РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. К., 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215100600172 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК.
Образувано е по жалби на осъдения Д. Ю. С. и на защитника му –
адв.Х.К. от АК - К., против определение от 22.07.2021 г. постановено по ЧНД
№ 492/2021 г. по описа на К.йския районен съд. И в двете жалби се твърди, че
осъденият С. не е доволен от определението на районният съд, в частта, с
която е увеличено определеното му общо наказание на основание чл.24 от
НК. Молят да се отмени увеличението от 2 години „лишаване от свобода” на
общото наказание, като се съобрази обстоятелството, че жалбодателкят бил с
влошено здравословно състояние и страдал от тежко заболяване - „Диабет
тип 1 – инсулинозависим“, който изисквал специален режим на здравословно
хранене и начин на живот, каквито в условията на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в затвор не било възможно да се осигурят.
В съдебно заседание жалбодателят Д. Ю. лично и чрез служебно
назначения му защитник – адв.Х.К., поддържат жалбите и молят да се
1
уважат.
Представителят на Окръжна прокуратура – К. моли да се остави без
уважение саморъчната жалба на осъдения Д.С., както и тази от неговия
служебен защитник - адв.К., като неоснователни. Моли да се остави в сила
определението от 22.07.2021г. на Районен съд – К., с което е било извършено
кумулиране на наложените наказания по осем присъди спрямо С., като е било
определено едно общо и най- тежко наказание, а именно наказанието по
НОХД № 224/2017г. "лишаване от свобода" за срок от 5 г. и 4 месеца. По
същество и в двете жалби всъщност се излагало недоволство от
приложението на чл.24 от НК, което било довело до увеличение на
наказанието, което следва да изтърпи Д.С., с 2 години "лишаване от свобода".
Доводите, били идентични с тези, които били развивани пред първата
инстанция и намерили своя отговор в мотивите към обжалваното
определение. По отношение на увеличението с 2 години "лишаване от
свобода", който размер бил под предвидения от ½ от най-високото наложено
наказание счита, че същото е съвсем правилно и съответства на установените
пред първата инстанция доказателства за обществената опасност на
осъденото лице, което съдът е констатирал като изключително висока и е
изложил подробни мотиви защо приема този факт. Посочено било, че С. има
27 осъждания, проявил е изключителна престъпна упоритост и са изброени
подробно множеството негови осъждания, както и изтърпени предходни
наказания „лишаване от свобода“, които очевидно не са оказали своя
възпиращ или превъзпитаващ ефект върху осъдения Д.С.. Прокурора счита,
че определението, с което е определено общо наказание за изтърпяване
спрямо осъдения, е правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила
като такова.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1,
във вр. с чл. 314 и сл. НПК, съобрази следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок, от страни имащи
интерес от обжалване, т.е., същите са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество:
ЧНД № 492/2021 г. по описа на К.йският районен съд е било образувано
по молба на осъдения Д. Ю. С., с която е поискал да се извърши групиране на
2
наложените му наказания общо осем на брой влезли в сила присъди,
подробно описани, и на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК да
му се определи едно общо наказание „лишаване от совобода“, а именно –
най-тежкото по размер измежду наложените му, към което да се присъедини
изцяло наказанието глоба в размер на 500 лева по НОХД 760/2017 г. по описа
на КРС.
Видно от събраните от първоинстанционния съд доказателства -
Справка за съдимост, заверени преписи от присъди /ведно с мотивите към
тях/ и заверени преписи от определения за одобряване на споразумения по
чл.381 и сл. от НПК, както и справка за правното положение на лишения от
свобода, Д. Ю. С. е осъждан 27 пъти с влезли в сила присъди и определения
за одобряване на споразумения по чл.381 и сл. от НПК /имащи последиците
на влезли в сила присъди/ на наказания „лишаване от свобода” и „глоба” за
извършени умишлени престъпления от общ и частен характер, като за 19 бр.
от осъжданията му с присъди и определения са извършвани различни
групирания на наложените му наказания и всички, вкл. и определените му
общи такива наказания „лишаване от свобода” са изтърпени до 14.04.2014
год., поради което не е необходимо описването и обсъждането им в
настоящото производство, тъй като деянията по същите осъждания не се
намират в реална съвкупност с деянията по последните му осем такива. След
изтърпяване на последното наложено му наказание „лишаване от свобода” по
тези 19 бр. осъждания, Д.С. е извършил други престъпления, за които е
осъден както следва:
1. С Присъда № 130/08.08.2017 год. по Н.о.х.дело № 760/2017 год. по описа на
Районен съд - К., Д. Ю. С. е признат за виновен в извършването в периода
08.02.2017 год. - 03.05.2017 год. на престъпление по чл.343в ал.1, във вр. с чл.
26 ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 1 година и 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване,
както и на наказание „Глоба” в размер на 500 лева; както и за извършено на
03.05.2017 год. престъпление по чл. 345 ал.1 от НК, С. е осъден на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален „строг” режим
на изтърпяване, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е определено едно
общо наказание за тези две престъпления, по-тежкото от тях, а именно:
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца, при
първоначален „строг” режим на изтърпяване, към което на основание чл.23
3
ал.3 от НК е присъединено наказанието „Глоба” в размер на 500 лева.
Присъдата е влязла в сила на 30.10.2017 год.;
2. С Присъда № 182/02.11.2017 год. по Н.о.х.дело № 804/2017 год. по описа на
Районен съд - К., Д.С. е признат за виновен в извършване на 07.04.2017 год.
на престъпление по чл.313 ал.1 от НК, за което е осъден на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален „строг” режим
на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 18.11.2017 год.;
3. С протоколно определение от 16.01.2018 год. по Н.о.х.дело № 42/2018 год.
по описа на Районен съд - К., имащо последиците на влязла в сила присъда,
Д.С. е признат за виновен в извършването на 06.12.2016 год. на престъпление
по чл. 325 ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1, б. „а” от НК, за което е
осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, при
първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Определението е
влязло в сила на 16.01.2018 год.;
4. С протоколно определение от 13.04.2018 год. по Н.о.х.дело № 459/2018 год.
по описа на Районен съд - Х., имащо последиците на влязла в сила присъда, С.
е признат за виновен в извършването на 19.05.2017 год. на престъпление по
чл.277 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца, при първоначален „строг” режим на
изтърпяване на наказанието. Определението е влязло в сила на 13.04.2018
год.;
5. С Присъда № 201/12.12.2017 год. по Н.о.х.дело № 1327/2017 год. по описа
на Районен съд - К., Д.С. е признат за виновен в извършването в периода
20.12. – 21.12.2015 год. на престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 209 ал.1, във
вр. с чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 4 години, при първоначален „строг” режим на
изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 13.04.2018 год.;
6. С Присъда № 9/19.01.2018 год. по Н.о.х.дело № 1474/2017 год. по описа на
Районен съд - К., Д.С. е признат за виновен в извършването в периода 19.04. –
21.04.2017 год. на престъпление по чл.211, във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с
чл.29 ал.1, б. „а” от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 4 години и 4 месеца, при първоначален „строг” режим на
изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 16.05.2018 год.
7. С Присъда № 1/22.01.2018 год. по Н.о.х.дело № 224/2017 год. по описа на
4
Окръжен съд - К., Д.С. е признат за виновен в извършването на 22.05.2016
год. на престъпление по чл.199 ал.1, т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.29
ал.1, б. „а”, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е осъден
на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 години и 4 месеца, при
първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е
влязла в сила на 09.11.2018 год.
8. С протоколно определение от 29.04.2021 год. по Н.о.х.дело № 190/2021 год.
по описа на Районен съд - К., имащо последиците на влязла в сила присъда,
Д.С. е признат за виновен в извършването на 15.11.2016 год. на престъпление
по чл.313 ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 1 година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на
наказанието. Определението е влязло в сила на 29.04.2021 год.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че деянията, предмет
на всяко от посочените осем осъждания на Д.С., са извършени от него, преди
да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице
предпоставките на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК. С оглед изложеното,
първоинстанционният съд е определил на Д.С. едно общо наказание, най -
тежкото от тях, а именно: наказанието наложено му с Присъда № 1/22.01.2018
год. по н.о.х.дело № 224/2017 год. описа на Окръжен съд – К., а именно
„лишаване от свобода” за срок от 5 години и 4 месеца, което е постановил да
бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, на основание чл.57 ал.1 т.2
б. „а” от ЗИНЗС, към което е присъединил и наложеното по една от
присъдите кумулативно наказание „глоба” в размер на 500 лв.
Първоинстанционният съд е намерил също, че са налице предпоставките на
чл.24 от НК, поради което е увеличил така определеното общо наказание
„лишаване от свобода” с 2 години, при което общото наказанието, което
следва да изтърпи С. е „лишаване от свобода” за срок от 7 години и 4 месеца,
при първоначален „строг” режим. От така определеното общо наказание, на
основание чл.25 ал.2 от НК първоинстанционният съд е приспаднал
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” към 17.06.2021 год.
Увеличението на определеното общо наказание с 2 години „лишаване от
свобода” първоинстанционният съд е мотивирал със следното:
Приел е, че обществената опасност на дееца е изключително висока –
същият е многократно осъждан, извън разглежданата съвкупност, за различни
5
по вид престъпления от общ характер, като са му налагани наказания
„лишаване от свобода”, при това в значителен размер, които наказания С. е
изтърпял към 2014 год. и които явно не са изиграли своята превъзпитателна и
възпираща роля спрямо него. Освен това, в периода м.декември 2015 год. до
м.май 2017 год. Д.С. е извършил общо осем престъпления, образувани и
разгледани в осем наказателни производства. Деянията са различни по вид, в
значителната си част такива с висока обществена опасност, като четири от тях
са извършени при условията на опасен рецидив – тези, по н.о.х.дело №
1327/2017 год. по описа на РС - К.; по н.о.х.дело № 1474/2017 год. по описа на
РС - К.; по н.о.х.дело № 42/2018 год. по описа на РС - К. и по н.о.х.дело №
224/2017 год. по описа на ОС - К.. Проявената от С. изключителна престъпна
упоритост очевидно показва, че същият не се е поправил и превъзпитал при
изтърпяване на наказанията по предходните му осъждания и определеното му
общо наказание, предмет на настоящото производство, не би изпълнило
целите по чл.36 от НК, поради което определеното му общо такова по реда на
чл.25, във вр. с чл.23 от НК следва да бъде увеличено на основание чл.24 от
НК. Първоинстанционният съд е счел, че за постигане на справедлива оценка
на цялостната престъпна дейност на осъдения Д.С. е необходимо и
достатъчно определеното му общо наказание „лишаване от свобода” за срок
от 5 години и 4 месеца да бъде увеличено с още 2 години „лишаване от
свобода”, при което общото такова, което следва осъдения С. да изтърпи, е в
размер на 7 години и 4 четири месеца „лишаване от свобода”. Посочил е, че
са налице и останалите изисквания на чл.24 от НК - наложените на осъдения
С. наказания и по осемте посочени по-горе дела са от едни и същи вид,
увеличението е по-малко от половината от определеното общо наказание, и
така увеличеното наказание не надминава сбора от отделните наказания, нито
максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Съдът е
съобразил също, че е не без значение и обстоятелството, че осъденият С.
никога не е работил по трудово правоотношение и не е реализирал доходи от
трудова дейност, а напротив - средствата си за препитание и издръжка на
семейството му са получавани от извършените от него престъпления, част от
които измами и грабеж, от които същият се е облагодетелствал със
значителни по размер средства, които не са били възстановени на
пострадалите.
Въззивният съд намира, че направените от първоинстанционния съд
6
фактически и правни изводи са правилни – обосновани и законосъобразни.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че извършените от Д.С.
престъпления, предмет на описаните по-горе осем осъждания, се намират
помежду си в реална съвкупност - всяко от деянията е извършено, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях /деянията са извършени
съответно в периода: 20-21.12.2015 г. до м.май 2017 год.; докато първия
влязъл в сила съдебен акт за тези деяния, описани в присъдите е на
30.10.2017 год., поради което са налице предпоставките на чл.25 ал.1, във вр.
с чл.23 ал.1 от НК и на осъдения С. следва да се определи едно общо
наказание, най - тежкото от всички наложени му такива, описани по-горе в
мотивите, като в настоящия случай това е осъждането му с Присъда №
1/22.01.2018 год. по Н.о.х.дело № 224/2017 год. описа на Окръжен съд - К., с
която Д.С. е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 години и
4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.
Настоящият съдебен състав, напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд относно приложението на чл.24 от НК, с което
определеното общо наказание “лишаване от свобода” на Д.С. е увеличено с 2
години „лишаване от свобода”. Това е така, тъй като наложените на осъдения
С. наказания и по осемте осъждания са за различни по вид умишлени
престъпления от общ характер, за които са му наложени наказания „лишаване
от свобода“, които да се изтърпят ефективно; увеличението е по-малко от
половината от определеното общо наказание, и така увеличеното наказание
не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер,
предвиден за съответния вид наказание. За да увеличи определеното на Д.С.
общо наказание, правилно първоинстанционният съд е съобразил и
многократните осъждания на същия на наказания „лишаване от свобода” за
извършени умишлени престъпления от общ характер - 18 броя, което го
определя като извършител на престъпления с изключително завишена
обществена опасност. Проявената от С. престъпна упоритост явно показва, че
същият не се е поправил и превъзпитал при изтърпяване на наказанията по
предходните му осъждания и наложеното му общо наказание, предмет на
настоящото производство, не би изпълнило целта си, поради което
определеното му такова следва да бъде увеличено, до какъвто правилен –
обоснован и законосъобразен, краен извод е достигнал и първоинстанционния
съд. Д.С. е личност с изразени и утвърдени престъпни навици, както вече е
7
констатирано и при предходни обсъждания на престъпната му деятелност,
същият е с изградена дългогодишна криминогенна нагласа и е показал на
практика, че престоят му в затворническо заведение по никакъв начин не го е
мотивирал и възпрял да не извършва други престъпления.
Настоящата инстанция намира, че с оглед усложнената значителна
престъпна дейност на осъдения С. и извършването от него на множество
престъпления, именно по този начин ще бъдат постигнати целите на
наказанието, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК. В тази връзка
настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на осъдения С. и
неговият защитник, изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание
пред настоящата инстанция. Твърдяните от осъдения С. обстоятелства –
тежко здравословно състояние, като аргумент против приложението на чл.24
от НК, съдът прецени данните за здравето на лицето – приложени
медицински документи и съобрази, че тези заболявания са с дългогодишна
давност и очевидно не са му попречили да извършва престъпления в
условията на съвкупност, още повече, че не са от такова естество, за да
обуславят налагане на по-ниско наказание.
Правилно е определен първоначален строг режим за изтърпяване на
увеличеното наказание, на основание чл.57 ал.1 т.2 б."а" от ЗИНЗС.
С оглед изложеното, съдът намира, че липсва основание за отмяна или
намаляване на размера на увеличението по чл.24 от НК на определеното на
осъдения Д.С. общо наказание „лишаване от свобода”, т.е. определеното
общо наказание „лишаване от свобода”, което да изтърпи Д.С. следва да е в
размер именно на 7 години и 4 месеца /заедно с увеличението по чл.24 от НК/.
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал на основание чл.25 ал.2 от
НК от така определеното на Д.С. общо наказание „лишаване от свобода”
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” към 20.05.2021 г. – по
последно представената му справка от Затвора С. З..
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното
определение е правилно – обосновано и законосообразно, поради което
следва същото да бъде потвърдено.
Ето защо, и на основание чл.341 ал.1, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с
чл.338 от НПК, Окръжният съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 123/22.07.2021 г. постановено по
Ч.н.дело № 492/2021 год. по описа на К.йския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9