Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2113

 

град Пловдив, 23.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1976 описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Делото е образувано по жалба на С.Н.Т., с ЕГН **********, чрез адв.В.С. против Решение по ЗДОИ № 14 от 23.07.2020 г. по Заявление за достъп до обществена информация, с вх.№ 3444 от 10.07.2020  г.

В жалбата са развити доводи, че по същество чрез два привидно законосъобразни акта се отказва достъп до исканата обществена информация.Претендират се направените разноски в настоящото производство.

В съдебното заседание - С.Н.Т., чрез адв.В.С. поддържа жалбата,  претендира разноски.

Ответникът – Секретар на Община Стамболийски, чрез адв. А., изразява  становище за недопустимост на  жалбата поради липса на правен интерес от оспорване, алтернативно поддържа неоснователност, претендира разноски.

Административен съд Пловдив, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт по аргумент на чл. 40 от ЗДОИ, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От доказателствата по делото се установява и в тази връзка нямо спор между страните, че на 10.07.2020 г. С.Т. е подал заявление до Кмета на Община Стамболийски /л.4/, с което на основание ЗДОИ е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, свързана с дейността на общината, като изрично е посочил начина за предоставяне – на хартиен носител. Заявлението е адресирано до Кмета на общината в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.

Ответникът не е формирал изричен отказ за достъп до обществена информация.

След надлежното оправомощаване по силата на Заповед № 242 от 22.06.2017 г. от страна на Кмета на община Стамболийски, Секретарят на общината в процесния случай е издал Решение № 014 от 23.07.2020 г. по силата на което е разрешил достъп до информацията по заявлението на Т..

 Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местно самоуправление в Република България. Предмет на заявлението може да бъде обществена информация, каквато според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него.

След издаване на Решение № 014 от 23.07.2020 г., с придружително писмо /Отговор за предоставяне на информация по ЗДОИ/ – изх.№ 2274/23.07.2020 г., ответникът уведомява жалбоподателя /заявител/ Т., че цялата налична информация за реда и начина на избор на изпълнител е общодостъпна и публична и същата се намира в профила на купувача в интернет страницата на Община Стамболийски – www.stamb.info.

С жалбата са навеждат твърдения, че желаната обществена информация не е предоставена по искания начин, а и на интернет страницата на община Стамболийски не се намира същата, въпреки соченото с писмо /Отговор за предоставяне на информация по ЗДОИ/ – изх.№ 2274/23.07.2020 г.,

Съгласно разпоредбата на Чл. 27, ал. (1) от ЗДОИ Органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато: 1. за нея няма техническа възможност; 2. е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; 3. води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права.

От страна на ответника не е направен опит да се обоснове приложението на някои от изключенията визирани по-горе.

В тежест на ответника е да докаже проявлението на положителните факти, предоставяне на обществената информация на хартиен носител и/или нейното обективиране /наличие/ на интернет страницата на Община Стамболийски – www.stamb.info.

Доказателства в тези насоки от страна на ответника не са представени по делото. Необосновано е твърдението от страна на процесуалния представител на ответника, че жалбоподателя не се е явил да получи и да заплати за съответната услуга. Ако действително ответникът обоснова защитната си теза на това твърдение е следвало да се представят доказателстгва, че по надлежния начин Т. е би поканен да се яви, получи  и заплати за предоставянета на информацията на хартиен носител.Макар и в противоречие с нормата на чл.27 от ЗДОИ от страна на ответника не са ангажирани и доказателства, че процесната информация е обективирана на интернет страницата на Община Стамболийски – www.stamb.info.

По същество и във връзка с подаденото от С.Т.   заявление от 10.07.2020 г. до Кмета на Община Стамболийски, се е формирал мълчалив отказ, който следва да се отмени.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ изисква "писменото" уведомяване на заявителя. Същественото е заявителят да получи отговор или да му се откаже такъв с уведомлението или акта на задълженото лице. Съществено е наличието на волеизявление от страна на органа, създаващо или засягащо права и законни интереси на граждани или организации. Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен акт.

От изложената по-горе фактическа обстановка, и при извършената служебна проверка съдът намира, че формирания мълчалив отказ за достъп до обществена информация е постановен в противоречие с предписаната от специалния закон-ЗДОИ форма.

След като административния орган е бил сезиран със заявление по чл.24 от ЗДОИ, същия е следвало да се произнесе в сроковете по чл.28 от същия закон.

Анализът на разпоредбите на чл.34-чл.39 от ЗДОИ показва, че законодателят е предоставил само една възможност за процедиране на административния орган в качеството му на задължен субект-да постанови с изричен акт решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация при подадено заявление по чл.24 от ЗДОИ.

Предвид изложеното, жалбата на Т. следва да бъде уважена, а формирания  мълчалив отказ на кмета на община Стамболийски отменен, като преписката бъде върната на административния орган за произнасяне по подаденото до него заявление  съобразно мотивите в настоящото решение.

С оглед на претендираните от страните и доказани по делото направени разноски и на основание чл.143, ал.1 АПК, следва да се присъди на С.Н.Т. сума в размер на 310лв., представляваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, Второ отделение, 10-ти състав,

 

                                           РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ за предоставяне достъп до обществена информация на кмета на община Стамболийски, по заявление с вх.№ 3444 от 10.07.2020г. от С.Н.Т., като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ВРЪЩА преписката на кмета на община Стамболийски за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх.№ 3444 от 10.07.2020г. от С.Н.Т., съобразно мотивите на  настоящото решение  и  в 14 – дневен срок от неговото произнасяне.

ОСЪЖДА Община Стамболийски да заплати на С.Н.Т., с ЕГН **********, разноските по делото  в размер на 310лв., представляваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение .

   Решението не подлежи на обжалване.

                     

                    

 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: