Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №15008 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.76 ЗС от И.М.П. срещу О.М.Д. - Д. за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху реална част с площ от 454 кв.м. от ПИ №***.***, находящ се в гр.Варна, р-н Приморски, ж.к.“***“, при граници на имота : ПИ с №№***.*; ***.*; ***.*; ***. *; ***.*; ***.* и иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да възстанови съборената от нея ограда в имота от бетонни колчета – с дължина 32 м и височина 2.50 м, изградена от 16 бетонови колчета и 288 м бодлива тел.
В исковата молба се твърди, че ищецът владеел спорната реална част от 2003г., което владение било нарушено от ответницата чрез събаряне на оградата на имота и манифестиране на собствен владелчески периметър в същите имотни граници. Ищецът твърди да е придобил собствеността върху идеална част от същия имот въз основа на НА в СИО, а фактическата власт върху процесната ид.ч. въз основа на неформално дарение, последващо от общо завещание. Ответницата не била владяла процесната реална част и не я била претендирала от ищеца, не разполагала нито с изпълнително основание, нито с изпълнителен титул срещу ищеца.
Имот с обща от 3 735 кв.м. бил отнет от Б* Б* А* и бил съставен Акт за държавна собственост №9255/24.01.**. на Председателя на ГНС-Варна. След отмяната на АДС Б* А* получила по реституция имот с площ от 3 735 кв.м. и била въведена във владение. В протокола за въвод било отбелязано, че въводът е по „решение“ в имот с площ от 3 735 кв.м., а по „имотни граници‘ – 4026 кв.м. Въводът бил в границите, които съществували и съществуват и до днес на терена. В тези граници имотът се владеел от ищеца. Той поставил на мястото на прогнилите колове нова ограда през 2003г. поради факта, че Б* А* нямала наследници тя обявила още преживе ищеца за свой наследник и му предала владението върху всички имоти вкл.и върху процесната реална част. След развода си през 2007г. ищецът владял спорната реална част със знанието, че е негова собственост вкл. и срещу бившата си съпруга. Ищецът не бил страна по нито едно от делата водени от ответницата. При опит на ответницата да влезе в спорната реална част чрез изпращането на технически лица за заснемането на имота единственият, който се противопоставил бил ищеца. Този факт бил установен в Предупредителен протокол, съставен пот полицаи при Второ РУ и била заведена докладна преписка УРИ №436р-7217/02.03.*. , след което на място била извикана полиция от ищеца и било поискано съдействие. В конфликта участвало и лицето К* Е*З*, на когото бил съставен предупредителен протокол. Това лице направило опит да наруши владението на ищеца и било отблъснато от него вкл. и чрез съдействието на полицията. К* З* заявил, че има намерение да влезе в имота по поръчение на ответницата. Към момента, в който ответницата завела ревандикационен иск срещу К* Йо* П* имотът се владеел безусловно от ищеца и това било манифестирано многократно и перманентно. В отговора на исковата молба К* П* възразила, че не владее спорната реална част и не я била владяла към датата на внасяне на исковата молба в съда. Независимо от това тя била осъдена да предаде владението на ответницата. Така се стигнало до правния парадокс да се осъди определено лице да предаде владението върху имот, който нито притежава, нито владее, нито претендира. Съдът неглижирал факта, че по делото изрично бил посочен действителния владелец на имота – И.П.. Въпреки това и направените възражения на 20.11.2018г. бил насрочен въвод във владение срещу К* П*. В имота бил намерен ищеца, който заявил, че владее имота лично от 2003г. и претендира самостоятелни права върху него. На основание чл.523,ал.2 ГПК, ЧСИ отложил въвода и дал срок на третото лице да поиска от РС спиране на изпълнението. Това указание на ЧСИ противоречало на ТР №3/**. и след изпълнението му ВРС оставил искането без разглеждане, доколкото третото лице отделно от самостоятелните права сочи, че владее имота от преди завеждане на исковото производство, решението по което се изпълнява. След влизане в сила на прекратителното определение, третото лице обжалвало действията на ЧСИ по реда на чл.435, ал.5 ГПК, но ВОС оставил без разглеждане жалбата с аргумент, че е просрочена. Това становище било подкрепено от ВАпС и отново било налице първоначалното положение. С акт на ЧСИ, наименован „Призовка за принудително изпълнение с дата за въвод“ от 10.07.2019г. К.П. била уведомена, че на 20.08.2019г. от 11 ч. срещу нея ще се извърши въвод в същия имот. Тя отново отговорила, че нито владее имота, нито има претенции върху него и отново сочи действителния владелец- И.П.. Така на 20.08.2019г. се повторил сценарият от 20.11.2018г. в имота отново бил намерен ищеца, но ЧСИ решил, че представените му доказателства не са достатъчни да го убедят, че владелецът е изобщо владелец, а още по-малко, че владее имота отпреди завеждане на делото, чието решение се изпълнява. При тази фактическа и правна обстановка ЧСИ осъществил въвод във владение. Ищецът се противопоставил и отново извикал полиция. Полицаите преценили, че се спори за материално право и не могат да се допуснат принудителни действия срещу трето лице, което защитава своите права и предупредили страните да се въздържат от самоуправни действия и бил съставен предупредителен протокол. На 18.09.2019г. представител на ответницата в нейно присъствие и под преките й указания,в нарушение на полицейското предупреждение по чл.65 ЗМВР, в отсъствие на ищеца съборили съществуващата над 20 години ограда и завладели спорната част.ищецът отново поискал съдействие от полицията и отново било разпоредено да се преустановят самоуправните действия.
Твърди се, че ответницата е разрушила съществуващата на място ограда от бетонни колчета – с дължина 32 м и височина 2.50 м, изградена от 16 бетонови колчета и 288 м бодлива тел.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразила становище за недопустимост и неоснователност на иска.
Излага се, че за ищеца липсва правен интерес да предяви искове с правно основание чл.75 ЗС, тъй като на 20.08.2019г. бил извършен въвод във владение от ЧСИ №716-Николай Георгиев, поради и което трето лице можело да защити правата си чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435,ал.5 ГПК, а не чрез предявяване на владелчески искове. Само ако третото лице пропусне срока за обжалване, то можело да предяви валделчески искове. В този смисъл било и ТР №3/10.07.*. по т.д. №3/*. на ОСГТК. Твърди се, че ищецът е обжалвал действията на съдебния изпълнител и по жалбата му е образувано гр.д. №606/*. по описа на ВОС, което било насрочено за 22.02.*.
Излагат се и съображения за неоснователност на претенциите. Твърди се, че ищецът не е упражнявал владение през посочения период, а такова е осъществявало лицето К.П. - ответник по гр.д. №8687/*. на ВРС. С влязло в сила решение по това дело тя била осъдена да предаде на ответницата владението върху реална част от ПИ №***.*** и да премахне оградата от бетонни колове и бодлива тел, която се намирала в имота. На 20.08.2019г. бил извършен въвод във владение и била премахната оградата, като между ПИ №***.*** и ПИ №***.102 била поставена нова. След извършването на въвода ищецът премахнал тази ограда и възстановил положението преди въвода, поради което не се налагало да възстановява оградата между двата поземлени имота.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение №703/22.02.*.,
постановено по гр.д. №8687/*.
по описа на ВРС е прието за установено спрямо отв. К.П., ЕГН**********, че О.М.Д. - Д., ЕГН**********, е собственик на реална част от ПИ №***.*** по актуалните КК
и КР на гр.Варна, р-н Приморски, жк.Бриз-юг, одобрени със Заповед
№РД-18-92/14.10.*.
на ИД на АГКК – Варна, с граници на имота ПИ №***.*, ПИ №***.*, ПИ №***.*3, ПИ №***.* и ПИ №***.* и при граници на частта ПИ №***.*, ПИ №***.*, ПИ №***.* и в останалата си част попадаща в ПИ №***.***
по същите КК и КР, която част е
защрихована с жълт цвят и щрих на комбинирана скица №2 на вещото лице по
приетата СТЕ (л.66 от делото), която скица, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение, като К.П., ЕГН********** е
осъдена да предаде на О.М.Д. - Д., ЕГН**********,
владението върху реална част от ПИ
№***.*** по актуалните КК и КР на гр.Варна, р-н Приморски, жк.**, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.**. на ИД на АГКК – Варна, с граници на имота
ПИ №***.*,
ПИ №***.*,
ПИ №***.*,
ПИ №***.*
и ПИ №***.*
и при граници на частта ПИ №***.*, ПИ №***.*, ПИ №***.* и в останалата си част попадаща в ПИ №***.***
по същите КК и КР, която част е
защрихована с жълт цвят и щрих на комбинирана скица №2 на вещото лице по
приетата СТЕ (л.66 от делото), която скица, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл.108 ЗС и К.П.,
ЕГН********** е осъдена да преустанови действията, с които без основание
пречи на ищцата О.М.Д. - Д., ЕГН**********, да упражнява правото си на
собственост, като премахне оградата от бетонни колове и бодлива тел, ситуирани
в реална част от ПИ №***.***
по актуалните КК и КР на гр.Варна, р-н Приморски, жк.**, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.*. на ИД на АГКК – Варна, с граници на имота
ПИ №***.*,
ПИ №***.*,
ПИ №***.*,
ПИ №***.*
и ПИ №***.*
и при граници на частта ПИ №***.*, ПИ №***.*, ПИ №***.103 и в останалата си част
попадаща в ПИ №***.*** по същите КК и КР, която
част е защрихована с жълт цвят и щрих на комбинирана скица №2 на вещото лице по
приетата СТЕ (л.66 от делото), която скица, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение, на осн. чл.109 ЗС.
Представени са
два протокола за предупреждение, съставени от МВР от 01.03.2017г., съобразно
които И.М.П. и К* Е*
Зл* са предупредени да не се заплашват един друг
.
Съгласно постановление
по ИД №** за принудително отнемане на недвижим имот на 20.08.2019г. О.М.Д. –Д. е
въведена във владение от ЧСИ №716-Николай Георгиев в реална част от ПИ №***.***
с граници ПИ №№***.*; ***.*; ***.*. В постановлението е посочено, че на въвода е присъства и И.М.П., който за
пореден път е заявил права върху имота и че не желае да допусне съдебния
изпълнител.
Свидетелят Р. Т. Т. излага, че се познава с
ищеца от 2000г. и двамата се приятели. Знае, че има голям имот до стадиона, където имал къща и се
събирали много пъти там лятно време. Част от имота бил взет, а той си сеел
някакви неща там. Имотът имал ограда с бетонни колове и мрежа.Когато се
запознали имало една много стара ръждясала ограда с изгнили дървени колове,
паднали. Подменил оградата и я сложил на същото място. В момента нямало там
ограда. Идвал съдия-изпълнител и други хора да правят въвод във владение.
Идвала полиция, правил се някакъв протокол. Имало някакъв собственик на
строителна фирма, който щял да строи това място. Имало едни цигани, на които
казали да събарят оградата. След това разбрал, че оградата е съборена и били
влезли. Не знае колко е голямо мястото. Последната ограда била мрежа с бетонни
колове, а някъде имало и железни. Оградата не била съборена, когато дошъл
съдия-изпълнителя. Не знае колко време след идването на съдия изпълнителя е
била съборена оградата.
Свидетелят Ант. Д. К. излага, че познава
ищеца от 1998г. Много пъти ходил заедно с бившата си съпруга в имота му, който
се намирал в местността над стадион „Юрий Гагарин“.Имотът бил на него и на
съпругата му и след като се развели направили една делба, при която съпругата
му останала в северозападната част, а долната част от имота останала за И..
Приблизително имотът бил около 4 дка.Имотът бил отвсякъде ограден имал метална
врата със синджир откъм пътя, откъде се влизало. Сочи, че момента едната от
оградите му е бутната. През 1998г. имало ограда с дървени колчета в окаяно
състояние и по тази причина след 2000г. я сменили, като свидетелят участвал в
подновяването на оградата. Новата ограда била изградена с циментни блокчета.
Имотът се обработвал от И. до тази ограда. Съборената ограда се намирала на
земята. Тази съборена ограда разделяла мястото от пътя. Не бил присъствал на
събарянето, но бил чувал, че е съборена от някакви цигани – наемни работници.
Чувал, че имота идвал съдебен изпълнител и някакъв строител, който искал да
строи и докарал една рота цигани, съборили незаконно оградата, налитали на бой,
карали се.
Свидетелката Е. М.Д./ сестра на ответницата/ излага, че мястото , което сестра й имала било
точно зад стадион „Варна“ с площ от около 1800 кв.м. то било наследство от леля
й Н. Г. М. Лелята починала през 2001г. и след това О. била в имота, но не можела
да влезе, за което се водели дела. Фактически Катерина владяла имота, сега
напоследък в него виждала И.П.. В частта на сестрата на свидетелката К. оградила част. Делото
се водело срещу К. Сестра й завела и изпълнително дело. Съдия изпълнителят
ходил в имота. Сочи, че сестра й не била упълномощавала лица да събарят
оградата в имота. К.извикала полиция и адвоката си и не била разрешила да съборят
оградата.
Съобразно заключението
на проведената по делото СТЕ на
приложената скица в участъка между точки 1,2,3 към момента съществува ограда от
стоманено бетонни колове и бодлива тел. В участъка между точки 3 и4 е имало
ограда също от стоманено бетонни колове и бодлива тел , която е съборена и на
нейно място са струпани клони в северната част на ПИ ***.
Въз основа на гореустановената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По предявения иск с правно основание чл.75 ЗС.
Владелческата /посесорна/
защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението
като фактическо отношение /състояние/. Хипотезите, при които може да се търси
защита с исковете по чл. 75 ЗС
и 76 ЗС са уредени
от законодателя - да е налице нарушаване на това състояние, в т. ч. и отнемане
на фактическата власт върху вещта като най-тежка форма на нарушение.
Съотношението на владелческа защита и иск за защита на владение като елемент от
защитата на правото на собственост, се отнасят помежду си като род към вид. Ето
защо и допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС
и чл. 76 ЗС се
обуславя само от установените в закона обстоятелства. При защита на владението
със владелчески иск, избрана като форма на защита на владение като фактическо
състояние, чия е собствеността и влязлото в сила решение, с което същата е
установена със сила на пресъдено нещо, е без значение за установения от
законодателя фактически състав на исковете по чл. 75 ЗС
и чл. 76 ЗС и
тяхната допустимост по см. на чл. 130 ГПК /в
този смисъл Решение № 124 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2188/2016 г., II г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 75
ЗС
владението на недвижим имот, което е продължило повече от шест месеца, може да
бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен
срок.
Твърди се, че
владението върху спорната реална част е било отнето от ищеца чрез извършен
въвод във владение, който съобразно представеното постановление е извършен на
20.08.*. Искът е процесуално
допустим, предявен е в преклузивния шестмесечен срок от нарушението.
Ответницата е
установила владение върху имота в качеството й на взискател по ИД №**, образувано въз основа
на издаден изпълнителен лист по гр.д. №8687/*. по описа на решение, по което е
уважен предявен иск по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС от ответницата срещу К.П., за
която няма спор, че е бивша съпруга на ищеца по настоящото дело.
За
основателността на иска по чл.75 ЗС следва да се установи наличието на две
предпоставки : владение, продължило повече от шест месеца и нарушение. Под
нарушение следва да се разбира всяко неоснователно действие, с което се
накърнява или се отстранява фактическата власт на владелеца.
От събраните гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите, водени от ищеца безспорно се установява, че ищецът владее
спорната реална част в границите до процесната ограда от 1998-2000г. Вероятно е
това владение да е осъществявано по време на брака му с ответницата по гр.д. №8687/*. К.П., която също е била в имота според показанията на свидетелката на
ответницата Е. Д., която казва, че
напоследък е виждала И.П. в имота.
В настоящата хипотеза
ищецът е отстранен от имота с протокол за въвод, въз основа на който в същия е
въведената ответницата. Установява се факта на владението на ищеца върху
спорната реална част, което е продължило повече от шест месеца, при данни, че е
датирало още от 1998г. Установява се и факта на нарушението, доколкото
ответницата е въведена при изпълненение на съдебен акт, с който ищецът по
делото не е обвързан, тъй като не е участвал в производството по гр.д. №8687/*.
При това положение
предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, като ответницата
бъде осъдена да предаде владението върху спорната реална част, заключена между
точки 1,2,3,4,7 и 8 на скицата към заключението на вещото лице по СТЕ, находяща
се на л.87 от делото.
По
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.
Предявен е и иск чл.109 ЗС за премахване на съществуващата между двата процесни имоти ограда, която вещото лице е обозначило с червен цвят на изготвената скица, заключена между точки 3 и 5.
Искът е средство за защита на титуляра на вещно право срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява в пълен обем правомощията в качеството му на носител на същото си според предназначението му или което ограничава възможността му за реализирането му.
Установява
се, че процесната ограда е изградена от ищеца. Същият твърди, че оградата е съборена
от ответницата. От събраните по делото
гласни доказателства включително и посредством разпита на водения от ищците
свидетели не се установява кой фактически е съборил оградата. В тази връзка се
свидетелите сочат за група цигани и
строител, за които не изнасят данни да са действали по поръчение на
ответницата.
Горното обуславя
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, поради и
което същият следва да се отхвърли.
По разноските :
Ищецът
не е отправил искане за присъждане на разноски. В полза на ответницата съобразно чл.78,ал.3 ГПК по
отхвърления иск с правно основание чл.109 ЗС следва да се присъдят разноски,
съгласно представения списък по чл.8 ГПК – в размер на 150 лева за депозит за
СТЕ и 150 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.М.Д.-Д., ЕГН: ********** с адрес *** да
предаде на И.М.П., ЕГН: ********** с адрес *** владението върху реална
част с площ от 454 кв.м. от ПИ №***.***,
находящ се в гр.Варна, р-н Приморски, ж.к.“***“, при граници на имота : ПИ с №№***.*; ***.*; ***.*; ***. *; ***.*; ***.*, която реална част е заключена между
точки 1,2,3,4, 7 и 8 на скица, изготвена от
вещото лице по приетата СТЕ (л.87 от делото), която скица, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, на основание чл.75
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.П., ЕГН: ********** с адрес *** срещу О.М.Д.-Д., ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да възстанови съборената от нея ограда в ПИ №***.***, находящ се в гр.Варна, р-н Приморски, ж.к.“***“ от бетонни колчета – с дължина 32 м и височина 2.50 м, изградена от 16 бетонови колчета и 288 м бодлива тел.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на О.М.Д.-Д., ЕГН: **********
с адрес *** сумата от 300 /
триста/ лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: