Решение по адм. дело №2110/2025 на Административен съд - Пловдив

Х. Н. С., [населено място], [улица], с пълномощник адв. Т. Ц. обжалва отказ на С. К. АД, [населено място], пл. О. № 13Б, представлявано от изпълнителния директор Ст. Т. да уважи право на достъп по чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 съобразно направено искане от 27.08.2025г.

- В жалбата се поддържа, че С. К. АД е отказало да уважи искане на оспорващото лице за предоставяне на копия от всички документи, в които се съдържат лични данни вр. с упражнено право на достъп по чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 включително, но не само договор за кредит.

Заявено е, че С. изплатила повече суми към Стик-Кредит АД, отколкото е по договор, поради което има съмнение за увеличение на задълженията без нейно знание. Адв. Ц. е упълномощен да представлява жалбоподателя пред дружеството с оглед установяване дължимостта на сумите и на 27.08.2025г. той изпратил електронно съобщение до електронна поща на Стик-Кредит АД с прикачено пълномощно. На 19.09.2025г. е изпратено електронно съобщение от ответната страна, в което се съдържа процеснсия отговор. Твърди се, че същия съдържа обща информация без да са предоставени исканите документи – подписани договори за кредит, общи условия, платежни нареждания и др. Посочено е, че ответното дружество признава, че обработва личните данни на жалбоподателя по отпуснат кредит от разстояние и твърди, че няма задължение да предостави копия от документи. Цитиран е текст от съдържанието на отговора, според който искането е неоснователно и дружеството отказва да издаде копия от исканите в молбата документи, доколкото има задължение само и единствено да предостави копие от обработваните лични данни. В приложение № 1 към отговора е вписано, че дружеството обработва посочените лични данни вр с кредити за период от 2023г. до 2025г. Предвид това се счита, че дружеството твърди да притежава няколко договора за кредит с жалбоподателя и непредоставянето на поисканите копия нарушава правото на достъп на лицето.

С позоваване на Регламент /ЕС/ 2016/679 и Хартата на основните права на ЕС, е посочено, че във вр. с липса на определение на понятието „копие“ в ОРЗД – в Решение от 04.05.2023г. на СЕС по дело С-487/21, т.21 е прието, че общото описание на данните, които са в процес на обработване или препращането към категории лични данни не би отговаряло на това определение. В т.23 от същото решение е посочено, че употребата на израза „всяка информация“ в определението за понятието „лични данни“ отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие. В цитираното решение е посочено още, че правото по чл.15 пар.3 1-во изр. от Регламент /ЕС/ 2016/679 – предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с регламента права, като се вземат предвид правата и свободите на други лица. С позоваване на Решение от 22.06.2023г. на СЕС по дело С-579/21 е отразено, че понятието „копие“ обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, затова общото описание на данните, които са в процес на обработване или препращането към категории лични данни, не би отговаряло на това определение. В реда на изложеното е цитирана и част от Решение от 26.10.2023г. на СЕС по дело С-307/22. Счита се, че по смисъла на цитираната практика на СЕС – субектът на лични данни има право на достъп и да получи копия от документи, в които се съдържат личните му данни, с оглед извършване на проверка дали личните му данни са обработват законосъобразно и с оглед упражняване на правата по Регламент /ЕС/ 2016/679.

Поискана е отмяна на отказа със задължаване на Стик-Кредит АД в качеството на администратор на лични данни да предостави копие от всички документи, в които се съдържат лични данни на С. от кредитното й досие, поддържано и съхранявано от дружеството.

В писмени съображения по същество са допълнени доводите от жалбата – твърди се, че процесният отказ не съдържа подпис на издателя му /представляващ дружеството/ към датата на издаването му, поради което липсва един от реквизитите на отказа и същият е нищожен /с позоваване на решение по адм.д.№ 1640/2025г., АС – Пловдив/. Поддържа се, че при представяне на преписката е приложен отговор без подпис на издателя му. Представен е отговор с положен собственоръчен подпис на изпълнителния директор, както и положен КЕП от него върху отказа, но след представяне на преписката. Счита се, че представеният след преписката отказ не следва да бъде взет предвид от съда и е възразено против приемането му, тъй като е съставен за целите на производството и липсва достоверна дата на него. В тази вр. е посочено, че единствената достоверна дата е тази на положения КЕП – 29.10.2025г., което е значително след образуване на делото. По отношение становището на ответника по жалбата е заявено, че невярно се твърди, че всички искани документи са предоставени при сключване на договора, тъй като на интернет страницата на дружеството не са видни и не се съдържат никакви договори с жалбоподателя. Ведно с това се поддържа, че за нито едно от твърденията ответната страна не представя доказателства. Предвид съдържанието на отговора по жалбата е посочено, че дружеството признава, че обработва личните данни на С. вр. с отпуснат кредит от разстояние № 1110047/08.08.2024г., като по същество отказва да предостави копия от исканите документи, което представлява нарушение на чл.15 пар.3 от Регламент /ЕС/ 2016/679. С арг. от Решение на СЕС от 20.12.2017г. по дело С-434/2016г. е заявено, че при сключване на договор личните данни на страните са неразривно свързани с цялото съдържание на договора. С позоваване на Решения на ВАС №№ 7173/2025г., 7322/2025г., 10246/2025г. се поддържа, че предвид фактическата установеност по делото – отказът е и незаконосъобразен.

Поискано е обявяване нищожност на отказа или отмяната му като незаконосъобразен, като с въведено допълнително искане на основание чл.144 АПК вр. с чл.404 вр. с чл.527 ГПК – да бъде осъдено дружеството в качеството на администратор на лични данни, да предостави копие от всички документи, съдържащи лични данни на жалбоподателя С., ведно с присъждане на направените по делото разноски.

- Ответникът Стик - Кредит АД, [населено място], пл. О. № 13Б, представлявано от изпълнителния директор Ст. Т. с пълномощник юрисконсулт Р. П. оспорва жалбата като неоснователна. В отговор по жалбата /л.23 и сл./ е посочено, че Стик-Кредит АД се е произнесло по заявлението и е изпратило изричен и мотивиран отговор съгласно чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Предоставена е точна и разбираема реплика на обработваните от дружеството лични данни на лицето, посочени са основанията за обработване на личните данни, целите на обработката и срок на обработваните лични данни. Счита се, че с изпращането на отговора дружеството е изпълнило изцяло задължението си на администратор на лични данни, съгласно ОРЗД. Поддържа се, че при сключване на договора са предоставени на жалбоподателя всички изискуеми документи – носители на лични данни /договор, погасителен план, общи условия и др./. В тази вр. е представен файл от софтуерната система на дружеството, в който са отразени всички действия и комуникация с клиента, от който е видно получаването на договорните документи от клиента /л.24 – лог файл на договор от 07.08.2024г./. Затова се счита, че искането за повторното им предоставяне не е правно основано и по същността си това представлява злоупотреба с право, тъй като законодателството в РБ не задължава кредитора да предоставя копия на сключените договори за кредит. С позоваване н чл.12 пар.5 „б“ от регламента е посочено, че в случая искането в частта за предоставяне на копия от договори е незаконосъобразно и счетено за неоснователно, поради което не е било уважено. Вписано е, че искането е и прекомерно, тъй като предоставените данни са точна реплика и жалбоподателят не твърди да са некоректно посочени. В тази вр. е направено позоваване на Решение от 4 май 2023г. на СЕС по дело С-487/21г. Заявено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1. Жалбата, е постъпила на 25.09.2025г. По данни от представената преписка - отказът /отговор/ е изпратен на оспорващото лице на 19.09.2025г. по имейл.

Със заявлението до Стик-Кредит АД от 27.08.2025г. /л.6 гръб/ е упражнено право на достъп до лични данни съгласно чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 – поискано е да бъде предоставен достъп до всички данни, които Стик-Кредит АД обработва в качеството на администратор на лични данни посредством предоставяне на копия от документи, в които се съдържат лични данни на Хр. С..

Към жалбата са приложени : екранна разпечатка на електронно съобщение от 27.08.2025г. до Стик-Кредит АД, подписано от адв. Ц. с КЕП; пълномощно; отговор от Стик-Кредит АД до Хр. С. чрез адв. Ц. от 19.09.2025г. – неподписан от изпълнителния директор; Приложение № 1 – формуляр за предоставяне на информация по чл.15 от ОРЗД.

Ответникът представи идентична информация – преписката, в която отговорът от администратора на лични данни не е подписан.

В отговора е посочено, че във вр. с молбата на С. за предоставяне на допълнителна информация съгласно чл.15 и чл.20 от Регламент 2016/679, Стик-Кредит АД потвърждава, че обработва лични данни на жалбоподателя по отпуснат кредит, предоставен от разстояние. Обработваните лични данни са предоставени от лицето при кандидатстването за кредит от разстояние. По повод искането е направено позоваване на чл.15 т.3 от Регламент 2016/679 и е вписано, че администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни, а не да възпроизвежда копие от документи, които са част от обработваните лични данни. В изпълнение на задължението по чл.15 т.3 от Регламент 2016/679 е приложен към отговора – формуляр за предоставяне на информация по чл.15 от ОРЗД, съдържащ информация за личните данни на С., които се обработват от дружеството. Лицето е уведомено, че достъп до обработваните лични данни може да получи и чрез електронната платформа, в която е регистриран потребителския профил чрез отразен линк. Посочено е още, че „В отговор на искането Ви за предоставяне на копия от документи, Дружеството счита искането за неоснователно и отказва да издаде копия от исканите в молбата документи доколкото Дружеството има задължение само и единствено да предостави копие от обработваните лични данни.“.

Следва извод, че подадената на 25.09.2025г. жалба е в 14 дневен срок, считано от получаване на отговора. В чл. 12 пар. 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е предвиден специален срок за произнасяне - един месец от получаване на искането, който при необходимост може да бъде удължен с още два месеца, като се вземе предвид сложността и броя на исканията. В случая няма данни за удължаване на срока.

- При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и се съобрази нормата на чл.171 ал.4 АПК : „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.“. Ответникът бе задължен да представи подписан отговор до Хр. С., като предвид идентичните данни, представени от жалбоподател и ответник, това задължение се отнася до съществуващ подписан договор към дата на изпращането му, а не отговор – подписан впоследствие.

На 29.10.2025г. /л.36 и сл./, ответникът представи подписан отговор от изпълнителния директор – с положен ръкописен подпис и КЕП от 29.10.2025г. Отсъства дата на полагане на ръкописния подпис, обвързана с дата на изпращането му – 19.09.2025г., както и пояснение за конкретна дата на ръкописното подписване. По отношение КЕП се отчита датата, отразена в подписа – 29.10.2025г., която не е идентична с дата на изпращане на отговора – отказ.

2. Съдържанието на молбата я квалифицира на заявление по см. на чл.37б ал.1 ЗЗЛД с реквизитите по чл.37в с.з. Същата е вр. с упражняване на правата по чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, при което администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта – чл.15 пар.3 от Регламента.

Съобрази се, че при оспорване на отказ се разглежда приетото от административния орган фактическо основание – в случая неоснователност на искането за предоставяне на копия от документи с арг. от чл.15 т.3 от Регламента, за разлика от оспорване на мълчалив отказ, при което в обхвата на проверката за законосъобразност са всички възможни предпоставки, относими към преценката за съответствието на искането с материалния закон. Искането е ясно – предоставяне на достъп до всички лични данни с представяне на копия от всички документи, съдържащи лични данни. При описаните данни следва извод за допустимост на жалбата.

Предвид съдържанието на представения отговор по жалбата се констатира недопустимо допълване на фактически основания за отказа – позоваване на чл.12 пар.5 „б“ от Регламент 2016/679. В тази вр. следва да бъде посочено, че в отказа отсъстват съображения за прекомерност на искането, повторяемост или явна неоснователност. След като отказът не съдържа мотиви за прилагане на чл.12 § 5 б.“б“ от Регламента, недопустимо е в писмен отговор по жалбата нормата да бъде изтъквана като приложена в случая. Съдът също не може да допълва фактически основания, непосочени в административен акт, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта.

Няма спор за качеството на Стик-Кредит АД - администратор на лични данни по смисъла на чл. 4 т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, а от събраните по делото доказателства е видно, че Хр. С. е субект на данни, поради наличието на облигационно отношение между страните по делото. Лични данни на жалбоподателя са обработвани от дружеството.

Налице е отказ на администратора на лични данни да предостави на субекта на същите - копие на документи и договори, в които се съдържат негови лични данни. Отказът на администратора на лични данни да предостави информация по чл. 15 ОРЗД подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 39 ал. 1 ЗЗЛД.

2.1. Предвид констатацията за отсъствие на подпис в отговора – отказ на администратора на лични данни, следва извод за издаване на оспореният акт при допуснато съществено нарушение - неспазване на установената от закона форма по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 8 АПК, изразяваща се в липса на подпис на издателя на писмения отговор. Възприето е в съдебната практика, че липсата на подпис води до невъзможност да се установи издателя на акта /авторство/ и спазването на изискването за компетентност на издателя. В тази насока Решение № 869/2023г. по д. № 4137/2022г., ВАС : подписът на лицето, издало акта и означение на длъжността му, са съществени елементи на формата на акта и отсъствието на същите съставлява съществен порок на акта /чл.146 т.2 АПК/ с последица неговата недействителност. Както бе посочено, ответникът представи в изпълнение на указания по доказателствата подписан акт, но без дата на положения ръкописен подпис и с дата на КЕП – след издаване на акта.

В конкретния случай липсата на подпис на законния представител на администратора – изпълнителния директор, е пречка да се установи авторството на акта и формираната в съдържанието му воля /Решение № 9077/2025г. по д. № 6950/2025г., ВАС; Решение № 9549/2025г. по д. № 5079/2025г., ВАС/. Констатира се, че писменото уведомление, съдържащо отказ за предоставяне на копия от документи с лични данни на заявителя за достъп е изпратено по електронен път на електронния адрес, от който е подадено заявлението /л.26 гръб, л.28/, но няма данни за подписването му както ръкописно, така и с електронен подпис към дата на изпращане на лицето. Не бе доказано, че представеният в хода на делото подписан отговор с ръкописен и електронен подпис, е съществуващ подписан акт към дата на изпращането му. В тази вр. съдът се позовава на цитираните решения на ВАС от 2025г., в които е възприето и няма повод за отклонение от преценката – „Действително удовлетворяването на права по Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД на субекта на данни е възможно да се осъществи чрез електронен документ и да съдържа електронно изявление по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕУУ, но за да бъде валидно волеизявлението, то писмото следва да бъде подписано от издателя или упълномощено от него лице с положен саморъчен подпис или чрез използването на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис.“.

Според съдържанието на оспорения отказ от 19.09.2025г. - същият не е подписан ръкописно, а предвид характера му на електронен документ по см. на чл.3 ЗЕДЕУУ, не е подписано с квалифициран електронен подпис, съдържащ електронно изявление по см. на чл.2 от същия закон, който способ на комуникация между субект и администратор на лични данни не е отречен от приложимите норми на Регламента, като КЕП следва да е положен от представляващ юридическото лице – администратор на лични данни в случая /или от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по см. на ОРЗД или упълномощаване с конкретна представителна власт от името и за сметка на дружеството-администратор на лични данни/.

Изводът за нарушение на чл.59 ал.2 т.8 АПК поради отсъствие на подпис -ръкописен или електронен на издателя на документа, към дата на изпращане на писмото-отказ, е с последица нищожност на акта, тъй като не е възможно да се установи авторство на издателя и съдържание на волеизявлението /не е доказана времева компетентност на органа/.

2.2. Ведно с това се установи и незаконосъобразност на отказа.

Необходимо за разрешаване на спора е съобразяване с нормата на чл. 5 ОРЗД "Принципи, свързани с обработването на лични данни" и по-конкретно чл. 5 § 1 буква „б“ ОРЗД, според който личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели – „ограничение на целите“, който принцип изисква доказване на прозрачност с оглед буква „а“ от §1 чл.5 ОДЗД : „обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните /„законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“/. В тази вр. - непредоставянето на копие от договора за потребителски кредит, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта представлява нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която следва да осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, ограничение на целите, свеждане до минимум, точност, цялостност и поверителност. Отчита се, че съдържанието на правните норми гарантира на първо място спазване на общите принципи на нормативния акт и целите, които тяхното прилагане трябва да постигне, предвид което наименованието на Глава трета, Раздел 1 от ОРЗД е "Прозрачност и условия" при упражняване на правата на субекта на данните. Следователно принципът на прозрачност е основната гаранция за правата на субекта на данните и ОРЗД не поставя под съмнение, че правото на информация включва и целите на обработване на личните данни, като в тази вр. правото на достъп на субекта на данните е изяснено в чл. 15 ОРЗД - приоритетно в неговото съдържание са целите на обработването.

В реда на изложеното и във вр. със съдържанието на отговора по искането е необходимо да бъде посочено, че Съдът на ЕС с Решение от 26 октомври 2023г. по дело С-307/2022г. приема, че член 12, параграф 5 и член 15, параграфи 1 и 3 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент.

Съгласно член 15, пар. 1 ОРЗД всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така - достъп до данни и информация в обема, посочен в цитираната разпоредба. В съответствие с разпоредбите член 12 пар.1 във връзка с член 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът на лични данни следва да предостави копие на документа, както и потвърждение дали се обработват негови лични данни. Правото да се получи копие от личните данни, които са в процес на обработка, означава, че на субекта трябва да се предостави точна и разбираема реплика на тези данни, което предполага да получи копие от извлечения на документи или от цели документи или от извлечения от бази данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с регламента права - Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-487/21. Именно за целите на ефективно упражняване на предоставените с регламента права, субектът може да поиска копие от цели документи.

В случая информацията, която се съдържа в отговора до заявителката е предоставена по начин, който не позволява да се извлекат конкретни данни за договореното между страните. Поради това се съобрази т. 31 от Решение от 04.05.2023г. на Съда на ЕС по дело № С-487/2021г., в която е посочено, че в член 15, параграф 3 ОРЗД се уточняват практическите условия за изпълнение на задължението на администратора, като по-специално в първото изречение се посочва формата, под която администраторът трябва да предостави „личните данни, които са в процес на обработване", а именно — „копие". С решението си Съдът на ЕС приема, че: 1) Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент /ЕС/ 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. 2) Член 15, параграф 3, трето изречение от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф.

Съобразно насоки 01/2022г. относно правата на субектите на данни, в Раздел 6, т. 6.2. от Насоки 01/2022г. е посочено, че администраторът на лични данни е длъжен да вземе предвид правата и свободите на другите лица, но съображенията и мерките в тази връзка не следва да представляват основание за отказ за предоставяне на цялата информация на съответния субект на данни. В случая отсъстват мотиви в насока – предоставянето на копие от договора би засегнало или засяга правата и свободите на трети лица, вкл. по какъв начин.

Във вр. с чл.12 § 5 б.“б“ от Регламента – когато исканията на субекта са явно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може да откаже предприемане на действия по искането, се отчита липса на съображения за прекомерност на искането, повторяемост или явна неоснователност. Както бе посочено, на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Принципът на Служебно начало – чл.9 АПК не означава в съдебното производство да бъдат проверявани факти от значение за случая, на които административният орган не се е позовал и не е проверил в хода на производството.

Няма доказателства и за наличие на предпоставките за отказ от предоставяне от обхвата на чл. 37а ал. 1 ЗЗЛД - администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент /ЕС/ 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

В конкретиката на фактите няма повод за отклонение от разбирането, изразено в съдебната практика на ВАС - фактът дали субектът на данни съхранява или не своите копия от договорите за заем не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в ЗЗЛД /Решение № 7101 от 28.06.2023г. по адм. д. № 1825/2023г. на ВАС, V о.; Решение № 7173 от 26.06.2025г. на ВАС по адм. д. № 2067/2025г., V о.; др./. В тази вр. следва да бъде отбелязано, че Решението на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-487/2021г. не обосновава извод за освобождаване на администратора на лични данни от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните. В съответствие с решението на СЕС - с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. За постигане на целите на член 15 във връзка с принципа на прозрачност, предвиден в член 12, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът на данни следва да предостави на заявителя исканите копия от документи. В тази насока бе направено позоваване на Решение от 26 октомври 2023г. по дело С-307/2022 г. - член 12, параграф 5 и член 15, параграфи 1 и 3 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент /Решение № 7501 от 8.07.2025г. на ВАС по адм. д. № 5074/2025г., V о.; Решение № 7180/26.06.2025г. по д. № 10796/2024г., ВАС; Решение № 8286/2025г. по д. № 4355/2025г., ВАС; и др./.

По изложените съображения следва извод за материална незаконосъобразност на оспорения отказ за непредоставяне на копия от всички документи, съдържащи лични данни на жалбоподателя.

Във вр. с искане на жалбоподателя в писмените съображения по същество : В съдебното административно производство е регламентирано действието на съдебното решение, както и правомощията на съда при отмяна на административен акт, вкл. определяне на срок за изпълнение на съдебното решение, поради което няма основание за препратка по см. на чл.144 АПК към чл.404 вр. с чл.527 ГПК.

За разноските : Съгласно чл. 38 ал. 1 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по–нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. За да бъде уважено искането по чл. 38 ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на страната размер на адвокатското възнаграждение. В случая договор от 23.09.2025г., л. 10 – чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв., съдържа изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна, като при успешно провеждане на производството, адвокатът има право да му бъде присъдено по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. Отсъстват данни, които да опровергават безплатно договорената правна помощ и отговорността на насрещната страна за разноски.

Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /чл.8 ал.3/, но съгласно чл. 8 ал. 2 т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела по Закона за защита на личните данни е 900 лв. С Решение на СЕС по дело С-438/22г. е отречена невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения. Съобразно цитираното решение осъществената услуга по защита е качествена и цялостна, на конкретните факти и обстоятелства по делото налагат извод за корекция на договорения адвокатски хонорар с присъждане на минимален размер от 900 лв., съгласно чл. 8 ал. 2 т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 вр. с чл. 173 ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

 

Обявява за нищожен отказ на Стик-Кредит АД по искане на Хр. С. от 27.08.2025г.

Връща преписката на Стик-Кредит АД за произнасяне по искане на Хр. С. от 27.08.2025г., съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

Определя 14 дневен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от влизането му в сила.

Осъжда Стик-Кредит АД, [населено място], [ЕИК] да заплати на Х. Н. С., [населено място], [улица], [ЕГН] – 10лв. съдебни разноски.

Осъжда Стик-Кредит АД, [населено място], [ЕИК] да заплати на адвокат Т. Ц. Ц. - САК, [населено място], [жк], [улица], ет.1, ап.3, с личен № **********, сумата от 900лв. - възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.