Решение по дело №11436/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260102
Дата: 7 януари 2021 г.
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20161100111436
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.01.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на девети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

                

                                              Съдия: Евгени Г.

                                    

и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 11 436 от 2016 г., докладвано от съдия Г., и

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на В.Г.П.  срещу „БСК В.“ ЕАД и С.О. за прогласяване на нищожността на договора за замяна от 25.08.2004 г. между „БСК В.“ ЕАД и С.О..

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

 

[3] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[4] В.П. заявява в искова молба от 06.08.2015 г., че е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.4339.665 с площ от 697,00 кв. метра. Той твърди, че е придобил собствеността чрез дарение от Е.Е.и Х.Е.. Последните пък са придобили собствеността по наследство от А.Е., на която имотът е бил реституиран по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (по-долу ЗВСВНОИ), защото е била наследник на Е. Ц., от която по-рано имотът е бил отчужден. Останалата 1/2 идеална част от имота е останала собственост на Е.и Х.Е.и.

 

[5] Преди реституирането на имота в него е имало изграденa жилищна сграда, която сега е с идентификатор 68134.4339.665.1 (идентификатор 1). В.П. заявява, че на 21.05.1990 г. е наел от Общинска фирма „Б.С.“ – О.К. (С.) частта от процесния поземлен имот с излаз към ул. „К.“. Върху тази част е имало изградена постройка. Тя е била от 81,00 кв. метра и е била предоставена за ползване на ДФ „Б.“ (Б.). Ищецът твърди, че тази постройка е изгоряла през 1986-1987 г. и впоследствие не е била възстановена.

 

[6] В.П. заявява, че, върху тази част от имота и на мястото на изгорялата сграда, той е изградил без строителни книжа едноетажна масивна сграда с площ от около 127,00 кв. метра и идентификатор 68134.4339.665.2 (идентификатор 2). По-късно, през 1994 г. отново без строителни книжа той е изградил и друга сграда, която е с идентификатор 68134.4339.665.3 (идентификатор 3). Така общата площ на двете сгради, построени от него, е станала около 180,00 кв. метра.

 

[7] През 2000 г. нотариус Д.Ч. с констативен нотариален акт е признала ответника „БКС В.“ ЕАД (БКС) за собственик на сграда с площ от 81,00 кв. метра, изградена в процесния имот. През 2004 г. БКС с договор за замяна е прехвърлил на ответника С.О. (ОБЩИНАТА) сградата от 81,00 кв. метра, заедно с припадащото ѝ се право на строеж. В същата година О.е издала акт за частна общинска собственост за тази сграда и припадащото ѝ се право на строеж. В.П. твърди, че тази сградата от 81,00 кв. метра не е съществувала още от 1986-1987 г. Ето защо договорът за замяната ѝ е бил без предмет и следователно нищожен.

 

[8] През 2005 г. О.е отписала от актовите книги 1/2 идеална част от процесния имот, като в акта е вписала, че останалата 1/2 идеална част от имота е била собственост на М.Н.. Тази заповед е била изменена през 2006 г., като отписаната част от имота е била намалена на 1/6 идеална част, а останалите 2/6 идеални части са били вписани като собственост на БКС.

 

[9] През 2013 г. О.е издала акт за частна общинска собственост за сградата с идентификатор 2 и припадащото ѝ се право на строеж.

 

[10] В.П. твърди, че той и Е.и Х.Е.и са собственици по приращение на двете сгради с идентификатори 2 и 3. Затова В.П. моли съда:

1. да признае за установено по отношение на ОБЩИНАТА, че последната не е собственик на сградите с идентификатори 2 и 3, изградени в мястото;

2. да признае за установено по отношение на БКС, че последният не е собственик на: а) сградите с идентификатори 2 и 3; б) правото на строеж за тях; в) 2/6 идеални части от мястото;

3.  да обезсили констативния нотариален акт на нотариус Д.Ч. от 2000 г.;

4. да прогласи нищожността на договора за замяна между БКС и ОБЩИНАТА, защото е бил без предмет (исковата молба, л. 4-16 от делото на СРС; л. уточнителната молба, л. 56-58 от делото на СРС; уточнителната молба, л. 67-68 от делото на СРС; уточнителната молба, л. 89 от делото на СРС и молба, л. 61-62 от делото на СГС).

