Решение по дело №11029/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 630
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20211110211029
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110211029 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59 ал. 2 и сл.
от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. ОГН. Т., ЕГН **********, чрез адв. П. П.,
против електронен фиш серия К № 4580269, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш по
съображения за съществени нарушения на процесуалните правила и се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Т., редовно призован, не се
явява.
Не се явява процесуалният му представител - адв. П. П., редовно
призована. От същата е депозирана молба, с която се поддържат доводите в
жалбата. В допълнение се излагат и съображения, че жалбоподателят не е
осъществил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител.
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш, поради което съдът
намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 10.03.2021г. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 2.0
ТДИ“ с рег. № СХХХХ бил собственост на жалбоподателя Д. ОГН. Т..
На 10.03.2021г. в 13:37 часа жалбоподателят Д. ОГН. Т. управлявал
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 2.0 ТДИ“ с
рег. № СХХХХ на територията на гр. София, по бул. "Б.Ш." в района на река
Искър с посока на движение от бул. "В.В." към Околовръстен път. В
коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" към 10.03.2021г. била 50 км/ч.
Въпреки това жалбоподателят Т. управлявал автомобила със скорост от 72
км/ч.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на
10.03.2021г. за времето от 12:30 часа до 14:30 часа се контролирало с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с
идентификационен № 11743С7, временно разположена на триножник на
участък от пътя. Преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, с идентификационен № 11743С7, представлява одобрен тип
средство за измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на
одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на
техническата изправност на 01.10.2020г. със заключение, че съответства на
одобрения тип.
На 15.03.2021г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 4580269, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3
ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в
2
размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмени, приобщени по реда на чл. 283 НПК: заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, справка за датата на
издаване на електронен фиш серия К № 4580269, справка в регистъра на
пътните превозни средства по отношение на лек автомобил с рег. № СХХХХ,
протокол от проверка № 68 – С – ИСИС/01.10.2020г., удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, протокол за използване на
АТСС за контрол на скоростта рег. № 4332р-13917/11.03.2021г., ежедневна
форма на отчет за 10.03.2021г., отговор от Столична община, дирекция
"Управление и анализ на трафика", ведно със схема на организация на
движението по бул. "Б.Ш." в участъка от бул. "В.В." до Околовръстен път,
вещественото доказателство – снимка на разположението на уреда,
вещественото доказателствено средство – снимка № 11743С7/0361768.
Съдът кредитира писмените доказателства като ги оцени като
последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на приобщеното
веществено доказателствено средство. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.
15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло снимка №
11743С7/0361768 като годно веществено доказателствено средство. От
същата се установява видът, марката и регистрационният номер на
управлявания автомобил, както и измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя при
осъществяване на контрола по отношение спазване режима на скоростта на
10.03.2021г.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
3
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона
писмена форма и със съдържанието по чл.189, ал.4 ЗДвП, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия К
№ 4580269 е издаден от компетентна държавна институция – Столична
дирекция на вътрешните работи. Обжалваният електронен фиш съдържа
всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Видно е, че се касае за стеснен кръг реквизити в
сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които
същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с
автоматизирано средство за контрол.
В атакувания електронен фиш са посочени с достатъчна конкретика
обстоятелствата на нарушението в това число и мястото на извършването му,
като е посочено на кой път, отворен за обществено ползване, е установено
движението на лекия автомобил, в кой конкретен участък на бул. "Б.Ш.",
упомената е посоката на движение на автомобила, посочено е и времето на
извършване на нарушението. Най-сетне, в обжалвания електронен фиш е
посочена скоростта на движение на лекия автомобил, действащото в
конкретния пътен участък ограничение, както и констатираното превишение.
Ето защо съдът намира, че в атакувания електронен фиш се съдържа в
достатъчна степен описание на обстоятелствата на нарушението, като по ясен,
недвусмислен и категоричен начин са посочени всички елементи от състава
му. Не са основателни възраженията на въззивника, че обстоятелствата на
нарушението не са описани достатъчно ясно, тъй като не са посочени вида на
пътния знак, месторазположението му и въведеното с него ограничение на
скоростта. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
4
ангажирана за превишение на максималната разрешена скорост за движение в
населено място. Същата е регламентирана в чл. 21 ал. 1 ЗДвП и е 50 км/ч.
Съгласно чл. 21 ал. 2 ЗДвП когато максимално разрешената скорост на
движение е различна от указаната в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, това се сигнализира с
пътен знак, т.е. когато в конкретния пътен участък действа общото
ограничение на скоростта по чл. 21 ал. 1 ЗДвП не е необходимо нарочното му
указване с пътен знак. Описание на вида на пътния знак, точното му
разположение и въведеното с него ограничение, ще е необходимо, когато
административнонаказателната отговорност на водача се ангажира за
превишение на максималната разрешена скорост на движение, когато тя е
различна от указаната в чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл.
10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., както и снимка на
разположението на временно разположения на участък от пътя уред. Макар в
съдържанието на протокола, изготвен на основание чл. 10 ал. 1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г., да са допуснати някои непълноти, те не са от
естество да обусловят извод за съществено нарушение на правилата за
експлоатация на техническата система и за недоказаност на нарушението. На
първо място, в протокола е отразено, че техническата система за контрол на
скоростта е работила единствено в статичен режим, а не и в динамичен, както
твърди въззивникът. Действително, в графа "общо ограничение на скоростта"
е посочена стойност 0 км/ч, но наред с това е посочено, че в конкретния пътен
участък няма пътен знак за ограничение на скоростта, както и че участъкът,
където е осъществяван контрол на режима на скоростта, се намира в
границите на населеното място, което е напълно достатъчно, за да се направи
извода за действащото в участъка конкретно ограничение на скоростта. Съдът
констатира, че в протокола не са попълнени номерата на първото и
последното статично изображение/видеозапис, а единствено общия брой на
установените нарушения в конкретния участък на контрол - 259. Съдът не
5
приема, че се касае за съществено нарушение на процедурата, уредена в
Наредба №8121з-532/12.05.2015г., тъй като от данните във вещественото
доказателствено средство снимка № 11743С7/0361768 - дата, час, локация, се
установява, че то е изготвено именно при осъществения на 10.03.2021г. за
времето от 12.30 до 14.30 часа контрол на скоростта в участъка на бул.
"Б.Ш.", река Искър.
От писмените доказателства се установява, че контрола на скоростта в
съответния пътен участък на 10.03.2021г. е осъществяван с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с
идентификационен № 11743С7, която представлява одобрен тип средство за
измерване, вписано под номер 5126 в държавния регистър на одобрените
типове средства за измерване и която е преминала проверка на техническата
изправност на 01.10.2020г. със заключение, че съответства на одобрения тип.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От изисканата от Столична община схема за организация на движението се
установява, че към 10.03.2021г. по бул. "Б.Ш." участъка в района на река
Искър в посока от бул. "В.В." към Околовръстен път не е въведена
максимална скорост на движение, различна от указаната в чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
като липсват пътни знаци В26, въвеждащи ограничение на максималната
разрешена скорост, различна от общата установена за движение в населено
място, поради което и ограничението на скоростта в този участък е именно 50
км/ч. Видно от отбелязването в представените схеми същите отразяват
постоянната организация на движението в коментирания участък на бул.
"Б.Ш.", като съгласно отговора от СО, Дирекция "Управление и анализ на
трафика" към датата на нарушението - 10.03.2021г. в организацията на
движението не е имало промени. Ирелевантно е позоваването на въззивника,
че в отделни участъци на бул. "Б.Ш." са въведени различни стойности на
максималната скорост, разрешена за движение, а именно - 70 км/ч и 80 км/ч,
доколкото от писмените доказателства се установява, че в коментирания
пътен участък липсва пътен знак В26, който да въвежда различно
6
ограничение на скоростта от указаното в чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство и от
писмените доказателства се установява и конкретната величина на
превишението на скоростта на движение на лекия автомобил. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост
на движение на лекия автомобил е 75 км/ч. От протокола за проверка № 68 –
С – ИСИС/01.10.2020г, се установява стойността на относимата възможна
грешка предвид измерената скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100
км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на
жалбоподателя, като при измерена скорост от 75 км/ч,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 72 км/ч (75 км/ч - 3 км/ч).
Ето защо съдът прие, че като е управлявал на 10.03.2021г. в 13:37 часа
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 2.0 ТДИ“ с
рег. № СХХХХ на територията на гр. София, по бул. "Б.Ш." в района на река
Искър с посока на движение от бул. "В.В." към Околовръстен път със скорост
от 72 км/ч при максимално разрешена скорост на движение 50 км/ч,
жалбоподателят Д.Т. е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 21
ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта
7
с 22 км/ч в населено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване
от 21 км/ч до 30 км/ч се наказва с глоба 100 лв. Размерът на глобата е
абсолютно определен, като съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН същият не може да
бъде намаляван,.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски, а предвид
извода за неоснователност на жалбата въззивникът няма право на присъждане
на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4580269, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на Д. ОГН.
Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8