Мотиви към Присъда № 166, постановена на 07.06.2018г. по н.о.х.д. № 1421 по описа на
Районен съд – Варна за 2018г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт на С.Н.М. за това, че на неустановена
дата в периода от м.ноември 2014г. до средата на м.март 2015г., в гр.Бяла, обл.Варна, като непълнолетна, но след като е разбирала
свойството и значението на извършеното от нея и е могла да ръководи постъпките
си, в съучастие като извършител с Р.М.П. и Й.А.Б., отнела чужди движими вещи-34
броя метални строителни кофражни на с размери 100 см. х 50см. на обща стойност
272 лв./двеста седемдесет и два/ лева от владението на И.К.К.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по
чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.
чл.63 ал.1 т.З от НК, на Й.А.Б. за това,
че на неустановена дата в периода от м.ноември 2014г. до средата на м.март
2015г., в гр.Бяла, обл.Варна, в съучастие като
извършител със С.Н.М. и Р.М.П., отнела чужди движими вещи -34 броя метални
строителни кофражни на с размери 100 см. х 50см. на обща стойност 272
лв./двеста седемдесет и два/ лева от владението на И.К.К.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по
чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, както и на Р.М.П. за това, че на неустановена дата
в периода от м.ноември 2014г. до средата на м.март 2015г., в гр.Бяла, обл.Варна, в съучастие като извършител със С.Н.М. и Й.А.Б.,
отнела чужди движими вещи -34 броя метални строителни кофражни на с размери 100
см. х 50см. на обща стойност 272 лв./двеста седемдесет и два/ лева от
владението на И.К.К., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимите е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение и на трите да бъде наложено наказание съобразено с направените от тях
самопризнания още на ДП и оказаното от тяхна страна пълно съдействие за
разкриване на обективната истина.
Процесуалният представител на
частният обвинител и граждански ищец К. на свой ред поддържа предявеното
обвинение, като го счита за доказано по изискуемия от закона категоричен и
недвусмислен начин. Пледира за уважаване на гражданския иск в неговия пълен
размер, пледира да му се присъдят сторените разноски, а на подсъдимите да се
наложи наказание „лишаване от свобода“, изтърпяването на което да бъде отложено
на основание чл.66 НК.
Защитниците и на трите
подсъдими на свой ред сочат, че виновността на подзащитните
им е установена в хода на наказателното производство, като предвид тяхното
процесуално поведение пледират за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в
минимален размер, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 НК с подходящ изпитателен срок.
Подс. С.Н.М., Й.А.Б. и Р.М.П. посочват, че съжаляват за извършеното и то няма да се
повтори.
В
предоставената им на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимите
посочват, че искат условно наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата
С.Н.М. e родена на *** г. в гр. Нова Загора, живущ ***,
българка, българска гражданка, без образование, неработи, омъжена, неосъждана,
ЕГН **********.
Подсъдимата Й.А.Б. e родена на *** г. в гр. Казанлък, живущ ***, българка,
българска гражданка, без образование, безработна, неомъжена, осъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Р.М.П. e родена на *** г. в гр. Сливен, живуща ***, българка,
българска гражданка, без образование, неработи, неомъжена, неосъжданa, ЕГН **********.
Свидетелят И.К.К. притежавал двуетажна къща, входяща се в гр. Бяла, обл. Варна, на
ул. „Трифон Милушев“ № 69А.
В двора
на къщата си
той имал складирани 55 бр. метални
строителни кофражни платна, които му били останали
от времето, когато я строил. Всяко едно от тези
платна било надписано с бяла блажна боя,
номерирано и било с размери 100см. х 50см. В тази къща св.К.
не живеел
постоянно и идвал основно през лятото,
като последно бил ходил там
през м.ноември 2014г.
На неустановена дата в периода от м.ноември 2014г. до
средата на м.март 2015г. С.Н.М. /по това време
непълнолетна-на 17г., е омъжена и носеща фамилията М./,
Й.А.Б. и Р.М.П. минали покрай имота на
св. К. ***, и видели подредените в двора му кофражни платна, като решили да вземат част
от тях.
По това време
С.М. била в напреднала бременност, затова трите решили тя
да остане извън имота и да
поема от там платната, които
другите две Б. и П. щели да ги вземат от двора.
В изпълнение
на взетото решение подс. Б. и подс. П. прескочили оградата на имота
на св.К. и отишли
до металните строителни кофражни платна, като започнали
едно по едно да
ги взимат и да ги пренасят
до оградата, където ги подавали
на подс.М., която стояла от
външната страна на оградата, до
тротоара на улицата, и поемала подаваните й от Б. и П. платна, като ги поставяла
върху тревата. По този начин трите
обвиняеми успели да вземат и да изнесат
от имота на св.К. общо 34бр. метални строителни платна. След това трите пренесли
взетите от тях 34бр. метални
строителни
кофражни платна до
намиращата се от другата страна
на улицата поляна, където ги
скрили в храстите.
На другия ден
подсъдимите отишли при св.М.Ж.М. и го попитали дали иска да
купи от тях
строителни метални кофражни платна, без да му
кажат от къде ги
имат. Св.М. се съгласил, тъй като в с.Солник
имал къща, която трябвало да ремонтира.
След това подсъдимите се свързали със
св. Йордан Златев Златев, за
когото знаели, че притежава товарен
автомобил марка „Мерцедес” с ДК № В 5169 КС, и го попитали
дали ще им
съдейства да превозят платната.
Св. Златев се
съгласил и отишъл с горепосоченото МПС до мястото, където предишния ден М., Б. и П. били
оставили платната. Трите подсъдими натоварили
кофражните платна на камиона и ги
закарали
до сградите на бившето ТКЗС в гр. Бяла. Там св.
М. претеглил и платил на
подсъдимите
за всичките 34бр. платна сумата
от около 160 лв.
От тази сума обвиняемите
дали 20лв. на
св.Златев за превоза, а останалите средства разделили помежду си.
На неустановена дата в средата на м.март 2015г. св.К.
отишъл до къщата си в гр.Бала, обл.Варна и установил липсата на 34бр. метални строителни
платна, подал сигнал до органите
на полицията и било образувано досъдебно производство.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза
/том 1, л.50/ е видно, че стойността на
криминираните вещи-34 бр. метални
строителни кофражни платна с размери 100см. х 50см е 272лв.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза
/том 1, л. 140-142/ е видно,
че в.С. М. /понастоящем М./ е психично здрава, като към
датата на деянието е разбирала свойството и значението на извършеното
от нея и е можела да ководи
постъпките си.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на
подс. Р.М.П., С.Н.М. и Й.А.Б., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което
се подкрепя изцяло от всички налични по делото гласни доказателства, както и от
приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка
за съдимост, протоколи за разпознаване с приложени към същите фотоалбуми, експертни
заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в настоящото
изложение.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в
показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията
са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно
производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство
експертни заключения, посредством които да приеме за установена стойността (в
това число общата) на всички инкриминирани вещи, психическото състояние на
дейците към момента на извършване на инкриминираните действия, които са в
унисон с останалите налични по делото гласни доказателства.
Подсъдимите лица на свой ред признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. С.Н.М. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. чл.194,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 НК, тъй като безспорно
се установи, че в периода от м.ноември 2014г. до средата на м.март 2015г., в
гр.Бяла, обл.Варна, като непълнолетна, но след като е
разбирала свойството и значението на извършеното от нея и е могла да ръководи
постъпките си, в съучастие като извършител с Р.М.П. и Й.А.Б., отнела чужди
движими вещи-34 броя метални строителни кофражни на с размери 100 см. х 50см.
на обща стойност 272 лв./двеста седемдесет и два/ лева от владението на И.К.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Действително, видно от справката
за съдимост на М. същата е неосъжданаи е била
непълнолетна към датата на инкриминираните събития, като експертите са
категорични, че същата е разбирала свойството и значението на извършеното и е
можела да ръководи постъпките си въпреки маловръстието
си.
Наред
с това установено с категоричност в наказателното производство е и че деянието
е извършено в съучастие от трите подсъдими, тъй като различни по вид действия,
но насочени към осъществяването на целения общ резултат са били извършвани от
всяка една от тях.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимата С.М. е
действала при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавала напълно
противоправността на извършеното, искала е и е целяла непосредствено
настъпването на общественоопасния резултат.
