Решение по дело №905/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място], чрез процесуалния си представител Н. К., срещу Решение № 10 от 18.03.2025 г. по АНД № 46/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, с което е отменено Наказателно постановление № 16-2300036 от 23.03.2023 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място].

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт и се иска неговата отмяна, респ. потвърждаване на НП. Жалбоподателят не е съгласен с извода на съда, че посоченият, като неизправен в АУАН и в НП електрически удължител, е посочен само по вид, без да е посочена неговата търговска марка, номер и т. н., с което е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не ставало ясно за кой от всички разклонители, намерени на работната площадка, е предявено то, както и че без конкретизиране на носения риск прибор се възпрепятства възможността да се определят технически приложимите правила за безопасна експлоатация. В този смисъл се излагат подборни доводи, като се счита, че това обстоятелство не води до нарушение правото на защита на наказаното лице.

В съдебно заседание касационният жалбоподателят поддържа жалбата и моли съда да отмени постановеното решение и да потвърди наказателното постановление, предвид обстоятелството, че безспорно е установено, че е налице неизправен удължител и вследствие на него е станала злополуката.

Ответникът по касационната жалба „Кльостер плюс“ ЕООД, представляван от адв. Д. Н. – А., оспорва жалбата с довод, че независимо, че първоинстанционният съд да не е възприел тезата за пропуснатия срок по чл.34 от ЗАНН, е постановил правилен съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на жалбата и решението следва да бъде отменено, а НП – потвърдено, тъй като ясно е посочено, че процесният удължител не е бил изправен.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

С процесното НП „Кльостер плюс“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ във връзка с чл.197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7), с оглед на това, че на 02.08.2022 г. на територията на цех за производство на нерафинирано олио на "Хелиос Ойл" ООД в [населено място], [улица], в качеството си на работодател, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на М. С. М., като е допуснал същият да работи с предоставените от дружеството неизправни по отношение на електробезопасност автомат за заваряване на хидроизолационни мембрани "Uniroof" и електрически удължител, създаващи риск от индиректен контакт с електрически ток.

За да отмени НП, след анализ на събраните гласни и писмени доказателства, включително СТЕ, съдът е приел, че при дадената фактическа формулировка на обвинението остава неясно за кой от всички разклонители, намерени на работната площадка, е предявено то. Въпросното обстоятелство е ключово за установяване на неговата издържаност и за защитата на нарушителя. Според съда, без конкретизация на носещия риск технически прибор се препятства възможността да се определят приложимите правила за безопасна експлоатация, спазването на които работодателят трябва да обезпечава, а и тази на последния да противопостави адекватни възражения – било като оспори предоставянето на средството, било за извършена външна неправомерна намеса в схемата му на свързване, наличие на каквато впрочем се доказва от експертизата, и др. В тази връзка е приел, че е недопустимо липсващите в акта и наказателното постановление факти, попълващи признаците на наказуемата проява, да се черпят от наличните материали или да се предполагат.

Решението е неправилно.

При напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е формирал неправилни изводи.

Съгласно чл.275 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Доколкото нормата на чл.275 ал.1 от КТ е бланкетна, не съдържа специална, а обща норма на поведение, правилно АНО се е позовал на разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ и чл.197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредбата). Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване на всяко работно място се определят с Наредба № 7/1999 г., която се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, съгласно чл.1 от нея и чл.2 от ЗЗБУТ.

Чл.14 ал.1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, задължава юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

А според чл.197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток.

По делото безспорно е установено, че „Кльостер плюс“ ЕООД, в качеството си на работодател не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на М. С. М., като е допуснал същият да работи с предоставените от дружеството неизправни по отношение на електробезопасност за заваряване на хидроизолационни мембрани „Unifoor“ и електрически удължител, създаващ риск от индиректен контакт с електрически ток. В случая, ирелевантни са обстоятелствата, дали са конкретизирани спецификациите на удължителя, кой от всички разклонители, намерени на работната площадка и дали има външна неправомерна намеса в схемата му за свързване. Самият факт, че в резултат на неизправни уреди е станала злополуката, налага извода, че работодателят не е осъществил надлежния контрол за безопасна работа.

Както се посочи, нарушената разпоредба на чл.197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., предвижда, че работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток. Т. е., за да бъде осъществено нарушение на разпоредбата е необходимо осъществяване сигурна и подходяща защита срещу контакт с електрически ток. Това следва и от законовата разпоредба на чл.275 от КТ. Следователно, както вече бе посочено, отговорността на работодателя е обективна и той носи отговорност както за умишлено, така и за непредпазливо допустителство.

Решението на РС - Първомай е валидно и допустимо, но неправилно.

Що се отнася до възражението на ответната страна относно сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. Това е така, тъй като, ЗАНН предвижда срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя, които представляват особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализиране на отговорността, а неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, представляващо абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно производство, и има за последица отмяната на постановения в едно такова производство акт. Според чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Т.е. моментът, от който започва да тече срокът по чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушението и нарушителя. Разбира се, процесуалният закон прави разграничение между понятията "откриване" на нарушението (нарушителя) и "установяване" на нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ., когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно, индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на административните нарушения и налагането на административните наказания.

В случая, АУАН е съставен на 23.02.2023 г., като в същия е посочено, че вмененото на касатора нарушение е открито на 02.08.2022 г., когато от представените на 15.12.2022 г. от Окръжна прокуратура – Пловдив копия на протоколи отизвършени разпити на лица и техническа експертиза, е установено, че на 02.08.2022 г. на теротирята на „Хелиос ойл“ ООД, [населено място], от страна на работодателя „Кльостер плюс“ ЕООД не са осигурени здравословни и безопасни условия на труд на М. С. М., като е допуснато същият да работи с предоставените от последно соченото дружество неизправни по отношение на електробезопасност автомат за заваряване на хидроизолационни мембрани „Unifoor“ и електрически удължител, създаващ риск от индиректен контакт с електрически токи. Също така, по преписката са представени документи изпратени от Районна прокуратура – Пловдив с писмо изх. № 8680/2022 г. от 12.12.2022 г., в което е отправена молба, след приключване на проверката от Дирекция „Инспекция по труда“ крайният акт да бъде изпратен на прокуратурата.

Съответно, на 15.12.2022 г. (или на по-ранната от двете посочени по-горе дати) на Д „Инспекция по труда“ – Пловдив, в качеството й на административнонаказващ орган, са станали известни всички налични факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за наличието на съставомерно деяние от страна на ответника в настоящото производство, респ., да бъде установено нарушението. Казано с други думи, императивно определеният срок по чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН е започнал да тече от 15.12.2022 г. и е изтекъл на 15.03.2023 г., поради което съставеният на 23.02.2023 г. АУАН се явява съставен в рамките на преклузивния срок за целта.

Настоящият касационен състав намира, че въззивната инстанция правилно е установила фактическата обстановка, но неправилно е приложила материалния закон.

Не се установява и непълнота или неяснота при описание на извършеното нарушение. Описание на удължителите като марка, модел, цвят и дължина, е прецизност, която не е необходимо да бъде извършвана. Обезопасяването на кабели и разклонители е изискване, свързано със здравословните и безопасни условия на труд на работните места, тъй като същността и целта на това изискване е обезопасяване на всички положени кабели и разклонители, а индивидуализиране на последните, нито е законово изискване, нито е практически възможно, тъй като цветът и дължината им не са индивидуализиращи белези, по които същите да бъдат разграничавани.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.221 ал.1 и 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 10 от 18.03.2025 г. по АНД № 46/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, като незаконосъобразно, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-2300036 от 23.03.2023 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място].

Решението е окончателно.