Р
Е Ш Е
Н И Е № 16
Гр. Тополовград, 26.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН Х.
При секретаря А. Аладжова
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д.- БП № 1 по описа за 2013
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.Х.Г. твърди, че ответното дружество не му е
изплатило дължимото трудово възнаграждение срещу престирания от него труд по
трудов договор и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Поради което претендира да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумите след
допуснато изменение на исковете: 440.46 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.02.2012 – 30.03.2012 г. вкл. и 33.31 лв. -
мораторна лихва; 28 лв. - обезщетение за
неползван отпуск, включително и мораторна лихва от 1,28 лв., като главниците се
присъдят със законната лихва от
предявяване на исковете – 02.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумите,
както и разноските по делото.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание,
като изразява становище делото да бъде гледано в тяхно отсъствие. В
законоустановения едномесечен срок за писмен отговор същият е подал отговор на
исковата молба, в която не оспорва исковата претенция за неизплатено трудово
възнаграждение за процесния период, като оспорва претенцията за размера на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ, като
твърди, че от същото следва да се приспадне дължимият данък. Оспорва и
претенцията за присъждане на лихва за забава.
От събраните
по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Ищецът Д.Х.Г. е работил по трудов договор към „Пътно
поддържане - Харманли” ЕООД – гр. Харманли
като шофьор на товарен автомобил с място на работа звено гр. Тополовград. Със
заповед № 22/30.03.2012 г. на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ му е прекратено
трудовото правоотношение. За процесния период от 01.02.2012 г. до 30.03.2012 г.
включително, на ищеца е начислено по ведомост, видно от заключението на в.л., трудово възнаграждение,
което не е изплатено. Дължимо е трудово
възнаграждение в размер на 440.46 лв. В този размер следва да се уважи иска. В
заключението си вещото лице установява, че лихвата за забава върху
горепосочената сума до предявяване на иска е в размер на 33.31 лв. По ведомост
на ищеца е начислено, но не е изплатено и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2012 г. – един ден, в размер на 28 лв. В заключението си вещото
лице посочва точните им размери, които не се оспорват от ответника.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени
доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице, които съдът кредитира,
тъй като са обективни и непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба са предявени и обективно съединени искове
по чл. 128, във вр. с чл. 242 КТ – за неизплатени трудови възнаграждения; по
чл.224 ал.1 от КТ – за присъждане на
обезщетение за неползван отпуск и по чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва
върху трудовото възнаграждение и обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск.
Съдът счита, че искът по чл. 128, вр. с чл. 242 КТ е
основателен и доказан и следва да се уважи, тъй като по делото по безспорен
начин се установи, че на ищеца не е
изплатено дължимото трудово възнаграждение срещу престирания от него труд за
периода от 01.02.2012 г. до 30.03.2012 г. Искът следва да се уважи в размера,
посочен от вещото лице – 440.46 лв., като сумата се присъди със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Основателен и доказан е и искът по чл. 86 ЗЗД, тъй като се
установи, че работодателят не е изпълнил едно свое парично задължение, изпаднал
е в забава след като не е изплатил дължимото в уговорените срокове. Поради
което дължи обезщетение на работника в размер на законната лихва от момента
когато сумата е станала изискуема до предявяването на иска. Съгласно
заключението на ВЛ лихвата за забава е в размер на 33.31 лв. и в този размер
следва да се уважи иска.
Следва да бъде уважен като основателен и доказан и искът за присъждане на обезщетение за
неползван отпуск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ, тъй като се установи, че
ищецът не е ползвал полагащия му се размер платен годишен отпуск – 1 ден за
2012 г. и при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят му дължи
обезщетение за това съгласно горепосочения текст от КТ. Искът следва да се
уважи в размера, посочен от вещото лице – 28 лв., като сумата се присъди със законната лихва от момента
когато искът е бил предявен, до окончателното й изплащане.
Основателен
и доказан е и искът по чл. 86 ЗЗД, тъй като се установи, че работодателят не е
изпълнил едно свое парично задължение, изпаднал е в забава след като не е
изплатил дължимото в уговорените срокове. Поради което дължи обезщетение на
работника в размер на законната лихва от момента когато сумата е станала
изискуема до предявяването на иска.Съгласно заключението на ВЛ лихвата за
забава е в размер на 1,92 лв. и в този размер следва да се уважи иска.
При този изход на делото следва да се присъди държавна
такса по сметка на ТРС съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, в размер на 50 лв., разноски на ищеца в размер на 150 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и разноски по сметка на ТРС за
възнаграждението на вещото лице – 50 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ – ХАРМАНЛИ” ЕООД – гр.
Харманли, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, бул. „България”
№ 125, представлявано от Тенчо Пасков – управител,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Г. ***, с ЕГН **********, сумите: 440.46 лв. /четиристотин четиридесет лева и 46 стотинки/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.02.2012 г. – 30.03.2012 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; 33.31 лв. /тридесет и три лева и 31 стотинки/, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното възнаграждение; 28
лв. /двадесет и осем лева/, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 1 ден за 2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата
и 1,92 лв. /един лев и 92 стотинки/
- лихва за забава от 30.03.2012 г. до 02.01.2013 г., както и разноски по делото
– 150 лв. /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ – ХАРМАНЛИ” ЕООД – гр.
Харманли ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТРС разноски по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и ДТ– 50 лв./петдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от съобщението му на ответника, а
за ищеца от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: