Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 16.09.2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №8090 по
описа за 2019г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД ***,
с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното:
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК срещу ответника, като по
образуваното ч.гр. дело №5627/2019г. по описа на РС - Плевен е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед връчването на заповедта е инициирано предявяване на иск с правно основание чл.422
от ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена
топлинна енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се на
адрес : ***, с абонатен номер ***.
Вземането се обосновава със
следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012год. в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на „***” ЕАД
сума за консумирана топлинна енергия, както следва: 558,90лв. - главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2017г. до 30.04.2019г.; 57,86лв. - лихва върху главницата за периода от
03.05.2017г. до 21.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, чрез назначения особен представител адв.Д., която
оспорва изцяло исковата претенция. Заявява, че не е представен договор с трето
лице за извършване на услугата дялово разпределение-относим за процесния исков
период. Оспорва ответникът да е използвал доставяна от дружеството – ищец
топлинна енергия; заявява, че изготвените отчети са недействителни и неточни, в
обекта няма монтирани измервателни уреди, а дяловото разпределени е извършено
некоректно.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юркс.М., който
поддържа исковете. Поддържа исковата молба.
Ответникът, се представлява от адв.Д., която оспорва исковете и
по основание, и по размер.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество – частично основателен и доказан – с оглед извършеното от ответнитка
частично плащане в хода на делото.
От приложеното ч.гр.д. №5627/2019год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 28.08.2019год. на
основание депозирано от ищеца против ответника заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. Такава е издадена срещу длъжника за
сумите, както следва : сумата от 558.90 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2019
г., лихва върху главницата в размер на 57.86 лв. за периода от 03.05.2017 г. до
21.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00
лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. В
заповедта е отразено, че вземането на
заявителя проицтича от ползвана от доставената
от дружеството-заявител топлинна енергия, доставена в недвижим имот, находящ се
в *** за периода 01.03.2017 г. до
30.04.2019 г., без да заплати стойността й.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Искът е
предявен в 1-месечния срок, визиран в закона, поради което е допустим.
От съвкупната преценка на доказателствата
по делото се установява, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот,
находящ се в *** – л.79 и сл. от делото. Доводите за неоснователност на иска
поради недоказаност на това кой извършва дяловото разпределение в сградата, в
която се анмира топлоснабдения
имот, остават ендоказани –
предвди приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Й.Й.. ОТ същото се
установява, че същият е извършил необходимите за нуждите на експертизата
провреки, вкл. данни за сградата, получени от топлиния счетоводител – ***“ЕООД.
От заключението се установява, че до имота на ответника е доставяна топлинна
енергия /ТЕ/, т.к. абонатната станция е работила през процесния
период.Разпределение е ТЕ за отопление в
баня от щранг - лира и дял ан имота от ТЕ за сградна инсталация. В процесния
имот има монтирана щранг - лира в банята, не се ползват други отполителни тела.
Извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено съгласно Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост. Отделните компоненти в
индивидуалната сметка на ответника са изчислени правилно и в ъсответствие с Нардеб
а за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год. От приетото заключение на ВЛ В.В.
се установява, че задължението, което ищецът претендира е правилно остойностено.
Същата е констатирала извършено в хода на делото плащане от страна на
ответника, както следва : извършено плащане на 01.08.2020 г. и 03.08.2020 г., което
касае плащания на съдебни такси и част от лихвата за този период.
Лихвата се равнява на 10,70 лв. от този период. Общо са платени 145,61 лв.,
които касаят „съдебни такси ИД.“ В
случая представителят на ищеца заявява, че няма данни за извършено от ответника
плащане на задълженията, предмет на това дело. От друга страна „съдебни такси
изпълнително дело“ предполага приключило
производство – било то по реда на чл.410 от ГПК, по реда на чл.422 от ГПК или уважен осъдителен иск и т.н.,
докато настоящото произвоство е все още неприключило с влязъл в сила съдебен
акт. Самият ответник се представлява от особен представител, не е ангажирал
становище. Съдът извърши служебна проверка в САС и констатира, че освен ч.гр.д. №5627/19год./процесното/, срещу ответника е образувано на 07.04.2017год. и ч.гр.д. №2566/2017год. по
описа на съда. По данни в делодната програма след издаването на заповедта за
изпълнение, не е постъпвало възражение от длъжника. В тази връзка, в случая
плащането на сумата от 145,61лв. не може да бъде отнесена към дълга на ответника,
предмет на това дело, вероятно касае друга претенция на ищеца към същия длъжник.
Следва да се приспадне единсдтвено платената сума от 10,70лв. - от претенцията
на ищеца за лихва. Или, искът е основателен и доказан за претендираната
главница и основателен и доказан за сумата 47,16лв. - претендирана лихва, като
за разликата до претендираните 57,86лв. този иск следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане, извършено в хода на делото.
По отношение разноските по делото: за
исковото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца всички
разноски, като следва да ес определи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -100лв., или разноски в
общ размер 735лв. - внесена държавна такса 75лв., вносен хонорар на особен
представител - 300лв., депозит за експертиза съответно 120лв. и 140лв. и
посочения хонорар за един юрисконсулт.
По отношение разноските в заповедното
производство: с оглед размера на
установеното по размер вземане, същите следва да бъдат присъдени изцяло -
общо 75лв.
При този изход на делото, не се дължат
разноски на ответната страна.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Н.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес ***, представляван по делото от
адв.В.Д. от ПлАК - особен представител, ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, сумите, както следва : 558,90лв. - главница, представляваща
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017г. до
30.04.2019г.; 47,16лв. - лихва върху главницата за периода от 03.05.2017г. до
21.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2019год.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на осонвание
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5627/ 2019год. по описа на Плевенски районен съд,
като ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната лихва за разликата от присъдените 47,16лв.
до претендираните 57,86лв., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н.П.И., ЕГН **********, постоянен адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, направените разноски по делото
в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 735лв., както и разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. №5627/2019год. по описа на Плевенски районен съд – 75лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: