Р Е Ш Е Н И Е
№ 203/10.06.2019 г. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Перник ІII-ти състав
В
публичното заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от член съдията Роман
Николов, въззивно гражданско дело № 76 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 919 от 05.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1342 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. съдът е признал за установено по отношение на К.Г.З. с ЕГН: **********,че дължи на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, с адрес: гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумата от 2,55 лв., представляваща част от цената за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., (включително) за топлофициран имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2017 г. до погасяването, като е отхвърлил иска за главница за разликата до 151,30 лв. като погасен с плащане в хода на производството по делото и до пълния предявен размер от 170,04 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г. като погасен по давност и иска за обезщетение за забава в месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г. до сумата от 28,79 лв., като погасен с плащане в хода на делото и до пълния предявен размер от 34,40 лв., като погасен по давност.
С обжалваното Решение Районният съд е признал за установено, че Н.Л.Н. с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, с адрес: гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумата от 151,30 лв., представляваща 1/3 част от цената за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., (включително) за топлофициран имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2017 г. до погасяването и сумата от 28,79 лв., представляваща обезщетение за забава в месечните плащания на главницата за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., като е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 170,04 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г. и иска за обезщетение за забава в месечните плащания за разликата до пълния предявен размер от 34,40 лв., поради погасяването на вземанията по давност.
С Решението Районният съд е признал за установено, че П.Л.Н. с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, с адрес: гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумата от 151,30 лв., представляваща 1/3 част от цената за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., (включително) за топлофициран имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2017 г. до погасяването и сумата от 28,79 лв., представляваща обезщетение за забава в месечните плащания на главницата за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., като е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 170,04 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г. и иска за обезщетение за забава в месечните плащания за разликата до пълния предявен размер от 34,40 лв., поради погасяването на вземанията по давност.
Районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Г.З. с ЕГН: **********, Н.Л.Н. с ЕГН: ********** и П.Л.Н. с ЕГН: ********** да заплатят на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360 сумите от 66,07 лв. за разноските в заповедното производство и 383,20 лв. за разноските в настоящето производство.
С Определение постановено реда на чл. 248 от ГПК Районният съд е допълнил обжалваното Решение в частта за разноските като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360 да заплати на К.Г.З. с ЕГН: **********, Н.Л.Н. с ЕГН: ********** и П.Л.Н. с ЕГН: ********** сумите от по 35.72 лв. за разноските в заповедното производство и по 35.72 лв. за разноските в исковото производство, като е оставил без уважение молбата на ответничките в първоинстанционното производство за изменение на постановеното Решение в частта за присъдените в полза на ищцовото дружество разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците в първоинстанционното производство К.Г.З., Н.Л.Н. и П.Л.Н., които в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – адв. К. са подали въззивни жалби. С жалбата на Н.Л.Н. и П.Л.Н. се моли обжалваното решение да бъде обезсилено, като недопустимо по отношение на тях двете. Навеждат се доводи, че в разрез с разпоредбите на чл. 214 и чл. 228 от ГПК съдебният състав е допуснал изменение на основанието, искането и страните като е разгледал изцяло нов иск, тъй като исковата молба е предявена само срещу К.Г.З., като в обстоятелствената част и диспозитива се иска да бъде признато по отношение на нея, че дължи сумата в размер на 613,30 лв. Твърдят че, депозираната уточнителна молба е извън срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК и заповедта за изпълнение в частта по отношение на двете жалбоподателки е следвало да бъде обезсилена, а исковото производство прекратено.
В жалбата на К.Г.З., се прави искане въззивният съд да постанови решение, по силата на което да отмени обжалваното решение в частта, с която по отношение на жалбоподателката - ответник е признато за установено, че дължи сумата в размер на 2,55 лв., представляваща главница от цената за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно с лихвата за забава от 20.12.2017 г., както и осъдителната част за разноски в размер на 449,27 лв. и да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В жалбата се изтъква, че при условията на пълно и главно доказване, ищцовото дружество, не е установило действителния размер за такса дялово разпределение, която е компонент от всяка една претендирана главница (но не е конкретизирана в исковата молба). Нито от изслушаната съдебно техническа, нито и от съдебно икономическата експертизи се установи дали начислената такса за дялово разпределение е правомерно определена, съответно начислена. Твърди, че от събраните по делото доказателства, не е доказано по несъмнен начин, че между страните е налице облигационно правоотношение.
Въззиваемата страна не е подала отговор на жалбите.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба подадена от Н.Л.Н. и П.Л.Н. се явява основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД
от „Топлофикация Перник” АД срещу Н.Л.Н. и П.Л.Н. за установяване
съществуването на претендираните вземания за главница, лихви и разноски.
Съгласно чл. 422, ал.
1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От данните по делото е видно, че „Топлофикация Перник” АД,
ЕИК BG113012360 е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу К.Г.З., Н.Л.Н. и П.Л.Н. за посочените в заявлението суми.
Такава заповед е била издадена на 21.12.2017 г.
По повод постъпило възражение по чл. 414 от ГПК
и от тримата длъжници, с разпореждане от 24.01.2018 г. и съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Разпореждането е било съобщено на заявителя на
„Топлофикация Перник” АД на 31.01.2018 г., като в посоченият едномесечен срок
на 27.02.2018 г. ищцовото дружество подава искова молба за установяване на
съществуващите вземания описани в Заповедта от 21.12.2017 г., но само срещу
длъжника К.З.. Въз основа на подадената искова молба е било образувано гр.д. № 1342
по описа на Районен съд Перник за 2018 г. С Разпореждане от 28.02.2018 г.
съдията докладчик по делото оставя производството по делото без движение, като
дава указания на „Топлофикация Перник” АД в едноседмичен срок от уведомяването
да отстрани противоречието между исковата молба и заявлението въз основа, на
което е издадена Заповед от 21.12.2017 г., тъй като заповедта срещу ответницата
по делото е издадена само за 1/3 от исковите суми, а разликата е възложена в
тежест на други двама длъжници, срещу които не е предявен иск. „Топлофикация Перник” АД е
уведомена за това Разпореждане на 06.03.2018 г. и с уточнителна молба от
12.03.2018 г. предявява иск и срещу Н.Л.Н. и П.Л.Н..
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че нормата на чл. 415, ал. 2 от ГПК, според която когато
заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и
изпълнителния лист, издаден по чл. 411, е императивна. Заявителят е длъжен в
едномесечен срок да представи доказателства, че е предявил иска, а съдът не е
длъжен да извършва служебна проверка за това. В случая безспорно месечният срок
за предявяване на иска срещу Н.Л.Н. и П.Л.Н. е изтекъл на 01.03.2018 г.,
четвъртък, работен ден, когато е настъпила и преклузията на правото на
заявителя-кредитор за предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, а и за
представяне на доказателства за предявяването му нещо, което не е сторено по
делото. Недопустимо е, с оглед изложеното по-горе относно преклузивният срок с
допълнителна молба да се изменя
основанието, искането и страните, тъй като на практика с тази молба е предявен
и разгледан изцяло нов иск. Независимо от това Районният съд е
продължил да разглежда едни недопустими искове и се е произнесъл по тях с
процесното решение.
Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК решението на Районен
съд Перник в тази му част следва да бъде обезсилено, като постановено по
недопустими искове и производството да бъде прекратено, спрямо Н.Л.Н. и П.Л.Н..
По жалбата на К.Г.З.:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 124, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация – Перник“ АД, против К.Г.З. за сумите от 170,04 лв. за главница и 34,40 лв. за обезщетение за забава за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., дължими за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 20.12.2017 г., до окончателното й изплащане, както и за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК К.Г.З. е подала писмен отговор. Ответницата признава иска до сумата от 177,54 лв., претендирана главница и лихва за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. Прави възражения за плащане и за изтекла погасителна давност за вземанията, начислени за периода от 01.05.2014 г. до 20.12.2014 г. Твърди, че не е дала повод за завеждане на делото, като прави искане при разпределяне отговорността за разноските по делото да приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
По отношение на правилността на обжалваното Решение в тази му част настоящата инстанция намира следното:
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник по отношение на
иска срещу К.З. е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният
съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от
фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от
районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно
е съдържащото се във въззивната жалба на К.З. оплакване, че ищцовото дружество, при условията на пълно главно доказване
не е установило действителния размер за такса дялово разпределение, която е
компонент от всяка една претендирана главница. В тази връзка районният съд е
изложил подробни мотиви защо е приел, че в конкретния казус иска е доказан по
основание и размер, които мотиви изцяло се споделят и
от настоящият състав на въззивния съд. В допълнение следва да бъде добавено, че
посочената в жалбата разпоредба на чл. 366 от ГПК, касае задължение на ищец по
търговски спорове, а безспорно настоящото производство е по установителен иск,
а не по търговски спор, поради което и ищцовото дружество е нямало задължение
да представя справка, която да съдържа необходимите изчисления за определяне на
неговия размер и правилно Районният съд не е изисквал такава. Относно размера на вземанията за главница и обезщетение по
първоинстанционното дело е изслушано заключение на съдебно-икономическа
експертиза, което е прието без възражения от страните.
Предвид
гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба на К.Г.З. е неоснователна,
а обжалваното решение на РС Перник в тази му част е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
По жалбата срещу Определение от 22.11.2018 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
С обжалваното Решение Районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Г.З., Н.Л.Н. и П.Л.Н. да заплатят на „Топлофикация Перник” АД, сумите от 66,07 лв. за разноските в заповедното производство и 383,20 лв. за разноските в настоящето производство. С Определение постановено реда на чл. 248 от ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответничките в първоинстанционното производство за изменение на постановеното Решение в частта за присъдените в полза на ищцовото дружество разноски.
Предвид
изхода на спора и прекратяване на производството спрямо, жалбоподателките Н.Л.Н.
и П.Л.Н., на същите следва да бъдат присъдени разноски,
както следва: за заповедното производство по 300 лв., за исковото производство
по 312.50 лв. и за настоящата инстанция по 150 лв. или общо по 762.50 лв. Съдът
взе предвид, че адвокатските възнаграждения на двете жалбоподателки са
съобразени с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като посочените суми са минималните такива по чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, поради което и в случая не е налице прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
С оглед изхода на спора жалбоподателката К.З. ще следва да заплати на „Топлофикация Перник“ АД, 1/3 от направените по делото разноски общо в размер на 183.09 лв., както следва: 127.73 лева разноски в исковото производство, 22.02 лева, разноски в заповедното производство и 33.34 лева разноски във въззивното производство, тъй като предявяването на иска се дължи на нейното поведение. Изпълнението на задължението е осъществено едва след предявяването на иска, който е предявен след подадено от жалбоподателката възражение, като не са налице кумулативно дадените в чл. 78, ал. 2 ГПК условия за освобождаване на ответника от заплащане на разноски, а именно не само да е признал същия, но и да не е дал повод за завеждането на иска.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 919 от 05.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1342 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. в частта, с която е признато за установено, че Н.Л.Н. с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, с адрес: гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумата от 151,30 лв., представляваща 1/3 част от цената за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., (включително) за топлофициран имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2017 г. до погасяването и сумата от 28,79 лв., представляваща обезщетение за забава в месечните плащания на главницата за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 919 от 05.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1342 по описа на
Районен съд Перник за 2018 г. в частта, с която е признато за установено, че П.Л.Н. с ЕГН:
********** дължи на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, с адрес: гр.
Перник, ТЕЦ „Република“, сумата от 151,30 лв.,
представляваща 1/3 част от цената за доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., (включително) за топлофициран имот,
находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.12.2017 г. до погасяването и сумата от 28,79 лв., представляваща обезщетение
за забава в месечните плащания на главницата за периода от 08.07.2014 г. до
15.12.2017 г., като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, с адрес: гр. Перник, ТЕЦ „Република“ да заплати на Н.Л.Н. с ЕГН: **********,***, сумата от 762.50 лв. направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, с адрес: гр.
Перник, ТЕЦ „Република“ да заплати на П.Л.Н. с ЕГН: **********,***, сумата от
762.50 лв. направени разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 919 от 05.10.2018 г., постановено по гр.д. №
1342 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. в останалата му част.
ОСЪЖДА К.Г.З. с ЕГН: **********,***, да заплати на „Топлофикация Перник”
АД, с ЕИК: BG113012360, с адрес: гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумата от 183.09
лв. направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.