При
така възприетите фактически положения съдът намира, от правна страна, че
подсъдимата Й.А.Б. от своя страна е осъществила от обективна
и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 194
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като безспорно се установи, че на неустановена дата в периода от м.ноември 2014г.
до средата на м.март 2015г., в гр.Бяла, обл.Варна, в
съучастие като извършител със С.Н.М. и Р.М.П., отнела чужди движими вещи -34
броя метални строителни кофражни на с размери 100 см. х 50см. на обща стойност
272 лв./двеста седемдесет и два/ лева от владението на И.К.К.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Действително
към момента Брамукова е осъждана, но към датата на
инкриминираните събития същата е била неосъждана.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано и че подсъдимата Б. е
действала при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавала напълно
противоправността на извършеното, искала е и е целяла непосредствено
настъпването на общественоопасния резултат, като е извършила деянията в условията
на съучастие с другите две подсъдими.
На
последно място, при така възприетото съдът намери от правна страна, че подсъдимата
Р.М.П. от своя страна е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав, предвиден в разпоредбата на чл. 194 ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК, тъй като безспорно се установи, че на неустановена дата в
периода от м.ноември 2014г. до средата на м.март 2015г., в гр.Бяла, обл.Варна, в съучастие като извършител със С.Н.М. и Й.А.Б.,
отнела чужди движими вещи -34 броя метални строителни кофражни на с размери 100
см. х 50см. на обща стойност 272 лв./двеста седемдесет и два/ лева от владението
на И.К.К., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Видно
от справката за съдимост П. е неосъжана.
По отношение вида и размера на
наложените наказания:
По отношение на подс. С.Н.М. съдът съобрази
обстоятелството, че същата беше призната за виновна в извършване на инкриминираното деяние, като следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.194, ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване
от свобода” за срок до осем години.
В конкретния случай, обаче
доколкото подсъдимата е била непълнолетна към датата на извършване на деянието
разпоредбата на чл. 63 ал.1, т.3 НК задължава съда да приложи особените
правила при редукция на наказанието, поради което и за подсъдимата същото е в
размер до три години.
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимата
младата й възраст, оказаното съдействие на органите на разследването от първия
момент, чистото й съдебно минало, като не констатира отегчаващи отговорността
такива, поради което и определи наказанието да бъде в размер на минималния
допустим от наказателния закон, а именно „лишаване от свобода“ в размер на три
месеца, изтърпяването на което следва да се отложи на основание чл. 69, ал.1 НК
с изпитателен срок от две години.
Що се отнася до подс.
Й.А.Б. и Р.М.П. предвид обстоятелството, че същите бяха признати за виновни в
извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. чл.194, ал.1 НК предвижда за подобно деяние в техния случай наказание
„лишаване от свобода” за срок до осем години.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимите оказаното
съдействие на органите на разследването от първия момент, чистото съдебно
минало на П., като не констатира отегчаващи отговорността такива, поради което
и определи наказанието и на двете да бъде в размер на минималния допустим от
наказателния закон, а именно „лишаване от свобода“ в размер на три месеца,
изтърпяването на което следва да се отложи на основание чл. 66, ал.1 НК с
изпитателен срок от три години.
Досежно предявения граждански иск от ищеца И.К.К. за
причинени му от деянието по чл. 194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 НК имуществени вреди в размер на 272 лева съдът намери следното:
На първо място, по делото е несъмнено
установено авторството на деянието, обстоятелството, че същото е било виновно
извършено, неговата противоправност и настъпилите
вреди последици за имуществената сфера на гражданския ищец, които имат изцяло
паричен еквивалент.
Поради посоченото съдът намери, че следва да
уважи изцяло претенцията на гражданския ищец, като осъди солидарно и трите
подсъдими да му заплатят стойността на причинените имуществени вреди, ведно със
законната, считано от датата на извършване на деянието до окончателното
изплащане на дължимата сума.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите в условията на солидарност да
заплатят сторените по делото разноски в размер на 28, 00 лева в полза на ОД на
МВР – гр. Варна, сумата от 50 лева в полза на съда по сметка на ВСС (държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск), както и сумата от 500 лева
представляваща платен адвокатски хонорар на ЧО и ГИ.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: