Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично
заседание на пети февруари 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова
и прокурора С.Иванов
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 2242/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК вр. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано
е по искова молба на М.Л.Ж., ЕГН ********** - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Варна, уточнена в
съдебно заседание на 16.10.2019г., с която са предявени обективно
съединени
искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.София, за обезщетяване на:
1.имуществени вреди в размер на 30 лв.,
които са били налични в личната сметка на ищеца и върху които незаконно
е наложен запор от администрацията на Затвора Варна през м.09.2018г., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; и 2.неимуществени вреди в
размер на 24 970 лв., изразяващи се в причинени болки и страдания, поради
противоправното бездействие на администрацията на Затвора Варна да осигури средства
или друг механизъм за снабдяването му с вещи от първа необходимост, за периода от 10.09.2018г. до 10.08.2019г., заедно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В
исковата молба и в съдебно заседание ищецът по подробно изложени съображения
твърди, че в следствие незаконно запорираната му личната сметка в Затвора
Варна, е бил лишен от възможността да закупува вещи от първа необходимост:
а/такива за лична хигиена – самобръсначка, крем за бръснене, четка и паста за
зъби, шампоан, сапун, прах за пране, тоалетна хартия, одеколон и др.; б/
фонокарта, даваща му възможност за контакт с лица извън затвора, в т.ч. и с
адвокати; в/ както и вещи за лична употреба – кафе и чай. Сочи, че тези
принадлежности и стоки е можел да закупи единствено от лавката на затвора и то
със средства от личната му сметка, но доколкото същата е била запорирана е бил
поставен в невъзможност за това. Във връзка с изпратено писмо до Министъра на
правосъдието, Гл.Директор на „ГДИН“ е изпратил писмено становище до Началника
на Затвора Варна, в което са били изложени само шаблонни фрази, без проблемът
да е бил разрешен чрез отпускане на исканите от него 50 лв. месечно, или по
друг начин. Твърди, че през процесния период това му е причинило болки и
страдания, изразяващи се в тревожност, страх за здравето, уронено достойнство и
чувство за малоценност, липса на доверие в институциите. Твърди наличието на пряка и непосредствена
причинна връзка между причинените вреди и
бездействието на ответната страна. На изложените основания моли
ответника да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение, общо в
размер на 25 000 лв. В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа
иска и моли съда да го уважи. Назначеният му от съда особен представител – адв.Т.
изразява становище за неоснователност на иска за имуществени вреди в размер на
30 лв., доколкото запорът е наложен по установения ред и не засяга
несеквестируемо вземане, но сочи че е обвързан с волята на своя подзащитен.
Пледира за основателност на иска за причинени неимуществени вреди, като моли за
същите да се присъди обезщетение в справедлив, определени от съда по реда на
чл.52 от ЗЗД размер. Сочи, че представените по делото доказателства установяват
основателност на иска, тъй като вещите посочени в исковата молба са необходими
за задоволяване на елементарни човешки нужди, а в същото време не се
предоставят от администрацията на затвора. Могат да бъдат закупени единствено
от лавката на затвора. Доколкото обаче сметката на ищеца е била запорирана, то
администрацията е следвало да му предостави еднократна помощ, или да подсигури
механизъм - чрез осигуряване на трудова заетост или по друг начин, за
получаване на доходи и задоволяване на тези нужди. Бездействието на същата е
предпоставило наличие на условията по чл.3 ал.1и ал.2 от ЗИНЗС.
Ответникът – ГД
„ИН“-София, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален
представител – ст.ю.к.С., оспорва иска по основание и по размер, като неоснователен и недоказан.
Твърди, че вземането, предмет на принудително изпълнение, не е несеквестируемо,
поради което правомерно сумата е била преведена за погасяване на задълженията,
наложения запор по изпълнителното дело, образувано срещу ищеца; твърди се, че с
оглед статута на ищеца изтърпяваното от него наказание и особения режим, при
който се изпълнява, на същият са представени вещи от първа необходимост,
осигурени са от държавата чрез съответните средства от бюджета на МП, но няма
възможност сам да осъществява трудова дейност. Счита,
че събраните в хода на съдебното производство доказателства не установяват
незаконно действие или бездействие от страна на специализирания орган по
изпълнение на наказанията, а в тази връзка – не са установени и причинени вреди
на ищеца. Моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане
на ю.к.възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна пледира за отхвърляне на предявения иск. Счита,
че не е налице фактическия състав на чл.284 от ЗИНЗС, тъй като доказателствата
по делото не установяват незаконосъобразно бездействие на служители на
ответната страна, осъществяващи състав на нарушение по чл.3 от същия закон.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните липсва спор и се установява от представената от ответника по делото
Справка рег.№ 559/2006 от 10.09.2019г., че ищецът М.Л.Ж. изтърпява наказание лишаване от свобода
„Доживотен затвор без замяна“ по НОХД № 2044/2006г.
на ОС-Варна и по НОХД № 1873/2008г. на ОС-Варна,
за престъпления по чл.152 ал.3 т.4, чл.116 ал.1 т.12 и чл.54 от НК, извършени от същия при условията на опасен рецидив. Началото на наказанието е от 27.07.2005г., като е поставен на „Специален режим“ от 30.03.2010г., а от 05.10.2016г. е поставен на „Строг режим“ в „Зоната с повишена сигурност“. След извършен основен ремонт в
тази зона през 2017г., Ж. е настанен индивидуално в спално помещение № 135,
където пребивава и към момента. През процесния период – 10.09.2018-10.08.2019г.
същият е получил приход в размер на 30 лв. /видно и от справки за трансфер на
парични средства/. Сумата е постъпила по неговата сметка на 11.09.2018г., като
във връзка с наложен запор върху личната партида на лишения от свобода Ж.,
съгласно Запорно съобщение по изпълнително дело 20183110406100 от държавен
съдебен изпълнител М., наличната по сметката сума от 34 лв. е преведена по
изп.дело на същата дата.
В справката е посочено, че със Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието е утвърден списък с
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си лишените от свобода, като посочените
такива в т.4 тоалетни принадлежности, същите не могат да си осигурят по друг
начин, освен от лавката на затвора. Посочено е също така, че в Затвора Варна осигуряването с перилни и миещи препарати, се извършва съгласно Таблица № 6/2010 на МП, която
посочва полагащите се безвъзмездно такива на месец – 2 бр. сапуни, а за всеки
коридор 2 л. веро, 2 кг. прах за пране и 2 бр. метли, които се предоставят на
коридорния отговорник.
Изложено е, че в Затвора Варна няма предвидени средства
от бюджетната издръжка на един лишен от свобода, за задоволяване на нужди от
първа необходимост.
Уточнено е, че на осн. чл.213 от ППЗИНЗС осъдените на
доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на други
затвори в обособени зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана, поради което и с оглед
спецификата на ЗПС, лишените от свобода настанени в нея, не осъществяват
трудова дейност.
Ответникът представя по делото като приложения към справката горецитираната заповед
на МП, като видно от същата, посочените в исковата молба: а/вещи за лична
хигиена /т.4/ – четка и крем за бръснене, четка и паста за зъби, тоалетен
сапун, сапун и прах за пране, дезодорант и одеколон; и б/хранителни продукти
/т.7/ - чай и кафе; могат да бъдат закупувани единствено от лавката на затвора.
От ответната страна са представени: 13 бр. протоколи за
предавани от домакина на затвора на коридорните отговорници, /в т.ч. и на ІІІ
коридор - Д К, където е спалното помещение на ищеца/ ежемесечно на 2 л. веро, 2
кг. прах за пране и 2 бр. метли; 14 бр. поименни списъци на лишените от свобода
в ІІІ коридор, получавали ежемесечно през процесния период, срещу подпис по 2
бр. сапуни.
В хода на съдебното производство, в изпълнение на съдебни
разпореждания от ответната страна са представени допълнителни доказателства.
Видно от същите, на 31.12.2018г. М.Ж. е подал молба до МП да му бъдат отпуснати
средства за задоволяване на лични нужди, като в същата е изразил и недоволство
отговор на МП на подадена от неговата сестра молба, във връзка с наложения
запор. Молбата му е била препратена по компетентност на ГД „ИН“. Съгласно писмо
рег.№ 314/11.01.2019г. на Гл. Директор на ГД „ИН“ до Началника на Затвора
Варна, молбата на Ж. е била разгледана и приета за неоснователна. В същото са
изложени съображения, че: на ищеца е наложен запор на средствата постъпващи в
личната му сметка, за което е уведомен лично срещу подпис на 17.08.2018г.
Съгласно утвърдената годишна бюджетна издръжка, лишените от свобода имат право
на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици
утвърдени от МП. По време на свиждане, съгласно разпоредбите на чл.86 ал.4 от ЗИНЗС, се допускат единствено вещи посочени в „Списък на разрешените лични вещи
…“ Обезпечаването на вещи от първа необходимост и тоалетни принадлежности е
ангажимент на самите лишени от свобода и могат да бъдат предоставени от
затворническата администрация само при възможност. Дадени са указания да бъде
разяснено на затворника, че фонокарти за провеждане на телефонни разговори,
освен да бъдат закупени от лавката, могат да бъдат получавани чрез лична
кореспонденция, както и по време на свиждане. Посочено е, че при извършената
проверка не са установени пропуски и нарушения от страна на затворническата
администрация, като е създадена необходимата организация за спазване на
законовите разпоредби.
По делото е
изискана и представена справка, видно от която във всеки един от коридорите,
където са настанени лишените от свобода в Затвора Варна, са монтирани
стационарни телефонни апарати, чиято поддръжка се осъществява от оператора
„Виваком“. Провеждането на телефонни разговори става чрез фонокарти, съдържащи
определен брой импулси, които се таксуват при разговор. Такава фонокарта може
да бъде закупена от затворническата лавка, достъп до която имат всички лишени
от свобода. Заплащането на същата става чрез система за разплащане с поименни
карти, издадени в Затвора Варна, включващи баркод и снимка на лишения от
свобода, като при обработка на картата в лавката, сумата за разплащане се
удържа от личната сметка със средствата за задоволяване на личните нужди, с
която лишените от свобода разполагат.
В последното с.з. от жалбоподателя е представена
декларация от Д.К.Д – коридорен отговорник на ІІІ коридор, който декларира, че
разпределяните от него продукти за хигиена – 2 сапуна на човек, 2 кг. прах за
пране и л. веро, са крайно недостатъчни
за миене, пране и хигиена.
По делото е разпитана и свидетелката Г.М.М. – сестра на
ищеца, чиито показания като съответни на останалите събрани по делото
доказателства, съдът възприема като достоверни. От същите се установява, че
свидетелката ходи на почти всички регламентирани свиждания. По време на същите
ищецът й е споделял, че му липсват вещи от първа необходимост – тоалетна
хартия, прах за пране, фонокарти, както и такива за хранене – кафе, захар и
др., като е лишен и от възможността да си ги закупи от лавката на затвора,
поради наложения на сметката му запор, а тя няма право да внася на свижданията
нито тези вещи, нито да предоставя пари на ръка. Това го е карало да се чувства
унизен и подтиснат, тъй като не е можел да поддържа личната си хигиена, както и
при необходимост да осъществява връзка с адвоката си, като някой път е молил
нея да го стори.
При така установената
фактическа обстановка и като съобрази действащите и приложими разпоредби, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
На основание чл.128 ал.1 т.5 от АПК и по аргумент от
чл.285 ал.2 от ЗИНЗС и чл.132 ал.5 от АПК предявените искове са подведомствени
и родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на
чл.204 ал.4 от АПК когато искът се основава на незаконосъобразно действие или
бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС пред съда
по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Изхождайки от
цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основават
предявените искове, следва, че родово и местно компетентен да се произнесе по
тях е Административен съд – Варна.
По аргумент от чл.205 от АПК,/според която разпоредба искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите/, във връзка със чл.285 ал.2 и чл.284 ал.1 от ЗИНЗС,
надлежно пасивно легитимирани по иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са юридическите
лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на
наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС. Съгласно
разпоредбата на чл.12 ал.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС, пасивно легитимирана страна по настоящия иск е ГД „ИН“.
От изложеното следва, че исковете са редовно предявени
и допустими, поради което се дължи разглеждането им по същество.
По основателността на исковете:
Материалноправните
основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са: 1.нарушения на чл.3 от страна на специализираните
органи по изпълнение на наказанията; 2.вреди, причинени на лишения от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията, които вреди са в
резултат на нарушенията на чл.3.
Според разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизитено отношение. В
ал.2 на същия член е посочено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение
се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От горецитираната, приложима нормативна уредба следва, че
за да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал. 1 от ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3
ал.1/, както при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или “задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.
Съгласно чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Установената по делото фактическа обстановка, съотнесена
към цитираната нормативна уредба, води до следните изводи:
1.По предявеният иск за имуществени вреди в размер на 30
лв.:
Ищецът претендира
посочената сума, като причинени вреди в резултат на наложен незаконен запор на
личната му сметка в Затвора Варна от администрацията на затвора. Така
предявеният иск съдът намира за неоснователен. Видно от събраните по делото
доказателства запорът е наложен по предвидения в закона ред, въз основа запорно
съобщение от държавен съдебен изпълнител, по образувано изп. дело, като и не засяга несеквестируемо
вземане. Сумите постъпващи по тази сметка не попадат в изрично предвидените от законодателя изключения /чл.446 ал.1 и чл.446а от ГПК/,
поради което няма пречка върху
тях да бъде наложена обезпечителна мярка и те да служат за погасяване на
установените публични задължения на лицето.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца иск за обезщетяване на
имуществени вреди в размер на 30 лв. се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.
2.По предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди в
размер на 27 970 лв. за периода 10.09.2018г.-10.08.2019г.:
Ищецът, в условията на диспозитивно начало, при
определяне предмет на иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл.3
ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото
му достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни
условия се сочи, че са вследствие противоправното бездействие на
затворническата администрация да осигури възможност да се снабди с материали и вещи от първа
необходимост, служещи за задоволяване на хигиенни и социални потребности.
Незаконосъобразно бездействие на административен орган
или длъжностно лице има във всички случаи на неизпълнение на задължение за
фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. Съгласно чл.151 ал.1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се
осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене
/т.1/, хигиена на ръцете и краката /т.2/, къпане - по възможност всеки ден, но
най-малко два пъти седмично. Като доказателство по спора е представена таблица
№ 6 за полагащите се безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за
лишаване от свобода за един месец, утвърдени от началника на главно управление
на местата за лишаване от свобода, като съгласно посочената таблица на един
лишен от свобода за личната му хигиена се отпускат 2 сапуна, а общо за всички в
коридора 2 л. веро и 2 кг. прах за пране. Съдът не кредитира представената от
ищеца декларация на коридорния отговорник Д.К., в частта в която твърди, че
това количество е крайно недостатъчно, тъй като същата в тази част е израз на
субективно мнение. Споделя обаче изцяло становището на ищеца, че за личната му
хигиена не е достатъчно ползването само на сапун. Дори във връзка със
становището на ответника, че ограниченията и неудобствата, които Ж. търпи, са
пряка и непосредствена последица от изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода, да се приеме, че ползването на шампоан, одеколон,
дезодорант и др. не са продукти от първа необходимост, то съдът намира, че все
пак личната хигиена, в своя санитарен минимум изисква поне измиване и
почистване на зъбите, бръснене, ползване на тоалетна хартия.
Както обаче се установи от доказателствата по
делото, вещите за задоволяване на тези потребности е недопустимо да бъдат
внасяни отвън и предоставяни на лишения от свобода при свиждане, а могат да
бъдат закупени единствено от лавката на затвора и то само със средства от
личната сметка на съответния затворник, без да е възможно предоставянето му на
пари в брой, респ. заплащане по този начин. Вярно е, че в случая ищецът е
поставен в невъзможност за закупуването им в следствие на наложения му по
предвидения в закона ред запор, но доколкото същият изрично е сезирал ответника
с искане за решаване на проблема и с цел изпълнение разпоредбата на чл.151 от ЗИНЗС, администрацията на затвора е следвало да осигури възможност за
задоволяване на основните му хигиенни потребности.
Горното е относимо и към възможността за
закупуване на фонокарта за провеждане на телефонни разговори от автоматите в
затвора. Видно от приложените
писмени доказателства, използването на телефон става с карти с предплатени
импулси, които
съгласно подробно дадените обяснения в писмо от Директора на Затвора Варна от
12.12.2019г. /и противно на дадените от Гл.Директор на ГД „ИН“ от 16.01.2019г.
указания/, такава карта може да бъде закупена единствено от лавката на затвора. Нормата на чл.86
ал.1 т.5 от ЗИНЗС
дава право на лишените от свобода на телефонна връзка, като редът и начинът на
осъществяването й следва да се определят от главния директор на ГД „ИН“. Целта на телефонната
връзка е формулирана в чл.72
от ППЗИНЗС и е
свързана със съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят. В чл.79
ал.1 и ал.2
от ППЗИНЗС регламентира, че правото на телефонни разговори следвало да
се осъществява чрез фонокарти, закупувани от лишените от свобода, като е
необходимо подаване на заявка до началника на затвора, в която да се посочат
лицата, с които лишеният от свобода иска да провежда разговори. На практика, със своето
бездействие, администрацията на затвора е лишила ищеца от тези негови,
регламентирани в закона права, или поне не е създала условия за реализирането
им.
При съобразяването на горните обстоятелство
следва извода за наличието на бездействие на служителите от ГД „ИН“ по
отношение на осигуряване на възможността за изпълнение на правата на лишения от
свобода М.Ж. по чл.86 и чл.151 ал.1 и по от ЗИНЗС.
В този смисъл е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС, а по аргумент от чл.284
ал.5 от с.з. следва да се приеме, че настъпването
на твърдените неимуществени вреди – тревожност, страх за здравето,
уронено достойнство и чувство за малоценност, липса на доверие в институциите, е доказано. А и безспорно е нормално да се предположи, че
липсата на вещи служещи за задоволяване на елементарна, ежедневна лична хигиена
и за контакт с външния свят, както и невъзможността да се снабди с такива,
предизвикват дискомфорт и негативни емоции в ищеца.
Действително по делото няма данни за
извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия и до унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство. Но отговорността по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна –
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража лица от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл.3, т.е. на нарушения на забраната осъдените /респ.
задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение вкл. и по см. на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, без значение дали
вредите са причинени виновно, което отличава този вид отговорност от деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в
случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на М.Ж.,
надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изтърпяваното наказание „лишаване от
свобода“, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до
унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди,
причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Кумулативно са
налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, поради което
предявеният от Ж. иск срещу ГД „ИН“ за обезщетяване на неимуществени вреди, се
явява доказан по основание.
За ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е ирелевантно
обстоятелството, че не е предвиден бюджет за задоволяване на такива нужди на
лишените от свобода, доколкото същите по своя характер са от първа необходимост
и са гаранция за реализиране на права предвидени в закона.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като
такова в размер на 24 970 лв./, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл.52 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Следователно размера на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт на лицето към претендирания период, както и в страната
към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за
неправомерно обогатяване.
При комплексна преценка на фактите по делото,
съдът намира, че справедливият размер на това обезщетение е общо от 330 лв. –
средно по 30 лв. за всеки месец от претендирания период. От една страна това е
сумата, която му е била превеждана по сметката и му е стигала за задоволяване
на тези потребности, а от друга страна се отчита и обстоятелството, че все пак
с някои вещи от посочените от него такива за задоволяване на лична хигиена, би
могъл да се снабди чрез доставянето му на такива от близките му, по време на
редовни свиждания, съгласно и приложения по делото списък с разрешени вещи.
Съдът отчита и това, че същият не е бил съвсем в невъзможност за контакт с лица
извън затвора, доколкото има право на кореспонденция.
Предвид частичното уважаване на
иска, по аргумент на противното от разпоредбите на чл.286 ал.2 ЗИНЗС и чл.10
ал.2 от ЗОДОВ претенцията на ответника за присъждане на
ю.к.възнаграждение се явява
неоснователна и съдът не следва да я уважава.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на М.Л.Ж., ЕГН ********** - изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора-Варна, сумата от 330 /триста и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /причинени болки и страдания, унижение и др./ в следствие
противоправно бездействие на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“ в Затвора Варна, в периода 10.09.2018г.-10.08.2019г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2019г.
до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска
на М.Л.Ж., ЕГН ********** - изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора-Варна, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София, за
обезщетяване на: 1.имуществени вреди в размер на 30 лв.; и 2. на
неимуществени вреди в останалата му част до претендирания размер от 24 970 лв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: