиева рег.№ 582 в НК с район на действие ВТРС е признала М. ИВ.
Г. с ЕГН ********** за собственик по давностно владение на недвижим
имот, находящ се в гр.**** именно : ПИ с идентификатор 57354.300.618 по
КККР на гр.П.Тръмбеш с адрес на поземления имот гр.**** с площ от 1839
кв.м. , с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване :ниско застрояване /до 10м./ номер по предходен план 711,
кв.0, при съседи: 57354.300.611; 57354.300.612; 57354.300.613;
57354.300.2563; 57354.300.615; 57354.300.2566;57354.300.619 , заедно с
построената в този имот сграда с идентификатор 57354.300.618.1 с адрес на
поземления имот гр.**** , сградата разположена в имот с идентификатор
57354.300.618 със ЗП от 121 кв.м. брой надземни етажи -1, брой подземни
етажи-няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, с
предназначение-друг вид сграда за обитаване ; сграда с идентификатор
57354.300.618.2 с площ от 42 кв.м. , брой надземни етажи 1, брой подземни
етажи-няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, с
предназначение-хангар, депо, гараж, и сграда с идентификатор
57354.300.618.3 с площ от 38 кв.м., брой надземни етажи-1, брой подземни
етажи-няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, с
предназначение:селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА М. ИВ. Г. с ЕГН ********** от гр.**** ул. «*** да заплати
на ДР. ИВ. ДР. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер
на 1907,95 / хиляда деветстотин и седем лева и 95 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд
, чрез Великотърновски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12