№ 8630
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110162116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 249556/16.11.2022 г. на Л. И. Е., ЕГН **********, гр.
София, кв. Филиповци, ул. Кутлина № 10, съдебен адрес: гр. София, ул. Княз Борис Първи № 104,
вх. Б, ет. 1, ап. 25, адвокат М. М., срещу „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к.Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
офис 4-5, представлявано от управителя Свилен Петков, чрез адвокат А., с която чл. 55, ал. 1,
предл. 3 във връзка с чл. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за сумата от 2270.55 лв., представляваща
недължимо платена по нищожен Договор за паричен заем Standart 30 № 5691757/07.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, а при
евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на
клаузите на чл.1, т. 3, чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Договора за паричен заем като неравноправни по
смисъла на ЗПК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за паричен заем Standart 30
№ 5691757/07.04.2021 г., като ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател
сумата от 1500 лв. при годишен лихвен процент от 40.32 % и годишен процент на разходите от
49.49 % и срок на погасяване на заема 15 месеца. Сочи, че в чл. 1, ал. 3 от Договора било
уговорено и задължение за такса за експресно разглеждане на документите и отпускане на заема в
размер на 1101.90 лв. Освен това, съгласно чл. 5 от Договора, заемателят се е задължил да осигури
в срок до три дни от датата на сключване на Договора едно от двете предвидени обезпечения, а
именно поръчител, отговарящ на посочените в Договора условия, или банкова гаранция, като при
неизпълнение дължи неустойка в размер на 734.55 лв. Месечната вноска била определена на
251.37 лв., в които се включват и таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка.
Счита, че процесният договор е сключен при противоречие с императивни правни норми на ЗЗД,
ЗЗП, ЗПК, поради което е недействителен. Счита същия за нищожен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй
като са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Навежда множество
доводи за нищожност на договора. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълкувателно дело № 1/2009 г. на ВКС. Твърди, че е заплащал в срок вноските по договора до
19.01.2022 г., на която дата между страните бил сключен нов договор за заем № 5775089, съгласно
който от отпуснатата сума е удържана сума в размер на 973.34 лв., с която бил погасен остатък от
задължението по Договор за заем с № 5691757/07.04.2021 г. Сочи, че по процесния Договор за заем
1
била заплатена сума в размер на 3770.55 лв. Счита, че е платена сумата от 2270.55 лв. без
основание и с тази сума ответникът се е обогатил, поради което дължи нейното връщане на ищеца.
Претендира и разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните е сключен процесния договор
и по силата на него ищецът е усвоил заемна сума в размер на 1500 лв., като е следвало да върне
същата на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 202.40 лв. Сочи, че всяка вноска съдържала
част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с
изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно
разглеждане на заявката. Заемателят бил погасил предсрочно задълженията си по договора, както
следва: 1500 лв. главница по договора, 363.89 лв. – договорна лихва, 468.48 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 1101.90 лв. – неустойка и 10 лв. – разходи за събиране на
просрочени задължения, или общо е заплатил сума в размер на 3444.27 лв. Наведени са подробни
доводи за неоснователност на исковите претенции. Моли исковата молба да бъде оставена без
уважение и да му присъди разноски..
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем Standart 30 № 5691757/07.04.2021 г., като
ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател сумата от 1500 лв. при годишен
лихвен процент от 40.32 % и годишен процент на разходите от 49.49 % и срок на погасяване на
заема 15 месеца. В чл. 1, ал. 3 от Договора е уговорено, че за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1101.90 лв.
В чл. 5, ал. 1 от Договора е уговорено задължението на ищеца в тридневен срок да
предостави обезпечение чрез поръчителство от трето лице, което да отговаря на посочените от
кредитора изисквания – да е навършило 21 години, да работи по безсрочен трудов договор, да има
минимален стаж при настоящия си работодател поне шест месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лв. през последните пет години, да няма кредитна история в Централен
кредитен регистър на БНБ или да има такава със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател, или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение и валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. При
неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на едно от двете възможни обезпечения
по договора, заемателят дължи неустойка в размер на 734.55 лв., съгласно чл.5, ал. 2 от Договора.
Ответникът е представил Справка за погасителен план по Договор за паричен
заем № 5691757/07.04.2021 г., от който е видно, че ищецът е заплатил главницата от 1500 лв.,
договорна лихва от 363.89 лв., неустойка от 468.48 лв., такса за експресно разглеждане на искането
за кредит – 1101.90 лв., като задължението е погасено предсрочно на 19.01.2022 г. В самия отговор
на исковата молба ответникът признава неблагоприятния за себе си факт, че ищецът е погасил
целия размер на дължимата главница по договора от 1500 лв., договорна лихва в размер на 363.89
лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 468.48 лв., 1101.90 лв. – неустойка и
10 лв. разходи за събиране на просрочени задължения.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили Договор за
паричен заем Standart 30 № 5691757/07.04.2021 г. за сума от 1500 лв. Установява се също така и
2
наличието на твърдяната неустоечна клауза в размер на 734.55 лв. Съгласно представения от
ответника погасителен план, ищецът е погасил главницата, договорните лихви, както и част от
уговорените неустойка и такса за експресно разглеждане на искането за кредит.
Видно от Договора от 07.04.2021 г., в който е включен погасителен план, в същия са
включени разходи за погасяване на неустойката по договора и за таксата за експресно разглеждане
на искането за кредит, но неустойката по чл. 5, ал. 2 от Договора не е включена в размера на
годишния процент на разходи, определен на 49.49 %, видно от чл. 3, ал. 1, т. 8 от Договора, в която
са посочени компонентите на последния. По делото няма доказателства дали към договора е бил
представен на ищеца изискуемия Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за
усвояване на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че размера на неустойката следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
неустойка по чл. 5, ал. 2 от Договора представлява разход, свързан с усвояването и обслужването
на задълженията по процесния Договор за кредит, била е известна на кредитора към момента на
сключване на договора и е следвало да бъде включена в процента на разходите, а също така и да
бъде посочена като сума, която се дължи.
Поради гореизложеното, доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От размера на предвидената неустойка в размер на 734.55 лв.
е видно, че същата е почти 50 % от главницата, предоставена като заем, поради което съдът счита,
че годишният процент на разходите по кредита надвишава императивно установения праг в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва,
което пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не включи
дължимите такси в ГПР.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че неустоечната клауза на чл. 5, ал. 2 от
Договора за кредит от 07.04.2021 г., е нищожна, като противоречаща на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
По отношение на клаузата, с която е уговорена такса за услугата „експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 1101.90 лв.“, съдът счита, че се касае за
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Още
повече, че в самия договор липсва дефиниция на услугата „експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем“, за да може да се извърши надлежна преценка за реално предоставяне
на услуга или за превратно въвеждане на допълнителни такси в тежест на потребителя, без тези
такси да са включени в годишния процент на разходите. Посочената клауза се явява неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, доколкото неравноправна е всяка „уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.“ и
доколкото последващото изброяване на хипотези в чл. 143, ал.2 от ЗПП не са изчерпателно дадени,
а само примерно (в този смисъл вж. Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г.,
II т. о., ТК). Несъмнено, в цитираната клауза на процесния Договор във вреда на заемателя е
3
уговорено задължение за услуга по експресно разглеждане на документи за предоставянето на
кредита, която сума е над две трети от предоставената сума в заем. Следва да се има предвид, че
кредитът не може да бъде усвоен, ако не бъде отпуснат, но същият не би бил отпуснат, ако
заемателят не се съгласи на клаузите по договора, за който липсват доказателства да е дадена
възможност за индивидуално договаряне на клаузи. Неоснователни са доводите на ответника, че
ищецът като заемател се е съгласил с тази клауза и посочената услуга му е била предоставена –
липсват каквито и да било доказателства, установяващи, че услугата е била предоставена и какво е
съотношението между бързината, с която са разгледани документите по отпускането на кредита по
процесния договор спрямо договори, по които заемателят не е поискал да ползва посочената
услуга по експресно разглеждане. Твърденията в отговора на исковата молба, че заемателят е имал
възможност да избира дали да ползва процесната услуга или да изчака десет дни за разглеждането
на искането за отпускане на кредит се явява недоказано и оттам неоснователно. Съгласно
разпределената от съда тежест по реда на чл. 154 от ГПК с определението по чл. 140 от ГПК,
ответникът следваше с пълно и главно доказване да установи собствените си възражения, както и
всички положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си. Такова доказване в
случая не е проведено.
В Договора са налични и клаузите на чл. 9, ал. 4 и ал. 5, в които са уговорени
допълнителни неустойки при забава за погасяване на вземането по договора, дължими в различни
хипотези. Тези клаузи се явяват нищожна, предвид обстоятелството, че Чл. 33, ал. 1 от ЗПК
забранява при забава на потребителя кредиторът да събира допълнителни неустойки и лихви,
освен лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Не на последно място, следва да се отбележи, че по договора са предвидени и събрани
такси за събиране на просрочени задължения, което също е в противоречие със Закона за
потребителския кредит.
Предвид установеното, съдът счита, че процесният договор се явява нищожен по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП, чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 и предложение 3 от
ЗЗД, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
На следващо място, предвид установеното, всички суми, които ищецът е заплатил по
договора, извън дължимата главница, и с оглед на това, че ответникът не е установил, че е налице
валидно правно основание да получи сумата над 1500 лв. до пълния размер, заплатен от ищеца по
договора в размер на 3444.27 лв., следва да се уважи и иска по чл. 55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД,
поради неоснователното разместване на блага от патримониума на ищеца към този на ответника до
предявения размер от 1944.27 лв., което безспорно е установено по делото. Ищецът не доказа по-
висок размер на обедняването си, а ответникът е признал, че по договора е заплатена посочената
сума в общ размер на 3444.27 лв., поради което на ищеца следва да му се възстанови разликата
между заплатеното и дължимото за връщане – главницата.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски, съразмерно на уважената,
респективно на отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски, както следва: 90.82 лв. за
държавна такса, адвокатски хонорар в размер на 1130 лв., съгласно представения Договор за
правна защита и съдействие № 190 от 09.11.2022 г. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, поради което съдът извърши преценката
по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно редакцията на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към датата на подаване на
исковата молба и предвид цената на иска и липсата на фактическа и правна сложност на същия,
следва възнаграждението на адвоката на ищеца да бъде намалено до 530 лв. (минималният размер
възлиза на 527.05 лв.). Така, съразмерно на уважената част от иска, следва на ищеца да му се
присъди сумата от 533.90 лв.
Ответникът също претендира разноски, но не е ангажирал доказателства за реално
извършени такива. Същият е представляван от адвокат, поради което следва да докаже реално
заплатени суми за адвокатско представителство по делото.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Люлин 7,
бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, офис 4-5, представлявано
от управителя Свилен Петков, чрез адвокат А., да заплати Л. И. Е., ЕГН **********, гр. София, кв.
Филиповци, ул. Кутлина № 10, съдебен адрес: гр. София, ул. Княз Борис Първи № 104, вх. Б, ет. 1,
ап. 25, адвокат М. М., сумата от 1944.27 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и четири лева и
двадесет и седем стотинки), представляваща сума, недължимо платени суми по нищожен Договор
за паричен заем Standart 30 № 5691757/07.04.2021 г., на основание чл.55, ал.1, предл. 3-то във
връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.11.2022 г. (датата
на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 533.90 лв. (петстотин
тридесет и три лева и деветдесет стотинки) за разноски, съразмерно на уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като отхвърля предявения иск над сумата от 1944.27 лв. до пълния
предявен размер от 2270.55 лв., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5