№ 489
гр. с., 24.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – с., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500223 по описа за 2022 година
Съдът констатира, че както първата, така и въззивната инстанция, е пропуснала да
констатира, че подадената въззивна жалба от Г. СТ. Д. е нередовно, тъй като не е внесена
дължимата държавна такса. Такава е внесена само по отношение на подадената частна
жалба. С постановеното решение въззивникът не е осъден да плати държавна такса за
подадената от него въззивна жалба.
При обжалване на решението, с което е допусната делбата, не е възможно да се изходи
от правилото на чл. 8 ТДТГПК, от което обаче не следва, че държавна такса по жалбата не
се дължи. Съгласно общото правило на чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират
държавни такси, което е и условие за редовност на исковата молба и на жалбите срещу
съдебните актове. В нормативен акт може изрично да бъде уредено, че по определени
съдебни производства не се събира държавна такса или за определена група правни субекти
всички, или даден вид дела са безплатни. За делбата подобно законово изключение не е
предвидено. Следователно за жалба срещу решение, с което е допусната делба, се дължи
държавна такса. Доколкото към този момент имуществото и дяловете на съделителите не са
остойностени, не е възможно да се изходи от чл. 1 ТДТГПК, поради което и следва да
намери приложение разпоредбата за неоценяемите искове - т. 17 от Тълкувателно Решение №
6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В трайно установената съдебната практика (определение № 104 от 9.02.2015 г. по ч. т. д.
№ 112/2015 г. на ВКС, 1, т. о., определение № 60288 от 30.07.2021 г. на ВКС, 1, т. о. и др.),
когато по производството по делото е приключило с акт по чл. 81 ГПК, без да е била внесена
дължимата държавна такса, съдът, на основание чл. 77 ГПК, е длъжен да я събере от
страната, на която е възложена отговорността за разноски съобразно изхода на делото. Ето
защо въззивникът Д. следва да бъде осъден да заплати държавна такса за разглеждане на
въззивната му жалба в размер на 40 лв.
Предвид горното, на основание чл. 77 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Г. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес: с. к., общ. с., ул. „Д.с.“ № 39,
представляван от адв. Г.М. от АК с., да заплати по сметка на Окръжен съд с. държавна такса
1
за подадената от него въззивна жалба в размер на 40 лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с
частна жалба пред ВКС.
Препис от определението да се изпрати на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2