 

2.            На ответниците

 

2.1.  На О.[11] О.е оспорила предявените искове. Тя заявява, че към 21.05.1990 г. сградата от 81,00 кв. метра не е била изгоряла. Затова О.твърди, че не е нищожен договорът за замяна, сключен с БКС. Тя заявява, че е придобила магазина от 81,00 кв. метра с идентификатор 2, а БКС е собственик на 2/6 идеални части от дворното място. Ето защо О.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 24-27 от делото на СГС и становището в с. з., л. 98 от делото на СГС). 

 

II.          ПО ПРОЦЕДУРАТА:

 

[12] На 13.08.2018 г. съдът е постановил първото решение по делото. С него той е приел, че ищецът няма правен интерес от част от исковете, защото не е доказал, че е собственик на имотите, т. е., че има право, което да защити с тях, и, което е засегнато от правния спор. Затова съдът е прекратил производството по исковете за признаване за установено, че :

1. О.не е собственик на сградите с идентификатори 2 и 3, изградени в мястото;

2. БКС не е собственик на: сградите с идентификатори 2 и 3; правото на строеж за тях; 2/6 идеални части от мястото;

3. е нищожен договорът за замяна на процесния имот, сключен през 2004 г. между БКС и ОБЩИНАТА, защото е бил без предмет (решението, л. 132-138).

 

[13] Ищецът е обжалвал прекратяването на производството по тези искове. САС е потвърдил решението на съда (определение, л. 18-23 от ч. гр. д. 5 445/2018 г. на САС). ВКС обаче, е приел, че, когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, че е собственик на спорния имот, тогава доказването, че спорното право му принадлежи е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Затова въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Ето защо ВКС е отменил определението на САС и е върнал делото за произнасяне по претенциите по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК и по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД (определението, л. 24-28 от ч. гр. д. 1 606/2019 г. на ВКС).

 

[14] На 04.12.2019 г. съдът е постановил второ решение по делото. С него съдът е:

1.            уважил иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК на В.П. срещу „БСК В.“ ЕАД, за установяването, че последният не е собственик на 2/6 идеални части от имот с идентификатор 68134.4339.665, и е отменил нотариален акт, в частта му, с която „БСК В.“ ЕАД е бил признат за собственик на този имот;

2.            отхвърлил следните искове:

-                 срещу С.О. – иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3, че тя не е собственик на имоти с идентификатори 68134.4339.665.2 и 68134.4339.665.3;

-                 срещу „БКС-ВТОША“ ЕАД - иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3, че той не е собственик на имоти с идентификатори 68134.4339.665.2 и 68134.4339.665.3.

 

[15] С решението си съдът е прекратил производството по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД (решението, л. 165-172). С определение от 21.08.2020 г. САС е отменил решението в тази част и е върнал делото на съда за произнасяне по този иск (определението, л. 48 от делото на САС).

 

[16] Предмет на настоящото решение е само иска по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. В откритото съдебно заседание на 09.10.2020 г. съдът не е събирал нови доказателства. Затова липсва промяна в обстоятелствата по делото, установени от съда. Само за яснота съдът възпроизвежда тези обстоятелства така, както са установени по предходните две решения.

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[17] През 1925 г. Е. Ц. е закупила ливада от 661,00 кв. м. в землището на с. Княжево, която е представлявала имот № 1 в кв. 81 (нотариален акт, л. 36 от делото на СРС). Тя е починала на 01.05.1954 г. (удостоверение за наследници, л. 37 от делото на СРС).

 

[18] На 17.04.1956 г. имотът с пл. № 1 в кв. 81, м. Красно село-Княжевско, е бил отреден за СГНС-магазини (решението, л. 41 от делото на СРС; скица, л. 50 от делото на СРС; скица № 1, л. 84 от делото на СГС). След това имотът е бил отчужден от наследниците на Е. Ц. за нуждите, за които е бил отреден (т. 3 от АДС 4130 и ръкописната бележка в него, л. 34 от делото на СРС).

 

[19] Дворното място е било разделено на два отделни имота (т. 4.2 от констативната част на заключението на вещото лице, л. 72-83 от делото на СГС; скица № 2 към СТЕ, л. 84 от делото на СГС). В единия имот е била построена бакалия от около 55,00 кв. м. (т. 4.2 от раздел I от заключението на вещото лице, л. 76 от делото на СГС; скица № 2, л. 84 от делото на СГС; отбелязване на гърба на АДС 4130, л. 34-гръб от делото на СРС; писмо, л. 107 от делото на СГС; показанията на свидетеля Б.Н., л. 100 от делото на СГС).

 

[20] През 1964 г. в същата част, където е била бакалията, е бил построен още един магазин - плод и зеленчук (отбелязване на гърба на АДС 4130, л. 34-гръб от делото на СРС; писмо, л. 107 от делото на СГС; т. 3 от раздел I и т. 1 от раздел II от заключението на вещото лице, л. 72-83 от делото на СГС; показанията на свидетеля Б.Н., л. 100 от делото на СГС). Той се е намирал на ъгъла на ул. „Баучер“ (сега ул. „К.“) и ул. „Ново село“ и е бил с площ от 81,00 кв. м. (АДС 7935, л. 32-33 от делото на СРС; отбелязване в т. 6 от АДС 4130, л. 34 от делото на СРС; т. 4.3. от раздел I от заключението на вещото лице, л. 76 от делото на СГС; показанията на свидетеля Б.Н., л. 100 от делото на СГС). Този магазин, заедно с дворното място, са били отстъпени за ползване от ДСО „Б.“ – Кирковски район (АДС 7935, л. 32-33 от делото на СРС).

 

[21] През 1990 г. магазинът плод и зеленчук е бил предоставен за стопанисване и управление на Фирма „Б.С.“ – О.К. (бележки на гърба на АДС, л. 39-гръб от делото на СГС, и заповед и протокол, л. 117-119 от делото на СГС). На 21.05.1990 г. В.П. е наел от Фирма „Б.С.“ – О.К. сградата, за да я ползва за продажба на храни и напитки и като стол на фирмата. Наемодателят се е задължил да предаде обекта на договора с оборудване – столове, маси, бар-плот и пердета (договор и допълнително споразумение, л. 51-53 от делото на СРС).

 

[22] Когато ищецът е наел сградата, тя е била разрушена. Бакалията също е била разрушена (показанията на свидетелите И.С.и Б.Н., л. 100-101 от делото на СГС; писмо от началника на Управление „Архитектура и градоустройство“, л. 107 от делото на СГС; писмените бележки на О.по адм. д. 944/1997 г. на ВАС, л. 45; решението на СГС, л. 41 от делото на СРС; § 46 по-долу).

 

[23] На мястото на разрушените сгради В.П. първоначално е изградил кафе-аперитив. След това е изготвил проект, по който е изградил ресторант с лятна градина (показанията на свидетелите И.С.и Б.Н., л. 100-101 от делото на СГС; проекта, л. 87 от делото на СРС и приложение № 1 към заключението на вещото лице, л. 83 от делото на СГС). Ресторантът вече е бил изграден към 25.02.1992 г. – датата на влизане в сила на ЗВСВНОИ (решението на СГС, л. 41 от делото на СРС). Към този момент дворното място все още е било собственост на държавата (§ 33 по-долу).

 

[24] На 24.03.1992 г. А.Е. е поискала от кмета на Община О.К. да ѝ възстанови собствеността върху дворното място, което е било одържавено от Е. Ц. (заявление, л. 35 от делото на СРС). А.Е. е била племенница на Е. Ц. М.). Впоследствие А.Е. е починала, а Х. и Е.Е. са нейни синове (удостоверение за наследници, л. 37 от делото на СРС и декларираното в заявлението, л. 35 от делото на СРС).

 

[25] На 12.08.1994 г. кметът на О.е отказал да възстанови собствеността върху имота (отказ, л. 38 от делото на СРС). Впоследствие съдът е отменил отказа и отчуждаването на целия имот (решение от 05.11.1996 г. на СГС, л. 41 от делото на СРС). Е.Е.е възстановил паричното обезщетение от 13 500,00 лева, получено при отчуждаването (бележка върху решението на СГС, л. 41 от делото на СРС и вносна бележка, л. 43 от делото на СРС).

 

[26] На 19.05.1997 г. О.е съставила акт за частна общинска собственост за дворно място и сграда със застроена площ от 81 кв. м., находящи се на ул. „К.“ № **. В акта е било посочено, че О.е собственик на имотите на основание две заповеди (АОС 125, л. 29-31 от делото на СРС и л. 39-гръб от делото на СГС).

 

[27] БКС е правоприемник на Фирма „Б.С.“ – О.К.. Дружеството е било регистрирано на 16.01.1998 г., а собственик на капитала му е О.(бележка на гърба на АОС 125, л. 39-гръб от делото на СГС; удостоверение и решение, л. 89-90 от делото на СГС).

 

[28] На 21.01.1999 г. О.е продала на И.М.Н.1/2 идеална част от имота (бележка на гърба на АОС 125, л. 39-гръб от делото на СГС; договор, л. 56 от делото на СГС).  На 20.06.2000 г. БКС е бил признат за собственик на дворното място и на сградата с площ от 81,00 кв. м. (нотариален акт, л. 91-92 от делото на СГС).

 

[29] На 25.08.2004 г. БКС е прехвърлил на О.чрез замяна сградата от 81,00 кв. м. заедно с припадащото се ѝ се право на строеж (договор за замяна, л. 25-28 от делото на СРС). Към този момент тази сграда не е съществувала (§ 30 по-горе).

 

[30] На 18.11.2004 г. е бил съставен акт за частна общинска собственост за сградата, заедно с припадащото ѝ се право на строеж. В акта е било посочено, че О.е придобила собствеността на основание „чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗОС и чл. 30, ал. 3 от ППЗОС по замяна от С.О.“ (АОС 1805, л. 24 от делото на СРС и л. 38 от делото на СГС).

 

[31] По заповед на кмета на О.от актовите книги е била отписана 1/2 идеална част от дворното място, цялото актувано с АОС 125/19.05.1997 г. (заповед и удостоверение, л. 47-48 от делото на СРС). Впоследствие заповедта е била изменена, като вместо 1/2 идеална част е била отписана 1/6 идеална част[1] от дворното място. В заповедта е било посочено, че БКС е бил собственик на останалите 2/6 идеални части (заповед, л. 49 от делото на СРС).

 

[32] При одобряването на кадастралната карта със заповед от 15.07.2010 г. в имота е имало два обекта. Те са били отразени като сграда за обществено хранене с площ 127,00 кв. м. и склад с площ 91,00 кв. м. (скици, л. 71-74 от делото на СРС).

 

[33] На 14.09.2012 г. Е.и Х.Е.и са дарили на В.П. 1/2 идеална част от поземления имот (нотариален акт за дарение, л. 17 от делото на СРС). На 26.06.2013 г. сграда с идентификатор 2 и със застроена площ от 127,00 кв. м. е била актувана като частна общинска собственост. В акта е било посочено, че правното основание за придобиване на собствеността е било чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59 от ЗОС, а предходният АОС е бил този от 18.11.2004 г. (АОС 3402, л. 22-23 от делото на СРС и л. 37 от делото на СГС).

 

[34] В момента в имота има изграден ресторант с площ 127,00 кв. м. и склад към него от 23,49 кв. м. Ресторантът представлява сграда с идентификатор 2, а складът към него не е отразен в кадастъра (скица, л. 82 от делото на СРС и скица № 5, л. 84 от делото на СГС). В имота е изградена и лятна градина към ресторанта с площ от 73,14 кв. м., която е нанесена в кадастъра като склад с площ от 93,00 кв. м. (скица, л. 71 от делото на СРС). Двете сгради са изградени в съответствие с архитектурен проект, който не е одобрен (л. 87 от делото на СРС).

 

[35] Ищецът В.П. е заплатил: 2 834,70 лева държавна такса (л. 3 от делото на СРС; л. 9-10 от делото на СГС); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 62-63 от делото на СРС); 400,00 лева възнаграждения за вещи лица (л. 60 от делото на СГС); 1 200,00 лева на адвокат (л. 2 от делото на СРС). Държавната такса, която ищецът е заплатил, се разпределя по следния начин: 440,50 лева по положителните установителни искове срещу О.и БКС (предмет на първото решение от 13.08.2018 г.); 1 470,92 лева за отрицателния установителен иск за сграда 2 (вж. удостоверение за данъчна оценка, л. 91 от делото на СРС; разпореждане, л. 3 и молба с платежни нареждания, л. 9-11 от настоящото дело); 843,17 лева за отрицателния установителен иск за сграда 3; 80 лева по искането за отмяна на нотариалния акт. О.не е направила разходи за делото и е била представлявана от юрисконсулт.

 

2.            Спорни по делото обстоятелства:

 

[36] По делото е било спорно дали двата магазина, построени в имота, са били разрушени към 21.05.1990 г. Съдът приема, че те са били разрушени към този момент поради следното: от една страна, на 19.05.1997 г. О.е съставила акт за частна общинска собственост. В него по отношение на вида и състоянието на актувания имот е било посочено, че сграда от 81,00 кв. м. се е състояла от търговска зала и склад.

 

[37] Актът за общинска собственост е официален документ. Той се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия (Решение на ВКС 149-2013-IV Г. О. по гр. д. 647/2012 г.).

 

[38] От друга страна по делото са налице доказателства, от които се установява, че към момента на съставяне на акта за общинска собственост и двата магазина са били съборени. Това се установява от:

а) писмото на началника на Управление „Архитектура и градоустройство“, което е от 1993 г. и е на л. 107 от делото на СГС;

б) писмените бележки на О.на л. 45 от делото на СРС, които са от 1997 г.;

в) решението на СГС по обжалвания отказ за възстановяване на собствеността СГС, в което съдът изрично е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ - 25.02.1992 г. - в процесния имот, не е имало изградени магазини, а масивна жилищна сграда и ресторант. Затова съдът приема, че магазините са били разрушени към момента на съставяне на акта за общинска собственост през 1997 г. Нещо повече, от писмото на л. 107 от делото на СГС се установява, че те са били разрушени към 1993 г., от решението на СГС, че те са били разрушени към 25.02.1992 г., а от показанията на свидетелите И.С.и Б.Н.се установява, че те са били разрушени още преди 1990 г.

 

IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА, КЪМ ПРАВОТО, ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА, И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за замяна между БКС и О.[39] Лице, което не е страна по една сделка, може да предяви иск за прогласяване на нищожността ѝ, само ако решението по делото, ще се отрази върху неговата правна сфера (решения на ВКС: 299-2012- ІІ Г. О. по гр. д. № 1331/2010 г.; 706-2010-IV Г. О. по гр. дело 1394/2009 г.). В определението си от 18.06.2019 г. ВКС е приел, че това е въпрос не на процесуална, а на материално-правна легитимация (л. 24-28 от делото на ВКС).

 

[40] В случая ищецът би имал материално-правна легитимация по този иск, ако той беше установил такава по исковете по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК. Ищецът не направи това. Ето защо съдът приема, че В.П. не е материално-правно легитимиран да предяви настоящия иск. Затова съдът отхвърля иска.

 

Съдия:

 



[1] 1/3 идеална част от 1/2 идеална част.